№ 384
гр. Пазарджик, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Елисавета Радина
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500380 по описа за 2022 година
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по
отношение определение на районния съд .
І. Развитие на съдебното производство.
С Решение (решението има характер на определение) № 340/05. 04. 2022г. на районен съд
Пазарджик,постановено по гр. д. № 2241/ 2021г. по описа на същия съд е прекратено
производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК, поради липсата на правен интерес
и процесуална недопустимост на иска.
Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство АНТ. СЛ. Т. ,,подадена чрез пълномощника на
страната .В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания съдебен акт.Искането е да се отмени прекратителното определение и
делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и
произнасяне по съществото на спора .
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В
писмения отговор се оспорва частната жалба . Искането е да се потвърди обжалваното
определение ,като правилно и законосъобразно .
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство (ищец
в исковото производство ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл.
1
274 ал. 1 т. 1 от ГПК и чл.130 от ГПК ).
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .
За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото районния съд е
приел,че предявения иск е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес от
предявяването му .
Този извод на районния съд е правилен и законосъобразен.
Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим
имот .
Основните разрешения относно наличието на правен интерес при предявен отрицателен
установителен иск за собственост са дадени в ТР № 8 / 2012г. от 27. 11. 2013г. на ОСГТК на
ВКС. Според това ТР наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва
да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на
иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.
Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството
по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При
липса на правен интерес производството се прекратява.
Уважаването на предявения иск предполага ,че ищцата следва да докаже, че ответниците
Б.П. Ш. и „Вокимекс“ ООД са съответно длъжник и взискател по изпълнение, което е
насочено върху процесния имот, както и че същият е бил нейна лична собственост преди
вписването на възбраната . В противен случай производството следва да се прекрати.
Необходимо е съща така ответниците да не успеят да докажат фактите, въз основа на които
длъжникът е придобил имота .
Установено е по делото , че имотът е закупен от ищцата по време на брака й с ответника
Б.Ш. на 26.11.2007г. при действието на СК (отм., бр. 47 от 23.06.2009 г.), а цената е заплатена със
средства от банков кредит, за погасяването на който съпрузите отговарят солидарно.
Съгласно чл.19, ал.1 СК (отм.), вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити
от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити.
Според чл.19, ал.3 от СК , съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Презумпцията е оборима и не следва да се прилага, ако по делото се установи, че
имуществото е придобито по време на брака но изцяло с лично имущество на единия
съпруг, получено по наследство или по дарение или с друго лично имущество, придобито
преди брака (чл.21, ал.1 вр. чл.20, ал.1 СК (отм.).
От цитираните разпоредби е видно, че трансформацията на определени категории лично
имущество на единия съпруг изключва от обхвата на съпружеската имуществена общност
2
придобитите чрез това имущество вещни права по време на брака. Не всяко имущество
обаче може да се трансформира в лична собственост на единия съпруг. Като такова е
посочено само полученото по наследство или по дарение, както и имущество, което
съпругът е придобил преди брака (това ограничение е отпаднало с изменението на чл.21 ал.1 от
действащия СК, ДВ, бр. 100 от 2010 г., но в случая тази разпоредбата е неприложима, тъй като няма обратно
действие).
Следователно, средствата от банков кредит, дори когато е изтеглен от единия съпруг, не
представляват подлежащо на трансформация имущество. Тези средства не са сред
посочените в закона източници на лично имущество, което може да се трансформира, а
освен това, за тяхното връщане съпрузите отговарят солидарно (чл.25, ал.2 СК (отм.). Съдебната
практика приема, че за оборването на презумпцията за съвместен принос е без значение
начинът, по който става последващото погасяване на кредита, вложен в покупката на
общата вещ. Изплащането му със средства само на единия съпруг води до възникването на
облигационни отношения между съпрузите, но няма вещен ефект върху техните дялове
в съсобствеността ( виж Решение № 428 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6452/2013 г., IV г. о. и Решение
№ 43 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2020 г., II г. о.).
Следователно, в случая не е налице трансформация на лично имущество и имуществото,
върху което ответникът „Вокимекс“ ООД е насочил принудителното изпълнение не е
изключителна собственост на ищцата.
При положение,че ищцата не е установила наличието на свое материално право, което
е засегнато от принудителното изпълнение, липсва правен интерес за предявяването на
отрицателния установителен иск. Ето защо, съгласно задължителните указания ,дадени в
ТР № 8 / 2012г. от 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС, исковата молба следва да се
остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството да се прекрати.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение ( което има характер на определение) № 340/05. 04. 2022г. на районен
съд Пазарджик,постановено по гр. д. № 2241/ 2021г. ,по описа на същия съд, с което е
прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК, поради липсата на
правен интерес и процесуална недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС , когото са налице предпоставките на
чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4