Решение по дело №1148/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 91
Дата: 11 февруари 2022 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20217150701148
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

                                                                        РЕШЕНИЕ

№ 91/11.2.2022г.

                                              Гр. Пазарджик , 11.02.2022 г.


                                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА


                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, девети състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари, през  две хиляди двадесет и втора година в състав:


Административен съдия: НИКОЛИНА ПОПОВА


при участието на секретаря А. Метанова , като разгледа докладваното от административния съдия АД № 1148 по описа за 2021 година на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:


                    Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс / АПК / и във връзка с чл.226 АПК .

                   Образувано въз основа на жалба на „5-С ТАСЕВИ „ЕООД ЕИК *********, чрез управител С. Х. Т. с адрес за кореспонденция : гр. …., ул. „… и  със съдебен адрес *** чрез адв. Б. против Ревизионен акт № Р-16001319003810-091-001/06.01.2020 г., издаден от възложилия ревизията началник сектор  в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в частта му, в изменена част  с Решение № 120/11.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, а именно, в частта, с която допълнително са установени задължения , както следва: за корпоративен данък  :  за 2015 г. в размер на 17.91 лв. и лихва 6,34 лв., за 2016 г. в размер на 56.76 лв. и лихва 15,94 лв., за 2017 г. в размер на 140.72 лв. и лихва 25,25 лв. и за 2018 г. в размер на 317.84 лв. и лихва 24,81 лв., както и са установени задължения за ДДС за периода от 29.01.2017 г. до 31.05.2019 г. на стойност 34 614,96 лв.  и лихва за забава в размер на 5570,5 лв. или общо по двете пера – данъчни задължения - 35 148,19 лв. и  лихви – 5 643,41 лв.

Жалбоподателят  претендира пълната отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част. В хода на производството по делото същият  прави частичен отказ по отношение на сумата от 3 507,63 лв. ДДС и 538,46 лв. – лихви и за сумата от 127,62 лв. корпоративен данък и 16,65 лихви.  Излага съображения за постановяването на обжалвания акт  в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Сочи доказателства и претендира съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва жалбата също чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На дружеството – жалбоподател „5 С ТАСЕВИ „ ЕООД  е извършена ревизия за установяване на задълженията му за ДДС за периода от 29.01.2017 г. до 31.05.2019 г. и за корпоративен данък за периода от 07.05.2014 г. до 31.12.2018 г.  Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319003810-020-001 / 20.06.2019 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена с последващи заповеди за изменение на ЗВР на същия орган по приходите. След приключване на ревизията ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-16001319003810-092-001/06.12.2019, с който било предложено да бъдат установени задължения за плащане на корпоративен данък по ЗКПО за 2014 , 2015 , 2016, 2017 г. и 2018 г. , данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди 29.01.2017 г. до 31.05.2019 г.  и дължими лихви за забава. Срещу РД жалбоподателят не е подал възражение. Ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт № Р-16001319003810-091-001/06.01.2020 г.

Несъгласно с констатациите в РА  и определените  задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 120/11.03.2020 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е изменил ревизионния акт в частта му, оспорена с настоящата жалба и го е отменил в другата му обжалвана по административен ред част.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.

По искане на оспорващия по делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която съдът кредитира напълно като обективна и компетентно изготвена и неоспорена от страните.

По искане на дружеството-жалбоподател също е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза и допълнителна такава.  Заключенията  съдът кредитира с доверие, тъй като възражения по доказателствената им стойност не са изложени по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и издаденият въз основа на същия РА са постановени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по 
чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК.
РА е постановен в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на 
чл. 120, ал. 1 от ДОПК.

По спазването на материално- правните норми.

При повторното разглеждане на делото пред настоящия съд , висящността на спора е възстановена по отношение на оспорения в настоящото производство РА  в неговата част изменена с Решение № 120 / 11.03.2020 г.  на Директора на „ОДОП „ гр. Пловдив , с която на дружеството- жалбоподател допълнително са установени  следните задължения  : за ДДС   над размера от 3507,63 лв.    до размера от 34 614,96 лв.  с прилежащи лихви до 06.01.2020 г.  над размера от 538,46 лв. до размера от 5570,57 лв.,  и за корпоративен данък за годините от 2015 г. до 2018 г.  над размера от 127,62 лв. до размера от 533,23 лв.  и прилежащи лихви над размера от 16,65 лв. до размера от 72,84 лв.  В останалата му изменена част РА е влязъл в законна сила и не е предмет на спора по настоящото дело.

      За да се проведе ревизия по особения ред,  е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай залегналите в ревизионния акт основания са тези по чл. 122, ал. 1,т.2  ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. По съществото на спора, от значение е дали ревизираното лице е имало през ревизирания период укрити приходи или доходи в посочения  от администрацията размер. Според органите по приходите в ревизираните периоди „5-С ТАСЕВИ „ ЕООД  не е отчело приходи от получени във връзка с продажба на стоки суми от две дружества- доставчици - „ Експрес логистика и Дистрибуция „ ЕООД и „Деливъри „ ООД.

       Ревизираното лице „5-С ТАСЕВИ „ ЕООД  през процесния  период  извършва дейност  търговия на дребно с хранителни стоки , тютюневи изделия , алкохол и захарни изделия. Дружеството стопанисва търговски обект , находящ се на адрес – гр. Белово, бул. Освобождение „ № 51.Дружеството е с регистрация по ЗДДС, считано от 22.05. 2019  г.

Ревизията на жалбоподателя е извършeна по реда на чл. 122 от ДОПК, като органите по приходите са приели за установени наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 от същия законов текст. Според ревизиращите,  две  дружества   - „Експрес логистика и дистрибуция“ ООД и „Деливъри“ ООД са  доставчици на жалбоподателя, като продадените  стоки  по множество неотчетени фактури съвпадат с предмета на дейност на дружеството. Приели са, че жалбоподателят е действителен получател на стоките, които не са отразени от него в счетоводството му. По данни от извършените насрещни проверки, както и предоставените обяснения, справки и документи проверяващите са констатирали, че дружеството отговаря на изискванията за задължителна регистрация по ЗДДС с достигнат облагаем оборот към 31.12.2016 г. в размер на 53 530,85 лева. Предвид това е определен допълнително дължим ДДС от 29.01.2017 г. до 21.05.2019 г. Освен това данъчният финансов резултат за годините от 2014 до 2018 е определен като разлика между установените от ревизията приходи и разходи, като е формирана данъчна печалба за ревизираните години и са доначислени съответен корпоративен данък и прилежащи лихви.

Доставките от дружеството  „Експрес логистика и Дстрибуция „ ЕООД и  „Деливъри „ ООД , по които се твърди , че получател е жалбоподателя  касаят тютюневи изделия /цигари/, като механизмът на доставките извършвани от тези две дружества  принципно е изяснен в хода на развилото се ревизионно производство. От този механизъм става ясно, че стоките  са доставяни в зареждания обект  с транспорт на доставчика и материално-отговорно лице, което заедно със стоките предава и фактура, на която освен подпис на съставителя, би следвало да се  полага и подпис за получател. В тази връзка е и константна  съдебната практика на Върховния административен съд, че според естеството на стоките – цигари, каквито са спорните стоки и/или пакетирани хранителни продукти, те обикновено се доставят директно от доставчика с негов транспорт до търговския обект на получателя, като съответното материално-отговорно лице с предаването на стоките, предава и фактура, която се подписва от получателя. Поради тази причина и по отношение на процесните стоки е установено при насрещни проверки на доставчиците същият механизъм. Този механизъм изключва съставянето на други документи, като приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки и др. Установено  е и от съдебно-графологичната  експертиза/ основно заключение т.7 от  заключителна част / , че няма данни да са съставяни   други документи / освен издадени фактури / от фирмите „Деливъри  ООД и „Експрес логистика и Дистрибуция“ ЕООД , в които да има ръкописен текст или подписи  от законни представители на дружеството – жалбоподател /С. С. Т. или С. Х. Т./.

 Заключенията на допуснатата СГЕ освен това установяват , че във всички фактури издадени от „Експрес логистика и Дистрибуция“ЕООД липсват подписи за получател или ръкописен текст. Тези обстоятелства  и не се оспорват , тъй като   в хода на ревизионното производство , този факт е изяснен още в съставения РД, като  е посочено , че фактурите издадени от ЕКАФП на дружеството са издадени в електронен вариант във вида, в който са предоставени на ревизията съгласно чл. 42 ал. от ЗСч.

Относно твърденията на приходната администрация и установеното и от експертизата за извършени плащания по доставките при получаване на стоките, тези констатации по същество са неотносими към  спора, тъй като при установен механизъм на доставките, само  и единствено плащането не води до извод за реално извършени доставки. В тази връзка макар  и ревизиращите органи да са установили,  че при предаване на стоките от доставчиците на получателя, е извършено и плащане в брой с издаване на фискални касови бележки от мобилно устройство, при наличие на неподписани за получател фактури, не може да се приеме за безспорно доказано, че е налице реалност на доставките.

Твърдението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, поддържано в настоящото производство от юрисконсулта –процесуален представител / в представена по делото писмена защита/ , че от GPS-системата на доставчика "Експрес Логистика и Дистрибуция" ЕООД е установено, че автомобилът на доставчика е посетил търговския обект на получателя, също не води до единствено възможни извод за извършено предаване от доставчика , съответно приемане на  спорните доставки. Не може да се приеме, че реално са предадени стоките само при наличие на посочените от данъчната администрация  разпечатки от GPS-системата на посочения доставчик, тъй като обстоятелството, че автомобилът на същия е посетил обекта на ревизираното дружество, не означава непременно , че именно тези стоки  са предадени заедно с издадената от доставчика фактура. Горното внася съмнение в достоверността на предложената от органите по приходите конструкция. Фактурите не са подписани, което да установява предаване на процесните стоки от доставчика на получателя по установения в хода на ревизията механизъм на доставките. Доказателства , които да водят до друг обоснован извод не са събрани по делото.

По отношение на твърдените доставки от „Деливъри „ ООД , не е спорно и се установява от заключенията на СГрЕ  и ССчЕ, че механизмът на доставките не са различава съществено от посоченото по-горе , като също така се установява, че част от издадените фактури също не носят подпис на получател или ръкописен текст / т. 3 от заключителната част на основното заключение на СГрЕ/, друга част носят подпис за получател на доставката, съответно положен от законен представител или работник на дружеството – жалбоподател. Освен това представени са в настоящото производство неоспорени от ответната страна писмени доказателства / договори в нотариално заверена форма и справки / ,според данните в  които , сред фактурите издадени от „Деливъри „ ООД има и такива, които носят подпис за получил, но от лице, което в този момент не е изпълнявало управителни , представителни и трудови функции в „5-С ТАСЕВИ „ ЕООД. Както вече се изложи по-горе, при изяснен механизъм на доставките на цигари, само при подписването на фактури от получателя, се счита, че са му предадени, респ., че е получил част от процесните стоки.С  оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът счита , че към неподпсаните фактури , следва да се отнесат и тези за които е безспорно установено, че не са подписани от актуален законен представител или от лице , на което от дружеството – жалбоподател са възложени трудови или други представителни функции. Освен това по делото не са събрани договори или други съпътстващи документи, които да сочат , че дружеството –жалбоподател  е сключвал договори за продажби или някакви други доказателства ,  че впоследствие е реализирал доставените му стоки.

Съобразно установената съдебна практика при липса на подпис на получател в първичните документи, насрещните проверки не могат сами по себе си да установят укрити доставки при съответния жалбоподател. В тежест на органите по приходите е доказването на факта на извършване на доставки, в резултат на което са реализирани укрити приходи от продажби, тъй като дори и при извършване на ревизията по особения ред, с презумпция за истинност се ползват само обоснованите констатации на органите по приходите. Доказателствената тежест се носи от органа по приходите, като указания в тази насока са дадени своевременно в хода на съдебното производство.

В този смисъл не може да се възприемат доводите на ответника,  че по отношение на неподписаните фактури  е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК  за тези фактури. Изводите на съда относно недоказаност на извършените доставки касаят всички фактури издадени от дружеството „Експрес логистика Дистрибуция „ ЕООД / общо 242 бр./ и неподписаните фактури, издадени от „Деливъри „ ООД / общо 123 бр.- от които неподписани за получател и съставител – 4 бр., неоткрити от ВЛ в преписката 3 бр. , неносещи подпис за получател 107 бр.  съобразно от  основното заключение на СГрЕ, както и 9 бр. фактури подписани от лица без доказателства за представителна власт  съобразно  заключението на ССчЕ/.

На констатациите  за пороците в процеса на доказване следва да се основе  съдебното решение по спора  и за съществуването и размера на установеното с РА задължение за корпоративен данък.

В оспорения в настоящото производство ревизионен акт приетите за неотчетени продажби са  определени като укрит приход по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. ДДС е начислен с РА в периодите, в които възниква данъчната събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС, като в съответствие с чл. 67, ал. 3 ЗДДС е прието, че данъкът е включен в обявената цена , когато се предлагат стоки  - предмет на доставка на дребно в търговската мрежа.

              Данъчната основа в изменената част на РА за облагане с корпоративен данък е определена за отчетните 2015 г. – 2018 г., като разлика между установените от общо приходи / в това число „укрити приходи „/ и установените от ревизията общо разходи / в това число неотразена отчетна стойност на продадените стоки свързани с укритите приходи/. По този начин е формирана данъчната основа/ данъчна печалба / за ревизираните години и са доначислени съответните корпоративен данък  и прилежащи лихви.  Изводите в кредитираното от съда заключение на ССчЕ са , че след като се изключат всички неподписани фактури / вкл. и  от непредставляващи дружеството/, то следва да се приеме, че жалбоподателят е достигнал облагаем оборот в размер на 51 789.70 лв. към 31.01.2018 г. Съответно същият е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.02.2018 г., като от 28.02.2018 г. е следвало да бъде издаден акт за регистрация по ЗДДС. Дължимият корпоративен данък във връзка с неосчетоводените фактури, извън посочените по-горе за годините от 2015 г.  до 2018 г. е в размер на 127.62 лв. и лихви в размер на 16.65 лв. Съобразно установеното в хода на съдебното производство от съдебно-счетоводната експертиза,  за част от стоките, за които се установява, че са получени от ревизираното дружество/ съгласно надлежно издадени и подписани данъчни фактури от доставчика „Деливъри ООД/, но не са били отчетени от жалбоподателя,  следва да се приеме, че впоследствие са били продадени и затова се дължи ДДС на основание чл. 86 ЗДДС, както и корпоративен данък на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО.Тази част обаче не е предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като жалбата в тази и част е била оттеглена и измененият РА в тази му част е влязъл в сила.

               В тази връзка настоящият  състав счита, че следва да се постанови  решение, с което се уважи жалбата на  "5-С ТАСЕВИ „ЕООД  и да се отмени  ревизионен акт в изменените му с решението на ответника части / извън тези които са влезли в сила /като  незаконосъобразен, в частта за дължимо ДДС от 29.01.2017 г. до 31.05.2019 г. над размера от 3507,63 лв.  до размера от 34 614 ,96 лв. с прилежащи лихви до 06.01.2020 г. в размер над 538,46 лв. до размера на 5570,57 лв. и  за корпоративен данък за годините от 2015 г. до 2018 г.  над размера от 127,62 лв. до размера от 533,23 лв.  и прилежащи лихви над размера от 16,65 лв. до размера от 72,84 лв.

               С оглед изхода от настоящия правен спор   частично основателна  би следвало да е  претенцията за разноски на жалбоподателя. От направените от него разноски в общ размер от 4322,40 лв. / 2962.40 лв. при първоначалното разглеждане на делото , адвокатски хонорар пред касационна инстанция в размер на 860,00 лв. и адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на 500,00 лв. / съдът счита , че следва да му се присъдят изцяло тези посочени в представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 3462,40 лв., тъй като съдът е обвързан от така посочените искания и не може да ги надхвърля / макар, че съразмерно с оттеглената част от жалбата биха му се полагали разноски в по- голям размер /.Сторените разноски следва да се присъдят на основание параграф 1 от ДР на АПК в тежест на НАП.

           Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  :

                Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  Ревизионен акт № Р-16001319003810-091-001/06.01.2020 г., издаден от възложилия ревизията началник сектор  в ТД на НАП Пловдив и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в частта му, изменена с Решение № 120/11.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, а именно, в частта, с която на „5-С Тасеви“ ЕООД допълнително са установени следните задължения : за дължимо ДДС от 29.01.2017 г. до 31.05.2019 г. над размера от 3507,63 лв.  до размера от 34 614 ,96 лв./по  всички фактури издадени от дружеството „Експрес логистика Дистрибуция „ ЕООД - общо 242 бр. и неподписаните фактури, издадени от „Деливъри „ ООД - общо 123 бр./ с прилежащи лихви до 06.01.2020 г.  над размера от 538,46 лв. до размера на 5570,57 лв. и  за корпоративен данък за годините от 2015 г. до 2018 г.  над размера от 127,62 лв. до размера от 533,23 лв.  и прилежащи лихви над размера от 16,65 лв. до размера от 72,84 лв.

                ОСЪЖДА  Националната агенция за приходите да заплати на „5-С Тасеви“ ЕООД разноски по делото в общ размер от 3462,40  лв. /три хиляди  четиристотин шестдесет и два лв. и 40 ст. /.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 СЪДИЯ : /п/