Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2017
г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Цветелина
Добрева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 6565/16 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
СГС
е сезиран с искова молба от “В.”ЕООД, с която е предявен срещу „М.- Ф.”ЕООД иск с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.535 ТЗ. Твърди се от ищеца,
че ответникът е издал на 01.07.2016 г. в негова полза запис на заповед за
сумата от 418 800 лв. с падеж на 04.07.2016 г. Тъй като на падежа
ответникът не е изпълнил задължението да плати сумата от 418 800 лв., в
полза на ищеца е издадена заповед по чл.417 ГПК. Ответникът е подал възражение
срещу заповедта по чл.417 ГПК, поради което се иска от ищеца да се установи
вземането му в размер на 418 800
лв. – по процесния запис на заповед.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва иска с възражението, че записът на заповед е подписан от лицето И.П.А.,
а това лице никога не е било назначавано от едноличния собственик на капитала
за управител на дружеството и вписването му в ТР за управител е извършено въз
основа на подправени документи, които не са подписани от едноличния собственик.
Оспорва се записът на заповед да е бил предявен на посочената в него дата –
09.07.2016 г. Сочи се от ответника, че записът на заповед е издаден за
обезпечение на задължение по каузално правоотношение по договор от 27.06.2016
г., който е недействителен, защото не е спазена формата за нот.заверка
на подписа, а договорената строителна техника реално не съществува.
Представен е запис на заповед от
01.07.2016 г., в който се сочи, че ответникът представляван от своя управител И.П.А.,
е поел задължението да плати на ищеца сумата от 418 800 лв. с падеж на
04.07.2016 г. На гърба на записа на
заповед е направено отбелязване, че на 04.07.2016 г. е предявен за плащане,
което е удостоверено с подписа на И.П.А..
Представен е договор за доставка на
строителна техника от 27.06.2016 г., от който се установява, че между страните
е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да
достави багер “Libher”, модел 914В,
сериен номер N WLHZ0955CZK022267, 2005 г. и булдозер Dressta, а ответникът е
поел задължението да плати цена от 349 000 лв. / без ДДС/.
Представен е приемо-предавателен
протокол от 30.06.2016 г., в който се сочи, че ищецът е предал на ответника
договорената вещ.
Представен е Протокол от 20.06.2016 г., с
който едноличният собственик на капитала на ответника К.Б.е приела решение И.А.да
се назначи за управител.
Представен е учредителен акт на
ответника от 20.06.2016 г., в който се сочи, че за управител е назначен И.П.А..
Представен е договор за управление от
20.06.2016 г., с който ответникът, представляван от едноличния собственик на
капитала К.Б., е възложил на И.П.А. да управлява дружеството.
Установява се от заключението на Съдебно-почерковата /графическа/ експертиза, че подписите в
договор за управление от 20.06.2016 г., в Протокол на ОС от 20.06.2016 г. и в
учредителния акт от 20.6.2016 г. не са изпълнени от К.Б., а са положени
най-вероятно със стремеж за имитация.
Установява
се от заключението на доп. Съдебно-почерковата /графическа/
експертиза, че подписът в записа на заповед от 01.07.2016 г. е изпълнен от И.П.А..
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с
чл.535 ТЗ.
По
делото е представен запис на заповед от 01.07.2016 г., в който се сочи, че
ответното еднолично търговско дружество, представлявано от своя управител И.П.А.,
е поело задължението да плати на ищеца сумата от 418 800 лв. с падеж на
04.07.2016 г. На гърба на записа на
заповед е направено отбелязване, че на 04.07.2016 г. е предявен за плащане,
което е удостоверено с подписа на И.П.А..
От страна на ответника своевременно е
направено възражение по чл.193 ГПК за неистинност на документите, въз основа на
които лицето И.П.А. е вписан в ТР за управител. Възражението за неистинност на документите,
които по твърдения на ответника са подправени, е релевантно за спорното
материално право. Това е така, защото с иска по чл.422 ал.1 ГПК се установява
съществуването на вземането по заповедта, а не се проверява само от външна
страна документът по чл.417 ГПК. За съществуването на спорното менителнично право е от значение обстоятелството дали ответникът
е направил валидно изявление за поемане на задължение с издаване на менителничния ефект.
Нормата на чл.147 ал.2 ТЗ предвижда, че едноличният собственик
на капитала на ЕООД решава въпросите от компетентността
на общото събрание, за което
се съставя протокол в съответната за решенията на
общото събрание форма. Следователно, за да бъде едно
лице назначено за управител, е необходимо да е налице валидно прието решение на
едноличния собственик на капитала в съответната за решението на общото събрание
на съдружниците форма, т.е протокол в писмена форма –
чл.137 ал.1, т.5, вр. с чл.147 ал.2 ТЗ.
По
делото е представен Протокол от 20.06.2016 г., в който е удостоверено, че едноличният собственик на
капитала на ответника - К.Б., имаща компетентността на общо събрание на съдружниците в ООД, е приела решение за избор на И.А.за
управител. От неоспореното заключение на Съдебно-почерковата
/графическа/ експертиза се установи обаче, че подписът в Протокола не е
изпълнен от едноличния собственик на капитала К.Б., а е положен най-вероятно
със стремеж за имитация. Представеният протокол е неистински документ по
смисъла на чл.193 ГПК, който не удостоверява валидно прието решение на
едноличния собственик на капитала.
При тези факти съдът намира, че представеното
решение на едноличния собственик на капитала е нищожно – чл.26 ал.2, предл.2-ро, вр. с чл.44 ЗЗД и не
поражда правно действие. След като не е налице действително прието решение от
едноличния собственик на капитала за избор на лицето И.П.А. за управител, съдът
намира, че извършените от това лице в качеството на управител на ответника
правни действия са недействителни. Тези правни действия, изразяващи се в
издаване на процесния запис на заповед, не пораждат
правни последици за ответника и не водят до възникване на менителнично
задължение. Това е така, защото не е налице валидно изразена от ответника воля
за поемане на менителничното задължение.
Този правен извод на съда се подкрепя и
констатацията на в.лице, че подписите, положени от името на едноличния
собственик на капитала К.Б.в учредителния акт и в договора за управление, също
не са изпълнени от това лице, а представляват стремеж за имитация.
Записът на заповед е нищожен, защото не е
подписан от сочения за издател ответник – чл.535,т.7 ТЗ, поради което в полза
на ищеца не съществува по процесната ценна книга вземане
в размер на 418 800 лв. Предявеният иск по чл.422 ал.1 ГПК е
неоснователен.
Обстоятелството, че към издаване на процесния запис на заповед в ТР е било извършено вписване
на И.П.А. за управител, не валидира правните действия
на това лице. Това е така, защото вписването е извършено въз основа на извършена
проверка от външна страна на представените със заявлението документи, които в
настоящето дело се установи, че са неистински.
Дори
и да се приеме, че записът на заповед е валиден и поражда валидно менителнично задължение, установителният
иск е неоснователен. По делото е представен договор за доставка на строителна
техника от 27.06.2016 г., в който се сочи, че ответникът е поел задължение да
плати цена от 349 000 лв. /без ДДС/, т.е от 418 800 лв., за колкото е
издаден и процесният запис на заповед. Връзката между
процесния запис на заповед и договора за продажба на
строителна техника се установява от клаузата на т.8.6, според която за
обезпечение на задължението да плати цена ответникът купувач издава запис на
заповед.
Според
нормата на чл.7 ал.1 ЗТР вписаното обстоятелство
се смята, че е станало известно
на третите добросъвестни лица от момента на
вписването. Тази норма ползва
в случая ищеца, който се е доверил на вписаното в ТР обстоятелство, че И.П.А. е
управител и може да извършва правни действия, които да обвързват ответника.
Доколкото обаче не се установи ищецът да е извършил престацията
по договора, обезпечен със записа на заповед, в негова полза не съществува
вземане.
От представенoто писмо на МЗХ се установи, че
договорените багер “Libher”, модел 914В, сериен номер N
WLHZ0955CZK022267, 2005 г. и булдозер Dressta не са регистрирани
в страната. Тази фактическа констатация
сочи, че от извършените от И.П.А. правни действия ответното търговско дружество
реално не е получило каквато и да е облага, свързана с издадения в полза на
ищеца запис на заповед. Не са събрани доказателства, които да сочат, че реално съществуват описаните в договора
вещи, както и че те са получени във фактическа власт от ответника. Ето защо
съдът намира, че не е установено в полза на ищеца да съществува вземане за цена
по каузалното правоотношение, обезпечено с процесния
запис на заповед.
Представеният протокол за получаване на
договорените вещи само от външна страна удостоверява посочения в него факт.
Доколкото не са представени доказателства за реално съществуваване
на подлежащите на регистрация машини, съдът намира, че този протокол не доказва
извършване на дължимата от ищеца престация по
договора, обезпечен със записа на заповед.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.”ЕООД срещу „М.- Ф.”ЕООД иск
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.535 ТЗ
за установяване на вземане в размер на 418 800 лв. - по запис на заповед
от 01.07.2016 г., издаден с падеж на
04.07.2016 г., за което вземане е издадена на 11.07.2016 г. заповед по чл.417 ГПК по ч. гр.дело N 36921/16 г. на СРС, 28 с-в.
ОСЪЖДА „В.”ЕООД, ***, да заплати на „М.- Ф.”ЕООД, EИК *********, гр.С., ул.“*******“
N **, съд.разноски в размер на 10 600 лв.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: