Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  05.07.2019 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                  II  граждански състав

На десети юни                                                 Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 74 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищецът твърди, че с нотариален акт №, т., рег. №, дело №от  г. на Нотариус И.Г., рег.№ дал в заем на ответницата Г.Г.Щ., ЕГН **********, сумата от 10 000 лв., като същата следвало да му върне заетата сума в срок до 07.11.2015 г.

Сочи, че за обезпечение на заема Г.Щ. му учредила ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот /първи за триста осемдесет и седем/, с площ от кв.м., в квартал , по плана на село П., по плана на П. П., общ П., обл. С., при съседи: от двете страни улици, УПИ и УПИ, заедно с построената жилищна сграда РЗП 44кв.м.

Заявява, че в уговорения срок същата не му върнала заема, поради което образувал заповедно производство под № ЧНД 2652/2017г. на КРП.

След получаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, било образувано изп.д. под № 20178670400120 на ЧСИ Д.Д., където длъжникът и ответник по настоящото дело не бил намерен на адреса си и съобщението му било връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Счита, че гореизложеното обуславя правния му интерес да заведе установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК за дължимата му от ответницата сума.

Моли съда да установи, че ответницата Г.Щ. му дължи сумата от 10 000 лв. по договорна ипотека, обективирана в Нотариален Акт №  на Нотариус И. Г., рег. № 440, за която му е издаден изпълнителен лист от 15.09.2017 г. и заповед за незабавно изпълнение № 1773/15.09.2017 по ч.гр.д. № 2652/2017 г. на КРС, ведно със законната лихва за забава от 1878.58 лв. за периода от 08.11.2015г. до 15.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.201 7г. до изплащане на вземането и 237.57 лв. държавна такса. Претендира и направените в настоящото производство разноски, представляващи довнесена държавна такса в размер на 237,57 лева и 300 лева адвокатски хонорар. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Н. Г., който моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.

 

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв. А. М., с който заявява, че с оглед обстоятелството, че няма връзка с ответницата признава предявения иск като допустим и основателен. В съдебно заседание адвокат А. М. заявява, че предвид наличието на договорна ипотека предявените искове се явяват основателни.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Предявен е иск по чл.415 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

 

Видно от приложеното към делото ч.гр.дело № 2652/2017 г. по описа на Районен съд  - К., на основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 1773/15.09.2017 г. и изпълнителен лист, по силата на които ответницата Г.Г.Щ. е осъдена  да заплати на  П.Н.П. сумата от 10 000 лева за главница, представляваща неизплатено парично задължение по нотариален акт за  договорна ипотека от., № г. на нотариус  И.Г. с район на действие Районен съд – К., с рег. №  на Нотариалната камара, 1 878.58 лева лихва за забава за периода от г. до., ведно със законна лихва върху главницата, считано от г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 237.57 лева разноски по делото.

 

Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, на 15.09.2017 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца против ответницата по настоящото дело.

 

Заповедта за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу вземането.

 

Видно от представения и приет като доказателство по делото, договор за заем от г., материализиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №. на нотариус  И.Г. с район на действие Районен съд – К., с рег. № . на Нотариалната камара ответницата Г.Г.Щ. е получила от ищеца П.Н.П. в заем сумата от 10 000 лева. Обстоятелството, че сумата е получена, не се оспорва от ответницата.

Страните са уговорили  12 месеца срок на връщане на предоставения заем в размер на 10 00 лева,  считано от 07.11.2014г. с краен срок на  .. Посочено е, че за обезпечение на заемателят Г.Г.Щ. учредява в полза на заемодателя П.Н.П. договорна ипотека върху следния свой недвижим имот : урегулиран поземлен имот /, с площ от кв.м., в квартал, по плана на село П., по плана на П. П., общ П., обл. С., при съседи: от двете страни улици, УПИ и УПИ, заедно с построената жилищна сграда РЗП 44кв.м.

 

По делото е представено съобщение от ЧСИ Д. Д., с рег. №, с район на действие Окръжен съд – С. до П.Н.П.. От същото се установява, че е образувано изпълнително дело  20178670400120 с взискател П.Н.П. и длъжник Г.Г.Щ., като е наложена възбрана на недвижимия имот на длъжника находящ се в село П..

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

 

В настоящия случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК /вземането по която е предмет на настоящия установителен иск/ е договор за паричен заем, материализиран в нотариален акт за  договорна ипотека №,  нотариално дело №. на нотариус  И.Г. с район на действие Районен съд – К., с рег. №  на Нотариалната камара

 

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Страните по делото не спорят, че ищеца П.Н.П.  е дал  в заем на ответницата сумата от 10 000 лева, а това се установява и от изявлението на ответницата в процесния нотариален акт, че на е получила пълния размер на заемната сума. Не е спорен и фактът, че заетата сума не е върната от длъжника.

 

По изложените съображения  съдът намира, че искът за сумата в размер на 10 000 лева, представляваща неизпълнено задължение от ответницата по договор за заем, се явява основателен и следва да бъде уважен в размера, в който е предявен.

 

Следва да се присъди законна лихва върху сумата от 10 000 лева, считано от подаване на заявлението в съда 15.09.2015 г. до окончателното й изплащане, съобразно петитума на исковата молба.

 

По отношение на обективно съединения иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата, съдът намира за установено следното :

 

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД,  при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл.84, ал.1 от ЗЗД/, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен /чл.84, ал.2 от ЗЗД/. От представения нотариален акт № г. на нотариус  И.Г. с район на действие Районен съд – К., с рег. №  на Нотиалната камара е видно, че страните са уговорили краен срок за връщане на заетата сума г.  Следователно длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като когато денят за изпълнение на задължението е определен какъвто е настоящия длъжникът е изпаднал в забава на г. По изложените съображения съдът намира искът с правно основани чл.86 от ЗЗД за основателен като на основание чл.162 от ГПК, счита че следва същия да бъде уважен в предявения  размер.

 

По отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на  Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

 

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 237.57 лева представляващи държавна такса, както и в настоящото производство - в размер на 1 367.57 лева, представляващи държавна такса, депозит за особен представител и възнаграждение за един адвокат.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Г.Г.Щ., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на П.Н.П., ЕГН **********., с адрес *** за сумите :   10 000 лева главница по договор за заем, материализиран в нотариален акт за  договорна ипотека №,  нотариално дело №. на нотариус  И.Г. с район на действие Районен съд – К., с рег. № на Нотариалната камара,  1 878.58 лева лихва за забава за периода от. до., ведно със законната лихва върху главницата, считано от. до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на П.Н.П. с п.а. против Г.Г.Щ. с п.а. заповед за изпълнение № 1773/15.09.2017 г. и изпълнителен лист за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 2652/2017 г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА Г.Г.Щ., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.Н.П., ЕГН *********., с адрес ***, сумата от 237.57 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело № 1589/2017 г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА Г.Г.Щ., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.Н.П., ЕГН *********., с адрес *** 57 А, сумата от 1 367.57 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

 

                                           

                                                        Районен съдия :