М О Т И В И
към Решение № ......... от 05.02.2021година
по АНД № 4/2021 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на
глава 28 от НПК.
Бързото
производство (БП) № №493/2020година
по описа на РУ Свиленград е внесено в Съда от Десислава Садова – Мл.Прокурор
при Районна прокуратура – Хасково,Териториално отделение Свиленград с Постановление за внасяне
на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Д.К.Д. с ЕГН:**********, роден на ***г***,
българин, български гражданин, с адрес :
с.Сива река, общ. Свиленград, обл.Хасково, разведен, с висше образование, неосъждан,
пенсионер, за това че на 24.12.2020г. в с.Лозен,общ.Любимец, обл.Хасково, управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка “ Мерцедес ”
с рег. № Х 4953 КН в срока за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“,наложено му с Наказателно
постановление №20-0351-000801/17.09.2020година,издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград,влязло
в законна сила на 06.10.2020г.,след като е бил наказан за същото деяние по
административен ред с Наказателно постановление
№20-0351-001097/04.12.2020г.издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ
Свиленград,влязло в законна сила на 23.12.2020година. -престъпление по чл. 343в ,ал. 1
от НК.
В съдебното
заседание, Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение
Свиленград,редовно призована ,не изпраща
представител и не взема становище.
Обвиняемият Д.К.Д.,редовно
призован се явява лично. Признава се за
виновен и изразява съжаление за случилото се. Моли съда да му наложи минимално
наказание.
Защитникът му адвокат Б. – служебен защитник от БП,
по същество пледира от Съда за налагане на административно наказание „Глоба” в
минимален размер. Сочи се за наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и
гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална справка за съдимост, рег. № 1449, издадена от Районен съд – Свиленград на 29.12.2020 г. Се установява, че
обвиняемият Д.К.Д. не е осъждан,
тъй като е реабилитиран по право за
осъждането си по НОХД № 459 по описа за 1987г. на РС Пловдив, влязла в сила на
25.06.1987г. и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
От
Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград и приложена
в кориците на БП, става ясно, че Д.К.Д. не е криминално
проявен и респективно няма
криминалистическа и съдебна регистрация, не се издирва от органите на МВР и
няма наложени забрани за напускане на страната, но контактува с криминално
проявени лица.
В кориците на БП е
приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от
която е видно, че обвиняемият Д.К.Д. е разведен ,същият е пенсионер, не притежава
недвижими имоти, не притежава МПС-ва – и не получава трудов или друг доход.
Обвиняемият Д.К.Д.
е роден на ***г***, общ. Свиленград, българин, български гражданин, разведен, с
висше образование, пенсионер, неосъждан/реабилитиран/.
Обвиняемият е правоспособен водач на МПС в категорията "В",
според отразеното в приложената по бързото произовдство Справка за нарушител от
региона, издадена от Сектор ПИ “ПП”, група “ОП” при РУ Свиленград на
29.12.2020г.
С Наказателно постановление № 20-0351-000801/17.09.2020
година, издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград на същия е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Постановлението му е
връчено лично на 28.09.2020г. като обвиняемия Д. не е обжалвал същото и вследствие на това, то е влязло в законна
сила на 06.10.2020г.
Въпреки, че му е било отнето свидетелството на управление
на моторно превозно средство, обвиняемия Д.
продължил на управлява МПС. Обстоятелство, което се установява от приложените в
хода на разследването наказателни постановления за извършени от него в
релевантния период нарушения по Закона за движението по пътищата.
Установено е в хода на разследването, че в срока на
наложеното му наказание по цитираното по - горе наказателно постановление, на
12.11.2020г. в гр. Свиленград по ул. „Асен Златаров“, обвиняемият Д.К.Д.
продължил да управлява МПС, а именно л.а. марка „Шевролет Каптива“ с
рег.№ Х7947КВ, като за това нарушение той е наказан по административен ред - с
Наказателно постановление № 20-0351-001097/04.12.2020г., издадено от Началник
група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград и връчено лично на обвиняемия Д. на 14.12.2020г., съответно влязло в
законна сила на 23.12.2020г., поради необжалването му в законоустановения срок.
На 24.12.2020г. около 16:30 часа обв. Д.К.Д. въпреки, че е лишен от право да
управлява МПС решил да свърши своя работа в гр. Любимец. За целта с лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ Х4953КН тръгнал , управлявайки същия от с.
Сива река, свършил си работата в гр. Любимец и се прибирал през с. Лозен в дома
си в с. Сива река, общ. Свиленград.
Междувременно при изпълнение на служебните си задължения
като автопатрул при у-к Любимец, ТУ Свиленград, св. Данаил Добрев и св. Иван
Георгакиев се отзовали на получен сигнал на ЕЕН112 за криволичещ по пътното
платно автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ Х4953КН, който се движел посока с.
Лозен, общ. Свиленград. При обход на с. Лозен, полицейските служители
установили автомобила, който се движел посока с. Малко градище и подали звуков
и светлинен сигнал на водача му. Съшият отбил, и на водача била извършена
проверка. По време на проверката полицейските служители установили,че автомобил
марка „Мерцедес“ с рег.№ Х4953КН се управлявал от обв. Д.К.Д..
При проверката водача Д. не представил свидетелство за управление на моторно превозно
средство, като заявил пред служителите, че същото му било отнето. След
извършената проверка било установено, че обвиняемият управлявал автомобил марка
„Мерцедес“ с рег.№ Х4953КН, по времето в което бил лишен от право за управление
на моторно превозно.
За констатираното нарушаване на ЗДвП му бил съставен АУАН
серия GA №271987/24.12.2020г.
Предвид гореизложеното
в хода на образуваното по случая Бързо производство и лицето Д.К.Д. бил привлечен в качеството на
обвиняем, като му било предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал.1 от НК.
Обв. Д.К.Д. бил задържан със заповед за задържане на същата дата за срок от 24 часа на
основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР.
В разпита си в качеството на обвиняем, Д.К.Д. се признава за виновен ,възползва
се от правото си да не дава обяснения по случая, като изразява съжаление за
извършеното от него.
От
приложената по делото справка на нарушител /водач е видно,
че обв. Д.К.Д. притежава свидетелство за управление на МПС, но има наложено наказание по ЗДвП и КЗ,както и има наложени ЗППАМ,като има и наложени
вл.в сила НП с които е лишен от право да управлява МПС,като копия от същите има
приложени по БП, в частност Наказателно постановление №
20-0351-000801/17.09.2020 година, издадено от Началник група към ОДМВР Хасково,
РУ Свиленград ,видно от което на същия е наложено наказание „Глоба“ в размер на
200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца. Постановлението му е връчено лично на 28.09.2020г. като
обвиняемия Д. не е обжалвал същото и
вследствие на това, то е влязло в законна сила на 06.10.2020г. ,както и
Наказателно постановление № 20-0351-001097/04.12.2020г., издадено от Началник
група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград и връчено лично на обвиняемия Д. на 14.12.2020г., съответно влязло в
законна сила на 23.12.2020г., поради необжалването му в законоустановения срок,
с което отново има наложено адм.наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца.
Предвид
липсата на оспорване в хода на процеса на истинността и съдържанието на тези
документи
, Съдът
го цени, във връзка с установяването на релевантните факти от предмета на
доказване – наказването по административен ред, правната квалификация на
нарушението и съответно Разписката –
удостоверяваща датата на връчването им и
личното им получаване.
Изложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на
предварителното производство и в съдебната фаза – Заповед за задържане на лице от 24.12.2020г. АУАН серия GA №271989 от 24.12.2020г, АУАН
серия GA №271988 от 24.12.2020г.,
справка за съдимост,ведно с бюлетин към него,, ДСМПИС, характеристична справка,
справка от ПИ „Пътен контрол, АУАН серия GA №271987 от 24.12.2020г., протокол за предупреждение,
справка за нарушител/водач ; НП №20-0351-000744/17.08.2020г. на Началник група
към ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград,влязло в законна сила на 04.09.2020г.; НП
№20-0351-000801/17.09.2020г. на Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ
Свиленград,влязло в законна сила на 06.10.2020г.; НП
№20-0351-001097/04.12.2020г. на Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ
Свиленград,влязло в законна сила на 23.12.2020г.; НП
№20-0351-001098/04.12.2020г. на Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ
Свиленград,влязло в законна сила на 23.12.2020г. и Заповед за прилагане на приндутелна
административна мярка №20-0351-000291/24.12.2020г. по чл.181,т.2а,б.А от ЗДвП ;
така и свидетелските показания от ДП,
обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – Драган Николаев Драганов и Даниел Петев Добрев , последните
ценени в съответствие с чл. 378,
ал. 2 от НПК
и приобщени по делото, ведно с другите
писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК.
Така очертаната съвкупност от доказателствени средства,
събрани по делото е напълно
безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници да взаимно
кореспондиращи и допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго
допълнително обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална
страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното
съдържание и/или истинността им от страните, поради което Съдът
изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства - свидетелски
показания, които са еднопосочни, логично систематизирани, последователни и
изчерпателни, не съдържат каквито и да било противоречия, както и са в пълна
корелация с писмените доказателства.
Обвиняемия , в досъдебното производство се признава за
виновен и отказва да даде обяснения по случая , което безспорно е негово право
.
Правото на защита е предоставена и осигурена от закона
възможност на гражданите, които защитават свои права и законни интереси да
участват в наказателния процес. Правата на обвиняемия/ подсъдимия са визирани в
чл.55 НПК, сред които изрично е посочено и правото му да дава или да откаже да
даде обяснение. Обвиняемият/подсъдимият има право да дава обяснение във всеки
един момент на процеса, стига той да е стадий, в който се извършват следствени
действия. Както всички други процесуални права, така и правото да дава
обяснение се упражнява по усмотрение на обвиняемия/ подсъдимия.Обясненията, с
оглед тяхната двойнствена природа, като доказателствено средство от една страна
и средство за защита от друга имат съществено значение за разкриване
обективната истина в процеса. Само при тяхното наличие, съда е свободен,
съпоставяйки ги с останалата доказателствена маса, събрана по делото да им даде
вяра или не, мотивирайки своето решение. При отказ от страна на обвиняемия/
подсъдимия да даде обяснение по обвинението, пред съда стои
възможност за анализ на останалите доказателства и доказателствени
средства,поради което съдът обсъжда единствено горепосочените доказателства.
В доказателствата по делото писмени и
гласни противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им
обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на
доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да
отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички
свидетели, поради липсата на
противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика,
еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги
подкрепят.
Що се отнася до писмените
доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не
се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на
документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях,
представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на
НПК за извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите реквизити, съставени
са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и
обсъдени писмени и гласни доказателства
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и
авторството му.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си
обвиняемия Д.К.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК.
Обвиняемият Д.К.Д. с с ЕГН:**********, роден на ***г***, българин, български
гражданин, с адрес : с.Сива река, общ.
Свиленград, обл.Хасково, разведен, с висше образование, неосъждан, пенсионер.
Съгласно практиката на ВКС- Решение № 44 от 19.02.2013г. постановено по касационно наказателно дело № 2161/2012 година по описа на ВКС ,1во наказателно отделение- Субект и на двете престъпления по чл.343в, ал.1 и 2
от НК може да е всяко наказателно отговорно лице, за което е установено, че
управлява МПС.
При престъплението по ал.1 то е поначало правоспособно,
но по административен или съдебен ред е временно лишено от право да извършва
такава дейност, в срока на изтърпяване на такова наказание е управлявало МПС и
за това е наказано по административен ред и въпреки това отново е седнало зад
волана, за което вече следва да му бъде потърсена наказателна отговорност.
Тя включва както наказание лишаване от свобода,
така и на основание чл.343г от НК се следва и налагане на наказание по чл.37,
ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС, безспорно, от съответната
категория, за която е придобило правоспособност и от която то временно е лишено
с влязъл в законна сила съдебен или административен акт (по аргумент от чл.155,
ал.1 от ЗДвП – „всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от
категорията, за която притежава свидетелство за управление”).
Наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”
се изпълнява с отнемане (изземване, предаване, връщане) на свидетелството за
управление (СУМПС) от съответните контролни органи или водача – чл.172, ал.2,
т.3 и ал.3 от ЗДвП и чл.21-23 от Наредба І-157/01.10.2002 г. на МВР. С изтичане
на срока на лишаването на водача от това му право обаче той не винаги
автоматично го възстановява, като в закона и цитираната наредба са посочени
допълнителните изисквания към него (обобщено в чл.24, ал.1 от наредбата във
връзка с различни текстове от ЗДвП).Ако в срока на изтърпяване на наказание
лишаване от право да управлява МПС водачът отново седне зад волана, включително
и управлява МПС от категория, за което не е придобил правоспособност, то той би
бил санкциониран по административен ред съгласно чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а
при следващо деяние – за престъпление по чл.343в, ал.1 от НК.
Ако обаче срокът на лишаването му от
правоуправление е изтекъл и той не е възстановил правата си било заради не
издържан проверовъчен изпит или не изтекъл ограничителен срок да положи такъв,
било заради наличие на физически или психически недъг, поради което не отговаря
на медицинските или психическите изисквания за управляване на МПС от
съответната категория, и въпреки това управлява МПС, то той върши нарушение по
чл.150а от ЗДвП и подлежи на санкция по административен ред по чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП, а когато в едногодишен срок от това му наказване с влязло в сила
наказателно постановление отново управлява МПС, то тогава осъществява
престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК.
Тук се вижда връзката между двата престъпни състава
на престъпленията по чл.343в, ал.1 и 2 от НК, които, макар и самостоятелни,
боравят с единни понятия за правоспособността на дееца като водач на МПС и
правото му законосъобразно да осъществява такава дейност, за което притежава
валидно СУМПС.
Транспортната дейност следва да се разглежда
свързано с правата на гражданите на свободно придвижване, на работа, свързана с
транспорт на пътници или стоки, било в рамките на Европейската общност или
извън нея, но като се отчита характерът на регулираните обществени отношения и
правомощията на държавата да въведе определени ограничения чрез националното си
законодателство на това право да се управлява МПС чрез правилата за контрол и
осигуряване на пътната безопасност.
Или, за
разрешаване на разглеждания проблем от значение е не само вътрешното ни
законодателство, но и норми от общностното право в ЕС, част от който е
България. На тази база следва да се разрешат въпросите относно правоспособността
на водача и защо следва да притежава валидно, съответно СУМПС.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, „за да управлява
МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство”, т.е. според категорията на
управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е
„съответно”.
От друга страна, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП той
получава и контролен талон към това СУМПС и определен брой контролни точки за
отчет на извършваните нарушения. Този талон съпътства СУМПС и може да бъде
отнет при съставяне на акт за констатиране на административно нарушение по ЗДвП
(АУАН), който го замества за един месец от съставяне на акта.
Правното значение на СУМПС е изяснено в чл.3, ал.3
от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани имат
силата и на документ за самоличност.
Основното предназначение на СУМПС обаче е
удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена
категория.
Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала
в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС
от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009
г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2
от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр.82/2009 г.) и § 35, т.3 от ДР на ЗДвП
(ДВ.бр.54/2010г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за издаване, ползване
и съхранение на българските лични документи”, включително СУМПС, то ЗДвП „урежда
... изискванията за правоспособност на водачите на ППС, ... както и
принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове”, като целта е „да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от МПС”.
Дадено лице ще придобие правоспособност за
управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи,
съответно държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД,
за да може да удостовери „правоспособността за управление на МПС”.
Съгласно този закон, СУМПС като български личен
документ е собственост на държавата (чл.2) и то се предава на органа, който го
е издал, при изтичане на неговата валидност (чл.10, ал.1, т.5 от с.з.), т.е.
той е „индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление
на МПС” от „категорията/ите, за които е валидно” (чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1,
т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата цитирани
закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на ЕС. С §
1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е „нередовен български личен
документ” – „ е с изтекъл срок на валидност”, а съгласно чл.81, ал.2, т.6 от
с.з. - притежателят му подлежи на санкция по административен ред, ако „използва
нередовни български лични документи” ( с ал.1, т.7 на същия член, но с
изменение на закона в сила след инкриминираното деяние - ДВ бр.75/2012 г. е
наказуемо и неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново
СУМПС при промяна на постоянното местоживеене на лицето от едно населено място
в друго).
Изводът е,
че по ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на БЛД, съответно предвижда
санкции при нарушаване на свързаните с това правила.
За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на
него други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с
управлението на МПС.
И докато СУМПС удостоверява правоспособността на
лицето да осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето на
придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени
знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални
стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните ППС,
което намира своето отражение при първоначалното издаване или при периодичното
подновяване на СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП и ЕС,
инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за „редовен контрол
... за съответствие” с тези минимални стандарти за постигане на посочените
цели, общи за ЕС, поради което те „следва да съвпадат с подновяването ..... и
да се определят от срока на валидност на СУМПС”. По този начин, всяка
държава-членка на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за
административна валидност на СУМПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол
върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС
с оглед специфичната отговорност на водачите им.
Поради това следва да се приеме, че изискването за
„съответно свидетелство за управление на МПС” значи да е валидно както с оглед
на срока на неговата „административна валидност”, така и за „категорията МПС”,
което се управлява от водача.
Когато дадено лице не е провело обучение и не е
издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то
безспорно не притежава такава и нарушава чл.150 от ЗДвП.
Приравнено на него е и правоспособен водач, който
съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП „губи придобитата правоспособност” заради отнети
всички контролни точки.
Разумът на това законодателно решение е, че щом той
е допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на
тези всички контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения при
управлението на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и
проверовъчен изпит.
Поради това и съдебната практика вече е утвърдила в
множество решения на ВКС, че чл.343в, ал.2 от НК е приложим за всички случаи на
управление на МПС без съответно СУМПС – както когато такова не е издавано на
водача, така и когато то е отнето на някакво основание.
Не е
съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал
след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория,
което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните органи в
съответствие с националното законодателство.
При просрочие на валидността на СУМПС и управляване
на МПС извън този срок водачът първоначално носи административно-наказателна
отговорност (уредена в чл.171, ал.1, т.2 вр.чл.150а от ЗДвП), а когато в
едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да
управлява МПС без „подновено” СУМПС, той осъществява състава на чл.343в, ал.2
от НК.
Правилно за
това престъпление не е предвидена в чл.343г от НК и санкция по чл.37, ал.1, т.7
от НК – лишаването на водача от право да управлява МПС, тъй като при
подновяване на СУМПС той следва да докаже пред контролните органи съответствието
с минималните изисквания за издаването на съответно СУМПС и едва тогава може да
осъществява транспортна дейност било за себе си, съобразно свободата на
придвижване в рамките на общността или извън нея, било като работа.
Разумът на законодателя да не предвиди такава
санкция за тези водачи е както защото те нямат или са загубили правото за
управление на МПС, така и защото не са доказали в съответния срок годността си
да го упражняват.
Законосъобразно въззивният съд е поставил акцента
не върху придобитата или загубена от водача правоспособност, а върху
задължението на водача да докаже пригодността си за управление на МПС чрез
притежаване на валидно за категорията на управляваното такова СУМПС, а това
означава и то да е в срока на административната му валидност, за да е годен
удостоверителен документ за тази му правоспособност.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и
авторството на същото се установява категорично от приобщените по делото показанията
на свидетелите Драган Николаев Драганов и Даниел Петев Добрев, както и от
писмените доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност.
От обективна страна – На
24.12.2020г. в с.Лозен,общ.Любимец, обл.Хасково, управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка “ Мерцедес ”
с рег. № Х 4953 КН в срока за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“,наложено му с Наказателно
постановление №20-0351-000801/17.09.2020година,издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ
Свиленград,влязло в законна сила на 06.10.2020г.,след като е бил наказан за
същото деяние по административен ред с Наказателно постановление
№20-0351-001097/04.12.2020г.издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ
Свиленград,влязло в законна сила на 23.12.2020година.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и
авторството на същото се установява категорично от показанията на разпитаните
свидетели Драган Николаев Драганов и Даниел Петев Добрев, както и от писмените
доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност, които безпротиворечиво
установяват релевантните по делото факти, изложени в Постановлението
на Районна прокуратура.
Обективно е вярно, че Д.К.Д. е правоспособен водач и на негово име е издавано СУ на
МПС от надлежния орган – КАТ-МВР, осъществяващ разрешителен режим за тази
дейност, според официалното удостоверяване в приложената Справка на ОДМВР -
Хасково, възпроизвеждаща данните от регистрите, водени в АИС.
Доказано е от обективна страна, по несъмнен начин, и че
същият е управлявал МПС, в срока за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“,наложено му с Наказателно
постановление №20-0351-000801/17.09.2020година,издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ
Свиленград,влязло в законна сила на 06.10.2020г.,след като е бил наказан за
същото деяние по административен ред с Наказателно постановление
№20-0351-001097/04.12.2020г.издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ
Свиленград,влязло в законна сила на 23.12.2020година, с което е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК.
Т.е. безспорно изпълнителното деяние е осъществено със
своите обективни признаци.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия Д.К.Д. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е съзнавал обществено-опасния му характер, целял е управлението на
моторно превозно средство и е предприел противоправното действие в тази насока.
В
настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Д.К.Д. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от
Д.К.Д.
умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 343в, ал. 1
от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 3 години и наказание
„Глоба” от 200/двеста/ до
1000/хиляда /лева.;
обвиняемият Д.К.Д. не
е осъждан за престъпление от общ характер, като на обвиняемия не му е налагано административно наказание по
чл. 78а от НК. Също така обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и
към релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние,
той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика,
се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното
престъпление не са причинените на трети лица имуществени вреди.
Не
са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради това и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки Д.К.Д.
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343в, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на Д.К.Д., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства,
напредналата му възраст, чистото му съдебно минало/въпреки предходното
осъждане,същият е реабилитиран/, доброто му процесуално поведение на фазата на
ДП, изразеното съжаление, искрено разкаяние. Като отегчаващо
вината обстоятелство се констатира наличието на
нарушения на ЗДвП.
Съдът прие,че обществената
опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни”
случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете
ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България.
При
определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на обвиняемия – не работи на постоянна работа ,т.к е
пенсионер и не притежава парични средства в банки, с имотното му положение - не
притежава недвижими имоти, МПС-та, движимо имущество с
единична стойност над 1 000 лв., ценни книги и дялове в дружества и със семейното му
такова – неженен.
С оглед на гореизложеното, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност
на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия
Д.К.Д. за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК в минималния размер, а именно: „ГЛОБА”
в размер на 1 000 лв.
Така индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства
в достатъчна степен върху личността на нарушителя като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с
тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36
от НК. В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова
със строгостта си, като с него Д.К.Д.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не
допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното
при горепосочените съображения наказание на
обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл.78а,ал.6 вр с чл. 343г, вр.чл. 343в,
ал. 1, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на обвиняемия Д.К.Д. с ЕГН:********** със снета по делото самоличност,съдът наложи и наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок от 6 (шест) месеца .
Така индивидуализираното наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО
ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК
Относно разноските:
По делото не се констатираха такива.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................