№ 158
гр. Враца, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20231400500117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 251/23.01.2023 г. на "Изи
Финанс" ЕООД, представлявано от юрисконсулт А. Г., против Определение
№ 406/23.12.2022 г. по гр.д.№ 256/2022 по описа на Районен съд-Оряхово, с
което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановено
по същото дело Решение № 114/14.11.2022 г. в частта относно разноските.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, поради
необоснованост и съществено нарушение на материалния закон. Навеждат се
доводи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
имал никакви претенции въз основа на клаузата за неустойка.
Жалбоподателят счита, че завеждането на делото е злоупотреба от
страна на ищцата, тъй като тя е била наясно, че срещу нея се води заповедно
производство, в рамките на което не е претендирана неустойката. Изразява
несъгласие с мотивите на районния съд, че е налице евентуален риск от
завеждане на дело, който хипотетично оправдава наличието на правен
интерес от водене на настоящето съдебно производство. Счита, че този извод
се опровергава от направеното от него пълно признание на предявения иск,
тъй като ако би се стремял към осъждане за неустойка, то тя би била
претендирана и не би се достигнало до признание на иска. Жалбоподателят
навежда доводи, че макар и районният съд да не е постановил решение при
признание на иска, това не променя фактът на пасивно поведение от негова
страна, тъй като не е оборил твърденията на ищеца и съответно не е дал повод
за завеждане на делото. Поради това счита, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и да не бъдат присъждани разноски на
ищеца, вкл. и за адвокатско възнаграждение, или евентуално да бъде
редуцирано същото, тъй като адвокатът не е положил никакви усилия по
делото.
1
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да не бъдат
присъждани разноски на ищцовата страна.
Постъпил е отговор вх.№ 728/24.02.2023 г. от адв.М. М., като
пълномощник на С. В. С., в който се изразява становище за неоснователност
на жалбата.
В отговора се навеждат доводи, че в случая е безспорно установено, че
икономически по-силната страна по договора за кредит е ответникът, който
съвсем съзнателно е поставил условие на ищцата за предоставяне на
обезпечение, за да й бъде отпуснат кредит. Посочва се, че от съдържанието на
представения по делото договор е видно, че ищцата с всяка погасителна
вноска е следвало да заплаща, както уговорените главница и лихва, така и
вноска неустойка. В тази връзка се изразява несъгласие с доводите на
ответника, че не е дал повод за завеждане на настоящето съдебно
производство. Развиват се съображения, че съгласно постигнатата между
страните договореност, неустойката е дължима от момента на сключване на
договора и ищцата е била добросъвестна и е изплащала вноските си, в т.ч. и
неустойката, поради което единствената възможност да се освободи от това
задължение е чрез предприемане на съдебни действия за обявяване
нищожност на тази клауза.
Наред с това се посочва, че от представените по делото имейли е
видно, че "Изи Финанс" ЕООД неколкократно е претендирал задължение по
договора за кредит, в което е включена и неустойката, с което също е дал
повод за завеждане на делото.
Навеждат се доводи, че във всеки един момент кредиторът може да
поиска отново издаване на заповед за изпълнение за неустойката, което
обуславя и правния интерес от предявяването на иска. Твърди се, че на
ищцата не е предоставен договора за кредит, а единствено погасителен план,
което е още един пример за грубото нарушаване на законовите и морални
норми от икономически по-силната страна.
В отговора се сочи, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК,
които да изключат отговорността на ответника, тъй като фактът, че
ответникът е участвал в сключването на невалидна правна сделка и че с
изпращането на множество имейли претендира изпълнение на всички
задължения, в т.ч. и за неустойка, води до извод, че поведението му е станало
повод за завеждане на настоящето дело.
Прави се искане за потвърждаване на обжалваното определение на
Районен съд-Оряхово като правилно и законосъобразно.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и против
подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящия съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд – Оряхово е сезиран с искова молба на С. В. С., ЕГН
********** от ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на "Изи Финанс"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на
262.02 лева, представляваща неустойка по Договор за кредит № ***, тъй като
на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД вр.чл.143, ал.1 ЗПК клаузата, предвиждаща
заплащането на горепосочената неустойка, е нищожна.
2
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът изразява становище за недопустимост на предявения иск, а в
случай, че същият бъде приет за разглеждане – за основателност на иска.
Заявява, че признава иска и че не е станал повод за завеждане на делото.
Образувано е гр.д.№ 256/2022 г. по описа на РС-Оряхово и с Решение
№ 114/14.11.2022 г. първоинстанционният съд е разгледал спора по същество
и е уважил исковата претенция изцяло. Със същия съдебен акт съдът е осъдил
"Изи Финанс" ЕООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на С. В. С.
направените деловодни разноски в размер на 50.00 лева - за държавна такса,
както на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗАдв. да заплати на адв.М. В. М. от
АК – Пловдив сума в размер на 300.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
След постановяване на решението, с молба от 25.11.2022 г. "Изи
Финанс" ЕООД е представило платежно нареждане, от което е видно, че е
превело сумата 50,00 лв., които е осъдено да заплати на С. В. С..
С молба от 28.11.2022 г. ответното дружество е направило искане за
изменение на Решение № 114/14.11.2022 г. по гр.д.№ 256/2022 г. по описа на
ОРС в частта за разноските, като бъдат отменени присъдените в негова
тежест разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., а в
условията на евентуалност – същите да бъдат редуцирано под минималния
размер до сумата 100,00 лв.
С обжалваното в настоящето производство Определение №
406/23.12.2022 г. по гр.д.№ 256/2022 г. РС-Оряхово е оставил без уважение
подадената молба за изменение на решението в частта относно разноските.
При така възприетото от фактическа страна настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Основният спорен въпрос пред настоящата съдебна инстанция е дали
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК намира приложение в хипотезата на уважен
иск на потребител за прогласяване на нищожността на клауза от
потребителски договор, когато ответната страна-търговец е признал иска, и е
възразил, че не е дал повод за завеждане на делото.
Отговор на този въпрос е даден от касационната инстанция с
постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Определение № 50466 от
30.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2049/2022 г., І т.о., ТК, в което е прието, че
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК не намира приложение в хипотезата на
уважен иск на потребител за прогласяване нищожността на договорна клауза
на потребителски договор, независимо, че ответникът-търговец е признал
иска. Това разрешение е обосновано с прилагане по аналогия на Определение
№ 709/28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г.о., ГК и на т.96 от
Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на
Европейския съюз.
В конкретния случай съдът е сезиран с установителен иск за
установяване недължимост на парична сума, поради нищожност на клаузата
за неустойка на сключен между страните договор за потребителски кредит,
поради противоречие с добрите нрави и неравноправност. Действително
ответникът-кредитор е признал предявения иск, но не може да се приеме, че е
налице и другата предпоставка за приложението на чл.78, ал.2 ГПК, а именно
– да не е дал повод за завеждане на делото. Както е прието, в Определение №
50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2049/2022 г., І т.о., ТК, в основата на
3
предявения установителен иск стои обективният факт на нищожната клауза
на сключения с ответника потребителски договор, който факт поражда
правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред, от
което следва изводът, че именно ответникът е станал причина за предявяване
на иска.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира за
правилен крайният извод на първоинстанционния съд за неприложимост
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
Въззивният съд споделя и изводът на районния съд, че не следва да
бъде извършвано редуциране на размера на присъденото адвокатско
възнаграждение от 300,00 лв. на 100,00 лв. Определеният от районния съд
размер от 300,00 лв. е съобразен с минималния размер, съгласно действащата
към момента на приключване на устните състезания редакция на чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Спорен в съдебната практика е въпросът дали
може да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение под
минималния такъв, определен в Наредбата. Дори и да се даде положителен
отговор на този въпрос, настоящият съдебен състав счита, че в случая не
следва да бъде извършвано такова редуциране с оглед обема на оказаната
реална адвокатска защита – изготвяне на искова молба и депозиране на
писмено становище с подробни съображения по същество на спора.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 406/23.12.2022 г., постановено по
гр.д.№ 256/2022 по описа на Районен съд-Оряхово.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4