№ 38
гр. София , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002377 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 446 от 5.03.2020 г. по т.д. № 791/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско
отделение, VІ - 12 състав по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от
„Гленкор Агрикълчър Румъния“ ООД - гр. Букурещ, е признато за установено, че в негова
полза съществува вземане солидарно срещу „РХ Комодитис“ ЕООД (н.) - гр. София и Д. А.
П. от гр. *** по запис на заповед от 10.08.2018 г., платим на падеж 15.09.2018 г., с издател
„РХ Комодитис“ ЕООД, авалиран от Д. П., за сумата 221 125 евро, ведно със законната
лихва за забава от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 27.11.2018 г. по ч.гр. д. № 62 458/ 2018 г. на
Cофийския районен съд, II гражданско отделение, 159 състав. Решението е постановено при
участието на синдика на „РХ Комодитис“ ЕООД (н.) - гр. София.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. А. П. от гр. *** лично, и в качеството му
на представляващ „РХ Комодитис“ ЕООД (н.) - гр. София, в която се твърди, че е
неправилно.
Неправилно съдът преценил като неоснователно възражението на ответниците за
недопустимост на производството поради висящ
1
арбитражен спор, лаконично позовавайки се на две решения на Върховния касационен съд,
които били неотносими за настоящия спор, а и въобще към всички след уредбата на
заповедното производство с новия ГПК от 2008 г.
Неправилно приел, че ищеца има правен интерес от установителния иск, въпреки безспорно
установения факт, че вече е бил предявен осъдителен иск пред Арбитражния съд при БТПП
за същото вземане, което записа на заповед обезпечава.
Необоснован бил извода, че установените по делото доставки са неотносими към предмета
на спора, въпреки че доказателствата и изявленията на страните сочели точно обратното.
Молбата е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът по въззивната жалба „Гленкор Агрикълчър Румъния“ ООД - гр. Букурещ в
писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Несериозна и несъстоятелна била аргументацията, че цитираната в решението съдебна
практика на ВКС, е неотносима за спора.
Невярно било твърдението, че ищецът е признал получаването на доставки по договора, тъй
като частичните доставки не били по процесната фактура и никаква част от дължимите по
нея 1 450 м.т. пшеница не са били доставени.
Арбитражното дело било между различни страни и имало за предмет доставки по различни
анекси към рамковия договор и нямало обстоятелства, които да са преюдициални за
правилното решаване на настоящия спор, по който всички факти били изяснени и
установени
Молбата е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Гленкор Агрикълчър Румъния“ ООД - гр. Букурещ твърдял, че на
2
10.08.2018 г. първият ответник „РХ Комодитис“ ЕООД издал запис на заповед, с който
неотменимо и безусловно се задължил да плати в деня на падежа - 15.09.2018 г. сумата
221 125 евро, а вторият ответник Д. А. П. се задължил солидарно като поръчител. В деня на
падежа не било извършено плащане.
- 3 -
По заявлението на ищеца от 26.09.2018 г., на 27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 62458/ 2018 г. на
Cофийския районен съд, II гражданско отделение, 159 състав била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която
длъжниците „РХ Комодитис“ ЕООД и Д. А. били осъдени да заплатят солидарно на ищеца
сумата 221 125 евро със законната лихва от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане и
разноски в заповедното производство в размер на 8 649.66 лева.
По образуваното по молбата на ищеца от 3.12.2018 г. изп. д. № 3305/ 2018 г. на ЧСИ С. Я.
ответниците подали възражения по чл. 414 от ГПК и в предоставения му от съда
едномесечен срок ищецът предявил настоящия иск.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да признае за установено, че в негова
полза съществува вземане солидарно срещу „РХ Комодитис“ ЕООД (н.) - гр. София и Д. А.
П. от гр. *** по запис на заповед от 10.08.2018 г., платим на падеж 15.09.2018 г., с издател
„РХ Комодитис“ ЕООД, авалиран от Д. П., за сумата 221 125 евро, ведно със законната
лихва за забава от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане и да осъди ответниците да му
платят разноските по заповедното производство в размер на 8 649.66 лева.
В писмения отговор ответниците „РХ Комодитис“ ЕООД (н.) - гр. София и Д. А. П. от гр.
*** оспорили иска като недопустим, тъй като по исковата молба на ищеца от 10.09.2018 г.
било образувано м.арб.д. № 6/ 2018 г. на Арбитражния съд при БТПП с искане за осъждане
на ответника „РХ Комодитис“ ЕООД да му предаде 5 000 метрични тона българска
пшеница, като част от тази претенция включвала 1 450 метрични тона, за която била
издадена фактурата, чиято стойност била равна на сумата по записа на заповед.
Молбата към съда била да прекрати производството по делото.
В допълнителна искова молба ищецът не оспорил съществуването на каузално отношение,
което стои зад издаването на записа на заповед - доставка на пшеница по договор за
покупко-продажба № 400-454-Р/ 13.04.2018 г., изменен и допълнен с шест анекси.
3
Изтъкнал, че арбитражното и настоящето производства били с различни страни и на
различно правно основание, затова и нямало основания за служебното прекратяване на
производството по чл. 126, ал. 1 от ГПК.
С оглед откритото производство по несъстоятелност срещу „РХ Комодитис“ ЕООД ищецът
имал основателни съмнения за удовлетворяване на вземането си срещу него, затова имал
правен интерес да се сдобие с изпълнително основание и срещу авалиста Д. П..
В случая нямало спор относно наличието и съдържанието на каузалното правоотношение,
затова на разглеждане подлежали единствено релативните възражения на ответника, които
били изложени напълно бланкетно.
Фактите били следните. С договор за покупко-продажба № 400-454-Р/ 13.04.2018 г. „РХ
Комодитис“ ЕООД, като продавач, се задължил да достави на купувача „Гленкор
Агрикълчър Румъния“ ООД българска пшеница, като параметрите на всяка отделна
доставка - цена, експедиция, условия на товарене, количество на търгуваната стока и срок за
изпълнение на поръчката, се определяли с отделни анекси към договора.
По анекс № 2 продавачът издал фактура № **********/ 10.08.2018 г.
за 1450 метрични тона пшеница за сумата 221 125 евро и на 13.08.2018 г. купувачът платил
по банков път сумата 199 012.50 евро, представляваща 90% от цената на фактурата. Именно
за обезпечаване на това задължение бил издаден записа на заповед от 10.08.2018 г.
Според условията на договора задължението на продавача се считало за изпълнено след като
стоката бъде доставена на Пристанище ***. Купувачът определил деня на доставката -
20.08.2018 г., както и кораба, на който да бъде натоварена стоката. След като никаква част
от общия обем 5 000 метрични тона не била натоварена, от инспекцията извършена от
представител на купувача в склада в с. ***, се установило, че към 17.08.2018 г. наличното
количество било 8 080 метрични тона, от които 5 000 метрични тона били с отбелязване
доставчик „РХ Комодитис“ ЕООД и 3080 метрични тона с отбелязване доставчик „Нова
Суворовска Мелница“ ЕООД.
С последващи електронни писма до продавача било отправено искане за доставка на стоката
или изплащане на обезщетение, както и нотариална покана, но в допълнително
предоставения срок, нито в общия срок за изпълнение, не била доставена никаква част от
пшеницата.
Поради пълното неизпълнение на договора от страна на продавача ищецът предявил срещу
4
него и солидарно отговорното „Булгрейн Трейдинг“ ООД иск с правно основание чл. 318 и
сл. от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по който било образувано м.арб.д. № 6/ 2018 г. на
Арбитражния съд при БТПП.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорил твърдението, че е отказал
да изпълни задължението си, като изтъкнал, че всъщност ищеца препятствал реалното
изпълнение на доставките. След като не постигнали съгласие доставките да бъдат отложени
поради рядко
- 5 -
покачилата се цена на пшеницата в България и на борсовите тържища, продавачът започна
да изпълнява реални доставки по авансово преведените. На 25.09.2018 г. изпратил 24 700 кг.
пшеница на пристанище ***, но служители на пристанището отказали да приемат стоката с
обяснението, че дружеството не фигурира в списъците на доставчици за ищеца. В крайна
сметка стоката била разтоварена, но и до настоящия момент не била отразена като доставена
на купувача и не била съотнесена към претендираните 5 000 тона.
Конституираният на основание чл. 637, ал.3, т. 2 от ТЗ като страна по делото В. И. Г. от гр.
*** - временен синдик на „РХ Комодитис“ ЕООД, в писмено становище оспорил иска като
неоснователен.
Посочил, че в производството по несъстоятелност по т.д. № 2175/ 2018 г. Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 13 състав ищецът предявил вземане за сумата 292
591.52 лева - неустойка, дължима на основание чл. 15 от договор № 400-454-Р/ 13.04.2018 г.,
което било прието.
Записът на заповед бил издаден за обезпечаване на вземане, което вече било включено в
списъка на приетите вземания, поради което уважаването на иска би нарушило принципа за
недопустимост на обогатяване без основание. Освен това имало неяснота в съдържанието на
ценната книга по отношение на издателя - задължено лице, с което били нарушени чл. 535,
ал.1, т.2 и т.7 от ТЗ.
От преценката на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка на спора.
С договор за покупко-продажба № 400-454-Р/ 13.04.2018 г. (на л.50 - 52) „РХ Комодитис“
5
ЕООД, като продавач, се задължил да достави на купувача „Гленкор Агрикълчър Румъния“
ООД българска пшеница, добро продаваемо качество, реколта 2018 г., като цената и начина
на плащането й, начина и сроковете на доставката, както и останалите параметри, следвало
да се определят за всяка партида в отделни анекси към договора.
Общото количество пшеница според съдържанието на последващите анекс № 1/ 13.04.2018
г., анекс № l-A/ 2.05.2018 г., анекс № l-B/ 3.07.2018г., анекс № 2/ 4.05.2018 , г., анекс № 2-А/
18.05.2018 г. и анекс № 2-В/ 6.08.2018 г. било 5 000 метрични тона.
Според уговорките в анекс № 2/ 4.05.2018, анекс № 2-А/ 18.05.2018 г. и анекс № 2-В/
6.08.2018 г. (на л.124 - 126) продавачът трябвало да достави 3 000 м.т. българска пшеница,
+/- 5% в полза на продавача, при цена 152.50
евро за метричен тон, доставка DAP Пристанище *** по избор на купувача в периода между
1.08.2018 г. и 31.08.2018 г. Цената трябвало да бъде платена по следния начин : 90 % преди
доставката след представяне на данъчна фактура, складов сертификат, инспекционен доклад
и декларация на продавача ; 10 % след доставката и издаване на фактура за балансова
стойност, приемо-предавателен протокол и инспекционен доклад за количество и качество,
потвърждаващ доставката.
С цел гарантиране изпълнението на цялото договорено количество стока продавачът се
задължил да издаде запис на заповед с падеж на 15.09.2018 г, която щяла да му бъде върната
в рамките на 10 дни от датата на пълното изпълнение на анекса.
В запис на заповед, издаден на 10.08.2018 г. в гр. ***, „РХ Комодитис“ ЕООД неотменимо и
безусловно се задължило, без протест и разноски, без никакви възражения и без такси и
удръжки от какъвто и да било характер, да плати в мястото на издаване и на посочения
падеж- 15.09.2018 г. на „Гленкор Агрикълчър Румъния“ ООД сумата 221 125 евро. Д. А. П.
положил подписа си като поръчител (авалист).
Фактура № **********/ 10.08.2018 г. за сумата 221 125 евро, била издадена от
продавача за доставката на 1 450 м.т. пшеница при цена 152.50 евро за м.тон. (на л.131).
На 13.08.2018 г. купувачът платил по банков път сумата 199 012.50 евро, представляваща 90
% от цената на фактурата. (на л.133)
В електронно писмо от 17.08.2018 г. купувачът уведомил продавача да има готовност от
20.08.2018 г. да започне подвоз на 5 000 м.т. пшеница, съхранявана в зърнена база с. *** с
то*** норма минимум 1 200 м.т./ ден по партидата на купувача към пристанище ПЧМВ ***
за мк „Илово Ривър“, съгласно спецификацията в писмото. ( на л. 130 -132)
В електронно писмо от 22.08.2018 г. купувачът изпратил на продавача уведомление за
6
липсващи 8 080 м.т. пшеница от склада в с.*** и поискал решение на проблема с
незабавната доставка на стока или незабавно връщане на сумата, платена за тези 8 080 м.т.
(на л.162)
В електронно писмо от 31.08.2018 г. купувачът уведомил продавача, че към тази дата не е
доставил никакво количество от уговорените 5 000 м.т. пшеница, и поискал по негова
инструкция, но не по - късно от 31.08.2018 г., да достави по договора допълнителни 6 416
м.т. пшеница. (на л.162)
В електронно писмо от 31.08.2018 г. продавачът поискал задължението му да бъде
разсрочено със срок на погасяване до м. април 2019 г., като предложил начини за
обезпечаване на задължението. (на л.179)
В електронно писмо от 5.09.2018 г. продавачът предложил да бъде постигнато споразумение
относно точния размер на задължението, което
- 7 -
да бъде заплатено чрез извършването на спот сделки в размер, уговорен между страните. (на
л.180)
С нотариална покана, рег. № 10 650/ 12.09.2018 г. на нотариуса В. М., връчена при
условията на чл. 47 от ГПК на 2.10.2018 г., купувачът предоставил на продавача
допълнителен срок от 7 календарни дни от връчването за доставяне на 6 252.86 м.т. пшеница
съгласно параметрите по договора. (на л.165)
По заявлението на ищеца от 26.09.2018 г., на 27.11.2018 г. по ч.гр.д. № 62458/ 2018 г. на
Cофийския районен съд, II гражданско отделение, 159 състав била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която
длъжниците „РХ Комодитис“ ЕООД и Д. А. били осъдени да заплатят солидарно на ищеца
сумата 221 125 евро със законната лихва от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане и
разноски в заповедното производство в размер на 8 649.66 лева.
По образуваното по молбата на ищеца от 3.12.2018 г. изп. д. № 3305/ 2018 г. на ЧСИ С. Я.
ответниците подали възражения по чл. 414 от ГПК и в предоставения му от съда
едномесечен срок ищецът предявил настоящия иск.
В съдебното заседание на 6.12.2019 г. процесуалният представител на ищеца признал, че
продавачът е доставил общо 49 400 м.т. пшеница, с товарителници № 131 908 от 24.09.2018
г. за 24 700 м.т. и и № 131 909 от 25.09.2018 г. за 24 700 м.т.
7
От справката по партидата на въззивника „РХ Комодитис“ ЕООД в търговския регистър се
установяват следните значими за настоящия спор факти.
С решение № 1158 от 25.06.2019 г. по т.д.н. № 2175/ 2018 г. Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 13 състав на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена
неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.12.2017 г., открито е
производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик.
С решение № 11 839 от 11.08.2019 г. по т.д.н. № 4785/ 2019 г. Софийския апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, решението е отменено в
частта относно началната дата и за така е определена 31.12.2018 г.
В съставения от временния синдик списък на неприети вземания, обявен в търговския
регистър на 15.08.2019 г., под № 3 А е включено вземане по запис на заповед от 10.08.2018
г., платим на падеж 15.09.2018г. за сумата от 221 125 евро.
С решение № 1818 от 15.10.2019 г. на съда по несъстоятелността на основание чл. 632, ал. 1
от ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на
управителните органи, прекратена е дейността на предприятието и производството по
делото е спряно.
С решение № 1160 от 4.08.2020 г. на съда по несъстоятелността на основание чл. 632, ал. 2
от ТЗ производството по несъстоятелност е възобновено.
С определение от 26.08.2020 г., постановено по реда на чл. 692 от ТЗ и обявено в търговския
регистър на 24.11.2020 г., по възражението на „РХ Комодитис“ ЕООД с вх. № 104 533/
20.08.2019 г. от списъка на приетите вземания са изключени тези по т.т. 1), 2) и 4), а по
възражението на „Гленкор Агрикълчър Румъния“ ООД с вх. № 105 422/ 22.08.2019 г. в
списъка са включени следните негови вземания : 1) за сумата 1 400 000- главница по договор
№ 400-454-Р/ 13.04.2018 г., анекс № 1/ 13.04.2018 г., анекс № l-A/ 2.05.2018 г., анекс № l-B/
3.07.2018 г., анекс № 2/ 4.05.2018г., анекс № 2-А/ 18.05.2018 г., анекс № 2-В/ 6.08.2018 г. ; 2)
законната лихва върху главницата от датата на откриване на производството по
несъстоятелност ; 3) 823 267.52 лева - обезщетение вместо изпълнение на задължение по
договор за влог и 4) законната лихва върху главницата от датата на откриване на
производството по несъстоятелност.
При тази фактическа обстановка на спора правните изводи са следните.
8
В изпълнение на задължението да следи служебно за допустимостта на обжалвания акт
настоящият състав на въззивната инстанция приема, че в случая не са налице отрицателни
предпоставки от категорията на абсолютните, които да са препятствали постановяването на
валиден и допустим съдебен акт.
Възражението за недопустимост на производството по настоящия иск с оглед наличието на
висящ спор пред арбитражен съд по иск за реално изпълнение на задължението на
ответника като продавач по договор за продажба на пшеница е несъстоятелно поради
следното.
Принципното становище, застъпено в редица актове на касационната инстанция е, че
снабдяването с изпълнителен лист по издаден запис на заповед като гаранция за изпълнение
на поето по каузална сделка задължение не съставлява процесуална пречка за предявяване
на иск за реалното изпълнение на обезпеченото задължение. Този въпрос е относим към
разрешаването по същество на материалноправния спор, като съдът следва да се съобрази с
евентуално извършено плащане в образувания въз основа на него изпълнителен процес. Това
е така, тъй като извънсъдебното изпълнително основание не се ползва със сила на
присъдено нещо и
- 9 -
вероятността в един бъдещ процес да се установи недължимостта по него обосновава
правния интерес на ремитента да установи дължимостта на плащането по записа на заповед
със сила на пресъдено нещо. ( Решение № 231 от 25.03.2010 г. по т. д. № 226/ 2009 г. на
ВКС, II т. о.,)
Твърдението на въззивниците, че разрешението в цитирания акт е неприложимо за
настоящия спор, тъй като решението е било постановено при действието на отменения
процесуален кодекс не подлежи на сериозен коментар, тъй като старата нормативна уредба
не влиза в противоречие с установените в новия закон правила на заповедното
производство. В подкрепа на това съждение е и приетото в Определение № 813 от 1.11.2013
г. по т. д. № 1831/2013 г. на ВКС, I т. о., според което „за връзката между менителничен и
каузален дълг е от значение дали към момента на постановяването на съдебния акт
съществува (възникнало е и не е погасено) каузалното задължение, което се обезпечава с
ценната книга. Съдебното предявяване и приемане на вземането по каузалното
правоотношение не е равнозначно на реализирането му, поради което този факт е
ирелевантен за изхода на спора по менителничния иск. В случай, че след момента на даване
9
ход на устните състезания при постановено влязло в сила позитивно решение по чл. 422 от
ГПК, с което се установява вземането по записа на заповед, настъпи погасяване (изцяло или
частично) на обезпеченото с него каузално вземане, защитата на длъжника-издател е
посредством оспорване на вземането по менителничния ефект по исков ред- чл. 439 от ГПК,
позовавайки се на новопостъпилия факт на плащането, който не се преклудира от силата на
пресъдено нещо“.
Въпросът за допустимостта на решението се поставя и във връзка с осъществяването в хода
на производството по делото на значим за правилното решаване на спора юридически факт -
откриването на производство по несъстоятелност по отношение на първия ответник по иска.
Решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ е постановено на 25.06.2019 г. - два месеца след
подаването на исковата молба в съда, и от тази дата производството по делото е било спряно
на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. Съдът не е постановил изричен акт на основание чл. 229,
ал., т. 7 от ГПК, но този процесуален пропуск не се е отразил на законосъобразността на
процедурата, тъй като пак по силата на закона - чл. 637, ал.3, т. 1, пр.1 от ТЗ,
производството е било възобновено с факта на включването на предявеното от ищеца
вземане за сумата 221 125 евро по записа на заповед от 10.08.2018 г. под № 3А в списъка на
неприетите от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 15.08.2019 г.
Съобразно приетото в Решение № 91 от 15.07.2009 г. по т. д. № 19/ 2009 г. на ВКС, I т. о.
законодателят не поставя като процесуална предпоставка за възобновяване на спряното
производство подаване на възражение от кредитора с неприето вземане по чл. 690, ал. 1 ТЗ.
Достатъчно е да не е включено вземането на кредитора в списъка на приетите вземания, за
да отпадне основанието за спиране на исковото производство. От процесуална икономия
законодателят спестява на кредитора развиването на производството по предявяване на
вземането чрез подаване на възражение и разглеждането му от съда по реда на чл. 692, ал. 3
от ТЗ.
В този период от време (25.06.2019 г. - 15.08.2019 г.) процесуални действия от съда не са
били извършвани. След възобновяването еx lege на производството, в изпълнение на
цитираната разпоредба с определение от 1.11.2019 г. като страна по делото е конституиран
синдика на „РХ Комодитис“ ЕООД (н.), с чието задължително участие производството
продължило.
По основателността на твърденията на ищеца и възраженията на ответниците съдът приема
10
следното.
Установителният иск по чл. 422 от ГПК е предявен срещу издателя и авалиста на запис на
заповед, които отговарят солидарно за поетото задължение.
Ответниците не са оспорили фактите и обстоятелствата около издаването на ценната книга,
нито авторството на подписите, поставени от тяхно име в документа. Записът на заповед
съдържа всички реквизити, изброени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ и е с изтекъл падеж,
което означава, че вземането на ищеца произтича от редовен от външна страна
менителничен ефект, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9
от ГПК.
Страните не спорят, че ценната книга е била издадена като обезпечение на задължението на
продавача по договор за продажба на пшеница.
Съобразно разясненията в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. по тълк.д. № 4/ 2013 г.
на ВКС, ОСГТК пpи липса на спор между страните относно наличието на конкретно
каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед,
съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
- 11 -
В конкретния случай такива възражения не са релевирани. Тезата на ответника е основана
на твърдението, че неизпълнението на неговото задължение да достави стоката на
уговореното място се дължи на виновното поведение на ищеца, и по - конкретно на
несъгласието му доставките да бъдат отложени във времето предвид рязко покачилата се
цена на пшеницата в България и региона, както и на препятстването на доставките поради
отказа на служителите на пристанището да приемат стоката с обяснението, че ответното
дружество не фигурира в списъците на доставчиците на ищеца.
Установените от доказателствата факти обосновават несъстоятелността на това възражение.
На първо място, съгласно клаузата на чл. 10 от договора цената на стоката е била уговорена
по начина, посочен в анекс № 2 от 4.05.2018 г. - равна на котировката на фючърсния договор
за хлебна пшеница MATIF септември 2018 минус 16.5 евро за метричен тон FOB
11
Пристанище гр. ***, като минималното количество, за което продавачът може да фиксира
цена е 3 000 м.т., и в съответствие с тази формула в анекс № 2-В от 6.08.2018 г. е била
определена на 152.50 евро за метричен тон DAP пристанище ***.
В търговските отношения цената на стоката към определен момент винаги е поставена в
зависимост от конюнктурата на пазара - затова в анекса от 4.05.2018 г. страните са приели
един изцяло обективен критерий за нейното определяне. Към тази дата нито продавача, нито
купувача е могъл да знае каква ще бъде през месец септември котировката на фючърсния
договор за хлебна пшеница MATIF и в този смисъл всеки от тях е поел еднакъв риск. Затова
продавачът не може да противопостави като извинителна причина за неизпълнението си
покачването на цената на стоката след подписването на анекса, а и това обстоятелство не е
посочено измежду събитията, които според разпоредбата на чл. 14 от договора
представляват непреодолима сила. По тази причина отказът на купувача да бъдат
преразгледани условията на договора, включително и евентуалното разсрочване на
изпълнението, е негово право, упражняването на което не може да се свързва с
недобросъвестност.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за това, че ищецът е препятствал
приемането на доставките, а тежестта на доказване е за него, тъй като от този факт извлича
изгодни за себе си последици. Всъщност от електронната кореспонденция между страните
във връзка с доставката на стоката на пристанището се установява, че единствената причина
поради която продавача не е могъл да изпълни задължението си е била липсата на
уговорените количества пшеница.
След като продавача не започнал на 20.08.2018 г. да извършва подвоза на съхраняваната в
зърнена база с. *** 5 000 м.т. пшеница, за което бил поканен от купувача с електронното
писмо от 17.08.2018 г., от извършената по нареждане на ищеца проверка за наличност в
складовата база в с. *** се установило, че ответникът е натоварил около 2 600 м.т. пшеница
за „Гранекс“ ООД и в двата силоза има общо 1 175.615 м.т. (инспекционен доклад №
1005578- 5A от 22.08.2018 г. на SGS Bulgaria Ltd kd (на л. 154)
Едва след като в електронното писмо от 31.08.2018 г. купувачът уведомил продавача, че към
тази дата не е доставил никакво количество от уговорените 5 000 м.т. пшеница, в електронно
писмо от 31.08.2018 г. продавачът поискал задължението му да бъде разсрочено със срок на
погасяване до м. април 2019 г.
Изводът от тези съждения е, че неизпълнението на задължението на продавача не се дължи
на забава на кредитора - купувач, по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, тъй като по делото няма
данни той да не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да
изпълни задължението си.
12
В контекста на изложеното твърдението на ответника, че е доставил на пристанището два
камиона пшеница по анекс № 2 към договора се опровергава от доказателствата. В
съдебното заседание на 6.12.2019 г. процесуалният представител на ищеца е признал
получаването на доставената с два камиона пшеница, но от прехвърлителните разписки на л.
202 и 203 се вижда, че както първата от тях - за 24 720 кг, така и втората- за 24 960 кг,
удостоверяват изпращането от ответника на ищеца на пшеница по „анекс 1-В/ 03.07.18 г.“.
По изложените съображения настоящият състав приема, че ответникът „РХ Комодитис“
ЕООД не е изпълнил обезпеченото със записа на заповед задължение по каузалното
правоотношение, поради което следва да бъде ангажирана отговорността му за връщане на
платената цена на недоставената стока, а това означава да бъде признато за установено, че в
полза на ищеца съществува срещу ответника вземане за сумата по издадения на 10.08.2018
г. запис на заповед.
Съобразно приетото в Решение № 26 от 24.04.2014 г. по т. д. № 1027/ 2013 г. на ВКС, II т. о.
менителничното поръчителство има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното
задължение, което обезпечава, и поради това авалистът не може да противопоставя на
приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да му предостави
издателят на записа на заповед - както абсолютни възражения за недействителност на
ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и лични възражения,
произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и хонората.
Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на каузално
правоотношение
- 13 -
между приносителя и хонората, е допустимо само ако авалистът също е страна по
каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил
злоупотреба с право, знаейки за наличието на лични възражения по каузалното
правоотношение с хонората.
В настоящия случай ответникът - авалист не е противопоставил възражения, че
приносителят е недобросъвестен, или че е извършил злоупотреба с право, знаейки за
наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с хонората. Няма спор, че
като управител на дружеството - издател той е трето лице спрямо каузалното
правоотношение и е авалирал в лично качество записа на заповед, обезпечаващ
задълженията по каузалната сделка. Ответникът не е оспорил и авторството на подписа,
поставен от негово име в ценната книга.
13
Следователно на посоченото основание следва да бъде признато за установено, че в полза на
ищеца срещу Д. П. съществува в условията на пасивна солидарност с другия ответник
вземане за сумата по ценната книга.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция
с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно крайния изход от спора двамата въззивници следва да бъдат осъдени да заплатят
на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 4 325.50 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 446 от 5.03.2020 г. по т.д. № 791/ 2019г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 12.
ОСЪЖДА „РХ Комодитис“ ЕООД (н.) - гр. София, ул. „Дечо Стефанов“ № 38, вх.А,
партер, ап. 1, с ЕИК ********* и Д. А. П. от с. ***, община ***, област ***, ул. „***“ № 16,
с ЕГН ********** да заплатят на Апелативен съд - София - гр. София, бул. „Витоша“ № 2
сумата 4 325.50 (четири хиляди
триста двадесет и пет лева и петдесет стотинки) лева, представляваща държавна такса за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на синдика на „РХ Комодитис“ ЕООД (н.) - гр.
София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
14
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15