Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/……..02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета
година,
в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №88/2017г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ФАКТОРЪТ ЕООД, ЕИК
*********, Варна, представлявано от И.Х., чрез адв.М.Г. от ВАК срещу КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********, представлявано от Р.Х., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми в общ
размер от 94 672.38 лева,
дължими въз основа на договор за изработка, сключен с трето лице АКВА ВИА ЕООД,
ЕИК *********, Добрич, по издадени от последното 8 бр. фактури, в периода от
08.05.2012г. до 14.12.2012г., което вземане е цедирано от третото лице на ищеца
Факторът ЕООД с договор от 07.01.2014г. и съобщено на ответното дружество на
30.11.2016г., както следва: по фактура №106/08.05.2012г. за сумата от
22 396.33 лева с ДДС; по фактура №107/10.05.2012г. за сумата от
41 229.55 лева с ДДС, по фактура №108/19.05.2012г.за сумата от 31 804.01
лева; по фактура №112/31.07.2012г. за сумата от 1 442.62 лева; по фактура
№113/03.09.2012г. за сумата от 15 097.93 лева; по фактура
№114/11.10.2012г. за сумата от 1968.94 лева; по фактура №115/01.11.2012г. за
сумата от 1442.62 лева и по фактура №117/14.12.2012г. за сумата от
6 977.24 лева, всички с ДДС. Претендират се и мораторните лихви върху
всяка от дължимите главници по фактурите, считано от 28.12.2013г. до
28.12.2016г. като същите са уточнени по размер в исковата молба. Претендират се
и законните лихви върху главниците от момента на завеждане на иска на
27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението както и сторените по
делото разноски.
В исковата молба
се излага, че по възлагане на ответника, трето лице АКВА ВИА ЕООД, е
изпълнило СМР, които са приети от възложителя КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, и за
които са издадени фактури за задълженията от изпълнителя АКВА ВИА ЕООД,
посочени изчерпателно. Твърди се, че за част от дължимите суми, тези по фактури
№106/08.05.2012г. и фактура №108/19.05.2012г., е извършено частично прихващане
на задължения, на 28.12.2012г. Поради това, по тези фактури се претендира
по-малка главница, както следва: по ф.№106 – сума в размер на 5 709.47 лева с
ДДС и по ф.№108 – сумата от 20 804.01 лева с ДДС. Твърди се, че всички вземания
на АКВА ВИА ЕООД ведно с мораторните лихви, са цедирани на ищеца ФАКТОРЪТ ЕООД
с договор от 07.01.2014г., поради което последното дружество се явява надлежно
легитимирано да претендира плащанията по тях. Твърди се, че цесията е надлежно
съобщена на длъжника на 30.11.2016г. Претендират се общо суми в размер на
94 672.38 лева с ДДС и мораторна лихва за периода от 28.12.2013г. до
28.12.2016г. в размер на 28 906.58 лева.
В срока за отговор
е постъпило становище на КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********, Варна за
недопустимост и неоснователност на иска. Твърди се, че вземанията са
недействителни, а цесията нищожна поради невъзможен предмет. Противопоставя се
довод, че ответникът не е длъжник на ФАКТОРЪТ ЕООД и ищецът не е кредитор на
ответника. Оспорва се действителността на сключените няколко договора за цесия
на вземания на АКВА ВИА ЕООД с ФАКТОРЪТ ЕООД. Твърди се, че договорите са
сключени с предишен управител на ФАКТОРЪТ ЕООД, който е свързано с цедента
лице. Твърди се в тази връзка, че договорите за цесия са сключени при
неспазване на условията на Устава на Факторът ЕООД за вземане на решения за
продажба на задължение както и при липса на взето решение на съдружниците.
Оспорва се съществуването на вземане за ФАКТОРЪТ ЕООД тъй като такова не е
обективирано в обявените му отчети за 2014г. и 2015г.
Не са представени доказателства за плащане на цесионера към цедента по
цитираните договори за цесия. Излага се, че към момента на сключване на
договорите за цесия, представляващ цедента и цесионера е едно и също лице И.Д.Х.,
а след този момент дружеството АКВА ВИА ЕООД е прехвърлено на трето лице с
друго седалище. Отделно от това, ответникът оспорва извършването на уведомление
за цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД. Оспорват се оформените от фирмата-доставчик ЕКОНТ
разписки за получаване на съобщенията /уведомленията/ от АКВА ВИА на ответника
като се твърди, че липсва печат на дружеството и други реквизити, не е
приложено пълномощно за лицето изпратило пратката С.В.. Оспорват се подписите в
уведомленията, положени за управителя на АКВА ВИА ЕООД. Оспорват се всички
уведомления и разписките за получаването им от ответника. /л.81/ Претендира се,
че ако и да съществуват четирите договора за цесия, всички от 07.01.2014г.,
исковете следва да се насочат към АКВА ВИА ЕООД, а не към КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП
/КРГ/. Ответникът твърди, че на 07.04.2016г. е връчил на АКВА ВИА ЕООД
уведомления за цесия между РЕМИ АУТО ЕООД и КРГ АД; уведомления за извършени
прихващания, които са надлежно счетоводно отразени в ГФО за 2016г. Претендира
се отхвърляне на предявените искове като недопустими и неоснователни.
С допълнителна
искова молба от 27.03.2017г./л.135/ ищецът оспорва становището на ответното
дружество. Излага, че за валидността на цесията е без значение предварително
взето решение на съдружниците на дружеството за това. Твърди се, че цесията е
изцяло в правомощията на управителя на дружеството. Във връзка с антидатирането
на договорите за цесия след напускане на дружеството АКВА ВИА от съдружника Р.Х.,
се прави искане ако съдът приеме, че датата на подписване на договорите от И.Х.
е след 15.08.2015г., то същите са подписани на датата на сключването им
15.12.2015г. когато управителя И.Х. е напуснал Аква виа ЕООД. Фактът че И.Х. е
бил управител на цедента и същевременно и на цесионера ФАКТОРЪТ ЕООД към датата
на цесиите, не прави исковете недопустими. Според ищеца, без значение за
основателността на исковете е и отразяването на цесиите в ГФО на дружествата.
Твърди се спазване изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД за уведомяване на ответника
за цесията. Уведомлението е подадено от С.В., която разполага с представителна
власт за АКВА ВИА. Оспорва се наличието на вземане на РЕМИ АУТО и на КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП АД от АКВА ВИА ЕООД както и извършена цесия между тези дружества.
АКВА ВИА не е получавала уведомление на 07.04.2016г. нито на друга дата, от КРГ
АД за извършена цесия, прихващане и сметка за неустойка.
С допълнителен
отговор на исковата молба ответникът поддържа становището си по исковете.
Ако се приеме, че цесията е обикновена търговска сделка, която е изцяло в
правомощията на управителя на дружеството, то се твърди, че същата е извършена
в противоречие с договора за съвместна дейност, сключен между КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП и АКВА ВИА на 17.12.2007г. Договорът за цесия е сключен от управителя на
цедента, който е договарял сам със себе си, поради което договорът е унищожаем
на основание чл.29 вр.чл.27 ЗЗД. Договорът за цесия е с невярно съдържание.
Излагат се обстоятелства за промени в дружеството АКВА ВИА, който следват по
време цесията. Оспорва се валидността на приложеното към допълнителна искова
молба пълномощно за С.В. от управителя на Аква виа Е.М..
В съдебно
заседание ищецът чрез адв.Г. поддържа исковете и не прави възражение по
проектодоклада на съда. Съобразно указания на съда за отделяне на спорното от
безспорното, ищецът навежда твърдения, че са извършени плащания по четирите
договора за цесия като плащането е започнала от началото на 2014г. Прави се уточнение
относно претендираните мораторни лихви, а именно сочи се начало на
изискуемостта съобразно чл.303а от ТЗ четиринадесет дни след издаването на
фактурата. Претенцията на ищеца е за част от периода, а именно за времето от
28.12.2013г. до 28.12.2016г.
По повод доводите на насрещната страна за противоречие на
извършената цесия със съществуващ договор за съвместна дейност между Аква виа
ЕООД и КРГ АД, ищецът оспорва съществуването на този договор, подписването му
от представляващия дружеството цедент и датата на съставянето му като твърди,
че той е създаден след цесиите за нуждите на процеса. Оспорва се автентичността
на подписа на „уведомление за извършено прихващане”, положен за Аква Виа ЕООД
както и съдържанието на документа. Оспорва се и извършената цесия, на която се
позовава ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Г. уточнява, че
вземането, предявено с исковата молба се основава на четири договора за цесия
като с всеки един са прехвърлени вземанията по различни фактури, до общия
посочен размер на претенцията в размер на 94672.38 лева./л.173/
В съдебно заседание ответникът, представляван от
управителя Р.Х., оспорва исковете. Поддържа възражения за нищожност на
договорите за цесия. Оспорва се уведомлението за цесията, извършено от С.В.поради
липса на надлежно учредена представителна власт за същата.
С допълнителна молба, извън срока за отговор и на първото
съдебно заседание, ответникът чрез пълномощник адв.М.Х. конкретизира
направените оспорвания и възражения. /л.180 и сл./ Твърди се, че всички
отношения между цедента Аква Виа и КРГ са базирани на Комплексен договор за
съвместна дейност от 17.12.2007г., поради което претендираните суми
представляват уговорения в този договор стопански риск за изпълнителя и към
датата на сключените цесионни договори, вземането не съществува. /нищожност
поради липса на предмет/ Евентуално, ответникът твърди нищожност поради пълна
симулативност на цесиите, тъй като и двете страни по договорите са
представлявани от едно и също лице, което е целяло единствено увреждането на
КРГ АД. В тази връзка се поддържа оспорване извършеното от цесионера плащане по
договорите за цесия, респ. удостоверяващите ги документи, представени от ищеца.
Поради това се твърди нищожност и поради липса на основание, а така също и
поради липса на причина за сключване на договорите за цесия. Твърди се
евентуално и недействителност на договорите поради сключването им от лице без
представителна власт съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. Навеждат се твърдения, че
управителя на Аква виа ЕООД И.Х. не може да извършва самостоятелно търговски
сделки.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните,
събраните доказателства, ценени в
тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Ищецът се легитимира материалноправно като кредитор на
ответника въз основа на представени договори за прехвърляне на вземане /цесия/,
всички сключени на 07.01.2014г., с които се удостоверява прехвърляне на вземане
на Аква Виа ЕООД от КРГ АД въз основа на извършени СМР, всяко от които е с
настъпил падеж и по издадени от Аква Виа фактури за вземането, както следва:
- по договор от 07.01.2014г. /л.6/, с който Аква Виа
ООД, чрез управителя И.Х. прехвърля на Фактор 86 ЕООД, вземанията,
състоящи се от главница и мораторна лихва, въз основа на следните фактури:
ф.№106/08.05.2012г. за част от главницата и лихва за забава до
06.01.2014г.; по фактура №112/31.07.2012г. –за главница и лихви; по
фактура №114/11.10.2012г. – главница и лихви; по фактура
№115/01.11.2012г. и по фактура
№117/14.12.2012г. – главница и лихви, като общият размер на вземането по
тези фактури /главница и лихви/ възлиза на 19 880.63 лева ведно с
всички съпровождащи ги права, привилегии и акцесорни задължения,
обезпечения и принадлежности, дължими от КРГ АД;
- договор за прехвърляне на вземане от същата дата
/л.33/ 07.01.2014г., за прехвърляне вземането по фактури:
ф.№107/10.05.2012г. за част от дължимата главница в размер на
41 229.55 лева с ДДС и лихва за забава в размер на 6 946.31 лева
за периода от 15.05.2012г. до 06.01.2014г.;
- по договор от 07.01.2014г. /л.41/, с който са
прехвърлени вземанията по фактури №№113/03.09.2012г. в размер на 15097.93
лева главница с ДДС и лихва в размер на 2 049.81 лева за периода от
08.09.2012г. до 06.01.2014г., представляващо също вземане на цедента от
КРГ АД;
- по договор за цесия от 07.01.2014г., с който са
прехвърлени вземанията на Аква Виа ЕООД от КРГ АД, по фактура
№108/19.05.2012г. за главница в размер на 20 804.01 лева с ДДС и
лихва за забава в размер на 3 452.30 лева за периода от 24.05.2012г.
до 06.01.2014г. с всички съпътстващи привилегии и принадлежности.
Към всеки от договорите за цесия са приложени съответната фактура, издадена
от Аква Виа ООД като доставчик, за плащане от Консорциум Реми Груп АД, които
фактури са двустранно подписани от страните; двустранно подписани протоколи за
извършените СМР.
Видно от Протокол за
прихващане на взаимнодължащи се суми от 28.12.2012г., цитиран в приложените
договори за цесия от 07.01.2014г., между Консорциум Реми груп АД и Аква Виа
ООД, последното дължи на КРГ АД задължения по няколко фактури на обща стойност
от 9 259.57 лева с ДДС, а ответникът дължи на Аква Виа ООД по различни
фактури /л.59 и сл./ сумата от 106 931.95 лева като видно от описаните
фактури, същите са именно предмета на извършените цесии. След извършеното
прихващане, остава вземане на Аква Виа до размера от 94 672.38 лева, който
именно е предмет на прлехвърленото вземаве на Факторът ЕООД. Видно от
приложения екземпляр на протокола от 28.12.2012г., същия е подписан за КРГ АД
от управителя Р.Х., а за Аква Виа ООД – от управителя И.Х..
По делото е приложено Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, от Аква виа ЕООД до
Консорциум Реми груп АД, за извършената цесия с договорите от 07.01.2014г. в
полза на Фактор 86 ЕООД, подписано от пълномощник на цедента С.В.. Видно от
приложената разписка на Спиди АД /л.63/, пратката е връчена на представител на
КРГ АД – Ж., на 30.11.2016г.
С Констативен протокол №73, том IV,
рег.№7933/05.12.2016г., съставен на същата дата 05.12.2016г. на пом.нотариус
при нотариус И.М., рег.№195 в НК /л.64/, се удостоверява изпращането от С.В.като
пълномощник на Аква Виа ООД на писмо –уведомление за извършената цесия до КРГ
АД, на 29.11.2016г. както и връщане на разписка по товарителница /с посочен №/
на датата на удостоверяването с отразяване, че е връчена на 30.11.2016г. на
г-жа Ж..
Не се оспорва, че след юли 2015г. дружествените дялове на Р.Х. като
съдружник в Аква виа ООД са прехвърлени на съдружника му И.Х., а последния се е
разпоредил с дружествените си дялове изцяло в полза на трето лице Е.М.. /л.88/
Последното лице е управител на Аква виа ЕООД от м.12.2015г. до настоящия момент.
Към датата на подписване на договорите за цесия, управител на дружеството
цедент е бил И.Х., същия и съдружник заедно с Р.Х..
Към датата на цесията 07.01.2014г., управител на Фактор 86 ООД, сега
Факторът ООД, е бил С.Ц., който е подписал договорите от името на цесионера.
Съдът констатира, че с отговора на исковата молба ответникът чрез
управителя си Р.Х. оспорва уведомлението за извършената цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, но същевременно сам прилага достигналите до него писма от ищеца като
оспорва тяхната форма. /л.118 и сл./ Видно от същите, на 04.11.2016г. е
получено първо уведомление по чл.99 ЗЗД за извършената в полза на Фактор 86 ООД
цесия от 07.01.2014г.
Във връзка с оспорване представителната власт на С.В., чрез която е
извършено изпращане на уведомлението от цедента Аква виа ООД, ищецът представя
пълномощно /л.138/ от името на управителя на Аква виа Е. С. М. в полза на С.В.,
за извършване на всякакви действия от името на дружеството вкл. съгласно чл.26
от ТЗ и разпоредителни действия.
По делото е представен от ответника /л.146/ Комплексен договор за съвместна
дейност при извършване на СМР от 17.12.2007г., подписан между КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП АД чрез Р.Х. и АКВА ВИА ООД, представляван от В.с. като управител на
дружеството към този момент. Видно от договора, с него се възлага на Аква виа
да извършва по възлагане от КРГ АД всякакви СМР по част ВиК – вътрешни и външни
водопроводни и канализационни връзки за период от 10 години като за всяка
конкретно възложена работа ще бъде подписван отделен договор за изработка.
Представено е уведомление до Аква виа ЕООД за извършено прихващане на
взаимно дължими суми на КРГ АД по цесия, сключен между КРГ АД и Реми Ауто ЕООД за
сумата от 31 966.63 лева, вземане за неустойка по договора за комплексна
дейност в размер на 98 220.29 лева /сметка за неустойка/ , на основание
чл.104 ЗЗД като въз основа на това прихващане Аква виа ООД дължи на КРГ АД
сумата от 17 695.07 лева. /л.150/ Към това уведомление е приложено и
уведомление до Аква виа ООД за извършената между ответника КРГ АД и РЕМИ АУТО
ЕООД, представлявано от Р.Х., цесия от 04.04.2016г. По-късно, чрез пълномощника
на ответника адв.Х., същия представя договор за цесия от 04.04.2016г. /л.185/,
сключен между КРГ АД и РЕМИ АУТО ЕООД, за сумата от 31 966.63 лева,
дължими от Аква виа ЕООД, за извършени от цедента Реми Ауто ООД, транспортни
услуги и лихва върху главницата.
С оглед липсата на прието в производството надлежно своевременно предявено
възражение за прихващане, съдът намира цитираните по-горе документи за
неотносими към спора, поради което не ще ги обсъжда по същество.
Съобразно изслушаната Съдебно-графологическа
експертиза на л.281 по делото, подписът на упълномощител в оригинал на
пълномощно от 11.12.2015г. с упълномощител Е.М. и упълномощено лице С.В., за
уведомяването по чл.99 ЗЗД, не е изпълнен от Е.М., а представлява имитация на
подпис на М.. По същия начин вещото лице Ц.Ц. посочва, че подписите в
уведомление за извършено прихващане /л.150/, уведомление за извършена цесия и
сметка за неустойка, също не принадлежат на Е.М., а са имитация на подписа на
лицето.
Със следваща изслушана СГЕ /на
л.469, втори том/, вещото лице Е.А. установява отново, че подписът на Е.М.
в пълномощно на С.В., не е изпълнен от Е.М.. Подписите, положени за управителя
на Аква Виа Е.М. в уведомление за извършено прихващане, уведомление за извършена
цесия и в сметка за неустойка от 04.04.2016г., също не са изпълнени от Е.С.М..
Заключението не е оспорено от страните и въз основа на убеждението си за
професионално и обективно експертно становище на вещите лица, съдът възприема
изцяло идентичните изводи на двете графологически експертиза.
В съдебно заседание на 23.10.2017г. /л.501 по делото/ ищецът е представил пълномощно от Е.М. в полза на И.Х.
като представляващ Факторът ЕООД, с нот.удостоверяване на подписите на лицата
рег.№4667/23.10.2017г. на нотариус Пл.А., РС – Исперих, видно от което е
предоставено правото Аква виа да бъде представлявана пред КРГ АД от
представляващия Факторът ООД или упълномощено от него лице, каквото лице се
явява процесуалния представител адв.Г., за уведомяване по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия от 07.01.2014г. /л.499/ В съдебното заседание, адв.Г.,
въз основа на представеното пълномощно, е извършил уведомяване на управителя на
КРГ АД Р.Х., за извършената цесия на вземанията на Аква Виа ООД. /вж.л.507/
Съгласно допълнително изслушано заключение на графологическа експертиза /л.547/ за установяване автентичността на
подписа на Е.М. в представеното от адв.Г. пълномощно с нот.удостоверяване на
подписа рег.№4667/23.10.2017г., подписът е изпълнен именно от Е.С.М..
Със съпроводително писмо вх.№34793 от 08.12.2017г. на нотариус П. А.
/л.634/, същия прилага извадка от общия регистър на канцеларията му за
23.10.2017г. относно извършените нот.удостоверявания под рег.№№4666 и №4667
подписа на Е.С.М.. Към писмото е приложена както извадка от регистъра,
установяванаща извършените нот.действия, така и копие от личната карта на
явилите се пред нотариуса лица Е.М. /упълномощител/ и И.Д.Х. /упълномощен/.
От изслушаните заключения по Съдебно-счетоводните
експертизи на вещите лица М.Я. и А.Т. се установява следното: съгласно
аналитичен дневник на Аква виа ООД за 2014г., на сметка 4981 – Други дебитори,
аналитична на Фактор 86 ООД, , са отразени плащанията по договори за цесия от
07.01.2014г. по дебитна на см.4981 и кредита на сметка 411 /КРГ АД/, сумата от
94 672.38 лева и по кредит сметка 709 /др.приходи/ сумата от 14 788.16
лева /лихви/. Отразени са плащания по договор за цесия от
07.01.2014г.съответно, дебит сметка 5032 разпл.сметка в ДСК ЕАД и кредит сметка
/Фактор 86 ООД/ са отразени 109 460.54 лева, за периода от март до април
2014г. В счетоводството на Факторът ЕООД, договорите за цесия са отразени също,
както следва: като плащане по договор за цесия за 2014г. по дебит сметка 499
/др.кредитори, аналитична Аква виа// кредит сметка 5031 ДСК и 501 Каса – сумата
от 109 450.54 лева за периода от 28.03.2014г. до 17.06.2014г.
Вещото лице Я. /л.480/ сочи, че договорите за цесия от
07.01.2014г. и от 20.02.2015г. са намерили отражение в баланса за 2014г. на
Факторът ЕООД в перо „Др.вземания в актива на баланса”. В счетоводството на
Аква виа са осчетоводени плащания за 2014г. в размер на 109 450.54 лева и
за 2015г. – 27 768.06 лева. Аналогично, сума от 109 450.54 лева са
осчетоводени и при Факторът ЕООД за 2014г., но за 2015г. по договор за цесия са
отчетени само 10.00 лева. В т.2, таблица 1 от ССЕ на л.485 по делото, вещото
лице Я. посочва изрично всички плащания от Факторът към Аква виа ООД като е
видно от записванията, че за 2014г. е платена сумата, отразени и по
операционните бележка, представени от адв.Г., а именно 109 450.54 лева.
Вещото лице поддържа, че договорите за цесия са надлежно отразени в баланса за
2014 и 2015г. на Факторът ЕООД в перо „др.вземания в актива на баланса”. Съдът
не коментира договор за цесия от 20.02.29015г., споменат от вещото лице, тъй
като същия не е предмет на спора. Плащания в един и същи размер са отразени и
при двете дружества: цедента и цесионера. Вещото лице е извършило справка в ТР
за обявените ГФО като е констатирало, че Аква виа не са обявили ГФО за 2014,
2015 и 2016г., но същите са представени на вещото лице от ищеца. Факторът е
обявил ГФО само за 2014г., а за следващите две счетоводни години, отчетите са
представени от ищеца.
От представената с допълнителното заключение на вещото
лице /л.493/ таблица на извършени плащания по договорите за цесия се
установява, че Факторът е извършил плащания съобразно уговореното в договорите,
в периода от март до юни 2014г., в общ размер на 109450.54 лева, която е
осчетоводена и при двете дружества с еднакъв номинал. Вещото лице е отразило,
че част от сумата в размер на 810.00 лева са заплатени от касова наличност,
като са отразени по кредита на 501 /каса в лева/ над преведеното по банков път
в размер на 108 640.54 лева.
От заключението на вещото лице Т. /л.557 и сл./, се
установява, че след промяната в капитала, вписана на 15.12.2015г., Аква виа ООД
не води счетоводство, което се изразява и в липсата на ГФО за 2015 и 2016г. и
подадени ГДД. Вещото лице е установило, че след подписване на протокол за
взаимно прихващане на суми от 28.12.2012г., между КРГ АД и Аква виа ООД,
последното остава с вземане от КРГ в размер на 94 672.38 лева. В таблица
на л.560 вещото лице е посочило поотделно фактурите и сумите по предмета на
четирите договора за цесия вкл. с изчисляване на мораторните лихви в размер на
законната лихва до 06.01.2014г. Видно е, че общият размер от 14 788.16
лева е идентичен на претенцията на ищеца. През 2014г. е отразено погасяване на
част от вземанията на Аква виа ЕООД от КРГ АД в размер на 94 672.38 лева,
за което са съставени съответните счетоводни статии – посочени от вещото лице.
През 2014г. по сметка др.дебитори е отразено възникване на вземане на Аква виа
по договор за цесия от 07.01.2014г. в размер на 94 672.38 лева. Пак през
2014г. по кредита на сметка 4981 др.дебитори на Аква виа са отразени
постъпления по възникнало вземане по договорите за цесия в размер на
109 450.54 лева. Според вещото лице, взаимоотношенията по повод договорите
за цесия не са отразени със съответната им счетоводна статия при Факнорът ЕООД,
а са отразени директно плащанията, извършени към цедента Аква виа във връзка с
договорите. Плащанията са отразени по дебита на сметка 499 др.кредитори, по
анал.сметка 002 Аква виа и по кредита на сметка 5031 Разплащателна сметка ДСК.
Сума в размер на 810 лева е платена/внесена/ директно по б.сметка на Аква виа.
В табл.9 са посочени извършените от Факторът ЕООД плащания по договорите за
цесия в общ размер на 109 450.54 лева. Общо платените суми са равни на
сбора от главниците по неплатените фактури и начислената мораторна лихва при
цедента Аква виа, което е договорената цена по цесиите.
На л.568 от делото вещото лице Т. е предоставила данни в
табличен вид за движението по банковата сметка на ищеца в Банка ДСК ЕАД, за
което ищецът също е предоставил операционни бележки и банково извлечение за
2014г. От същите се установява наличност за 2014г. в размер на 140 782.17
лева и дебитни обороти/плащания/ в размер на 140 679.06 лева, вкл.
разплащанията към Аква виа ООД в общ размер от 108 640.54 лева, по
договорите за цесия.
Според вещото лице, ищецът Факторът ООД е разполагал с
достатъчно парични средства по банковата си сметка за разплащане по договорите
за цесия, като необходимите средства са осигурявани чрез захранване на сметката
с вноски в брой от касата на дружеството, прехвърляне на средства от други
банкови сметки и постъпления от клиенти.
Съдът кредитира изцяло заключението независимо от късното
постъпване/запознаване/ от вещото лице с постъпилите от Банка ДСК допълнителни
книжа, тъй като същото заявява, че е запознато със съдържанието на
документите/справките и разпечатки от б.сметка/ и те не се отразяват на
даденото вече писмено заключение.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът
достига до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск, основан на чл.99 ЗЗД вр.чл.266
и чл.79 ЗЗД, за извършване разплащане въз основа на договор за СМР и договор за
взаимно прихващане на суми, сключени между Консорциум Реми груп АД и Аква виа
ЕООД, материализирани в договори за цесия, с които описаните вземания на Аква
виа ЕООД спрямо ответното дружество са прехвърлени ведно с всички
принадлежности на Фактор 86, сега Факторът ЕООД.
Вземането на ищеца
ФАКТОРЪТ ЕООД е основано на четири договора за цесия, всички от 07.01.2014г.,
подписани от надлежно легитимирания представляващ дружеството цедент АКВА ВИА
ООД, негов управител И.Х. и цесионера ФАКТОР 86 ЕООД, /впоследствие ФАКТОРЪТ
ООД/, чрез управителя С.Ц.. Съобразно същите се установява, че с договорите за
цесия от 07.01.2014г. на ищеца Факторът ООД са прехвърлени вземанията на Аква
виа ООД по издадени от дружеството фактури /8 броя фактури/ за вземане от
Консорциум Реми Груп АД, за извършените от Аква виа ООД строително-монтажни
работи, след предходно подписан между страните /по договора за изработка СМР/
Протокол за прихващане на взаимнодължащи се суми от 28.12.2012г ./л.59/. Видно
е от цитирания и в договорите за цесия протокол от 28.12.2012г., същия е
подписан за ответното дружество от управителя Р.Х. като този подпис не е
оспорен своевременно от насрещната страна. Направеното след първото съдебно
заседание чрез адв.М.Х. оспорване, съдът намира за преклудирано.
В протокола от 28.12.2012г. са описани изрично същите фактури, за същите вземания,
посочени и в договорите за цесия от 07.01.2014г.
Оспорването на договорите за цесия от ответното дружество
и конкретно съществуването на обективираното в тях вземане на Аква виа от
Консорциум Реми груп АД, при подписан преди това протокол за прихващане на
насрещни задължения от 28.12.2012г. и при липса на твърдения за извършени
междувременно плащания/погасявания/ между страните, представлява
недобросъвестно упражняване на права от ответника. Съгласно чл.293, ал.2 от ТЗ,
страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението и може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Ответникът се е
съгласил със съществуването на дълг в посочения размер, пренесен в договорите
за прехвърляне на вземане, с полагане подписа си под протокола за прихващане от
декември 2012г. Освен това, видно от приложените към цесията писмени доказателства
се установява, че управителят на КРГ АД е подписал и документите за извършените
строително-монтажни работи, явяващи се основание за възникване на вземането –
както приложените фактури, издадени през 2012г., така и приложените към тях
протоколи обр.12 за приемане на извършени СМР, носят подписа на представляващия
КРГ АД Р.Х., поради което съдът намира направеното от него възражение за
несъществуване на вземането и липсата на предмет, за неоснователно.
Съдът намира за неоснователно и направеното възражение за
липса на основание поради неплащане цена по договорите за цесия. Съгласно
представените от ищеца писмени доказателства /операционни бележки/ и изисканите
от Банка ДСК ЕАД извлечения от банкова сметка ***, а така също и заключенията
на двете ССЕ, чиито заключения са безпротиворечиви и еднопосочни, се
установява, че по договорите от 07.01.2014г. /за цесия/ приобретателят Фактор
86 ЕООД /сега Факторът/ е извършил в срок и съобразно уговореното, в пълен
размер, плащане за придобитото вземане в размер на 109 450.54 лева.
Плащането към Аква виа е надлежно осчетоводено при страните въпреки резервите
на вещото лице Т. относно начина на отразяването му във взетите счетоводни
статии. Както в заключението, така и в устните си обяснения в съдебно
заседание, вещото лице заявява, че този различен начин на осчетоводяване /по
различни статии и сметки/, не се отразява на счетоводната операция, не променя
разчета в края на годината. /л.660-661/ нито крайните изводи по заключението
относно разплащането по договорите. Нещо повече, видно от заключението на
л.565, таблица №9, всички плащания по договорите за цесия са извършени от
цесионера непосредствено след сключването на договорите, в периода март – юни
2014г. На същата страница вещото лице е посочило, че с всяко плащане към
цедента се натрупват дебитни обороти, които формират дебитно салдо в края на
годината; това дебитно салдо представлява вземане за дружеството –ищец към
Консорциум реми груп АД, придобите по договорите за цесия. Общо платените суми
по договорите за цесия са равни на сбора от главниците на неплатените фактури и
начислените мораторни лихви при цедента Аква виа ЕООД, което е договорената
цена за прехвърляне на вземанията по тези фактури.
Съдът намира за неоснователно и възражение за
недействителност на договорите за цесия поради ограничения в представителната
власт на представляващия цедента Аква Виа, негов управител И.Х.. Въведени са
твърдения с отговора на исковата молба, които са били конкретизирани от адв.Х.
с молба на л.181 по делото, че представляващия цедента при сключване на
договорите за цесия е действал извън поставените му с чл.142 ТЗ ограничения в
представителната власт. Съгласно т.2 от т.р.5/2014г. на ОСГТК на ВКС, съобразно
която единствено мнимо представлявания разполага с правото както да потвърди
договора сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на
недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД, съдът намира възражението за
неоснователно. Ограниченията в представителната власт, които визира ответника,
имат действие само във вътрешните дружествени дела, не и по отношение
контрагентите на дружеството, което се афишира в търговските си дела именно
представлявано от управителя си. Съдът се позовава и на
постановките в т.1 и т.2 от ТР №3/15.11.2013г. по т.д. №3/2013г. на
ОСГТК, според които в хипотезата на съвпадение на органния представител на две
договарящи се дружества, външно изразената от органния представител воля е
функция и част от законовата компетентност на органите на юридическото лице като в отношенията с трети лица не могат да се поставят ограничения в
представителната власт на управителя, тъй като той е изразител на волята на
юридическото лице/на търговеца/.
Най-после, съдът не споделя възраженията на ответника за
симулативност на договорите за цесия, които са съчетани и с оспорване датата на
съставяне на документите. Извод за симулация изисква по безспорен начин да се
установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него,
а са го сключили само и единствено, за да създадат привидни правни последици,
настъпването на каквито не са желали. Когато волята на страните по сключеното
съглашение е само да се създадат привидни последици на обвързаност, които те -
и двете страни, не желаят, симулацията е абсолютна. Съдът намира, че с оглед отразеното по-горе във връзка с останалите
възражения, подписване на документите /протоколи и фактури/, основание за
възникване на вземането по договорите за цесия, от управителя на ответника Р.Х.,
сочи на действителността на съществуващите правоотношения. Също в този смисъл
следва да бъдат обсъдени и заключенията на изслушаните ССЕ. Липсата на редовно
водено счетоводство за цедента, което се констатира и от вещите лица, особено
след прехвърляне на дружествените дялове на Е.М. /2015г./, не е достатъчен
аргумент за установяване на симулацията. Същевременно и двете заключения /на
вещите лица Я. и Т./ сочат, че плащанията по договорите за цесия са
осчетоводени при двете страни. Договорите за цесия са намерили отражение в
баланса за 2014 и 2015г. на Факторът ООД в други вземания в актива на баланса.
Отражение тези договори са намерили и в баланса на Аква виа за 2014г. /ССЕ на
л.480/ Възражението е неоснователно като недоказано от ответната страна.
При преценка за действителност на договорите за цесия,
съдът следва да разгледа възраженията във връзка с действието и спрямо
ответника. Цесията
има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента –
чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е
цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по
чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. Последното е
предпоставено от настъпване на изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение
по правило е установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в
закона или договора факти, приобретателят на вземането, в качеството си на
кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника
предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД, т.е. с
всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл.
правото да обяви неговата предсрочна изискуемост. /реш.204/2018г.
по т.дело №2230/2016г. на Първо т.о. на ВКС/ При преценка на представените
договори за цесия, съдът намира, че същите пораждат действие вкл. за течащите
върху прехвърленото вземане лихви тъй като съгласно чл.6 от договорите,
вземането се прехвърля с всички съпътстващи го привилегии, обезпечения и
принадлежности. Поради това, независимо, че с договорите е прехвърлена формално
главницата по фактурите ведно с мораторна лихва, изчислено до датата на
цесията, т.е.до 06.01.2014г., съдът намира че въз основа уговорките по договорите
/чл.6 и сл./, цесионерът е придобил и правото да претендира лихвите върху
главницата по всяка отделна фактури вкл. за периода след 07.01.2014г.
В случая, ответникът оспорва уведомлението за цесията
чрез оспорване формата на достигналото до него писмо по чл.99 ЗЗД както и чрез
оспорване представителната власт на пълномощника на АКВА ВИА, С.В.. За да се
произнесе по тези възражения съдът следва да разгледа всяко едно от тях
поотделно.
Ищецът се позовава на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД,
изпратено от АКВА ВИА ЕООД до КРГ АД от 20.11.2016г., което е достигнало до
ответника, видно от приложената разписка на Спиди АД с номер на заявка 6445, за
връчване на 30.11.2016г. Това обстоятелство е удостоверено – изпращането и
получаването на разписката и в Констативен протокол от 05.12.2016г. на нотариус
Маджунова, рег.№195 в НК. Това уведомление е оспорено от ответника досежно
представителната власт на лицето, чрез което е извършено връчването, което е
пълномощник на управителя на Аква Виа към момента на уведомяването Е.М.. Съдът
е открил производство по оспорване автентичността на подписа на управителя на
цедента Е.М. в пълномощното на С.В. като съгласно изслушаните две графологически
експертизи, подписът срещу упълномощител в пълномощно от 11.12.2015г. за
упълномощаване на С.В. да представлява Аква виа ООД, не е изпълнен от
управителя на дружеството Е.С.М.. Подписът представлява имитация на подписа на М..
Независимо от това, съдът намира възражението за
неоснователно. То е такова както с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ, доколкото
управителя на АКВА ВИА не само не се е противопоставил на извършеното от С.В.
изпращане на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, но и изрично е упълномощил
цесионера ФАКТОРЪТ ООД, вкл. чрез процесуалния му представител адв.Г., да
извърши уведомяване за извършената цесия
лично на управителя на ответното дружество в съдебно заседание, което е сторено
на 23.10.2017г. Автентичността на това пълномощно, представено на л.499 по
делото, не е оспорена успешно от насрещната страна. Напротив, както и от
графологическата експертиза, така и от постъпилото извлечение от общия регистър
на нотариуса, заверил подписите в пълномощното – нотариус П. А., рег.№688, РС
–Исперих – се установява, че подписа на Е.М. като представляващ цедента АКВА
ВИА ЕООД, е изпълнен от последния като документът е автентичен. /СГЕ на л.552
по делото/ Даденото в този смисъл упълномощаване от управителя на цедента по
същество потвърждава извършеното в предходен момент от С.В. действия като лице
без представителна власт като има обратно действие във времето. Извършеното без
представителна власт действие от ноември 2016г. се валидира посредством
извършеното по-късно потвърждаване от легитимирания управител на цедента. В
случая потвърждаването е извършено с по-силни от конклудентни действия, а
именно чрез изрично пълномощно в полза на цесионера Факторът ООД. При
потвърждаване на действие, правните последици са идентични на тези, при които С.В.
би била надлежно упълномощена за връчване на уведомлението по чл.99 ЗЗД на
длъжника. Именно в тази връзка съдът се позовава на т.2 от т.р.5/2014г. на
ОСГТК на ВКС, съобразно която единствено мнимо представлявания разполага с
правото както да потвърди договора сключен от негово име без представителна
власт, така и да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД. Другата
страна не разполага с право да го потвърди, респ. няма и право/и интерес/ да се
позове на недействителността; още по-малко такъв интерес имат трети за договора
лица.
Съдът констатира, че ответникът с отговора на исковата
молба /на л.81 и сл./ оспорва редовността на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД и
достигането му до него като същевременно признава, че е получил четири броя
уведомления /вероятно по всеки договор за цесия/ от 04.11.2016г., на
08.11.2016г., но твърди, че същите нямали печат на дружеството и приложения –
договорите за цесия. Оспорва отново и представителната власт на лицето подало
пратката до Еконт, а именно С.В.. С аналогични твърдения се оспорва и
последващото, коментирано по-горе, уведомление от 20.11.2016г. Съдът намира
тези възражения за несъстоятелни. Законът не поставя изискване за начина, по
който цедентът следва да съобщи на длъжника за извършената цесия, с оглед на
което е без значение поставянето на печат на дружеството –цедент върху писмото
както и прилагането на писмени доказателства за цесията.
Най –после, съдът намира, че следва да
бъде зачетено и направеното в съдебно заседание уведомяване на длъжника за
цесията. При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, комуто цедентът е прехвърлил
вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в
момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още
неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй
като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира
на цесионера, а задължението му спрямо последния ще възникне едва след
получаване на съобщението от предишния кредитор. За да има цесията действие
спрямо длъжника по прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента.
Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД не съдържат изискване за
срок за съобщаване и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който
цесията ще се съобщи от цедента на длъжника - това може да стане по телефон, по
телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде
изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се пресече възможността
длъжникът да престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието
му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя
не е условие за валидност. В случая ответникът не твърди плащане на предишния
кредитор.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., съдът е приел, че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед императивното правило на чл.188, ал.3 ГПК /отм./, съответно
чл.235, ал.3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл.99, ал.4 ЗЗД; като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника.
При установено съществуване на действително вземане,
което е съобщено на длъжника, съдът дължи разглеждане на останалите възражения
на ответника.
Позоваването от последния на съществуващи между него и
цедента правоотношения по Комплексен договор за съвместна дейност, съдът
намира, че е неотносимо към предявеното вземане. Не се установява как
обективираното в договорите за цесия вземания се отнасят към предвидените в
Комплексния договор /с характер на рамков договор/ разплащания между страните
и поемане на стопанския риск от
изпълнителя Аква виа ООД. Страната не е доказала, че този договор поставя
някакви условия/или модалетите/ за плащане на задълженията по договора за СМР
от страна на възложителя КРГ АД. Напротив, в договора за съвместна дейност
/л.146/ от 17.12.2007г., сключен между Консорциум Реми груп АД и Аква виа ООД,
за срок от 10 години, Аква виа приема да бъде единствен изпълнител на част ВиК
– вътрешни и външни водопроводни и канализационни връзки, за всички договори, в
които главен изпълнител е КРГ АД, при изричното уточнение, че за всеки
конкретен обект ще се подписва отделен договор с конкретни и допълващи права и
задължения. Въпреки въведеното своевременно възражение за обвързаност на
вземанията по договорите за СМР с цитирания комплексен договор, страната не е
съумяла да установи възражението си по вид и размер. Освен това, както по-горе
съдът отбеляза, прехвърлените вземания с договорите за цесия, произтичат от
конкретни договори за СМР, между Аква виа и КРГ. Очевидно е, че както
протоколът за прихващане от 2012г., така и протоколите за приемане на работата
обр.12 и издадените от изпълнителя фактури, са подписани от управителя на
ответното дружество Р.Х.. По никакъв начин не се установяват визираните в Комплексния
договор от 17.12.2007г. условия за реализиране на собствения стопански риск на
изпълнителя Аква виа ЕООД съгласно чл.6 от рамковия договор.
Извършеното насрещно уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, от
ответника на Аква виа ООД на 07.04.2016г. за извършена цесия между Консорциум
реми груп и Реми ауто ЕООД и за извършено прихващане с остатъчно задължение в
размер на 130 186.92 лева, оспорени от насрещната страна, се явяват
недоказани и поради това неоснователни. От изслушаните СГЕ се установява освен
това, че положения в тези уведомления подписи на управителя на Аква виа Е.М., е
подправен, поради което същите представляват неавтентичен документ. Ответникът
не е установил на първо място основателността на обективираните в тези книжа
вземания от Аква виа, а на следващо място не е установил и съобщаването им на
длъжника, респ.консолидирането на договора за цесия от 04.04.2016г./л.150 и
л.151/ Тези възражения не са въведени от ответника своевременно като възражение
за прихващане, поради което и съдът не ги е обсъждал като такива. Освен това,
дори да бяха включени в предмета на спора с приемането им като надлежно
предявено възражение за прихващане с вземането на ищеца, същите се явяват
недоказани. На вещите лица не е поставяни въпроси относно начина на осчетоводяване
на тези отношения при страните.
Въз основа на изложеното съдът намира предявените искове
за основателни. В полза на ищеца следва да се присъдят както прехвърлените му
главници, така и претендираните лихви за забава за периода от 28.12.2013г. до
28.12.2016г.
Видно от договорите за цесия, е прехвърлено вземане,
представляващо главница по фактура и лихви за забавено изпълнение, изчислени с
начален срок съгласно чл.303а от ТЗ /четиринадесет дни от издаване на
фактурата/ до датата на цесията на 06.01.2014г., посочени за този период по
размер. Съдът намира, че цесионерът придобива и вземането за закъснителни лихви
ведно с прехвърлените му главници. Прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. /в случая в чл.6 от договорите е предвидено прехвърляне на всички
принадлежности/ В този смисъл напр.т.д.№12/09г. на ВКС, второ т. о., с
което обезщетение за забава върху главното вземане е присъдено за период преди
съобщаването на цесията. В случая, както е уточнил и в първото съдебно заседание,
ищецът претендира лихвите от 28.12.2013г. до 28.12.2016г. ведно със законните
лихви от завеждане на иска на 27.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът е навел възражение за погасяване по давност на
вземането, предмет на договорите за цесия, считано от датата на договорите
издаване на фактурите, което се явява неоснователно. Това е така тъй като със
споразумение за прихващане от 28.12.2012г. ответникът е направил признание на
вземането си по същите фактури /изрично посочени/, с което е прекъснал теченето
на давностния срок по отношение на тези вземания. Или, новият петгодишен
погасителен срок започва да тече от 28.12.2012г. и изтича към 28.12.2017г., а
искът е предявен преди това –през януари 2017г.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, по правната си същност признаване на
вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на вземането
по чл.116, б.„а” от ЗЗД трябва да е направено в рамките на давностния срок и да
се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите,
от които задължението произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и
с конклудентни действия, когато те изразяват по ясен начин волята на длъжника
да потвърди съществуването на конкретно задължение към кредитора. За
да прекъсне давността по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, длъжникът трябва да е
да направил недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора
съществува към момента, в който е направено волеизявлението, без значение дали
с признанието си длъжникът цели да прекъсне давността и кога и по какъв начин
кредиторът е узнал за направеното признание. Без значение е и по какъв повод е
направено признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано.
В случая, видно от приложения на л.59 Протокол за
прихващане на взаимнодължими суми, се установява, че Консорциум Реми Груп АД,
чрез управителя си Р.Х., подписал протокола, е признал изрично съществуване на
задължението по тези фактури и в този размер, предмет на договорите за цесия. С
оглед на горното, волеизявленето на Р.Х. в цитирания протокол има безспорно
характер на изявление, което прекъсва давността съгласно чл.116 ЗЗД.
С оглед на неоснователността на правопогасяващото
възражение, исковете на Факторът ЕООД следва да бъдат уважени за цялата
претендирана главница в размер на 94 672.38 лева. Върху тази сума се
следва уважаване на искането за присъждане на законните лихви от завеждане на
исковата молба на 27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на претендираното обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва:
Съдът приема съобразно изложеното по-горе, че цесионерът
Факторът е придобил и закъснителните лихви върху прехвърленото му вземане като
същите могат да бъдат претендирани от ответника.
Съдът намира направеното от адв.Х. възражение за
погасяване на претендираните мораторни лихви до завеждане на иска за
основателно частично. Същите се претендират за периода от 28.12.2013г. до
28.12.2016г. при завеждане на иска на 27.01.2017г. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД с
кратка тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични
вземания. Поради което и с оглед очертания от ищеца срок на тази претенция,
същата се явява основателна, считано от 27.01.2014г. до крайната сочена от
ищеца дата 28.12.2016г. Съдът дължи изчисляване на лихвите съобразно приетия
различен период. С оглед на горното, съдът намира исковете по чл.86 ЗЗД за
основателни за сумата от общо 28 116.06 лева, представляващи сбор на
лихвите по всяка една от 8-те фактури. За предявеният по-голям размер искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода от спора, на ищеца се следват разноски
според уважената част от исковете. Поради направено от ответника възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение, съдът дължи произнасяне по чл.78, ал.5 ГПК
с редуцирането му съобразно размерите в Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения. При съответно изчисление съдът намира, че
уговорения адв.хонорар от 5000 лева е завишен като намалява същия на 3 500
лева, на основание чл.78, ал.5 ГПК. С оглед на горното, на ищеца се следват
разноски в размер на общо 9 103.23 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. На
ответника се следва съобразно отхвърлената част от иска разноски в размер на
24.00 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК
*********, представлявано от Р.И.Х. да заплати на ФАКТОРЪТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от И.Х., сумата
от общо 94 672.38 лева,
представляващи сбор от дължими главници по договор за изработка, сключен между
трето лице АКВА ВИА ЕООД, ЕИК *********, Добрич като изпълнител и КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП АД като възложител, по издадени от АКВА ВИА ЕООД 8 бр. фактури в
периода от 08.05.2012г. до 14.12.2012г., което вземане е цедирано от АКВА ВИА ЕООД
на ищеца ФАКТОРЪТ ЕООД с четири договора за цесия, всички от 07.01.2014г.,
както следва: по фактура №106/08.05.2012г. за сумата от 5 709.47 лева с
ДДС; по фактура №107/10.05.2012г. за сумата от 41 229.55 лева с ДДС, по
фактура №108/19.05.2012г.за сумата от 20 804.01 лева; по фактура
№112/31.07.2012г. за сумата от 1 442.62 лева; по фактура №113/03.09.2012г.
за сумата от 15 097.93 лева; по фактура №114/11.10.2012г. за сумата от
1968.94 лева; по фактура №115/01.11.2012г. за сумата от 1442.62 лева и по фактура
№117/14.12.2012г. за сумата от 6 977.24 лева, всички с ДДС ведно със
законната лихва върху претендираните главници, считано от завеждане на иска на
27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението ведно със сумата от 28 116.06 лева, представляващи
сбор от мораторни лихви, изчислени върху главницата по всяка една фактура, за
периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г., съответно по фактура №106 – 1695.62
лева лихва; по фактура №107 – 12 244.45 лева; по фактура №108 –
6 178.44; по фактура №112 – 428.44 лева; по фактура №113 – 4483.82 лева;
по фактура №114 – 584.74 лева; по фактура №115 – 428.44 лева и по фактура №117
– 2072.11 лева, на основание чл.99 вр.чл.266 и чл.79 ЗЗД както и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на ФАКТОРЪТ ЕООД, ЕИК
*********, Варна, представлявано от И.Х. срещу КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********, представлявано от Р.И.Х.,
за заплащане на остатъка от сумата за мораторни лихви над 28 116.06 лева
до претендираните с исковата молба 28 906.58 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК
*********, представлявано от Р.И.Х. да заплати на ФАКТОРЪТ ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от И.Х., сумата
от общо 9103.23 лева, представляващи сторените по делото разноски, вкл.адв
хонорар, редуциран на 3500 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА ФАКТОРЪТ
ЕООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от И.Х. да заплати на КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП АД, ЕИК *********,
представлявано от Р.И.Х., сумата от 24 лева разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните пред ВнАС.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: