ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 927
гр. Смолян , 04.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно частно гражданско
дело № 20205400500499 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274-279 ГПК.
С определение № 134/16.11.2020 г. по гр.дело № 156/2020 г.
Чепеларският районен съд прекратява производството по същото дело поради
настъпила на 12.11.2020 г. смърт на ищеца М. П.М..
Срещу това определение е подадена допустима частна
жалба от една от наследниците на ищеца М. П. М. – неговата дъщеря Ир. М.
М.-В., чрез пълномощника и адв.Т. Д., с искане да бъде отменено и делото да
бъде върнато на РС-Чепеларе за продължаване на съдопроизводствените
действия по иска за развод, предявен от починалия и баща.
На насрещната страна Н. И. Ст. не връчван препис от
частната жалба по арг. от чл.130 ГПк тъй като не и е връчен и препис от
исковата молба към момента на прекратяването.
Съдът установява следното:
За да прекрати производството по делото, РС-Чепеларе
приема, че със смъртта на ищеца бракът между него и ответницата Н.
Ст. е прекратен по силата на чл.44, т.1 СК. Това води и до прекратяване
на процесуалното правоотношение предявения от него иск за развод,
1
който е строго личен и може да се води само между съпрузи, съобразно
чл.52, ал.1 СК. Прието, че делото не може да продължи по искане на
наследниците на починалия ищец, тъй като искът за развод не се
основава на вината на преживелия съпруг по арг. от чл.327, ал.2, изр.ІІ
ГПК-ищецът изрично е поискал съдът да не се произнася по въпроса за
вината за разстройството на брака.
Определението следва да се потвърди.
Чл.327, ал.1 ГПК предвижда, че наследниците на ищеца
по иск за развод могат да продължат делото, ако „искът за развод се
основава на вината на преживелия го съпруг“.
Действително, в исковата молба подробно са
изброени множество действия и бездействия на преживялата съпруга Н.
Ст., които са описани и съчетани така, че сочат тя да има изключителна
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака – безразборно и
безконтролно харчене на средствата от пенсията на ищеца за лично
нейни нужди, не и негови или общи за семейството, довели до
необходимостта ищецът да търси съдействие за своето оцеляване от
други близки, липса на грижи от ответницата за домакинството,
изгонване на ищеца от жилището в Смолян, принуждаващо го да се
върне в жилището в Чепеларе, в което обаче вече липсват елементарни
условия за пребиваване вследствие опразването му от ответницата и
нейни близки; целенасочени опити на ответницата да влоши
отношенията на ищеца с децата от предходния му брак; нейни прояви на
физическа и вербална агресия към ищеца.
Чл.49, ал.3 СК предвижда, че съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е
поискал това. Именно в съответствие с това правило обаче, ищецът
изрично заявява, че не иска съдът да се произнася по въпроса за вината.
Моли, ако ответницата пожелае произнасяне по вината, да му се даде
възможност за вземе становище и да посочи съответните доказателства.
При това положение правилно е прието от РС-Чепеларе, че е
налице условието на чл.327, ал.2, изр.2 ГПК, но не и по ал.1 на същия член.
Това е така, защото чл.52, ал.2 СК предвижда, че призованите към
наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако
ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на
2
предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на
преживелия съпруг. Тук искът не се основава на вината на ответницата по
смисъла на чл.327 ГПК, тъй като ищецът не е поискал произнасяне по вината
предвид разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, а тъкмо напротив.
В т.11 от ППВС № 10 от 3.XI.1971 г., е разяснено, че
наследниците на починалия ищец могат да продължат този иск само ако
в него са изложени обстоятелствата и съпругът-ищец е направил искане
за произнасяне по вината. В т.6 от ППВС № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. №
77/1977 г., също е прието, че наследниците на починалия ищец могат да
продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са
изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на
брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил
искане за произнасяне по вината.
Тези постановки важат и понастоящем с оглед сегашния
СК – чл.49, ал.3, чл.52, ал.2 СК. В случая обстоятелства за вината на
ответницата са изложени, но не само няма направено искане за
произнасяне по вината, а точно обратното – молба съдът да не се
произнася по въпроса за вината.
Исковете, продължавани от наследниците на починалия
ищецът по иск за развод, вече представляват не брачни/конститутивни/
искове за прекратяване на брак/който със смъртта на съпруга вече е
прекратен по силата на закона/, а установителни искове - за
установяване основателността на иска, ако той се основава на виновното
поведение на преживелия съпруг, за да се постигне последицата по чл.54,
ал.1, изр.последно СК. Затова, макар да са изложени факти, очертаващи
поведението на ответницата като виновно за разстройството на брака,
след като в исковата молба няма искане да се допусне развод поради
нейната вина за това разстройство, съдът не би могъл при превръщането
на иска в установителен да признае или отхвърли, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен поради нейната вина.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 134/16.11.2020 г. по
3
гр.дело № 156/2020 г. на Чепеларския районен съд.
Определението подлежи на обжалване по реда на
чл.274, ал.3, т.1 ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателката Ир.М.-В. чрез адв.Т. Д..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4