№ 13
гр. Враца, 22.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20211400500546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3558 от
10.12.2021г., подадена от Държавно предприятие
„Радиоактивни отпадъци", ЕИК *********, гр.София, чрез
Д.М.П. - изпълнителен директор, против решение №
260178/13.10.2021. на Районен съд - Козлодуй, постановено
по гр. дело № 399/2020г. в неговата цялост, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на П. ЕФР. СТ., ЕГН
********** от гр. Козлодуй, обл. Враца, обезщетение на
основание чл.39 от КТД на ДП „РАО” от 12.03.2015г., в
размер 13 226,00 лв. ведно със законната лихва от датата на
заявяване на претенцията 01.06.2020г., до изплащане на
сумата, както и сумата 950,00 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че претендираното
обезщетение по чл. 39 от Колективен трудов договор (КТД)
се погасява с изтичането на общата 5 (пет) годишна
погасителна давност, указана в чл. 110 от ЗЗД и счита, че по
1
отношение на вземането е приложима кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „б" от ЗЗД, която, съгласно чл. 114, ал.
1 от ЗЗД, е започнала да тече от датата на изискуемостта на
вземането - 31.12.2015г., когато е прекратено ТПО между
страните, и е изтекла на 31.12.2018 г., а исковата молба е
подадена на 01.06.2020г. - т.е. извън рамките на 3 годишния
срок, поради което процесния иск е погасен по давност.
Посочва, че немотивирано и чрез превратно тълкуване на
закона, Районен съд - Козлодуй е приел, че спорът за
дължимост на процесното обезщетение не е трудов и твърди,
че същият засяга изпълнение на КТД във връзка с
прекратяване на ТПО, което изцяло попада в приложното
поле на определението за трудови спорове по чл. 357, ал. 1 от
Кодекса на труда и съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ
давността за предявяване на иск е три годишна.
Жалбоподателят поддържа, че е несъстоятелно позоваването
от съда в обжалваното решение на Решение № 140 от
18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2809/2017 г. ГК, тъй като
предметът му е различен от този по настоящия спор, който не
допуска прилагането по аналогия, както и на други дела в
съда, водени от работници и служители срещу същия
ответник и със същия предмет. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно
и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск,
като неоснователен, както и да му присъди направените по
делото разноски за пред двете съдебни инстанции.
В писмен отговор въззиваемата страна П. ЕФР. СТ., ЕГН ********** от
гр. Козлодуй, обл. Враца, чрез упълномощения й адвокат М.С. от АК-Враца,
оспорва като неоснователна въззивната жалба. Въззиваемата счита, че PC -
Козлодуй правилно е приел, че за нея съществува законова възможност за
получаване на претендираното обезщетение по чл.39 от КТД при
прекратяване на ТПО поради придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, тъй като отговаря на изискванията предвидени в тази клауза:
през последните над 30 години е работила само в предприятия от сферата на
енергетиката - „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и ДП ”РАО”, СП „Извеждане от
експлоатация 1-4 блок" и се е пенсионирала поради придобито право на
пенсия. Твърди, че претендира обезщетение дължимо по КТД, а не вземане,
породено от трудов спор, поради което същото се погасява с изтичането на
общата 5 - годишна погасителна давност, като се позовава на практика на
ВКС и КС. Счита, че в случая не може да намери приложение нормата на чл.
358, ал.1, т.3 от КТ, а тази на чл. 110 ЗЗД, поради което от датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение - 31.12.2015г., когато вземането
2
й е станало изискуемо, до датата на подаване на исковата молба - 01.06.2020г.,
не е изтекъл петгодишния давностен срок. Моли съда да постанови решение,
с което да остави без уважение жалбата като неоснователна и потвърди като
правилно и законосъобразно решението на PC – Козлодуй, както и да й
присъди разноските в производството пред ОС - Враца.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
В исковата молба се излагат обстоятелства, че през
1978г. ищцата П. ЕФР. СТ. е започнала работа в “АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй на длъжност „Оператор главно
ел.табло”, че от 01.03.2013 г. на основание чл.123, ал.1, т.7 от
КТ е преминала на работа от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.
Козлодуй в ДП „Радиоактивни отпадъци” на длъжност
„Оператор главно ел.табло” в СП „Извеждане от
експлоатация 1-4 блок”, че със Заповед № ТП -
297/21.12.2015 г. на Изпълнителния директор на ДП „РАО”
трудовото й правоотношение с ответното предприятие е
прекратено поради придобиване право на пенсия, на
основание чл.326, ал.2, вр. чл.328, ал. 1, т. 10 от КТ, като в
заповедта работодателят е разпоредил да й бъдат изплатени
обезщетенията по чл.220, ал.2; чл. 222, ал. 3 и чл.224, ал.1 от
КТ, но не и обезщетението по чл.39 от КТД, което не й е
изплатено, въпреки изпратената от нея покана до ответното
предприятие за изплащането й. Посочва също, че към датата
3
на прекратяване на ТПО е била член на ФСО при ДП „РАО”
към Федерация „Атомна енергетика” КТ „Подкрепа”, която е
страна по КТД от 12.03.2015г., и че е плащала членски внос.
Счита, че отговаря на изискванията на чл.39 КТД – през
последните 30 години е работила само в предприятия от
сферата на енергетиката и се е пенсионирала поради
придобито права на пенсия. Изтъква, че брутното й трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец /м.
август 2015г./ е било 3306, 50 лв., поради което ответникът й
дължи обезщетение по чл.39 КТД за четири месеца в размер
13226 лв. Направила е искане за осъждане на ответника, на
основание чл.59 КТ, да й заплати обезщетение по чл. 39 от
КТД от 12.03.2015 г., в размер 13 226,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска, както и
направените съдебно - деловодни разноски.
В срочно подаден отговор ответникът Държавно
предприятие „Радиоактивни отпадъци”, гр.София, чрез
изпълнителния си директор, изцяло е оспорил предявения
иск, като недопустим - предявен извън преклузивния срок по
чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда. Заявява, че трудовото
правоотношение с ищцата е било прекратено, считано от
31.12.2015 г., че давността за предявяване на този иск е
изтекла на 31.12.2018 г., а исковата молба е депозирана пред
съда на 01.06.2020 г. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск, като недопустим,
тъй като е депозиран в съда след изтичането на тригодишния
давностен срок за предявяване на тази категория искове по
трудов спор. Претендира и направените по делото разноски.
В отговора ответникът е заявил, че не оспорва размера на
претендираното от ищцата обезщетение.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени
доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че
ищцата отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата
на чл.39 от КТД от 12.03.2015г., тъй като през последните 30
години е работила само в предприятия от сферата на
енергетиката и се е пенсионирала поради придобито право на
пенсия. По възражението на ответника за погасяване по
давност на претендираното обезщетение съдът е приел, че
4
същото се претендира по КТД, че няма характер на трудово и
не е дължимо вземане по трудов спор, с оглед на което в
случая не може да намери приложение нормата на чл.358,
ал.1, т.З от КТ, а тази на чл.110 от ЗЗД и вземането се
погасява с изтичането на общата 5 годишна погасителна
давност. Поради това е приел, че тъй като вземането е
станало изискуемо от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 31.12.2015г., и към датата на подаване на
исковата молба - 01.06.2020г., не е изтекъл 5 годишния
давностен срок по отношение на това вземане. Посочил е
също, че обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е от категорията
плащания, наречени в правната теория „гратификационни” -
изразяващи благодарността на работодателя спрямо
излизащия в пенсия работник или служител за неговия
принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната
работа /Решение № 140 от 18.01.2019г. по гр.дело №
2809/2017г. на ВКС, трето г.о./. Поради това е приел за
неоснователно становището на ответната страна за
недопустимост на иска, като подаден извън преклузивния
срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ. Предвид изложеното, съдът е
счел, че ответното предприятие дължи на ищцата
претендираното обезщетение и е уважил иска в пълния му
размер.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните
фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните няма спор по фактическата обстановка,
която е напълно изяснена от районния съд. Страните не
спорят, а видно и от представените копия от трудови книжки,
че през 1978г. ищцата П. ЕФР. СТ. е започнала работа в
“АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй на длъжност „Оператор
главно ел.табло”, че от 01.03.2013 г. на основание чл.123,
ал.1, т.7 от КТ е преминала на работа от “АЕЦ Козлодуй”
ЕАД, гр. Козлодуй в ответното ДП „Радиоактивни отпадъци”
5
на длъжност „Оператор главно ел.табло” в СП „Извеждане от
експлоатация 1-4 блок”, че със Заповед № ТП -
297/21.12.2015 г. на Изпълнителния директор на ДП „РАО”
трудовото й правоотношение с ответното предприятие е
прекратено поради това, че е придобила право на пенсия, на
основание чл.328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 31.12.2015г.,
като в заповедта работодателят е разпоредил да й бъдат
изплатени обезщетенията по чл.220, ал.2; чл. 222, ал. 3 и
чл.224, ал.1 от КТ. Работодателят не оспорва също, че през
последните 10 години от трудовия си стаж ищцата е работила
в сферата на енергетиката – в “АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.
Козлодуй и в ДП „Радиоактивни отпадъци” в среда с
йонизиращи лъчения /удостоверение от 15.04.2013г. на “АЕЦ
Козлодуй” ЕАД/. Безспорно е още, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните
ищцата е била член на ФСО при ДП „РАО” към Федерация
„Атомна енергетика” КТ „Подкрепа”, която е страна по КТД
от 13.03.2015г., и че е плащала членски внос; че е придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че
размерът на брутното й трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец /м. август 2015г./ е било
3306, 50 лв.
Ответникът-работодател не твърди да е изплатил
претендираното обезщетение, а единствено противопоставя
възражение за неспазване на посочения в чл. 358, ал. 1, т. 3
КТ тригодишен давностен срок за предявяване на иска за
обезщетение. Спорен по делото е единствено въпроса погасен
ли е предявеният иск по давност.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск е чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 59
КТ вр. с чл.39 КТД.
С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и
осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени
с повелителни разпоредби на закона и по аргумент от чл. 50, ал. 2 КТ
регламентират по-благоприятни спрямо нормативно установените условия.
Сключването на договора във формата и по реда на КТ обвързва със
задължителна сила страните по него - работодателят и синдикалната
организация, а с оглед специфичния му предмет произвежда правно действие
и спрямо работниците и служителите по чл. 57 от КТ в индивидуалните им
6
отношения с работодателя. Действието на колективния трудов договор
означава, че неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се
прилагат в индивидуалните трудови правоотношения на работниците и
служителите с работодателя и стават част от тяхното съдържание. Правата
възникват директно за работниците и служителите на основание сключения
колективен трудов договор и същите имат право да поискат пряко изпълнение
на задължение на работодателя по КТД. В субективното действие на КТД се
проявява неговата природа на нормативно съглашение и източник на трудово
право.
Съгласно чл. 59 КТ, при неизпълнение на задълженията по колективния
трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и
всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се
прилага. Искът по чл. 59 от КТ може да се предяви за неизпълнение на всеки
вид КТД - на равнище предприятие, отраслов или браншови КТД, както и при
неизпълнение на КТД по общини. За неизпълнение на КТД може да се
предявят искове както от страните по него, така и от всеки работник или
служител, спрямо които е приложим, и да се търси отговорност за
неизпълнение в рамките на установената със закона договорна отговорност.
Правото на иск принадлежи на отделния работник или служител, когато
неизпълнението на колективния трудов договор е спрямо него. Реално
изпълнение на КТД може да се търси за задължения на работодателя по него
за заплащане на възнаграждения или обезщетения в размер, определен с КТД,
за изпълнение на задължения по осигуряване на договорените в КТД
социално - битови придобивки, безплатно работно, униформено или
представително облекло, за подобряване на здравословни и безопасни
условия на труд, за предоставяне на платен годишен отпуск в размер,
предвиден в КТД и др.
В настоящето производство се доказа, че Колективния трудов договор,
сключен на 13.03.2015г., между ДП „РАО” и фирмените синдикални
организации при предприятието към КНСБ и КТ „Подкрепа”, от който
ищцата черпи твърдените от нея права, разпростира действието си в
отношенията между нея като работник и ответника като работодател. Поради
това претенцията на ищцата е допустима, тъй като е предявена от работник,
член на синдикална организация, която е страна по колективния трудов
договор и с нея се цели изпълнение на поети от работодателя задължения по
този договор, което определя и произтичащата от чл. 59 от КТ процесуална
легитимация на страните.
В чл. 39 от Колективния трудов договор страните са
договорили „при прекратяване на трудовото правоотношение
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието, работникът или
служителят има право на допълнително обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за четири
7
месеца, ако е работил в ДП „РАО”, сферата на енергетиката
или на които основната им дейност е била в среда с
йонизиращи лъчения през последните 10 години”.
Тълкуването на посочената клауза от договора налага извода, че
допълнителното обезщетение се изплаща при наличието на следните
предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от
основанието; прекратяването да е настъпило, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
работникът или служителят да е работил в ДП „РАО”, сферата на
енергетиката или на които основната им дейност е била в среда с йонизиращи
лъчения през последните 10 години от трудовия си стаж.
От събраните по делото доказателства се установи
правото на ищцата на допълнително обезщетение по чл. 39 от
Колективния трудов договор предвид наличието на
законосъобразно прекратено трудово правоотношение, на
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
към момента на уволнението и на работа през последните 10
години от трудовия си стаж в сферата на енергетиката.
Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен отработен месец е било 3306, 50 лв., а
размерът на дължимото й се при горните предпоставки
обезщетение за четири месеца възлиза на исковата сума от
13226 лв., като липсват данни, а и не се твърди, същото да е
начислено и изплатено на ищцата.
С оглед на изложеното, правилно е прието от първата инстанция, че
след като трудовото правоотношение на ищцата е прекратено с приложената
по делото Заповед № ТП - 297/ 21.12.2015 г., то вземането за процесното
обезщетение по чл. 39 от Колективния трудов договор е станало изискуемо в
деня, в който е могла да иска изпълнение (чл. 358, ал.2, т.2 КТ), който
поначало е денят на прекратяване на ТПО – в случая на 31.12.2015 г., като от
тази дата е започнал да тече давностния срок относно правото на иск за
заплащане на обезщетението.
Неправилен е обаче изводът на първостепенния съд за неоснователност
на възражението на ответника, че искът е погасен по давност. Настоящият
съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая е
приложима общата 5 годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, а не тази
по чл.358, ал.1, т.3 от КТ, който извод е извел от факта, че вземането е
възникнало от КТД, поради което няма характер на трудово и не е дължимо
вземане по трудов спор.
Посочените в началото на изложението характеристики на колективния
трудов договор като нормативно съглашение и източник на трудово право,
8
налагат извода, че споровете между работодателя и работника или служителя
във връзка с изпълнението му са трудови. Този извод се подкрепя и от
нормата на чл. 59 КТ, регламентираща правото на работниците или
служителите, спрямо които колективният трудов договор се прилага, да
предявят искове пред съда при неизпълнение на задълженията по колективния
трудов договор. Категорична в това отношение е нормата на чл. 357, ал.1 КТ,
която регламентира, че трудови са споровете по изпълнението на
колективните трудови договори. Изложените от първоинстанционния съд
доводи за „гратификационния” характер на този вид обезщетения /конкретно
на това по чл.222, ал.3 КТ, което е аналогично с процесното/ не променят
трудовият им характер, а от там и трудовият характер на споровете във връзка
с тях. С оглед изложеното настоящият състав приема, че претендираното от
ищцата обезщетение по чл. 39 от Колективния трудов договор е трудово и
предявеният от нея иск чл. 59 КТ е по трудов спор.
Кодексът на труда предвижда специална уредба за сроковете, в които
следва да се предявяват исковете по трудови спорове, различна от тази по
ЗЗД. Съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ исковете по трудови спорове се
предявяват в 3-годишен срок по всички трудови спорове, извън тези по т.1 и
т.2. Предмет на предявения иск е парично обезщетение, свързано с
прекратяването на трудовото правоотношение, което попада в хипотезата на
т. 3, за които трудови спорове срокът е 3 – годишен. Следователно от
31.12.2015 г. е започнал да тече тригодишният давностен срок за предявяване
на иска, който е изтекъл на 31.12.2018 г. Искът по чл. 59 КТ е предявен с
депозиране на исковата молба в съда – на 01.06.2020г., т.е. след изтичането на
този срок, поради което е погасен по давност.
За пълнота на изложението, дори и да бъде приета за основателна тезата
на въззиваемата страна, че претендираното обезщетение няма характер на
трудово, поради което спрямо него е приложима давността по ЗЗД, то спрямо
същото, в качеството му на вземане за обезщетение от неизпълнен договор,
би следвало да се приложи не нормата на чл.110 от ЗЗД, а нормата на чл.111,
б.”б” от ЗЗД, предвиждаща отново тригодишна давност за този вид вземания.
Като не е уважил възражението на ответника за изтекла погасителна
давност първоинстанционният съд е нарушил материалния закон, поради
което обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло и
вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърли предявения иск,
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
9
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер по 100, 00 лв.
за всяка от двете съдебни инстанции, или общо 200, 00 лева, изчислено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 23,
т. 1, предл. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и
заплатената държавна такса по въззивната жалба в размер 264, 52 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260178/13.10.2021., постановено по гр. дело №
399/2020г. на Районен съд - Козлодуй и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. ЕФР. СТ., ЕГН ********** от гр.
Козлодуй, обл. Враца иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 59 КТ
за присъждане на допълнително обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.39 от Колективен трудов договор, сключен на 13.03.2015г.,
между ДП „РАО” и фирмените синдикални организации при предприятието
към КНСБ и КТ „Подкрепа”, в размер 13 226,00 лв. ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на иска до изплащането й, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. ЕФР. СТ., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, обл. Враца,
ул. „***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г.М.
Димитров” № 52А, ет.6, представлявано от Д.М.П. - изпълнителен директор,
сумата 200, 00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции, както и сумата 264, 52 лв., представляваща внесена
държавна такса по въззивната жалба.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10