Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА.ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Г.а, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 5118 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 10316 от 13.01.2020 г., постановено по
гр. д. № 68732/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74-ти състав, е възстановена на
основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на А.Д.Д., както и запазената част на Д.В.Д.,
в размер на 10/216 за всеки един от тях от наследството на А.Д.К., починала на
03.11.2002 г., като е намалено с два пъти по 10/216 завещателното разпореждане
по саморъчно завещание от 14.01.1998 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН с
протокол от 09.08.2017 г. на съдия по вписванията, с което А.Д.К. е завещала на
внука си Г.Д.К. цялото си имущество. Със същото решение е допуснато на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС да се
извърши делба между Б.К.Д., А.Д.Д.,
Д.В.Д., М.Я.К., Г.Д.К., Я.Д.С. и М.С.К. на следния техен съсобствен недвижим имот с идентификатор
68134.703.1340.1.36 по КККР на гр.
София, одобрена със Заповед №
РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ
апартамент № 36, находящ се в гр. София,
район „Слатина“, ул. „*******, вх. „*******,
със застроена площ 74,01 м²,
състоящ се от една стая, дневна, кухня, и други сервизни помещения, при съседи на
същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор 68134.703.1340.1.35 и
68134.703.1340.1.46; под обекта: 68134.703.1340.1.33; над обекта:
68134.703.1340.1.57, ведно с прилежащи части
зимнично помещение и заедно с 1,609 % идеални части от общите части на
сградата при следните квоти: 9/216 ид. ч. за Б.К.Д., 19/216 ид. ч. за
А.Д.Д., 19/216 ид. ч. за Д.В.Д., 9/216 ид. ч. за М.Я.К., 124/216 ид. ч. за Г.Д.К., 9/216 ид. ч. за Я.Д.С. и 27/216 ид. ч. за М.С.К..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от А.Д.Д. и Д.В.Д. в частта относно размера на идеалните части, за които е уважен
предявеният от жалбоподателите инцидентен установителен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН, както и в частта относно квотите, при които е допусната делбата. В жалбата се навеждат
доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
решение в обжалваните му части, в които се намира за постановено при нарушение
на процесуалните правила. Сочи се, че в нарушение на материални закон СРС
неправилно е определил размера на запазените части на жалбоподателите, в
каквато насока се излагат подробни съображения. Акцентира се, че районната
съдебна инстанция изобщо не е обсъдила обстоятелството, че наследствените права
на А.Д. и Д.Д. произтичат от
качеството им на наследници на А.К., но по заместване на двамата й синове Д.Д.
и Т.К.. Счита се, че неправилността и необосноваността на обжалваното решение
по преюдициалния иск по чл. 30, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН е довело до
неправилност и незаконосъобразност на решението по делбения иск относно размера
на идеалните части от процесния имот за всеки един от съделителите. Поради изложеното се отправя искане за отмяна на
решението в обжалваната част, като съдът уважи иска с прано основание
чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗН до размер на общо 140/864 ид. части, от
които 70/864 ид. ч. за А.Д. и 70/864 ид. ч. за Д.Д., представляващи запазената
им част от наследството на А.К. и чрез заместване на наследодателя на Д.Д. и Т.К.,
като бъдат определени идеалните част на страните по делото от правото им на
собственост върху процесния имот в следните размери: за Б.Д. – 36/864 ид.ч., за
А.Д. – 115/864 ид.ч., за Д.Д. – 115/864
ид.ч., за М.К. – 36/864 ид.ч., за Г.К. – 445/864 ид.ч., за Я.С. – 45/864 ид.ч.,
и за М.К. – 72/864 ид.ч. Претендира се присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника на М.К.,
Г.К. и Я.С. – адв. С.С., в която се излагат съображения за неоснователност на
същата и се счита, че имуществото трябва да се подели на следните дялове - за Б.Д.
– 5/120 ид.ч., за А.Д. – 8/120 ид.ч., за В. Д. – починал, заличен като страна,
за М.К. – 5/120 ид.ч., за Г.К. – 83/120 ид.ч., за Я.С. – 8/120 ид.ч., за Д.Д. –
8/120 ид.ч. и за М.К. – 3/120 ид.ч. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна
следното:
Производството е делбено във фаза по допускане на делбата.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Б.К.Д., А.Д.Д. и В. Д.Д. /починал в ходя на процеса пред
районната съдебна инстанция, като на негово място като страна в производството
е конституиран наследника му по закон Д.В.Д. –син/, в която се твърди, че към
момента на подаване на исковата молба те и М.Я.К., Г.Д.К., Я.Д.С. и М.С.К. са
съсобственици на недвижим имот, представляващ
апартамент № 36, находящ се в гр. София,
район „Слатина“, ул. „*******, вх. „*******,
със застроена площ 74,01 м²,
състоящ се от една стая, дневна, кухня, и други сервизни помещения. Поддържа се, че че съсобствеността е възникнала въз основа на наследствено
правоприемство, като страните са наследници на Г.Д.К., починал на 16.09.1987 г. В тази връзка се отправя искане процесният имот да бъде допуснат до делба между страните при квоти, посочени в исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от съделителя Г.Д.К., в който същият оспорва размера
на квотите, посочен в нея, като излага твърдение, че в негова полза има съставено саморъчно завещание, с което
А.Д.К. му е завещала полагащия й се дял от процесния апартамент. Поддържа, че
имотът се обитава от ищцата М.К..
С оглед така наведеното в отговора възражение за
наличието на завещателно разпореждане в полза на Г.Д.К., срещу последния пред
СРС е постъпила молба от А.Д.Д. и В. Д.Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на
завещателното разпореждане, извършено от А.Д.К., и възстановяване на запазена част,
каквато в качеството си на наследници с такава, ищците твърдят да притежават.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение правилността на
обжалваното решение настоящият съдебен състав намира следното:
Всеки съсобственик може да иска делба на
съсобствения имот. По отношение съсобствеността между страните са
представени доказателства, от които се установява следното:
Между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства – нотариален
акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № 59, т. VI, д. №
1059/1970 г. се установява, че
на 09.05.1970 г. Г.Д.К. е придобил
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 36, находящ се в гр. София, жк „**********, с площ от 74,01м², състоящ се от една стая, дневна, кухня и други
сервизни помещения, ведно със зимнично помещение и заедно с 1,609 % идеални
части от общите части на сградата.
От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че Г.Д.К. е починал на
16.09.1987 г., като е оставил за свои наследници по закон А.Д.К. – съпруга,
починала на 03.11.2002 г., Д.Г. Д. – син, починал на 24.09.1991 г.,
който на свой ред е оставил законни наследници Б.К.Д. – съпруга, А.Д.Д. – дъщеря, и В. Д.Д. – син (починал
на 13.07.2019 г. и заместен от Д.В.Д.); Д.Г. К. – син, починал на 05.04.2004 г. и оставил законни
наследници М.Я.К. – съпруга, Г.Д.К. – син и Я.Д.С. – дъщеря; Т.Г. К. - син, починал
на 08.12.2007 г. и оставил наследници по закон М.С.К. – съпруга, и по право на заместване - А.Д.Д., Д.В.Д., Г.Д.К. и Я.Д.С..
Не е спорно, а и от представеното по делото копие на Акт № 37 се
установява, че към момента на придобиване на имота, който се иска да
бъде допуснат до делба, общият наследодател Г.Д.К. е бил в брак с А.Д.К.. Следователно, процесният имот
е придобит в режим на СИО.
По делото е безспорно обстоятелството, че към момента на
смъртта на А.Д.К. единственото притежавано от нея имущество – движимо и
недвижимо, в това число вземания или имуществени права, е било собствеността
върху процесния апартамент, като същата не е имала задължения към момента на
смъртта си, както и е безспорно и обстоятелството, че към момента на смъртта на
Т.Г. К. същият е имал повече от десет години брак с М.С.К..
Предвид изложеното, след смъртта на общия наследодател Г.Д.К.,
притежаваните от него ½ идеални части от собствеността върху делбеното
жилище е преминала върху неговите наследници по закон, при което са се
формирали следните квоти по отношение на него: за А.Д.К. – 5/8 ид. части, а за Д.Г.
Д., Д.Г. К. и Т.Г. К. – по 1/8 идеални части за всеки един
от тях.
След
смъртта на 24.09.1991 г. на Д.Г. Д., всеки от неговите наследници по закон - Б.К.Д. –
съпруга, А.Д.Д. – дъщеря, и В.
Д.Д. – син (починал на 13.07.2019 г. и заместен от Д.В.Д.)
е придобил по 1/24 ид. части от процесния апартамент. Или, приведени под обща
дроб, след смъртта на Д.Г. Д. квотите от собствеността върху процесното жилище
са били следните: за А.Д.К. 15/24 ид. части, за Д.Г. К. – 3/24 ид. част, за Т.Г.
К. – 3/24 ид. части, а за Б.К.Д., А.Д.Д. и
Д.В.Д. - по 1/24 ид. части за всеки.
След
смъртта на 05.04.2004 г. на Д.Г. К., всеки от неговите наследници по закон - М.Я.К. –
съпруга, Г.Д.К. – син и Я.Д. С., е
придобил по 1/24 ид. части процесния апартамент.
След
смъртта на 08.12.2007 г. на Т.Г. К., същият е оставил като свои наследници по
закон преживяла съпруга - М.С.К., както и по право на заместване низходящите на
неговите братя, а именно А.Д.Д., Д.В.Д., Г.Д.К. и Я.Д.
С.. Така, на основание чл. 9, ал. 2 от ЗН квотите от собствеността върху
делбения имот между наследниците на Т.Г. К. са се разпределили по следния
начин: за М.С.К. – 2/24 ид. части, а за А.Д.Д., Д.В.Д., Г.Д.К.
и Я.Д. С. – по 1/96 идеални части за всеки един от тях.
Следователно,
при съобразяване гореизложеното, притежаваните от общия наследодател Г.Д.К.
½ идеални части от процесното жилище са се разпределили между
съделителите в настоящото производство по следния начин: 4/96
ид. ч. за Б.К.Д., 5/96 ид. ч. за А.Д.Д.,
5/96 ид. ч. за Д.В.Д., 4/96 ид. ч.
за М.Я.К., 5/96 ид. ч. за Г.Д.К.,
5/96 ид. ч. за Я.Д.С. и 8/96 ид. ч.
за М.С.К..
Със саморъчно
завещание от 14.01.1998 г. А.Д.К. е завещала на Г.Д.К.
имуществото, което притежава, а именно собствените си 5/8 ид. части
/равняващи се на 60/96 ид. части/ от процесния апартамент № 36, находящ се
в район „Слатина“, ул. „*******, вх. „*******.
Завещанието е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
09.08.2017 г., съставен от Х. Х. – съдия по вписванията. Завещанието е универсално,
не е оспорено от страните, действително и валидно е и като такова е породило
правните си последици.
Поради
което, както правилно е посочила районната съдебна инстанция, налице е
условието за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 30 от
ЗН за възстановяване на запазената част на ищците А.Д.Д. и
Д.В.Д.
от наследството на А.Д.К.,
починала на 03.11.2002 г., накърнена със саморъчно
завещание от 14.01.1998 г.
Завещанието като
юридическо действие и правно релевантен факт,
съставлява лично, едностранно
волеизявление, безвъзмезден акт, направен в установена от закона писмена форма.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право – призната от
закона възможност на наследника с право на запазена част – чл. 30 вр.
с чл. 28, ал. 1 от ЗН, да
поиска от съда да бъдат намалени /отменени/ завещателните и дарствени
разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно
се удовлетворява неговата запазена част от наследството. Искането за намаляване
на завещателни или дарствени разпореждания е самостоятелно субективно
потестативно /преобразуващо/ право. Чрез упражняване от наследника по закон на
иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН се търси защита и
се реализира субективното му потестативно право на възстановяване на накърнена
запазена част от конкретно наследство в резултат на извършени от наследодателя
безвъзмездни разпореждания – дарения или завещателни разпореждания. Това
потестативно право принадлежи на всеки наследник със запазена част и може да
бъде упражнено независимо от правото на другите наследници със запазена част.
Като резултат от предявяването на това право чрез иска по чл. 30, ал. 1
от ЗН се постига намаляване на
завещанието до размера на запазената част. Този иск се погасява с изтичането на
общия давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Според разясненията, дадени с т. 3,
б. „г“ от ППВС
№ 7/73 г., моментът, от който този
срок тече в случаите на искане за отмяна или намаляване на завещателни
разпореждания, е моментът на упражняване на правата по
завещанието. Упражняването на правата по завещанието изисква установяване на
едно активно поведение от страна на бенефициента, което може да бъде изразено
както с фактически, така и с правни действия, или и
двете. Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се
от завещателните разпореждания, е израз за приемане на наследството от негова
страна и демонстрира намерението му, желанието му да се приеме завещаното
имущество.
За да се заяви за
защита пред съд право на възстановяване на запазена част от наследство, следва
да е налице правен спор, който да застрашава упражняването на правото, т. е. да
е реализирано определено поведение, посредством което правата на наследника по
закон, имащ право на запазена част от наследството да са отречени, като следва
да е ясен и обемът на претенцията на лицето, отричащо тези права – дали се
отричат правата на наследника по закон върху цялото наследство или само върху
конкретни имоти, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт.
Без да разполага с конкретна информация за естеството на извършения от
наследодателя акт на разпореждане, за момента на съставянето на този акт, за
неговото съдържание и за ползващото се от този акт лице, наследникът по закон
не би могъл да формулира и обоснове искането си за възстановяване на запазената
му част от наследството, респ. не са налице
предпоставките за предявяване на определена претенция пред съд. В
производството по чл. 30 от ЗН следва да се установи на първо
място наличие на акт на разпореждане на наследодателя, по отношение на който да
бъде извършена преценка налице ли е накърняване на запазената част на
наследника по закон, като доказателствената тежест е на ищеца. Освен това до
момента, в който ползващото се от завещателното разпореждане лице не упражни
правата си по завещанието, не се осъществява реално отричане правата на
наследника по закон, тъй като ако наследството по завещание не бъде прието,
завещанието няма да породи предвиденото в чл. 16 от ЗН правно действие и притежаваните
от наследодателя към момента на неговота смърт имуществени права ще преминат в
партимониума на наследника по закон, т. е. правото му на запазена част от
наследството няма да бъде накърнено – в този смисъл Решение № 142 от 21.04.2012
г. на ВКС по гр. дело № 988/2011 г., II г. о., ГК.
В разглеждания
случай въззивният съд приема, че освен че в отговора на
искова молба Г.Д.К. е декларирал, че по силата на саморъчно завещание А.Д.К. му е
завещала полагащия й се дял от процесния апартамент,
то и е било упражнено правото по
завещанието чрез предприемането на действия по обявяването му по реда на чл. 27 от ЗН, които, както вече бе посочено по-горе,
са израз на желанието за приемане
на завещаното имущество. Поради което, доколкото към
момента на обявяване на саморъчното завещание – 09.08.2017 г., а и към момента
на подаване на отговора на искова молба от Г.К. – 15.02.2019 г., в който
момент, както вече беше посочено, възниква правото на наследниците по чл. 30 от ЗН да претендират накърнената им със завещателното разпореждане запазена част
/тъй като за първи път в този момент ползващото се от завещателното
разпореждане лице осъществява реално отричане на
правата на наследника по закон/, което право е имуществено и наследимо,
то същото е преминало върху А.Д. и Д.Д. както като наследници на Д.Д., така и
като наследници на Т.К. – и двама починали преди обявяването на саморъчното
завещание, съответно преди подаване на отговора на искова молба.
На следващо място
СГС приема, че ищците по иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН при
универсално завещание са доказали
накърняването на запазената си част като са
установили, че са от
кръга на наследниците по чл. 29 от ЗН. Други факти те не са длъжни да
установяват. Въпросът за изискването на чл. 30, ал. 2
от ЗН за приемане на наследството по
опис е разрешен в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ВКС по тълк. дело
№ 3/2013 г., ОСГК, според което изискването за приемане на наследството по опис
е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спряма заветник или надарен, който не е призован към
наследяване, т. е. изискването не е приложимо за универсално завещателно разпореждане.
Когато правото на
запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, при
разглеждане на иск за намаляването му, не се образува маса по чл. 31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна
част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата
на чл. 29 от ЗН, освен в случаите,
когато наследникът, който твърди, че запазената му част е накърнена, трябва да
прихване направените в негова полза завети и дарения /в разглеждания случай
изключението няма приложение/ – виж например Решение № 367 от 12.12.2012 г. на
ВКС по гр. дело № 155/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 187 от 20.04.2011 г. на
ВКС по гр. дело № 1780/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 25 от 12.02.2016 г. на
ВКС по гр. дело № 4119/2015 г., I г. о., ГК.
Ищците са
низходящи на един от синовете на починалата А.Д.К. и
са наследници със запазена част, като Г.Д.К. също е
наследник със запазена част /низходящ на друг нейн син/.
Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или
чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Запазената част на низходящи /включително и осиновените/, когато
наследодателят не е оставил съпруг е: при едно дете или низходящи от него –
1/2, а при две и повече лица или низходящи от тях /както е в частност/ – 2/3 от
имуществото на наследодателя – чл. 29, ал. 1 от ЗН.
Предвид
изложеното и при съблюдаване уреденото в чл. 29, ал. 1 от ЗН, доколкото А.Д.К. е
оставила като свои наследници двамата си сина – Д.К. и Т.К., както и
низходящите на сина си Д.Д., то запазената част от наследството й е в размер на
2/3 ид. ч., равняващи се на 40/96 ид. ч., а разполагаемата й част е в размер на
1/3 ид. ч., равняващи се на 20/96 ид. части – последните преминали в
патримониума на Г.Д.К. посредством завещателното разпореждане.
Съответно,
запазената част от наследството на А.К. в размер на 40/96 ид. ч. от процесния
апартамент следва да се раздели на три равни дяла, а именно по 120/288 ид. ч.
Поради което, доколкото на А.Д. и на Д.Д., като наследници на Д.Д., им се падат
по 60/864 ид. части за всеки от тях от един от дяловете, а на същите и като
наследници на Т.К. им се падат по 10/864 ид. части от друг дял, то запазените
по заместване части от наследството на А.К. за А.Д. и за Д.Д. се равнява на
70/864 ид. ч. за всеки един от тях. Следователно, процесното завещатено
разпореждане следва да се отмени за общо 140/864 ид. части, които подлежат на
възстановяване на ищците А.Д. и Д.Д. при равни квоти. Предвид изложеното,
първоинстанционното решение подлежи на отмяна в тази му част в посочения
смисъл.
Доколкото
останалите наследници на А.К. не са предявили иск по реда на чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН, то Г.Д.К. е получил 220/864 ид.
части от запазена част.
По
изложените съображения, притежаваните от А.К. 5/8 идеални части от процесното жилище
са се разпределили между съделителите в настоящото производство по следния
начин: 70/864 ид. ч. за А.Д.Д., 70/864 ид.
ч. за Д.В.Д., и 400/864 ид. ч. за Г.Д.К..
С
оглед горепосоченото, процесният имот следва да бъде допуснат до делба между
страните при следните квоти:
-
за Б.К.Д. – 36/864
ид.ч.;
-
за А.Д.Д. – 115/864
ид.ч.;
-
за Д.В.Д. – 115/864
ид.ч.;
-
за М.Я.К. – 36/864
ид.ч.;
-
за Г.Д.К. – 445/864
ид.ч.;
-
за Я.Д.С. – 45/864
ид.ч.;
-
за М.С.К. – 72/864 ид.ч.;
Предвид
изложеното, поради частично несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, то
обжалваното решение следва да бъде отменено в една част.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
право на разноски имат единствено А.Д.Д. и Д.В.Д., които
са претендирали присъждането на такива в общ размер на сумата от 680 лева –
заплатена държавна така за въззивно обжалване по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН и адвокатско възнаграждение, за плащането на което по делото
са представени доказателства. Поради което, Г.Д.К. следва да бъде
осъден да заплати на въззивниците така претендираните от тях разноски.
Воден от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
10316 от 13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 68732/2018 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 74-ти състав, в частта, в която е възстановена на
основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.
1 от ЗН запазената част на А.Д.Д.,
в качеството й на законен наследник на А.Д.К., починала на 03.11.2002 г., както
и в частта, в която е намалено завещателното разпореждане по саморъчно
завещание от 14.01.1998 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН с протокол от
09.08.2017 г. на съдия по вписванията, с което А.Д.К. е завещала на внука си
цялото си имущество, но при следния размер: ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.
1 от ЗН запазената част на А.Д.Д.,
с ЕГН **********, в качеството й на законен наследник на А.Д.К., починала на
03.11.2002 г., в размер на 70/864 ид. ч.
от наследството на А.Д.К., с ЕГН **********,
като НАМАЛЯВА със 70/864 ид. ч. завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 14.01.1998 г.,
обявено по реда на чл. 27 от ЗН с протокол от 09.08.2017 г. на съдия по
вписванията, с което А.Д.К. е завещала на внука си Г.Д.К.
цялото си имущество.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
10316 от 13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 68732/2018 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 74-ти състав, в частта, в която е възстановена на
основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.
1 от ЗН запазената част на Д.В.Д., в качеството му на законен наследник на А.Д.К., починала
на 03.11.2002 г., както и в частта, в която е намалено завещателното
разпореждане по саморъчно завещание от 14.01.1998 г., обявено по реда на чл. 27
от ЗН с протокол от 09.08.2017 г. на съдия по вписванията, с което А.Д.К. е
завещала на внука си цялото си имущество, но при
следния размер: ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на Д.В.Д., с ЕГН **********, в качеството му на законен наследник
на А.Д.К., починала на 03.11.2002 г., в размер на 70/864 ид. ч.
от наследството на А.Д.К., с ЕГН **********,
като НАМАЛЯВА със 70/864 ид. ч. завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 14.01.1998 г.,
обявено по реда на чл. 27 от ЗН с протокол от 09.08.2017 г. на съдия по
вписванията, с което А.Д.К. е завещала на внука си Г.Д.К.
цялото си имущество.
ОТМЕНЯ решение № 10316 от 13.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 68732/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 74-ти състав, в
частта, в която е допуснато на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС да се извърши
делба при следните квоти: 9/216 ид. ч. за Б.К.Д., 19/216 ид. ч. за
А.Д.Д., 19/216 ид. ч. за Д.В.Д., 9/216 ид. ч. за М.Я.К., 124/216 ид. ч. за Г.Д.К., 9/216 ид. ч. за Я.Д.С. и 27/216 ид. ч. за
М.С.К., като вместо това
постановява:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 от
ЗС да се извърши делба при следните
квоти:
-
за Б.К.Д. – 36/864
ид.ч.;
-
за А.Д.Д. – 115/864
ид.ч.;
-
за Д.В.Д. – 115/864
ид.ч.;
-
за М.Я.К. – 36/864
ид.ч.;
-
за Г.Д.К. – 445/864
ид.ч.;
-
за Я.Д.С. – 45/864
ид.ч.;
-
за М.С.К. – 72/864 ид.ч.;
Решението в частта, в която е допуснато на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС да се
извърши делба между Б.К.Д., А.Д.Д.,
Д.В.Д., М.Я.К., Г.Д.К., Я.Д.С. и М.С.К. на следния техен съсобствен недвижим имот с идентификатор
68134.703.1340.1.36 по КККР на гр.
София, одобрена със Заповед №
РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ
апартамент № 36, находящ се в гр. София,
район „Слатина“, ул. „*******, вх. „*******,
със застроена площ 74,01 м²,
състоящ се от една стая, дневна, кухня, и други сервизни помещения, при съседи на
същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор 68134.703.1340.1.35 и
68134.703.1340.1.46; под обекта: 68134.703.1340.1.33; над обекта:
68134.703.1340.1.57, ведно с прилежащи части
зимнично помещение и заедно с 1,609 % идеални части от общите части на
сградата, не е обжалвано и в
тази част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********, да заплати на А.Д.Д.,
с ЕГН **********,
и Д.В.Д., с ЕГН **********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 680
лева - разноски по делото пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.