№ 34
гр. Шумен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500190 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №952 от 31.10.2018г. по гр.д.№654/2018г. Районен съд - гр.Шумен е
признал за установено в отношенията между страните, че АНГ. П. АНГ., с ЕГН **********,
дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК..., сума в размер на 1949,90 лева /хиляда
деветстотин четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща дължима
сума за незаплатени далекосъобщителни и лизингови услуги за клиентски номер
№********* за периода от 15.10.2018 год. до 30.03.2019 год., за които били издадени
фактури №**********//15.11.20187 год., №**********/15.12.2018 год.,
№**********/15.01.2019 год. и №**********/15.03.2019 год., от която 486,56 лева
/четиристотин осемдесет и шест лева и петдесети и шест стотинки/, представляваща
дължими и незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги и 1463,34 лева – незаплатени
лизингови вноски, ведно със законната лихва върху сумата, като по отношение на
главницата от 486,56 лева законната лихва се дължи считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.04.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата, а по отношение на главницата от 1463,34 лева, считано от датата, на
която е била получена исковата молба от особения представител на ответника – 02.11.2020
год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за признаване за
установено, че АНГ. П. АНГ., дължи на ищеца разликата над 1949,90 лева до първоначално
предявения размер от 2415,25 лева, включващ сумата от 465,35 лева, представляваща
претендирана неустойка, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 ГПК №292/05.05.2020 г. по ч.гр.д. №697 по описа за 2020 г. на
Районен съд Шумен, и е осъдил ответника да заплати на ищеца направените разноски в
производството в размер на 992,75 лв.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който, обжалва решението
на районния съд в частта с която е отхвърлен предявеният му иск за сумата от 465,35 лева -
неустойка, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени в тази
му част и постанови друго, с което претенцията да бъде уважена.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск
по реда на чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане, предмет
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се
пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№697/2020 г., а предявяването
на установителния иск е законова последица от подаденото в срока по чл.414 от ГПК
възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за
изпълнение парично вземане, или /както е в процесния казус/ с връчването на заповедта по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на
исковата молба, в която е посочено, че във връзка с облигационни отношения между
страните за сумата от 2415,25 лева, представляваща дължима сума за незаплатени
далекосъобщителни услуги за клиентски номер №********* за периода от 15.10.2018 год. до
30.03.2019 год., за които били издадени фактури №**********//15.11.20187 год.,
№**********/15.12.2018 год., №**********/15.01.2019 год. и №**********/15.03.2019
год., от която 486,56 лева – незаплатени абонаментни такси, 1463,34 лева – незаплатени
лизингови вноски и 465,35 лева – неустойка, както и законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите. Ищецът сочи, че сумата не е платена, с оглед на което
дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 697/2020г.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление на постоянен и настоящ адрес. Длъжникът няма регистриран трудов договор в
НАП и заповедта не е могла да бъде връчена по месторабота, поради което за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
2
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са били в
облигационни отношения по силата на сключените между “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и
ответника АНГ. П. АНГ. Договори за предоставяне на мобилни услуги и допълнителните
споразумения към част от договорите. От представените като писмени доказателства по
делото фактури се установява, че в периода от 15.10.2018 год. до 30.03.2019 год. ответникът
е ползвал мобилни услуги.
Основният спорен въпрос между страните е валидността на клаузата за неустойка в
раздел IV, т.3 от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги. Тя
предвижда в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в него по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора
или други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, че последният дължи
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Освен това в допълнение на
неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответства на оставащия
срок на договора, както и съответна част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на
договора. Във въззивната жалба ищцовата страна сочи, че процесните суми за неустойки се
претендират поради неизпълнението от страна на ответника на задълженията за заплащане
на изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги.
Съобразно императивното изискване на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, следва да
бъде преценена валидността на клаузата от договора относно условията, при които
потребителят дължи неустойка и е определен нейния размер. Съдържанието на посочената
клауза, налага извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това
критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в
противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена
облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен,
но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната.
Тоест с договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената
неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна противоречи
на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от
страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно
значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за
неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и
обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на
3
ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то
вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална
недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави
още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно
съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е
пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнителни
споразумения.
Освен това доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на
сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се
явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП, които в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Съгласно чл.143 от ЗЗП Неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. И тук преценката
за неравноправност на определена клауза в потребителски договор се извършва към
момента на сключването му и не е обусловена от последващо поведение на търговеца.
Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на
потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителя да е
разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените
клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката
до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди в
атакуваната част.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №952 от 31.10.2018г. по гр.д.№654/2018г. на Районен
съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА с която е ОТХВЪРЛЕН иска за признаване за установено, че
АНГ. П. АНГ., с ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ...
сумата от 465,35 лева, представляваща претендирана неустойка.
4
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5