Р Е Ш Е Н И Е
№ 260504, 09.12.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Таня Георгиева
секретар :
Валентина Василева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1228 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.Н.С. против Решение № 716/27.02.2020г., пост. по гр.д.№
14541/2018, ПРС, в частта, в която жалбоподателката
е осъдена да заплати на Р.К.Г. сумата от 19 510лв., съставляваща имуществени вреди
настъпили в резултат неизпълнение на задължението на ответника за подмяната на нов
покрив на жилищна сграда чрез подмяна на
старите с нови греди, дъски, улуци,изолация, комини, нови цигли за срок от
20.03.2017г. до 20.04.2017г., а впоследствие със сключването на втори договор от
28.02.2017г. този срок е удължен като е уговорено СМР да бъдат изпълнени в месеците
между април и юни 2017г. ведно със законна лихва от подаването на исковата молба
– 05.09.2018г. до окончателното й изплащане; - сумата от 500лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на
договори за наем от 22.02.2017г и 28.02.2017г., ведно със законна лихва от подаване
на исковата молба – 05.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането; - сумата от 1360лв., за периода от 20.04.2018г. до
05.09.2018г, която представлява обезщетение за ползването на отдадения под наем
имот, който представлява първи жилищен етаж от жилищна сграда построена в дворно
място с обща площ от 148 кв.м., находящо се в *** след прекратяване договора за
наем и въпреки противопоставянето на наемодателя; както и разноски по делото.
Жалбоподателят М.С. поддържа, че решението
е неправилно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон,
като не е съобразил предпоставките за дължимост на обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение, а именно вредите да са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението. Развива подробни съображения относно изпълнение на поетото договорно
задължение за ремонт на покрива. Поддържа,
че дори и да се приеме, че са налице вреди
по покрива, то следва да се съобрази допълнителното заключение на СТЕ, съгласно
което за консервиране на покрива са необходими работи на обща стойност от 1900лв.,
поради което това е сумата, която максимално може да бъде присъдена на ищцата. Поддържа,
че дори и да се докаже настъпването на вреди, то ищцата е следвало да
претендира поправката им или пък сама да извърши ремонта и да търси стойността
му, но не и да претендира процесното обезщетение.
По отношение на неимуществените вреди
поддържа, че по делото не се доказва същите да са в пряка причинно-следствена връзка
с неизпълнението на договора за наем, поради което и не могат да бъдат репарирани.
По отношение претенцията за заплащане
на обезщетение за ползване на наетия имот след прекратяване на наемния договор се
твърди, че и до момента договорът за наем не е прекратен, като развалянето на договора
за наем е предмет на друго производство – по гр.д.№5129/2018, ПРС, което не е приключило
и до момента. Моли съда за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново такова, с което се отхвърли иска.
Въззиваемата страна Р.К.Г. оспорва
подадената въззивна жалба, като поддържа, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно. Развива съображения за основателност на обективно съединените искове,
като счита, че от събраните писмени и гласни доказателства се доказва наличието
на претендираните имуществени вреди, размера на същите. По отношение на неимуществените
вреди също счита, че се доказват по основание и размер, както и причинно-следствената
връзка между неизпълнението на договорното задължение на жалбоподателката и настъпване
на вредите. По отношение на исковата претенция
за заплащане на обезщетение за ползването без основание на имота от страна на жалбоподателката
също счита, че по делото са доказани елементите на фактическия състав за дължимост
на обезщетението. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното решение в
различни негови части, откъм съдържание е редовна, подадена е в срок, поради
което и се явява допустима.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл.
нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно
валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността
на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение
на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото
е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл
се е в законен състав. По отношение на произнасяне по иска, с който е бил
сезиран, настоящата инстанция констатира, че с протоколно определение от
03.12.2019г. е допуснато изменение на един от обективно съединените искове - иска
за заплащане на имуществени вреди настъпили в резултат неизпълнение на договорното
задължението на ответника за подмяната на стария и направа на нов покрив на жилищна сграда, като същият е
увеличен от 11 160лв. на 19 510лв. Във въззивното производство е
констатирано, че при допускане на посоченото изменение не е указано на ищеца да
конкретизира по пера исканото изменение и след предоставяне на тази възможност
, с молба от 15.08.2020г. ищцата Р.Г. е заявила, че претендира заплащане на
следните видове работи, които следва да се извършат на втория етаж на сградата
за отстраняване повредите от теча :
1.изстъргване на боя и нова шпакловка на стени и тавани на втори етаж –
252,75лв.; 2. Грундиране преди шпакловка – 801,02лв.; 3. Гипсова шпалковка -2056,06лв., 4.грундиране преди боя –
839,94лв.; 5. Шлайфане след грунд - -804,26лв.; 6. Боядисване стени и тавани –
двукратно – 1696,09лв.; 7. Доставка и монтаж улуци – 426,14лв.; 8. Доставка и
монтаж водосточно казанче – 86,25лв.; 9. Поправка стара водосточна тръба –
100,88лв.; 10.тухлена зидария за надзид и кърпежи – 508,33лв.; 11. Изкърпване
на водоплътна външна мазилка при ремонт – 1904,34лв. Така описаните видове
работи не за били предмет на
първоначалната искова претенция /1.демонтаж на покрива, 2.направа на нова
покривна конструкция, 3. Обшивка с ОбВ, 4.облицовка комини и калкан с
поцинкована ламарина, 5. Покриване с керемиди, капаци мушама и летви, всичко
общо на стойност 11 160лв./, поради което и е недопустимо по пътя на изменение
на така посочените обективно съединени искове да се предявяват нови искове.
Като е допуснал изменение на иска чрез неговото увеличаване, което по същество
е предявяване на нови искове , първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение , а като е разгледал и уважил така предявените нови
претенции, заявени допълнително като увеличение на иска, се е произнесъл свръх
петитум. В тази част / произнасянето над 11 160лв. до 19 510лв./
постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
В останалата си част решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, с оглед
наведените оплаквания, съдът намира следното :
По иска с пр. осн. чл.79 във вр. с 228 , вр. с чл.82 от ЗЗД
С обжалваното решение е уважен иск за заплащане на сумата
19 510лв., съставляваща имуществени вреди настъпили в резултат неизпълнение на задължението
на ответника по сключен между страните договор за наем, при който насрещната
престация на наемателя е подмяна/направа на нов покрив на жилищна сграда чрез подмяна на старите с нови греди, дъски, улуци,изолация,
комини, нови цигли за срок от 20.03.2017г. до 20.04.2017г., а впоследствие със сключването
на втори договор от 28.02.2017г. този срок е удължен като е уговорено СМР да бъдат
изпълнени в месеците между април и юни 2017г. ведно със законна лихва от подаването
на исковата молба – 05.09.2018г. до окончателното й изплащане. Правното
основание на така предявения иск е чл.79 във вр. с чл. 228 вр. с чл.82 от ЗЗД,
а именно претенция за заплащане на обезщетение за нанесени вреди от неизпълнено
насрещно задължение за заплащане на предоставеното ползване на недвижим имот
чрез извършване за своя сметка и риск ремонт на покривната конструкция на
сградата. В този случай ищецът следва да докаже наличието на договорни
отношения с ответника, параметрите на договора по вид и стойност, изпълнението
на договора от своя страна, настъпването на вреда и стойността й, а в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил
точно задължението си.
От представения по делото договор от 22.02.2017г. между
страните се установява, че Р.Г. е отдала под наем на М.С. първия жилищен етаж
от двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, срещу задължението наемателят
със собствени средства да извърши подмяна/направа на нов покрив на сградата,
като извърши подмяна на греди, дъски, улуци, направа на изолация и нови комини,
като изпълнителят поема и пет годишен гаранционен срок. Наемният договор е срочен – до 20.12.2019г. Срокът за изпълнение на
задължението на наемателя е удължен с втори договор от 28.02.2017г., съгласно
представеното по делото копие от него, като е уговорено дейностите по ремонта
на покрива да бъдат извършени между м.04.2017г. и м.06.2017г.
Представена е покана от Р.Г. до М.С. за разваляне на
договора за наем поради неизпълнение на същия. Представена е и обратна разписка
от Джи ти логистик ООД за предаване на пратка на М.С. на 16.02.2018г.
Приложено е копие от заключение на СТЕ, изготвена от в.л.
В.Р., приета по ч.гр.д.№12006/2017г., с предмет обезпечение на доказателства,
от което се установява, че към началото на 2018г. е налице промяна на светлата
височина на билото на покрива на процесната сграда, като същото е намалено с
50см., няма промяна в геометрията на покривната конструкция, като ремонтът е
извършван без проект. Вещото лице е констатирало, че столиците по покрива не са
оразмерени и на места са увиснали, ребрата лягат върху столиците. Към момента
на експертизата покривът не е завършен, съборен е корнизът, не е изпълнено
отстоянието от зида до покрива по всички зидове и калкана, калканът не е обшит
с ламарина, има процепи между покривната конструкция и зидовете. Експертизата
констатира възможност за свободен достъп до тавана на дъждовни води и сняг. Констатирани
са пукнатини по мазилката на стени и тавани на втория етаж и на стълбището,
вследствие на дъждовни води, които навлизат в следствие на некачествения ремонт
на покрива. Според експертизата за отстраняване на вредите по покривната
конструкция следва да се извършат следните видове работи : 1.демонтаж на покрива – 558,60лв., 2.направа на
нова покривна конструкция с частично ползване на стар материал – 9721,35лв., 3.
Обшивка с ОSВ- 76,95лв., 4.облицовка комини и калкан с поцинкована ламарина-170,10лв.,
5. Покриване с керемиди, капаци мушама и летви- 632,70лв., или общата сума за отстраняване на вредите е 11 160лв.. При приемане на експертизата е
уточнено, че неизпълнението на стоманобетонен пояс налага демонтаж на покривната
конструкция , за да се съедини покривната конструкция със сградата и се
предотврати съществуващото в момента разстояние между гредите на покрива и
стените на къщата и да се затвори подпокривното пространство.
При тези доказателства съдът намира, че по делото се
доказва между страните - Р.Г. като
наемодател и М.С., като наемател, да е възникнало наемно правоотношение, като
наемателят М.С. се е задължила вместо заплащане на наемна цена да извърши
ремонт на покрива на сградата, в която се намира наетия етаж. Следователно с наемния договор е сключен и договор за
изработка, като страните са се споразумели дължимото възнаграждение за
изработката да бъде приспаднато с наемната цена. От СТЕ, приета в
производството по обезпечаване на доказателства се установява, че е налице лошо
изпълнение на задължението по договора за изработка – ремонтът на покрива.
Доказва се, че за да е налице точно изпълнение, т.е. покривът на сградата да
изпълнява присъщите си функции е необходимо съществуващата конструкция да бъде частично
демонтирана, да се направи бетонов пояс върху който да легнат гредите и да се
възстанови покрива, като се изпълнят и съответните обшивки, облицовки и
покриване с керемиди и капаци. В същото време ищцата Г. представя
доказателства, че е развалила договора за наем, поради неизпълнение на задълженията
на наемателя по него, като изявлението за разваляне е получено от наемателя на
16.02.2018г.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че искът за
заплащане на обезщетение за вредите от неточното изпълнение на договора е
неоснователен. Съгл. разпоредбата на чл.79 от ЗЗД кредиторът може да претендира
обезщетение заради неточно изпълнение или неизпълнение. За да съществува това
право, обаче, е необходимо между страните да съществува действително правоотношение.
В случая самата ищца твърди, а и доказва с представената от нея покана, че е
развалила договора поради неизпълнение на задължението на длъжника. В случая Г.
се е възползвала
от друга правна възможност за кредиторите по двустранни договори – по
чл.87 от ЗЗД, да развали договора, като развалянето има обратно действие. Фактическият
състав на развалянето на договор включва развалянето да се извършва от изправната
страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника. Може да бъде даден срок
за изпълнение, но може и да не бъде даван срок, ако изпълнението е станало
невъзможно или безполезно. В този случай
за кредиторът възниква друго право - да претендира вреди от неизпълнението на
договора /чл.88 от ЗЗД/. При двете правни фигури вредите, които подлежат на
обезвреда са различни – в първия случай това е самото изпълнение на
договореното или стойността на същото или обезщетение за неизпълнение, което
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредсвена последица от неизпълнението/чл.82 от ЗЗД/, а във втория –
негативните последици за кредитора от неизпълнението на договора, т.е. това,
което не би настъпило ако договорът беше
изпълнен точно.
В настоящия случай
са претендирани сумите, съставляващи стойността на СМР , необходими да се
приведе покривът в състояние годно за нормалната му експлоатация, т.е. да се
получи престация заместваща изпълнението на договорното задължение на наемателя
да извърши уговорения ремонт. В същото
време, обаче, кредиторът – наемодателят Р. Г. , е развалила облигационната
връзка с наемателя, като е оправила съответното волеизявление. Така тя би могла
да търси съгл. чл.88 от ЗЗД обезщетение за вредите от неизпълнението – напр. вредите
по имота, настъпили в резултат на лошото състояние на покрива, пропуснатата
наемна цена за ползване на имота и др.
Ето защо претенцията за заплащане на стойността на СМР за отвършване на покрива,
се явява неоснователна, т.к. с развалянето на договора е отпаднало и
задължението на насрещната страна.
Ето защо така предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неизпълнение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Постановеното
решение, с което е уважен искът до размер от 11 160лв. като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Само за пълнота, съдът намира, че следва да отбележи, че
дори и ищцата да бе претендирала процесните вреди като такива от неизпълнение
на разваления договор, то исковете й отново биха били неоснователни, т.к.
посочените вреди не са такива от неизпълнен договор , а описаните работи
представляват СМР, които следва да се извършат при изпълнение на договора, т.е.
биха могли да бъдат претендирани ако се искаше реално изпълнение на договора
или паричната равностойност на това изпълнение/ чл.79 от ЗЗД./ Подобни искове, обаче,
не биха могли да бъдат предявявани при развален договор по изложените вече
съображения.
По иска за неимуществени вреди
Р.Г. е претендирала заплащане на неимуществени вреди
вследствие неизпълнение на договорните задължения на М. С., представляващи
болки и страдания изразени във влошено
здравословно състояние, довело до колапс, лечение в болница, обща отпадналост,
гадене, изпотяване, страх, безсъние и др. В обстоятелствената част на исковата
молба се описва подробно, че посочените състояния са предизвикани от
съжителството със семейството на наемателката, включително и след разваляне на
наемния договор. Изложени са твърдения за множество жалби в прокуратурата,,
полицията, съдебни дела във връзка с отношенията им, за страх от съжителството
с криминално проявени лица, за отправени заплахи и дебнене, поради което ищцата
се страхувала за живота и здравето си. Твърди се, че Г. е изпитвала терзания
във връзка с проблема с течащия покрив, не спяла цели нощи, когато вали, изпитвала страх покривът
да не падне върху нея. Поради това е претендирала обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5000лв.. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение от
500лв. за репариране на неимуществените вреди – страх и притеснения по повод
течащия покрив. Предмет на въззивното
производство е тази част от уважения иск.
Съдът намира, че предявеният иск е такъв по чл.88, ал.1
от ЗЗД – претендират се неимуществени вреди от неизпълнението на договора между
страните, а именно неизпълнение на задължението на наемателя да извърши ремонт
на покрива. Безспорно при сключване на процесния договор наемодателят е имал
очакването на получи като насрещна престация ремонт на покрива на сградата, при
което да се преустанови навлизането на дъждовни води и сняг в обема на сградата.
Установи се ,че това задължение не е изпълнено , поради което и наемодателката
е развалила договора. По делото са събирани гласни доказателства – разпитвани
са свидетелите С.В. и Д.Д., които установяват, че Г. се тревожила от течовете
от покрива, ядосвала се, била притеснена. Не се установява влошеното й
здравословно състояние да е в следствие с проблемите с покрива, а по-скоро от
свидетелските показания се установява, че това е резултат от отношението на
наемателите, следеното и жалбите до различни институции. При това искът се явява частично основателен,
като размерът на обезщетението следва да се определи на 500лв., които са
достатъчни за репариране на претърпените страдания – притеснения и гняв от неизпълнение
на задължението да се ремонтира покрива, поради което се уврежда останалата
част от имота.
До същите фактически и правни изводи е достигнал в
обжалваната част на решението и първоинстанционния съд, поради което същото
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По иска с пр.
осн. чл.236, ал.2 от ЗЗД
От Р.Г. е предявен иск против М.С. за заплащане на сумата
от 1360лв., съставляваща обезщетение за ползване без основание на имот, съставляващ първи жилищен етаж от
сграда, находяща се в ***, за периода 20.04.2018-05.09.2018г. За да се уважи подобен иск е необходимо да се
установи съществуване на наемно правоотношение, прекратяване на същото,
продължило ползване на наетия имот от наемателя след прекратяване на
правоотношението и въпреки противопоставянето на наемодателя.
Вече бе коментирано, че между страните е сключен наемен
договор / като втория променя само срокът на изпълнение на задължението на
наемателя/ за отдаване под наем на първи жилищен етаж в сградата находяща се ***.
Установи се, че поради неизпълнение на насрещното задължение на наемателя С.
вместо наемна цена да извърши ремонт на покрива на сградата в уговорен срок,
наемодателката Г. е изпратила покана за разваляне на договора и освобождаване
на имота. Поканата за разваляне на
договора е получена на 16.02.2018г. Твърди се, че е изпращана и втора
покана за разваляне на наемния договор, която е получена на 12.04.2018г., но
доколкото двата наемни договора / сключени с разлика от няколко дни/, са между
едни и същи страни, с един и същ предмет и срок на изпълнение на наемните
правоотношения, то съдът намира, че се касае за един договор. Различието се
отнася единствено до срока на изпълнение на насрещното задължение на наемателя,
но за конкретния иск този въпрос е без значение, доколкото безспорно се
установява, че това задължение не е изпълнено.
От събраните гласни доказателства – разпита на
свидетелката С.В., се установява, че към момента на даване на показанията й –
ОСЗ на 24.01.2019г. наемателите на Р. – М. със семейството си – съпруг и трите
й деца, още живеели в имота.
Приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л.К.М., определя
средно пазарен месечен наем на процесния имот от по 320лв. месечно или за
периода 1440лв.
При тези факта, съдът намира, че се доказва
основателността на претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на
наетия имот след прекратяване на договора. Установи се, че договорът е развален
с отправено предизвестие от наемодателката Г. поради неизпълнение на длъжника
по него – наемателката С.. От събраните гласни доказателства се установява, че
ползването е продължило и пред процесния
период от 20.04.2018-05.09.2018г. При това положение С. е ползвала имота без
основание и дължи обезщетение за това. Размерът на обезщетението се определя
съобразно средния пазарен наем, който според приетата СТЕ е в размер на 320лв.
месечно за периода или общо 1440лв. Претенцията е за сумата от 1360лв., поради
което е следва искът да се уважи като основателен до претендирания размер.
Първоинстанционното решение по този иск е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
По отношение на разноските за
въззивното производство не са претендирани разноски, поради което и такива няма
да се присъждат.
По отношение на разноските в
първоинстанционното производство : С оглед изхода на делото присъдените от
първата инстанция дължими ДТ от М.С. в размер на 884,80лв. следва да бъдат
намалени на 200лв./ по 100лв. за всеки
от уважените искове/. Следва да се отчете, че жалбоподателката е освободена от
внос на такси и разноски от първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 716/27.02.2020г.,
пост. по гр.д.№ 14541/2018, ПРС, в частта, в която М.Н.С., ЕГН **********, е осъдена
да заплати на Р.К.Г., ЕГН **********, сумата над 11 160лв. до 19 510лв., съставляваща имуществени вреди настъпили
в резултат неизпълнение на задължението на ответника по договор за наем от
22.02.2017 и от 28.02.2017г., като недопустимо, постановено по непредявени
искове.
ОТМЕНЯ Решение № 716/27.02.2020г.,
пост. по гр.д.№ 14541/2018, ПРС, В ЧАСТТА, в която М.Н.С., ЕГН **********, е осъдена
да заплати на Р.К.Г., ЕГН **********, сумата от 11 160лв., представляваща имуществени вреди настъпили
в резултат неизпълнение на задължението на ответника за подмяната на нов покрив
на жилищна сграда чрез подмяна на старите
с нови греди, дъски, улуци,изолация, комини, нови цигли за срок от 20.03.2017г.
до 20.04.2017г., а впоследствие със сключването на втори договор от 28.02.2017г.
този срок е удължен като е уговорено СМР да бъдат изпълнени в месеците между април
и юни 2017г. ведно със законна лихва от подаването на исковата молба –
05.09.2018г. до окончателното й изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА, в която М.Н.С., ЕГН
**********, е осъдена да заплати в полза бюджета на Съдебната власт сумата над 200лв.
до присъдените от 884,80лв., ДТ за първоинстанционното производство, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К.Г., ЕГН
**********, против М.Н.С., ЕГН **********, иск за осъждането й да заплати сумата
от 11 160лв., представляваща имуществени
вреди от неизпълнение на задължението за
ремонт на покрива от страна на ответника
по Договор за наем от 22.02.2017г., изменен с Договор за наем от 28.02.2017г.
относно срока на изпълнение, изразяващи се необходимост от извършване на
следните СМР : демонтаж на покрива, направа на нова покривна конструкция,
обшивка по покрив с OSB, обшивка комини и калкан с
поцинкована ламарина, покриване с глинени керемиди.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
716/27.02.2020г., пост. по гр.д.№ 14541/2018, ПРС, в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: