17.08.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на тридесет и първи юли
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№408 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано по
жалба от
Х.П.П. *** – чрез адв.К. от САК, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1228-000276/08.03.2020г., издадена от Началник Група
към ОД МВР Стара Загора, с-р Пътна полиция, за прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон и довели до ограничаване правото на защита. Заповедта била
издадена въз основа на АУАН от 08.03.2020г., за това, че на същата дата в
3,30ч. в гр.С.З., по ул.***управлявал
собствения си автомобил БМВ 730 Д и не контролирал автомобила, който управлява,
навлиза в насрещната лента и предизвиква ПТП с материални щети по три
автомобила и пострадали лица; водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510, при което било отчетено 1,06 промила алкохол в
03,45 ч. с проба №01565 и бил издаден талон за изследване №0060211 с предадени
7 бр. холограмни стикери сер.А, бл.№020342. С осъщественото деяние бил виновно
нарушил чл.20, ал.1 и чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. В съставения акт обаче не
бил вписан свидетел – очевидец, И. Д. Д., който бил спътник на жалбоподателя и
присъствал както на самото ПТП, така и при установяване на нарушението по ЗДвП.
В издадения талон жалбоподателят бил отбелязал, че не желае изследване с
доказателствен анализатор, но се подписал на т.2 – Медицинско и химическо или
химико-токсилогично изследване, а полицаите попълнили къде е следвало да се яви
за извършване на изследването, като било сгрешено името му и не можело да се
установи, че този талон бил издаден именно на него. В наказателното
постановление после било отбелязано, че не бил дал кръв за изследване, а при
правната квалификация не било конкретизирано коя законова хипотеза била
реализирана в конкретния случай. Действително от описанието на фактите можело
да се установи реализираната хипотеза, но това щяло да бъде незаконосъобразно,
тъй като волята на административният орган не следвало да се извежда след
тълкуване, а трябвало да бъде ясно и недвусмислено заявена. Освен това
жалбоподателят бил убеден от полицаите в присъствието на св.Д. да не иска
повторно второ изследване, като му посочили какво точно пише в талона и къде да
се подпише. Независимо от това те посочили къде да се яви, а също и подробно
разяснили, че това не било в негов интерес защото от кръвната проба можело да
излезе, че съдържанието на алкохол било над 1,2 промила и тогава положението му
щяло да бъде по-тежко. Жалбоподателят се доверил на заблуждава информация,
което било и причина да не даде своевременно кръв. Така не можело да се заключи
категорично, че се бил отказал от законовата възможност да му бъде направено
повторно изследване, което да уточни точното наличие на алкохол в кръвта. Редът
за това бил строго формален и всяко нарушение водело до опорочаване на
административнонаказателното производство. За да можела да бъде ангажирана
отговорността на лице, управлявало МПС след употреба на алкохол въз основа на
показанията на техническото средство било необходимо да има изрично
волеизявление на нарушителя, че приема неговите показания – чл.6, ал.3 от
Наредба №1/19.07.2017г. Обаче талонът за изследване не съдържал категоричен и
еднозначен отказ от извършване на повторно изследване, а такова следвало да
бъде извършено, а полицаите били заблудили жалбоподателя и препятствали
възможността за разкриване на обективната истина и провеждането на
законосъобразно административнонаказателно производство. Процесната заповед се
явявала прекомерна и необоснована принудителна мярка, тъй като се прекратявала
регистрацията на автомобила му, а в същото време и шофьорската му книжка била
отнета с друга заповед. Така при издаването на първата заповед за отнемане на
шофьорската книжка се постигали целите на превенцията, а било напълно ненужно
да се прекратява регистрацията на личния автомобил, защото така го препятствали
и да представи автомобила на трето лице било под наем или просто, за да бъде
возен. Иска
оспорената заповед да бъде отменена, както и ответникът да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски.
Ответната страна – Началник Група към ОД
МВР Стара Загора, с-р Пътна полиция, не взема становище по оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от АУАН серия GA №99396 от 08.03.2020г., съставен от
мл.автоконтрольор при ОД МВР Стара
Загора, сектор Пътна полиция, е констатирано, че на 08.03.2020г. – 03,30ч. в гр.С.
З.по ул.С. О. П.срещу №60 в посока север
Х.П.П. е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 730 Д с рег.№***, като е
причинил ПТП с материални щети и пострадали лица. В 03,45ч. водачът е бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARDN 0019, отчело 1,06 промила, като е посочено, че на
водача е издаден талон за медицинско изследване с №0060211 и са предадени 7бр.
холограмни стикери. В АУАН е посочено, че Х.П.П. е нарушил чл.20, ал.1 и чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, а актът е връчен срещу подпис на лицето на
08.03.2020г.
За констатираното нарушение е
изготвена Докладна записка рег.№8290п/08.03.2020г.– л.13 от делото.
Към преписката е приложен резултата
от изпробването с техническо средство –л.14, както и Талон за медицинско
изследване с №0060211 – л.12. Талонът е връчен на жалбоподателя на 08.03.2020г.
в 04,20 часа и в него срещу подпис жалбоподателят е попълнил, че приема
показанията на техническото средство, както и е обективирал изрично, че не
желае изследване чрез доказателствен анализатор - т.1, а т.2 Медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване, не е попълнена. Вписано е място за извършване
на изследването, както и срок за явяване.
По делото е приложена и Справка за
нарушител/водач относно Х.П.П., изготвена на 29.05.2020г.
От Началник
група към ОДМВР- Стара Загора, сектор Пътна полиция - Стара Загора, Г. Й. А.е издадена и обжалваната в
настоящото производство ЗППАМ №20-1228-000276/08.03.2020г., с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 08.03.2020г. В
заповедта е записано, че е взет предвид съставения АУАН серия GA№99396 от
08.03.2020г., като са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието му.
Заповедта е връчена на адресата си
срещу подпис на 29.04.2020г., видно от приложената към същата разписка.
Видно от пощенско клеймо върху плика
жалбата е подадена на 05.05.2020г. до Административен съд Стара Загора.
По делото е
представена Заповед №349з-723/06.03.2018г.
на Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.А, т.6
и т.7 от ЗДвП конкретни длъжностни лица,
между които са и началниците на групи в сектор ПП при ОД МВР Стара Загора, каквато
е длъжността на издателя на заповедта.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед
№349з-723/06.03.2018г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, като това не е
спорен момент по делото.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност.
Не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
при издаване на заповедта.
Посочени
са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.2а,
б.Б от ЗДвП
за прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Изрично е посочено в заповедта, че се
издава на Х.П.П., за който е доказано и не спорно, че собственик на МПС. Оплакванията за невписване в АУАН на свидетел-очевидец на
административното нарушение, както и за некоректно попълване на талона за
медицинско изследване са неотносими към процедурата по издаване оспорената
заповед. В случая ПАМ
е приложена във връзка с установеното управление на МПС от жалбоподателя с
концентрация на алкохол в кръвта 1,06 на хиляда, което обстоятелство е
констатирано със съставения на 08.03.2020г. АУАН сер.GA №99396. Жалбоподателят не оспорва описаната в същия фактическа
обстановка, респ. обстоятелството, че при извършената му проверка техническото
средство е отчело концентрация на алкохол в кръвта над законово допустимата.
Направеният опит да се внесе съмнение в установеното съдържание на алкохол в
кръвта с доводи, че недаването на кръвна проба е в резултат на подвеждаща информация
от страна на полицейските органи, е неуспешен като изложените в тази насока
твърдения в жалбата са изцяло недоказани. Принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП
се налагат въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото
производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. Жалбоподателят
не оборва тези констатации, а АУАН е
допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК като без значение в настоящото
производство е обстоятелството дали административнонаказателната процедура е
законосъобразно проведена, тъй като производството по прилагане на ПАМ и това
по ЗАНН имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на
административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно
обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен
характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява наказание. В
този смисъл съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП, поради което и обжалваната
заповед е съобразена с материалния закон.
Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на
ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона, и тя е
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е
осъществена хипотезата на чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП. В хипотезата на чл.171 от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие
на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали
да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.
Като израз на административна принуда,
ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на
забраната да се управлява ППС от водач, за който е установено, че управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и така да се
осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на
обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на
процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като собственик на МПС
в допустимите от закона граници.
За органа, прилагащ принудителната
административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка
на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест
месеца до една година, т. е. административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е
компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по
отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като
в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност
на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.
По изложените мотиви съдът приема, че не са
налице основания по чл. 146 от АПК
за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при
спазване на материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ
не са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила.
При този изход на производството на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.П.П. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-1228-000276/08.03.2020г., издадена от Началник Група към ОД МВР Стара
Загора, с-р Пътна полиция, за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: