П Р И С Ъ Д А
№ 141 28.03.2012 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ наказателен състав
На двадесет и осми март Година 2012
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВРАНЧЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/ МАРИАНА ПРОДАНОВА
2/
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ
Секретар: Мария Гинева
Прокурор: Анелия Трифонова
като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА
НОХД № 5922 по описа за
2011 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.И.Б.,
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, начално
образование, не женен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода 24.04.2011 год. – 26.04.2011 год. в гр. Пловдив,
при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е било
отложено по чл. 66 от НК, след
предварително сговаряне с А.М.А. в немаловажен случай, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1
бр. акумулаторна батерия марка „ Монбат „ 62 ампер
часа на стойност 120 лева, от владението на С.
С.И. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.2 вр с
чл.195 ал.1 т.З пр.1 т.5 вр
с чл.194 ал.1 вр с чл.29 ал.1б.А и Б вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА
така наложеното наказание „лишаване от свобода” на подсъдимия И.И.Б. да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
ОСЪЖДА
подсъдимия И.И.Б. със снета самоличност, да заплати по сметка на ВСС сумата
от 70 лв. разноски по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Вярно
с оригинала
Секретар:
МГ
Мотиви
към присъда по НОХД N 5922/2011г. по описа на ПРС, VІII н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу И. И.Б. и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр с чл.195 ал.1 т.З пр.1 т.5 вр с чл.194 ал.1 вр с чл.29
ал.1б”А” и б”Б”
от НК за това, че на
неустановена дата в периода 24.04.2011 год. –
26.04.2011 год. в гр.Пловдив
, при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението не
е било отложено по чл.66 от НК, след
предварително сговаряне с А.М.А., в немаловажен случай, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1
бр. акумулаторна батерия марка „ Монбат „ 62 ампер часа
на стойност 120 лева, от владението на С.
С.И. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация
на деянието. По отношение на реализирането
на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да
бъде наложено наказание при
балансиращи вината обстоятелства.
Подсъдимият в
съдебно заседание не се яви. Същият не беше открит на посоченитео
в ОА и справката от НКИАД адреси. По делото постъпила справки, от които стана ясно,
че същата не се намира в никой от арестите или затворита
на страната. Поради изложеното обстоятелство съдът даде хода на делото при
условията на чл. 269,ал.3,т.2 от НПК и производството протече задочно спрямо
подсъдимия. Назначеният му на основание чл. 94,ал.3, вр.ал.1,т.8 от НПК
служебен защитник моли Съда да наложи на подсъдимия по-ниско наказание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият
И.И.Б. е роден на ***г***, живее в същия град. Българин е и български
гражданин, с начално образование, неженен,
ЕГН **********. Осъждан е 8
пъти, две от осъжданията му са:
С определение по НОФХД № 1841/2007г. влязло в
сила на 02.10.2007т. за престъпление по
чл.346 ал.2 от НК му е било наложено
наказание от 10 месеца лишаване от свобода .
С определение по НОХД 4387/2009 год.
влязло в сила на 20.08.2009 год. за престъпление по чл.196 ал.1 от НК му е било
наложено наказание от
Съучастникът на подсъдимия, А.А., спрямо когото е
повдигнато същото обвинение, е сключил споразумение с РП Пловдив, което е
одобрено от съда с влязло в сила определение на 25,01,2012г. по настоящото
дело. По силата на това определение А.А. е признат виновен и му е наложено
наказание една година лишаване от свобода, което е постановено да бъде
изпълнено при първоначален строг режим.
Към
инкриминирания период подсъдимият Б. и А.
употребявали наркотици. Подсъдимият
скоро бил излязъл от затвора и за
да си набавя пари за наркотици решил да разбива
коли и да краде вещи от тях. За да не е сам към тази
си дейност привлякъл и А..
Св. С.С.И. притежавал автомобил „ВАЗ
До 26.04.2011 год. не бил поглеждал автомобила. Вечерта на същата дата
установил липсата на акумулаторната батерия марка „ Монбат”62 ампер часа и документи за автомобила.
Междувременно подсъдимият Б. и А. минали покрай автомобила на И.. Подс. Б. с носената в джоба отвертка успял да счупи малкото
триъгълно стъкло на задна лява врата. После отворил предната врата и капака. Двамата свалили акумулатора и го отнесли в дома на Б..
На следващият ден подс.Б.
изпратил А. при св. М.Ф.С., за да го
пита дали ще купи акумулатора. А. отишъл при св. С. и му съобщил, че има акумулатор
за продаване. Последният поискал да го
види и А. си тръгнал. Подс. Б. обаче не
изчакал А. да се върне, а сам занесъл
акумулатора на св. С. и му го продал като го предупредил да не съобщава за това
на А.. Иззетата от местопроизшествието дактилоскопна следа се оказали на пострадалия.
Във връзка с разкриването на други кражби от автомобили св.
Е.Д. *** провел беседа с двамата подсъдимия Б. и А.. Те признали пред него за
кражбата от св. И.. Сами показали и мястото където е бил паркиран автомобила и
човекът, на когото са продали акумулатора.
Св.С. предал доброволно акумулатора на полицейските служители и
същият е върнат на собственика.
Свидетелят е разпознал и двамата обвиняеми.
От заключението на стоково-оценъчната
експертиза се установи, че стойността на процесния акумулатор
е 120 лева, изчислена съобразно средните
пазарни цени към инкриминирания момент и след приспадане на съответния процент
овехтяване, а документите нямат стойност
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключението
на вещото лице като изготвено
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от
страните.
За
да постанови присъдата си Съдът
прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по
несъмнен начин от следните, събрани
по делото доказателствени материали - от свидетелските показания на свидетелите А.А.,
Е.Д., М.С.,
дадени в съдебно заседание, от
назначеното в хода на досъдебното производство и
изслушано в хода на съдебното следствие заключение на стоково оценъчна
експертиза, както и от писмените доказателства,
събрани на предварителното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - протокол за оглед на
местопроизшествието, свидетелство за съдимост, характеристична
справка за подсъдимия.
В
съдебно заседание по искане на представителя на РП Пловдив и след изразено
съгласие от страна на подсъдимия беше заличен като свидетел С.И., а тъй
като страните не изразиха съгласие дадените
от същия показания в досъдебното производство да бъдат прочетени, съдът не базира
направените изводи на тези показания.
От наличните по делото доказателствени материали,събрани
и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен
начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 196 ал.1 т.2 вр с чл.195 ал.1 т.З пр.1 т.5 вр с чл.194 ал.1 вр с чл.29
ал.1б”А” и б”Б”
от НК.
От обективна страна подсъдимият на неустановена дата в периода
24.04.2011 год. – 26.04.2011 год.
в гр.Пловдив , при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението не
е било отложено по чл.66 от НК, след
предварително сговаряне с А.М.А., в немаловажен случай, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1
бр. акумулаторна батерия марка „ Монбат „ 62 ампер
часа на стойност 120 лева, от владението на С.
С.И. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият
е изпълнил обективните съставомерни признаци на горното престъпно посегателство,
като е отнел чужди движими вещи, установени по вид и стойност от
доказателствата по делото и обсъдени при излагането на фактическата обстановка
в настоящите мотиви. Без съгласието на владелеца – С.И. подсъдимият и осъдения А.А.
са прекъснали с действията си упражняваното от свидетеля до момента на деянията
фактическо господство върху отнетите
движими вещи и са установили свое господство над тях. Подсъдимият и ос. А. са се познавали доста
преди инкриминирания период, срещали са се и са се уговаряли за извършване на процесното деяние, като са извършили и съответната
подготовка за това чрез набавянето на подръчен уред, а именно отвертка.Изложеното
обосновава квалификацията на процесното деяние като
извършено при условията на чл. 195,ал.1,т.5 от НК. За да осъществи описаното престъпно
посегателство подсъдимият е разрушил и повредил преграда, здраво направена за
защита на имот, а именно – триъгълно стъкло на задна лява врата на автомобила
на постарадалия, чрез което подсъдимият е проникнал в
автомобила. Изложеното обосновава квалификацията на процесното
деяние като извършено при условията на чл. 195,ал.1,т.3,пр.1 от НК. Обсъденото
предишно осъждане на подсъдимия при излагане на фактическата страна на процесното престъпление обосновават правната му
квалификация като извършено в условията
на опасен рецидив, визирана в рапоредбата на чл. 196,ал.1,т.2, вр.чл.29,ал.1, б. А и Б от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства ниската стойност на
инкриминираните вещи, както и пълното им възстановяване на пострадалия. Отекчаващи вината обстоятелства Съдът не констатира. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен
състав счете, че в конкретния казус смекчаващите
вината обстоятелства на подсъдимия се явяват
многобройни обосновават извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко със степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Ето защо и на основание чл.55,ал.1,т.1
от НК Съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под
предвидения в закона предел, поради което и наложи наказание лишаване от
свобода в размер на една година Според
преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, поради което и е справедливо.
При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия Съдът отчете приложеното свидетелството за
съдимост на подсъдимия, от което е видно, че същият е осъждан преди
инкриминираното деяние с влязли в сила присъди на
лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, които именно обосновават квалификацията по чл. 29,ал.1 б.А
и Б от НК на извършеното от него престъпление. Тоест, съгласно разпоредбата на
чл. 60,ал.1, пр.2 от ЗИНЗС подсъдимият следва да излежи наложеното му наказание
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 61,т.2 от ЗИНЗС съдът постанови така
наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимия да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК
в тежест на подсъдимия Съдът възложи
направените по делото разноски в размер на
70 лв.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
Секретар: МГ