Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2346

 

град Пловдив, 09.12.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на шестнадесети ноември  през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2334 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Постъпила е касационна жалба от Заместник териториален директор на ТД на НАП Пловдив, чрез проце­суален представител юриск.Б., срещу Решение №1426/08.07.2022г., постановено по АНД №1790/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление/НП/ №51055-S005746/08.07.2011г. на Замест­ник директор на ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение на чл.40, ал.1, т.1, б.“В“ от ЗЗО, във връзка с чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГА­РИЯ“АД е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.

В жалбата се сочи, че решението е недопустимо, алтернативно неправилно, като се развиват доводи за противоречието му с материалния закон и се настоява за отмяната му и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаг­раж­дение за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГА­РИЯ“АД, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основа­телността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата каса­ционни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че при извършена проверка относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство е констатирано, че в качеството си на дружество-осигурител „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГАРИЯ“ АД не е спазило срока за внасяне по сметката на ТД на НАП Пловдив дължимите вноски за здравно осигуряване за периода 01.08.2010г. – 31.08.2010г. на работещите в дружест­вото 30 /тридесет / лица по трудови правоотношения.

Установено е, че възнаг­­ражденията за месец август 2010г. са начислени на 30.09.2010г., но не са изпла­тени към датата на съставяне на акта, а дължимите здравно осигурителни вноски е следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е. до 30.09.2010г., поради което след тази дата дружеството се намира в нарушение.

При тази фактическа и правна обстановка е издадено и оспореното пред ПРС наказателно постановление, с което на АД-то е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО

Наведените възражения за недопустимост на жалбата, поради нейното просрочие, състав на районния съд е приел за неоснователни. Мотивирано е в тази насока, че за да се приеме, че НП е редовно връчено на основание чл.58 ал.2 ЗАНН, следва административнонаказващият орган да е положил достатъчно усилия по издирване на нарушителя, а от приложеното към преписката заверено копие на протокол от извършена проверка от дата 12.10.2011г., е установено, че адресът на дружеството е посетен за връчване на НП, като не е открит предста­вител на дружеството, посещението на посочения адрес е направено веднъж, като няма данни дружеството да е търсено и друг път за връчване на НП, поради което и е прието, че издирването не е щателно проведено, а от там и НП не е редовно връчено. Представените от ТД на НАП – Пловдив писмени доказателства за изпра­щани до дружеството покани, е прието, че се отнасят до актове, издавани в хода на образувано изпълнително производство, за което е приложим редът за връчване, предвиден в ДОПК, като е посочено в тази връзка, че редът за връчване на НП е уреден в чл.58 ЗАНН и същият не е спазен. Или, прието е, че жалбата, с която е сезиран, е допустима за разглеждане.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, ПРС е приел от една страна, че фактическата обстановка е обективно и правилно установена, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и правилно, според ПРС са приложени материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Констатирано е обаче изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, която, според районния съд, е започнала да тече от довършване на нарушението – 01.10.2010г. и е изтекла след изтичане на четири години и шест месеца, считано от тази дата.

За да достигне до този си извод, ПРС е съобразил Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по тълкувателно дело №1/2014г. на ВКС и ВАС, като е посочил, че в ЗАНН са предвидени два вида срокове - по чл.34 ЗАНН и по чл.82 ЗАНН, първите от тях са давностни, а вторите преклудират възможността на компетентния орган да реали­зира изтърпяването на наложената административна санкция. Мотивирано е, че срокът по чл.82 ЗАНН има предвид влязло в сила НП, това е т.нар. изпълнителска давност, която може да бъде квалифицирана като обикновена/по чл.82 ал.1 ЗАНН/ и абсолютна такава/по чл.82 ал.3 ЗАНН/. Посочено е, че в ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 НК, уреждаща абсолютната преследвателска давност и именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 НК във връзка с чл.11 ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Прието е, че никой от текстовете на ЗАНН – този по чл.34 ЗАНН и този по чл.82 ЗАНН не третира междинния срок в случаите, когато НП е издадено, но не е връчено на адресата си и поради това не е влязло в законна сила, ето защо и именно липсата на уредба в ЗАНН относно срока, течащ след издаване на НП до влизането му в законна сила, е прието, че води до приложението на неговия чл.11, изрично препращащ към нормите на общата част на НК по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността. В конкретния случай е прието, че е изтекла абсолютната преследвателска давност от четири години и шест месеца предвид съответното приложение на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 НК, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил прави­лен съдебен акт. По отношение на възведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, Районният съд е изложил подробни и задълбо­чени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обста­­новка, са направени обосновани изводи относно приложението както на мате­­риалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от ПРС се споделят напълно от настоящата инстан­ция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав,

 

Р      Е      Ш      И

        

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1426/08.07.2022г., постановено по АНД №1790/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :