РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20202100502096 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е по повод въззивна жалба вх.
№30575/05.08.2020, подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес:
гр.София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира
Иванова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение
№1689/20.07..2020г., постановено по гр.д.№1137/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ,,Гранична полиция“-МВР на РБ,
да заплати на Н. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковска“ № 2
сумата от 1 570,28 лв. –неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от
211.64 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощния труд от 1480 часа,
положен в периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2020 г., до окончателното й
изплащане, ведно със сумата от 270 лв., направените по делото разноски.
Със същото решение, ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС дължимата върху уважения размер на
исковете държавна такса в сумата от 62,81 лв.-държавна такси 200 лева за разноски за
експертиза. С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период,
1
ищецът изпълнявал служебните си задължения на 24-часови работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно. Посочва се, че в
резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР като извънреден труд.
Счита, че основният спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване на
правните норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането
на допълнителното възнаграждение за него на лицата, работещи по служебно
правоотношение в системата на МВР с оглед приетото от съда, че е налице празнота в
правната уредба, изразяваща се в липса на норма за преобразуване на часовете, положен
нощен труд и налагащо запълването й с друга норма, регламентираща сходна материя.
Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи. Посочва също така, че в ЗМВР, в който се съдържа специалната уредба
правоотношението на ищеца по повод полагания от него труд, не е предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на 0,25 лв. на отработен
нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд,
дължимостта на допълнителното възнаграждение на същия и компенсирането му по друг
начин. Навеждат се доводи, че за периода до 19.07.2016 е действала
Наредба№8121з[1]592/25.05.2015г., за периода от 29.07.2016г. -02.08.2016г.- Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. / поради отмяна на Наредба№8121з-592/25.05.2015г. с решение на
ВАС/, а за периода от 02.08.2016г. до отмяната й на 10.01.2020г.- Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. Подчертава, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 ч.дневно,
такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормална продължителност на
работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през
нощта и тя е 8 ч. като посочва, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата
на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, пряко обусловена
от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на тези
функции. Излага доводи, че съдът е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и
извънредния труд, като създава несъществуваща конструкция „извънреден нощен труд“
като посочва, че положеният от едно лице труд в определения от работодателя или от закона
отчете период период представлява съвкупност /сбор/ от отработените часове дневен и
нощен труд и резултатът от сумирането установява дали общо положения т е в рамките на
нормата за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при
което надвишаването представлява извънреден труд. Поради тази причина, счита, че при
лица, които полагат и двата вида труд, не може да се говори за „извънреден нощен труд“,
както и не би могло да се говори за „извънреден дневен труд“. Трудът е или е нормите на
продължителност, или част от него е извън тях. Иска се, атакуваното решение да бъде
отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат
2
отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените в производството пред двете
инстанции разноски.
Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение и е допустима за разглеждане по същество. Препис от постъпилата въззивна жалба
е връчен на процесуалния представител на ищеца на 18.08.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, подадена от адв.Киселичков,
пълномощник на ищеца.
Страните не се явяват и не се представляват в с.з.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата молба ищецът К., чрез адв. Киселичков, е предявил срещу ГД „Гранична
полиция“ МВР, искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86
ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1440 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 240 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода
01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото.
Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд като полицай в ГПУ Бургас при
РДГП-Бургас, което е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ при МВР.
Работил е на 12/24-часови работни смени при предварително определен график за всеки
месец. Твърди също така, че през процесния период е положил общо 800 часа нощен труд,
който след преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 914 часа дневен труд,
съответно води до наличие на извънреден труд в размер на 114 часа, за които му се следва
възнаграждение в размер на 684 лв., но същото до момента не му е платено. В съдебно
заседание искът е изменен по размер като след изменението се претендират 1570,28 лева
възнаграждение за извънреден труд.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения
иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по
служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г. ищецът е полагал труд
като полицай в ГПУ Бургас към РД „Гранична полиция“ Бургас. Не се спори, че страните са
3
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален
по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
(22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по
делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период
ищецът е положил и са отчетени общ 1480 нощни часове. Положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно
заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на 1619,64
часа. Разликата между двете величини (1619,64 -1480) е 211,64 часа-положен извънреден
труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1570,28 лв. Оплакването
на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда
за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
Текстът на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г сочи, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична разпоредба за преобразуване на часовете
положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
4
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.с.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Както бе коментирано по-горе, 1480 часа нощен труд, положен от ищеца
през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат на 1691,64часа и разликата
между двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 211,64 часа, а
именно-1570,28 лв.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че прилагането на общите правила на
трудовото законодателство осигурява в пълнота спазването на принципните положения,
установени от европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
се явява доказана по своето основание / след направеното и прието изменение/. Основание
за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на
специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е
изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК
настоящият състав споделя изцяло.
5
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна се дължат разноски. В случая е
представен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение
360 лв. с отбелязване, че е платено в брой, което следва да се присъди. Възражението за
прекомерност е неоснователно, заплатеният адвокатски хонорар е в рамките на предвидения
минимум по Наредба №1от 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1689/20.07.2020г., постановено по гр.д.№1137/2020г. по
описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София,
бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46 с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ №4 да
заплати на Н. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2
сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лв./, представляващи съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6