№ 3496
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110139086 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от
„*****************“ АД против Л. Б. Б. установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. /за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1.268.13
лв.- главница за периода 08.10.2020-09.11.2022г., мораторна лихва за забава
при заплащане на дължимите суми за периода 08.11.2020-09.11.2022г г. в
размер на 7.28 лв., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК и разноски по образуваното частно гражданско дело.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги в
процесния период на адрес: *****************************, в качеството
му на собственик на имота. Твърди, че за процесния имот е открит клиентски
номер ********** с ДС **********, като за периода от 08.10.2020-
09.11.2022г. на база отчетените показания и в изпълнение на разпоредбите от
Общите условия ищецът издал ежемесечни фактури за потребените и
начислени ВиК услуги за имота. Въз основа на издадените фактури за
периода 08.10.2020-09.11.2022г. задължението на ответника по настоящия иск
1
възлиза на 1275.41 лв. претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника.
Оспорва да е налице облигационно отношение, както и ответникът да е
собственик на процесния недвижим имот. Поддържа, че от представената от
страна на ищцовото дружество Справка не може да се установи собствеността
на процесния имот.Твърди, че ответникът не се явява потребител и
задължено лице за заплащане на потребените в имота ВиК услуги за
посочения имот с клиентски № **********
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажната
собственост.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
2
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на
водоснабдителните и канализационните услуги, е обусловено единствено от
това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния водоснабден имот, т.е. облигационното отношение между
водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В настоящия случай ищцовото дружество не е представило
доказателства във връзка с установяване наличието на право на собственост
върху процесния имот, респ. за наличие на облигационно правоотношение
между страните. От събраните доказателства не се установява принадлежност
на вещното право в полза на ответника – Л. Б. Б.. В исковата молба ищецът
навежда доводи, че ответникът има качеството на потребител на ВИК услуги
за обект, находящ се в гр.София, кв. „*************************“, ул.
„***************************“ № 84, вх. Б, ап. 5А. Видно от приложената
по делото Справка № 1404258/28.10.2022г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания – заличаване на договорна ипотека в Служба по вписванията –
София от 2017г. е посочен друг апартамент - № 5.По делото не се установи
идентитет между посочения в исковата молба – обект № 5А и посочения в
Справката на Служба по вписванията – София – обект № 5. Съдът е дал
3
указания на ищцовото дружество в 7 дневен срок да уточни недвижимия
имот, по отношение на който се твърди, че е собственост на ответника, но
ищцовото дружество не е депозирало становище до настоящия момент. С
оглед на изложеното не може да бъде направен извод, че посочения в
исковата молба обект № 5А действително съвпада с посочения в Справката –
обект № 5. Следователно по делото липсват каквито и да било писмени
доказателства относно възникнали за процесния период вещни права в полза
на ответника Л. Б. Б. върху жилището. Предявените искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени само на това основание без да се разглеждат
останалите доводи наведени в ОИМ. Други относими доказателства за
установяване на обстоятелствата, разпределени в доказателствена тежест на
ищеца, не са събрани. Следователно по делото липсват каквито и да било
писмени доказателства относно възникнали за процесния период вещни права
в полза на ответника Л. Б. Б. върху жилището.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на твърденията му за наличие на облигационно правоотношение
между страните, като при изричното оспорване на ответника същият да е
потребител на ВиК услуги и собственик на процесния имот и липсата на
доказателства в тази насока, това обстоятелство остава недоказано в процеса.
Ето защо, претенцията за заплащане на договорно основание на стойността на
потребените ВиК услуги в размер на 1268,13 лева за периода от 08.10.2020г.
до 09.11.2022г. е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид
неоснователността на претенцията съдът не следва да разглежда по същество
наведеното при условията на евентуалност възражение от ответника за
погасяване на вземанията по давност.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява акцесорен по отношение
на главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите,
съответно доколкото главният иск се явява неоснователен и искът по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху претендираната главница за
предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води е неоснователен, поради което също
следва да бъде отхвърлен.
4
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника има
право на направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат. В
исковата молба ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде
определен минимално предвиденият в Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размер.
Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019
г., II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.
Минимално дължимият размер на адвокатско възнаграждение в случая
възлиза на 427,54 лева, съгл. чл. 7, ал.1, т.1 от НМРАВ (в редакцията към
момента на сключване на договора – 30.09.2022г.). Ответникът е претендирал
адв. хонорар в размер на 350 лв., който на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.198о от Закона за водите и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за признаване за установено, че Л. Б. Б. с ЕГН:, със съдебен адрес: гр.
София, кв. „*************************“ ул.
„***************************“ № 81, вх. Б, ап. 5 дължи на
„*****************“ АД, с ЕИК: *************************, със
седалище и адрес на управление: *******************************,
„Бизнес Център Интерпред *********************“ сумата от 1268,13 лева,
представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за периода от
08.10.2020г. до 09.11.2022г.., и сумата от 7,28 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 08.11.2020г. – 09.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК –
5
26.04.2023г., до окончателното изплащане на вземането, които суми касаят
водоснабден имот – апартамент 5А, находящ се в находящ се в гр. София, жк.
„*************************“, ул. „***************************“ № 81,
вх. Б и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
19.05.2023г. по ч.гр.д. № 21590/2023г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА „*****************“ АД, с ЕИК:
*************************, със седалище и адрес на управление:
*******************************, „Бизнес Център Интерпред
*********************“ ДА ЗАПЛАТИ на ответника Л. Б. Б., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. сумата от 350,00 лева,
възнаграждение за осъществена правна помощ в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6