№ 742
гр. В., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Й.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20221320101502 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, Образувано е по
предявени от БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под
№ 642 097 902, с адрес на управление във Ф., гр. П., ул. „О.“ № 1,
представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК *********, гр.
С., ж.к. „М. 4“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от законния
представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.А.М. /ищец/ срещу Е. Й. Ц., ЕГН
********** /ответник/ обективно кумулативно съединени установителни
искове, както следва:
- иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ал.1 , т.2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК за
установяване съществуване на вземане в общ размер на сумата от 840.02 лв. /
осемстотин и четиридесет лева и две стотинки / главница, възнаградителна
лихва 4.60 лв. от 01.12.2018г. до 20.08.2018 г, мораторна лихва 24.13 лв. от
05.07.2021 г. до 16.10.2021 г. , законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда -01.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 25.00
лв. разноски по делото за държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства : договор за
потребителски кредит № CARD- 16517224 от 27.01.2020 г.
Претендира разноски.
В евентуалност се предявяват обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца горните суми. Претендират се и разноските в
заповедното и съдебното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
1
на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
По силата на сключен между ответника и кредитора договор за револвиращ
кредит от 21.08.2018 г., сключен на 27.01.2020г. /дата на първа трансакция/,
ответникът, като кредитополучател е получил кредитна карта № CREX –
16312792 с максимален кредитен лимит в размер на 10000,00 лева. На
27.01.2020г., ответникът активирал кредитната карта, като оползотворил суми
по нея. Кредитополучателят не е заплащал вноски по кредитната карта.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на
ищеца е започнало заповедно производство, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Длъжникът не е
установен на постоянният си адрес, поради което за ищеца е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли установителните
искове поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост, моли за
осъждане на ответника да заплати горните суми. Претендира и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата
молба, като изразява становище, че предявените искове по същество са
допустими, но неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните
суми за плащане. Ответникът е изразил и становище по обстоятелствата, на
които се основава искът и възраженията си срещу него.
Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата молба
писмени доказателства: пълномощно, извлечение от основно вписване в
търговския и фирмен регистър– превод от френски език, нотификация за
презгранично сливане , писмо от Канцелария на търговския съд в П. – превод
от френски език, списък с разноски, договор за кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта,
условия на договора, сертификат, декларация за предоставяне на лични данни,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити – Приложение №2 към чл.5, ал.3 от ЗПК, фактура,
приложение към Договор за кредит, известие за доставяне, месечно
извлечение по кредитна карта на длъжника , покана до длъжника.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Същата е
дала заключение, че размерът на дълга е от 840.02 лв. / осемстотин и
четиридесет лева и две стотинки / главница, възнаградителна лихва 4.60 лв. от
01.12.2018г. до 20.08.2018 г, мораторна лихва 24.13 лв. от 05.07.2021 г. до
16.10.2021 г..
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:
От приложеното ч.гр.д.№ 2246/2021 г. по описа на РС-В., се установява, че
по заявление на „БНП П.П.Ф.” ЕАД, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумите, както следва: от 840.02 лв. / осемстотин и
четиридесет лева и две стотинки / главница, възнаградителна лихва 4.60 лв. от
2
01.12.2018г. до 20.08.2018 г, мораторна лихва 24.13 лв. от 05.07.2021 г. до
16.10.2021 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит
ответникът е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта.
Ответникът е активирал, предоставената му от кредитополучателя кредитната
карта, с максимален кредитен лимит, представляващ револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
теглене в брой от банкомати, терминални устройства и др. Върху усвоената
сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14
от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска. Ответникът не обслужвал кредитната карта.
Ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си, което е видно от
приетите по делото доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
задължената по същото лице по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е
установяване съществуването на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед. В тежест на ищцовото
дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
страните са били обвързани от действителен договор за кредит, че
дружеството е изпълнило задълженията, длъжникът е получил парите по
кредита и не е погасил дълга си. Също така, налице ли са предпоставки по
договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на
претендираното вземане.
Съдът намира, че с факта на получаване на исковата молба и изявената в
нея воля за упражнено право от страна на кредитора за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, горният фактически състав е довършен и вземането
на ищеца за връщане на предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е
станало изискуемо.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът дължи
връщане на целия размер на предоставения му кредит. В тежест на ответника е
да установи факта на погасяване на дълга по кредита, като същият не е
ангажирал доказателства в този смисъл, поради което и предявения
установителен иск за дължимост на сумата, както и за възнаградителна лихва
следва да бъде уважен. Върху тази сума ответникът дължи лихва за забава от
деня на получаване на отговора на исковата молба, към който момент
вземането на ищеца за целия размер на кредита е станал предсрочно изискуем.
3
По предявения евентуален иск:
Задължение за съда, да разгледа евентуалния иск, възниква само ако
отхвърли главния иск. Съдът по същество уважава главният иск, при което не
следва да разглежда евентуалния.
Съдът не споделя по принцип становището изразеното по същество, че
ответникът, който се явява неизправна страна по договора не следва да връща
взетите от него в заем парични средства. Независимо от видът на исковата
претенция, всеки дееспособен длъжник следва да върне дължимата от него
парична сума, която е получил непосредствено и лично.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и върху закона.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по
заповедното и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове.
Относно юрисконсултското възнаграждение и възнаграждението за особен
представител, съдът намира, че са дължими в размера посочен в списъка за
разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери на адвокатските
възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Й. Ц., ЕГН **********, гр. В., ул.
„И.“, № 48, /ответник/ , дължи на кредитора БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под № 642 097 902, с адрес на управление във
Ф., гр. П., ул. „О.“ № 1, представлявано от Л.Д., в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А., клон Б., ЕИК *********, гр. С., ж.к. „М. 4“, Бизнес парк С., сгр. 14,
представлявано от законния представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.А.М.
/ищец/, следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №725659/04.11.2021г., постановена по
ч.гр.д.№2246/2021г. по описа на ВРС: сумата от 840.02 лв. / осемстотин и
четиридесет лева и две стотинки / главница, възнаградителна лихва 4.60 лв. от
01.12.2018г. до 20.08.2018 г, мораторна лихва 24.13 лв. от 05.07.2021 г. до
16.10.2021 г. , законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда -
01.11.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е. Й. Ц., ЕГН **********, гр. В., ул. „И.“, № 48, /ответник/, да
плати наБНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №
642 097 902, с адрес на управление във Ф., гр. П., ул. „О.“ № 1,
представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК *********, гр.
С., ж.к. „М. 4“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от законния
представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.А.М., сума в размер на 50 лева за
държавна такса, 465 лева депозит за възнаграждение на особен представител –
адвокат, 150 лева за възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно-
4
счетоводна експертиза, 360 лева за юрисконсултско възнаграждение,
представляващи направени по настоящото дело деловодни разноски, както и
за разноски в заповедното производство - сумите от 25.00 лв. разноски по
делото за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5