№ 401
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110200081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0819-006402 от
08.12.2022 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, сектор "Пътна
полиция" на ОД МВР – гр. Варна, с което на М. Я. К., ЕГН: **********, с
адрес – с.Звездица, обл.Варна, ул.“Плутон“№35, на основание чл. 183, ал. 4, т.
6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.
104А от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие на процесуалния и материалния
закон, като предлага същото да бъде отменено. Процесуалният представител
на жалбоподателя – адвокат П.М. АК Варна, поддържа жалбата, като сочи, че
не е доказано, че М. К. е извършил твърдяното нарушение. На второ място,
посочва допуснато абсолютно процесуално нарушение при издаване на
наказателното постановление, което само по себе си е достатъчно основание
за отмяната му, а именно – липса на пълно и ясно описание на нарушението,
от което да стане ясно какво всъщност е констатирано от актосъставителя.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Началник група в ОД МВР Варна, сектор "Пътна
1
полиция" на ОД МВР – гр. Варна не изпраща представител, в писмени
бележки оспорва жалбата, като посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено, а също и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност -
присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно
предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 21.12.2022 г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Варна чрез сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – гр.
Варна на 04.01.2023 г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така
е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.11.2022 г., в 10: 34 часа, в гр. Варна, на ул. "Атанас Москов" до
кръстовище с ул.“Девня“ в посока бул.“Вл.Варненчик“, свидетелят И. С. Х., в
качеството му на мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД МВР
– гр. Варна извършил проверка на движещо се на същото място МПС лек
автомобил марка "Пежо" с рег. № В 4474 ТА, за който забелязал, че водачът
на същия, по време на движение, използвал мобилен телефон, като го държал
2
в ръцете си, без да използва устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. При това свидетелят Х. установил, че
гореописаният автомобил бил управляван от жалбоподателя М. Я. К..
С оглед на горното, на място свидетелят Х. съставил АУАН серия
GА, с бланков № 840951 от 26.11.2022 г. срещу М. Я. К. за нарушение на
нарушение на чл. 104А от Закона за движението по пътищата, който АУАН
жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. Въз основа
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел И. С. Х.. Последният изцяло поддържа
съставения АУАН и констатациите в него. Съдът намира показанията на
свидетеля Х. за логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като истинни. От
същите се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57
3
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие,
при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват
достатъчно данни за извършено деяние, с което М. Я. К. виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 104А от Закона за движението по пътищата – за това, че
на 26.11.2022 г., в 10: 34 часа, в гр. Варна, на ул. "Атанас Москов" до
кръстовище с ул.“Девня“ в посока бул.“Вл.Варненчик“, е управлявала МПС
– лек автомобил марка "Пежо" с рег. № В 4474 ТА, като е използвал мобилен
телефон по време на управление на моторното превозното средство, без
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му.
Използването на мобилен телефон от страна на жалбоподателя М. Я.
К., по време на управление на МПС, без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му, се установи съгласно
изложената доказателствена съвкупност, която не е необходимо да бъде
повтаряна.
Следва да се отбележи, че съставът на чл. 104А от Закона за
движението по пътищата предвижда водача да "използва мобилен телефон по
време на управление", без да сочи, че това използване е ограничено само до
функцията по телефония или др. подобни. Ето защо, използване на мобилен
телефон по смисъла на чл. 104А от Закона за движението по пътищата е
всяко негово използване, за което в случая се прави заключение от това, че
жалбоподателят е бил установен да го държи в ръката си, като не може да
бъде възложено в тежест на актосъставителя, съответно – на
административнонаказващия орган да установяват точно коя функция на
телефона е била ползвана.
Съдът намери за неоснователни и възраженията в смисъл, че е
допуснато процесуално нарушение при издаване на наказателното
постановление – несъответствие с отразените в АУАН обстоятелства, от
който така и не стана ясно какво всъщност е констатирано от
актосъставителя. Нарушението е описано съвсем ясно в АУАН и НП. Още
следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от ЗАНН, която
4
в случая е приложена правилно и законосъобразно, доколкото липсва
всякакво съмнение относно извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл. 104А от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Именно предвид формалния характер
на нарушението, не подлежи и изобщо не е възможно да бъде коментирано
твърдението на жалбоподателя за липсата на вредни последици.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата наказание
с тежестта на нарушението на чл. 104А от Закона за движението по
пътищата, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.
4, т. 6 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД
МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
5
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80. 00
до 120. 00 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, делото е разгледано само в едно съдебно заседание, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80. 00 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0819-006402 от
08.12.2022 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, сектор "Пътна
полиция" на ОД МВР – гр. Варна, с което на М. Я. К., ЕГН: **********, с
адрес – с.Звездица, обл.Варна, ул.“Плутон“№35, на основание чл. 183, ал. 4, т.
6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.
104А от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА М. Я. К., ЕГН: **********, с адрес – с.Звездица, обл.Варна,
ул.“Плутон“№35 да заплати на ОД МВР – Варна, сумата от 80. 00 /осемдесет/
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр. Варна, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7