Решение по дело №416/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от АГЕНЦИЯ „Пътна инфраструктура (АПИ), представлявана от Председател на Управителния съвет, чрез пълномощник против Решение № 47/26.06.2024 г. на Тетевенския районен съд, постановено по АНД № 149/2024 г.

По изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на издадения електронен фиш (ЕФ). Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна в случай, че бъде направено искане за присъждане на такова и се иска същото да бъде намалено до законово определения минимум, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез пълномощник поддържа жалбата, излага доводи по същество на правния спор и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна, в случай, че се претендира присъждане на такова.

Ответникът по делото – „Лъсков-Стефан Димитров-2” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Добревци, община Ябланица, област Ловеч, ЕИК *********, представлявано от И. Й. С.– редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмен отговор на касационната жалба чрез пълномощник, в който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди оспореното съдебно решение.Освен това е представил молба чрез пълномощник , с която оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Ловеч, първи тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Тетевенският районен съд (ТРС) е отменил ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от АПИ, с който на „Лъсков-Стефан Димитров-2” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Добревци, община Ябланица, област Ловеч, ЕИК *********, представлявано от И. Й. С. на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във връзка с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на две хиляди и петстотин лева, както и на основание чл. 10б, ал.5 от ЗП е постановено да заплати такса в размер на сто шестдесет и седем лева.

За да постанови този резултат, ТРС е приел, че при липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение на чл. 179, ал.3б от ЗДвП и е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията на чл. 179, ал.3б от ЗДвП. Прието е, че по този начин ЕФ е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е незаконосъобразен. Освен това Районният съд е приел, че наложеното наказание е непропорционално на извършеното нарушение, позовавайки се на разпоредбите на правото на Европейския съюз.

Решението е правилно.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е регламентирано, че собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС. В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде ЕФ за нарушение като процесното следва да е предвидена в закон по арг. от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 25.08.2021 г. (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за нарушение като процесното. Към тази дата липсва друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а впоследствие да се издаде наказателно постановление (НП), а не да се съставя ЕФ. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., изрично е регламентирана възможността за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното нарушение е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че към датата на констатиране на описаното в ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, което означава, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество ответник в касационното производство. Затова издаденият ЕФ е незаконосъобразен.

Районният съд подробно е обсъдил невъзможността за налагане на ЕФ за процесното нарушение, анализирайки и други разпоредби на ЗДвП, като е изложил мотиви относно недопустимостта на налагане на наказание по аналогия, които се споделят от касационната инстанция.

На следващо място ТРС обстойно е анализирал нормите на правото на Европейския съюз и е стигнал до извод за непропорционалност на наложеното наказание на търговското дружество жалбоподател. Настоящият касационен състав споделя тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. То не страда от пороци, представляващи касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството, следва да бъде уважено направеното в срок искане на ответника чрез пълномощник за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на петстотин лева без ДДС или шестотин лева с ДДС. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение в случай, че такова бъде претендирано от ответника и е поискал размера на адвокатското възнаграждение да бъде намален до законово определения минимум, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отнасящ се до възнагражденията по административнонаказателни дела за една инстанция е регламентирано, че ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба или санкция.

В чл. 7, ал.2, т.2 от тази Наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лева е 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв.

На жалбоподателя е наложена с ЕФ имуществена санкция в размер на 2500 лв. и това е материалния интерес, върху който следва да се изчисли размера на адвокатското възнаграждение. Изчислен в съответствие с посочените норми на Наредба № 1, минималният размер на адвокатското възнаграждение при този материален интерес е в размер на 550 лв., а ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. без ДДС или 600 лв с ДДС.

Следва да се има предвид, че пълномощникът на ответника по касация е изготвил и представил по делото подробен отговор на касационната жалба, а също и писмена молба, в които е изложил доводи по същество на правния спор, поради което съдът счита, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерен. Направеното от касационния жалбоподател чрез пълномощник възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение и искането за намаляване на неговия размер до предвидения минимум е неоснователно и следва да се остави без уважение, като се присъдят на ответника претендираните от него разноски в размер на 600 лв. с ДДС лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/26.06.2024 г. на Тетевенския районен съд, постановено по АНД № 149/2024 г.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]да заплати на „Лъсков-Стефан Димитров-2” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Добревци, община Ябланица, област Ловеч, ЕИК *********, представлявано от И. Й. С. сумата от 600 (шестотин) лева с ДДС, представляваща разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение

Решението е окончателно.