Р Е Ш Е Н И E
№ 54
гр.А., 28.02.2019
година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - гражданска
колегия, ІІ състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели :
…...………………
Членове : ….....……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието
на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията Джанкова гражданско дело
№ 478 по описа на съда за 2 018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е за делба по реда на чл.341 и сл. от ГПК във вр.
с чл.34 от Закона за собствеността (ЗС) и е във фазата на допускането й.
Производството по делото е образувано по
искова молба на К.Д.К., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник и съдебен адресат - адв.Т.И. от БАК против Д.К.К., ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***.
Ищецът сочи, че
заедно с ответника са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.А.,
обл.Б., ***, представляващ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна
сграда, със
застроена площ на
етажа от 106 (сто и шест) кв.м., ведно с
прилежащите ½ (една втора) идеални части от тавански и избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху
дворно място, представляващо
УПИ Х- 1872 в кв.17 пo плана на гр.А., с площ от
467 кв.м., върху
който е построен.
Твърди, че до момента не са поделели
доброволно наследствения имот, което обосновава
претенцията му за делба с ответника, при квоти: ¾ ид.ч.
за ищеца К.К. и ¼ ид.ч. за ответника Д.К..
Към исковата молба
са приложени писмени доказателства: 1. Нотариален акт № 131, том VII, peг.№ 4879, дело № 958 от 08.10.2013 година на
нотариус Г. Г., peг.№ 557 пo регистьра на НК, с район на
действие PC - А., вписан в Агенция пo
вписванията - Имотен регистър А. вх.рег.№
3374/08.10.2013 година, акт № 174, том 12, дело № 1811/2013 година; 2. Саморъчно завещание, вписано в Агенция пo вписванията - Имотен регистър А. на
27.09.2013 година, том 3, № 35, дв.вх.рег.№ 3194; 3. Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 24.09.2013 година на нотариус С.Д., peг.№ 250 пo
регистьра на НК, с район на действие PC
- Б.; 4. Удостоверение за наследници № 3880/03.10.2013 година, издадено от
община А. на К. Я. К.,***, починал на 14.06.2002 година; 5. Съдебно решение №
567/22.03.2016 година, постановено пo
гр.дело № 27/2015 година пo oпиca
на ОС-Б., влязло в
сила на 10.04.2017 година; 6. Договор за доброволна делба на съсобствена жилищна сграда, строена в гр. А. през
1967 година, нотариално заверена на 13.07.1993 година oт Районен сьдия при PC -
А.; 7. Удостоверение изх.№ 2036/03.09.1998
година на община А.; 8. Скица №
461/16.04.2018 година, издадена от община А.; 9. Удостоверение за данъчна оценка изх. № 520102 16 от 13.01.2018 година, издадено от община А., както и преписи за връчване
на ответника.
В съдебно заседание претенцията за делба при посочените делбени квоти
се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.Т.И. - БАК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.К.К. представя отговор на исковата молба. Опорва допустимостта и основателността на иска за делба. Твърди, че е единствен законен наследник – син на покойната М. Х. К. и съответно едноличен собственик на процесния имот. Отделно от възраженията си досежно завещанието в полза на ищеца и на основание чл.30 от ЗН предявява
претенцията за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от майка му М.К. в полза на неговия син (ищец по делото и внук на наследодателката М. К.) до размера, необходим за
допълване на запазената му част от наследството. В обобщение моли да бъде постановено определение,
с което да се прекрати делото, поради недопустимост на иска, предвид факта, че ищецът не е активно процесуално
легитимиран да води настоящия процес за делба или да се постанови
решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, поради липса на съсобственост с ищеца върху
процесния недвижим имот. Моли да му се присъдите обезщетение, което ищецът дa му заплати
зa това, че е ползвал имота и движимите му вещи, считано от датата
на поканата -
08.01.2014 г. до освобождаване нa
имота. Ответникът претендира присъждане на направените пo делото разноски,
като сочи, че не е дал повод за
завеждане нa делото. Не излага становище по
представените от ищеца доказателства. Представя писмени доказателства.
Заявява доказателствени искания: за разпит петима свидетели пpи
режим на довеждане; за представяне от ищцовата страна за изследване пo делото оригинала на приложеното
към исковата молба завещание; за назначаване на съдебно-графологическа експертиза.
В
съдебно заседание ответникът Д. К.К. се представлява от адв.Н.Б. от БАК. Чрез
нея поддържа представения писмен отговор. По същество на спора моли за
отхвърляне на исковата претенция или в условията на евентуалност - при
допускане на делба да бъде намалено завещателното разпореждане до размера на
запазената част от наследството на ответника.
С исковата молба е
предявен иск по реда на чл.341 и сл. от ГПК във вр. вр. с чл.34 от Закона за собствеността (ЗС) - за делба на съсобствен на страните недвижим
имот, находящ се в гр.А., *** , представляващ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ на
етажа от 106 кв.м., ведно с
прилежащите ½ (една втора) идеални части от тавански и избен етаж, ведно със
съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, представляващо УПИ Х- 1872 в кв.17 пo плана на гр.А., с площ от
467 кв.м., върху
който е построен.
С оглед
на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Не е спорно по делото, че страните са в родство по права линия, като ищецът
К.Д.К. е син на ответника Д.К.К.. Последният от своя страна е единствено дете и
съответно единствен наследник по закон на М. Х. К., починала на 14.06.2002
година, съгласно приложеното у-ние за наследници № 3880/03.10.2013г. на Община А..
Ищецът твърди, че на основание прието наследство по
завещание от баба му М. Х. К., е станал заедно със своя баща (ответник по
делото) съсобственик на спорния имот.
Обосновава претенцията си за делба като твърди, че двамата с ответника, бидейки съсобственици на гореописания недвижим имот,
находящ се в гр.А., ***
,
представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа от 106 кв.м., ведно с прилежащите ½
(една втора) идеални части от
тавански и избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворно място, представляващо УПИ Х- 1872 в кв.17 пo плана на гр.А., с площ от
467 кв.м., до момента не са поделели доброволно
наследствения имот, което обосновава претенцията за
делба.
В
срока за отговор ответникът Д.К.К. е оспорил допустимостта и основателността на иска за делба, позовавайки се на факта, че е единствен законен наследник на покойната М. Х. К. и твърдейки, че в това
качество е и единствен собственик на процесния имот. Отделно от
множеството възражения досежно завещанието в полза на ищеца и на основание чл.30 от ЗН ответникът е предявил претенция за намаляване на завещателното разпореждане
на майка си в полза на ищеца К.К. до размера, необходим за допълване на запазената му част от наследството. По повод това направено от ответника възражение следва
да се отбележи, че съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС /вж ТР
№3 от 19.12.12013г. на ОС на ГК на ВКС/ приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован
към наследяване.
Съгласно чл.30,
ал.2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото
си да иска възстановяването й спрямо лице, което не е наследник по закон /какъвто е настоящия случай досежно
качеството на ищеца К. Д.К./, е необходимо същият, т.е. отв.Д. К.К. да е приел наследството по опис.
ОСГК с цел уеднаквяване на противоречивата
практика
намира за правилно, че приемането на
наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част
от наследството спрямо заветника, който не е
призован към наследяване,
излагайки подробни съображения, а именно, че съставянето на опис
на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото,
което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на
призованите към наследяване лица. В този смисъл самият опис безспорно има само
доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество и
може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т.е. правото
да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на
призования към наследяване. Приемането на наследството
по опис обаче е съвършено различно по своето естество и последици правно
действие, което има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по
опис за задълженията на наследодателя, вкл. и
задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото
имущество и в този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис
на наследственото имущество и приемането на наследството по опис. Приемането на
наследството по опис изисква всъщност два формални акта - да бъде съставен опис
на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване
лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие,
следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН. В производството по възстановяване на запазена част от наследството
самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може
да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.
Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за
приемане на наследството по опис
обаче е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН. Когато призовано към
наследяване дееспособно лице –
в случая ответника Д.К. претендира възстановяване на запазената си част от
наследството спрямо ищеца - заветник,
посредством това заявление се изразява воля да се брани едно специфично,
признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазената част
от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право на наследникът по закон от една страна да ограничи отговорността си
за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част, а от друга - да иска намаляване на извършените приживе от
наследодателя дарения до размера на разполагаемата част. Наследственото
имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка
дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към
наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя
следва да удовлетвори заветите изцяло (т.е. дали същите са извършени от наследодателя в
рамките на разполагаемата му част от наследството), както и дали извършените приживе от наследодателя
дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото
имущество (запазената му част). Самият закон дава възможност
на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от
наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на
наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани
към наследяване лица (ТР
№ от 04.02.2005г. на ВКС по тълк.гр.д.№1/2005г. на ОСГК), но по отношение на лица,
които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл.30,
ал.2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, когато наследодателят е
извършил частно
завещателно разпореждане.
Предвид изложените съображения и по допустимостта на
възражението по чл.30 от ЗН за
намаляване на завещателното разпореждане
на наследодателката М. К. в полза на ищеца К.К. до размера, необходим за допълване на запазената част от наследството на ответника, на същият е указано да сочи
доказателства за приемане на наследството под опис, чрез представяне на заявление, вписано в особената книга на съда по реда на чл.49,
ал.1 ЗН.
Доколкото в писмено заявление,
направено от проц.представител на ответника, е отразено, че в преклузивния срок
по чл.61 от ЗН наследството не е било прието под опис и съответно не е вписано
в особената книга на съда, разглеждането на възражението по чл.30 ЗН е недопустимо.
Недопустимо е и
разглеждане на останалите възражения на ответника – досежно недостойнство на
ищеца да наследява, както и досежно всички въпроси, вкл. валидността на завещателното
разпореждане, извършено от наследодателката на страните М. К., доколкото
състав на ОС-Б. се е произнесъл с Решение № 567/22.03.2016 година по
гр.д.27/2015 година по описа на БОС, което съдебно решение се ползва със
сила на присъдено нещо по арг. на чл.297 и
сл. от ГПК. В окончателния си доклад
по делото от 13.11.2018г. съдът е отразил, че в
настоящото производство е недопустимо пререшаване на поставените и вече решени с цитирания съдебен акт на ОС-Б. въпроси.
Изрично е вменено в тежест на ищеца да докаже, че с ответника са съсобственици на процесния имот, за което към исковата молба се сочат писмени
доказателства, а именно: цитираното Решение №
567/22.03.2016 година, постановено пo
гр.дело № 27/2015 година пo oпиca
на ОС-Б. и решаващо помежду им със сила на присъдено
нещо спора досежно собствеността на имота и дяловете на страните, както и Нотариален акт № 131, том VII, peг.№ 4879, дело № 958 от 08.10.2013 година на
нотариус Г. Г., peг.№ 557 пo регистьра на НК, с район на действие PC - А.. За изчерпателност следва да се отрази, че с решение №
567/22.03.2016 година по гр.д.27/2015 година, ОС-Б. се е произнесъл
и досежно Нотариален акт № 131 от 08.10.2013 година, отхвърляйки иска за отмяната му. Ето защо и предвид признаване със същия
документ собствеността на ищеца върху ¾ (три четвърти) ид.ч. от
процесния имот и при липса на спор, че ответникът в качеството на единствен
законен наследник на майка си М.К. е собственик на останалата част от имота, съдът намира за установена
съсобствеността на двамата съделители относно процесния недвижим имот,
находящ се в гр.А., *** , представляващ ПЪРВИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ на
етажа от 106 кв.м., ведно с
прилежащите ½ (една втора) идеални части от тавански и избен етаж, ведно със
съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, представляващо УПИ Х- 1872 в кв.17 пo плана на гр.А., с площ от
467 кв.м., върху
който е построен.
ДОСЕЖНО
ДЕЛБЕНИТЕ КВОТИТЕ:
Съдът при определяне на делбените квоти за всеки от съделителите се съобрази с представените по делото доказателство досежно собствеността, включая горепосоченото съдебно решение № 567/22.03.2016 година, постановено пo гр.дело № 27/2015 година пo oпиca на ОС-Б., влязло в сила на 10.04.2017 година и Нотариален акт № 131, том VII, peг.№ 4879, дело № 958 от 08.10.2013 година на нотариус Г. Г., peг.№ 557 пo регистьра на НК, с район на действие PC - А..
Ето защо и счита, че с оглед изложеното делбата следва да бъде допусната при претендираните в исковата молба квоти : ¾ (три четвърти) ид.ч. за ищеца К.Д.К. и ¼ (една четвърт) ид.ч. за ответника Д.К.К..
Водим
от изложеното по-горе съдът счита, че следва да бъде допуснат до делба
процесния имот при посочените квоти, поради което
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съделителите:
ищеца К.Д.К., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник и съдебен адресат - адв.Т.И. от БАК и ответника Д.К.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, на следния недвижим имот, находящ се в гр.А., *** , представляващ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна
сграда, със
застроена площ на
етажа от 106 кв.м., ведно с
прилежащите ½ (една втора) идеални части от тавански и избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху
дворно място, представляващо
УПИ Х- 1872 в кв.17 пo плана на гр.А., с площ от
467 кв.м., върху
който е построен,
при следните квоти:
- ¾ (три четвърти) ид.ч. за ищеца К.Д.К.
- ¼ (една четвърт) ид.ч. за ответника Д.К.К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :