№ 1060
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Т Д
при участието на секретаря Б Т
като разгледа докладваното от Т Д Гражданско дело № 20211110153700 по
описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 557,64 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2009 г. до погасяването,
представляваща главница по договор за кредит, 65 лв. – разноски, за които срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 26523/2009 г. по описа
на СРС, 50 състав.
Ищецът – ЮЛ. Ф. АЧК., твърди, че не дължи на ответника „А Б Б“ ООД сумите,
както следва: 557,64 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2009 г. до погасяването,
представляваща главница по договор за кредит, 65 лв. – разноски, за които срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 26523/2009 г. по описа
на СРС, 50 състав. Твърди, че посочените задължения са погасени по давност. За
принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ М М, което обуславя правния интерес на
ищеца от предявяването на посочените искове. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – „А Б Б“ ООД, оспорва исковете с твърденията, че ищецът дължи
на ответника процесните суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 26523/2009 г. по описа на СРС,
50 състав, за следните суми: 557,64 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2009 г. до
погасяването, представляваща главница по договор за кредит, 65 лв. – разноски, че за
принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист е образувано
1
изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ М М, като по посоченото изпълнително
дело ответникът претендира заплащането от ищеца на процесните суми.
Вземанията на ответника за главница по договор за кредит и за разноски в
съдебното производство, в рамките на което е издаден процесният изпълнителен лист,
се погасяват с общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Предвид липсата на
други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е
започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен
лист – 04.04.2011 г.
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ХХХ по описа на ЧСИ
М М, същото е образувано на 21.02.2012 г. за принудително събиране на сумите, за
които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на ответника - „Т Б
А К“ ЕАД, е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение с искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи. В хода на посоченото изпълнително производство в период от две години
след образуването му не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния
изпълнител изпълнителни действия. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след 21.02.2012 г. не
са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, включени в
конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал
извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е прекратено на
21.02.2014 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането
на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие -
така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
Предприетите изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело срещу
длъжника след този период не следва да бъдат вземани предвид, тъй като същите са в
рамките на прекратено по силата на закона изпълнително дело.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността по отношение на процесните задължения, е молбата от 21.02.2012 г. за
образуване на производство по принудителното изпълнение с искане за прилагане на
конкретни изпълнителни способи, поради което нова погасителна давност за
2
задълженията е започнала да тече именно от тази дата, като задълженията за главница
и разноски са погасени по давност на 21.02.2017 г. с изтичането на 5-годишния
давностен срок.
От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумите, както
следва: 557,64 лв., ведно със законната лихва от 21.05.2009 г. до погасяването,
представляваща главница по договор за кредит, 65 лв. – разноски, за които срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 04.04.2011 г. по гр.д. № 26523/2009 г. по описа
на СРС, 50 състав, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се
уважат изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 401,41 лв., представляваща разноски по
производството за адвокатско възнаграждение (350 лв.) и за държавна такса (51,41 лв. –
с включена такса за банков превод).
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК, че ЮЛ. Ф.
АЧК., ЕГН **********, не дължи на „А Б Б“ ЕООД, ЕИК ХХХ, сумите, както следва: 557,64
лв., ведно със законната лихва от 21.05.2009 г. до погасяването, представляваща главница по
договор за кредит, 65 лв. – разноски, за които срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
04.04.2011 г. по гр.д. № 26523/2009 г. по описа на СРС, 50 състав, поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА „А Б Б“ ЕООД, ЕИК ХХХ, да заплати на ЮЛ. Ф. АЧК., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 401,41 лв., представляваща разноски по
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3