Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.02.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
дванадесети ноември
година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13063
по
описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск по
реда на чл.422
от ГПК,
във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД.
По изложените в депозираната пред
ПлОС искова молба и молба–уточнение от 13.07.2015г. обстоятелства ищецът „Ю. Б.“ АД, ЕИК ******, чрез пълномощника адв.Н.Г. е предявил против Ч.И.М., ЕГН ********** и С.А.М., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване
на установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на банката ищец
следните суми: сума в размер на 156 476.47 швейцарски франка (CHF) – главница
по лихва договор за банков кредит HL 41811 от 26.09.2008 год., ведно със
законната, считано от 24.02.2015 год., до окончателното изплащане на вземането,
сума в размер на 31 135.40 CHF - договорна лихва ( 29 790.62 възнаградителна за
периода 29.03.2012год. до 23.02.2015год. и 1 344.78 CHF
наказателна лихва за периода 29.05.2012год. до 23.02.2015 год./, сумата от
2017.42 CHF – такси по договора за периода 29.06.2012 год. до 23.02.2015 год. и
сумата от 6920.75 лева разноски по заповедното дело, за които суми били
издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 730/ 2015 год. на Районен съд – гр.Плевен, ГО,
III състав. Ищцовото дружество претендира ответниците да му заплатят сторените
в шсковото производство разноски, както и тези по заповедното.
В исковата молба се твърди, че
ответниците са кредитополучатели по договор за банков кредит HL 41811 от
26.09.2008 год. за покупка на недвижим имот, като не са заплатили 33 броя
погасителни вноски по главницата и толкова по лихвата. Крайният срок за
погасяване на кредита бил 372 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка по договора за кредит на 29.09.2008 год. като крайния срок за
издължаване на кредита е 29.09.2039 год. Съгласно погасителния план към
договора размерът на анюитетната погасителна вноска бил 950.66 CHF, като
последната вноска оставала да е с размер
934.06 CHF. Сочи се, за периода до
09.08.2012 год. ответниците са погасили главница в размер на 4119.56 CHF, лихва
до 03.11.2014 год. в размер на 37 736.22 CHF, погасени такси до 09.08.2012 год. в размер на 787.52 CHF.
Ищцовата банка твърди, че кредитополучателите Ч. и С. М.спрели да обслужват
кредита на: 09.08.2012 год. за главницата, 03.11.2014 год. за лихви и на
09.08.2012 год. за такси. Излага още, че предсрочната
изискуемост на остатъка от кредита била настъпила на 04.12.2014 год., след
изтичане на сроковете по чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК вр. с чл. 592 ГПК, като независимо от изпратените им
нотариално заверени покани, длъжниците не били платили дължимите суми.
С постъпилия в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
писмен отговор ответниците
М.оспорват изцяло предявения иск. Заявяват възражение за недопустимост на иска поради
това, че ищцовата банка била прехвърлила вземането, предмет на заповедта за
незабавно изпълнение и на исковото производство, с Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от
14.11.2008 год., сключен между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.Б.“ АД. Поддържат, че така
банката е загубила качеството си на кредитор. Ответниците оспорват исковете по
основание и размер. Твърдят, че предсрочната изискуемост на вземането не е била
настъпила към датата на подаване на заявлението, като сочат, че не били налице
както обективния елемент (банката била неизправната страна, а не длъжниците),
така и субективния елемент – волеизявлението на кредитора да е достигнало до
длъжника. Сочат, че с Уведомление с вх.№ 399 от 25.06.2012 год. изрично са
съобщили на банката промяната в постоянните си адреси, а нотариалните покани, с
които се твърдяло да съобщена предсрочната изискуемост са изпратени на старите
им адреси и са връчени фингирано без да са били налице предпоставките за това.
Оспорват редовността на извлечението от счетоводните книги на банката, въз
основа на което била издадена заповедта за незабавно изпълнение, тъй като
същото било без номер и дата на издаване. Отделно от това било подписано от
лица без представителна власт да издават заедно извлечения от сметка.
Поддържат, че претендираната от банката главница не е в твърдяната валута и в
сочения размер, тъй като съгласно договора за кредит предмет на същия е кредит
в размер на 193 950 лева, съгласно чл.1, ал.1 от договора, а не швейцарски
франкове. Сочат, че е налице несъответствие в претендираните от банката суми и
договора за кредит, който е основание на вземането. Твърдят, че страните са
постигнали съгласие в договора за размер на кредита от 193950лв., която
уговорка съгласно чл.20а от ЗЗД има сила на закон за тези които са сключили
договора. Заявяват в тази връзка, че с банката подписали Приложение № 1 към
договора, което не съдържало текст за размер на кредита в швейцарски франкове и
приложим курс, респективно ответниците не са давали съглесие за размер на
кредита в швейцарски франкове. Твърдят, че в посочения документ, който бил представен
от ищеца по делото, са направени добавки на ръка, чиито автори не са
ответниците. Добавките били вписани след подписване на приложението и не са
потвърдени с техните подписи, като не отразяват волята им. Заедно с изложеното
заявява и възражение за нищожност на клаузи на договора поради тяхното
неравноправие, предвид на което вземането за главница и лихви не е дължимо.
Сочи, че е налице съдебен спор относно вземането, като с влязло в сила Решение
от 27.04.2015 год., постановено по в.гр.д.№ 20654/2014 год. на СГС, ГО, III – б
състав, била прогласена недействителността на чл.3, ал. 1 и чл. 3, ал. 5,
предл. 1, чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит, сключен между ответниците и
ищцовата банка, на основание чл. 26, ал. 1, предл.1 ЗЗД вр. с чл. 143, т.10 и т.12,предл.2
ЗЗП. Обявените за нищожни клаузи позволявали на банката да променя едностранно
договорната лихва по кредита, следователно признаването им за нищожни лишавало
ищеца от възможността да начислява, събира и претендира лихвите, посочени в
исковата молба. И тъй като същите били претендирани и със заявлението в
заповедното производство, то издадената заповед за незабавно изпълнение била
издадена в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Оспорва и вземането за такси
по договора, тъй като последните не били предвидени в него. Заявява и
възражение за унищожаемост на договора за кредит на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 32, ал. 3 ЗЗД, поради въвеждане в заблуждение на ответниците относно
вида на валутата, в която кредитът се усвоява и подлежи на връщане. Претендират присъждане на разноски за
заповедното производство и настоящото производство.
В
срока по чл.372 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която ищецът „Ю. Б.“ АД оспорва възраженията на ответниците,
като неоснователни. Във връзка с възраженията на ответниците за липса на
активна процесуална и материална легитимация предвид Договор за прехвърляне на
вземането, предмет на настоящото производство, сключен с „Б.Р.С.“ АД, заявява,
че дори да имало такъв договор, то тази цесия нямала действие по отношение на Ч.
и С. Минчеви, тъй като нямало доказателства прехвърлянето да им е било съобщено
п реда на чл. 99 ЗЗД.
В срока по чл.373 от ГПК е
депозиран допълнителен отговор, в който ответниците поддържат наведените
възражения вкл. отвода за подсъдност, поради това, че исковата молба е
депозирана в Окръжен съд Плевен, а постоянния адрес на ответниците Ч.И.М. и С.А.М.,***.
С определение №108 от 02.02.2016г.
на ОС Плевен търг.д. №96 / 2015г. е
прекратено и изпратено за разглеждане по подсъдност на СГС.
В съдебно
заседание ищцовото дружеставо чрез пълномощника си адв.П.
поддържа предявените искове срещу ответника.Представя списък на разноски по
чл.80 ГПК и писмена защита.
В о.с.з. ответницата М. лично и като пълномощник
на ответника М. оспорва исковете. Представят писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Настоящото
производство се развива след проведено заповедно такова по ч.гр.д. № 730 /2015г.
на Районен съд Плевен, където в полза на ищеца е издадена Заповед № 384 от 27.02.2015
г. за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК –
извлечение от счетоводните книги, за вземанията му от ответниците, като
солидарни длъжници по Договор за потребителски кредит №HL41811 от 26.09.2008г.,
в общ размер на 189 629.29 швейцарски
франка, от които сумата 156 476.47 швейцарски франка (CHF) – непогасена главница
по лихва договор за банков кредит HL 41811 от 26.09.2008год. която е предсрочно
изискуема, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2015 год., до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 31 135.40 CHF -
договорна лихва за периода 29.03.2012год. до 23.02.2015год., сумата от 2017.42
CHF – такси по договора за периода 29.06.2012 год. до 23.02.2015 год. и сумата
от 6920.75 лева разноски по заповедното дело. /приложено ч.гр.д. № 730 /2015г. на Районен съд Плевен/
Срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 730 /2015г. на РС Плевен, са постъпили възражения от длъжниците Ч.М. и С.М. на 21.04.2015г. Възраженията са депозирани в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, с оглед представените ПДИ по изп.д.№ 20157860400300 на ЧСИ М.
Миладинов връчени на С. и Ч. М.на на 09.04.2015г. С
влязло в сила определение №1704 от 21.04.2015г. постановено по ч.гр.д. №730 /2015г. на РС Плевен, заповедният съд на основание
чл.420, ал.2 ГПК, е спрял принудителното изпълнение по изп.д.№ 20157860400300
по описа на ЧСИ Миладин Миладинов.
В указания едномесечен по см. на чл.
415, ал. 1 ГПК ищцовата банка е предявила разглеждания в настоящото
производство иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на оспореното вземане.
От приетия и неоспорен Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL 41811 от 15.09.2008 г., се установява, че банката ищец е предоставила на ответниците Ч.М. и С.М. кредит за закупуване на жилище –
апартамент №4 /четири/, находящ в построена до груб строеж сграда в гр.София, ул.“******,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 193 950 лева, който се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове при представяне на документите по чл. 2, ал. 1 от договора
и който съгласно чл.2, ал.3 се превалутира служебно от банката в лева и се
превежда по друга банкова сметка. ***.5,
ал.1 от договора за кредит крайния срок за погасяване на кредита е 372 месеца
считано от датата на усвояване на кредита,
като дата на усвояване се удостоверява чрез подписване на приложение №1,
след учредяване на договорна ипотека върху закупувания имот, като това става
чрез равни месечни /анюитетни/ вноски, включващи главница и лихва, като
погасяването се извършава, във валутата, в която същият е разрешен и усвоен, т.
е. в швейцарски франкове. Според чл.
3, ал. 1 от договора дължимата годишна лихва се формира от сбора на Базовия
лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, действащ за
съответния период, плюс договорна лихвена надбавка от 1 пункт, като към момента
на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове, е в
размер на 5 %. В ал. 3 на чл. 3 от договора е предвидено, че при просрочие на
погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи лихва
равна на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10
пункта. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят дължи: еднократна годишна
такса за управление в размер на 1. 5 % процента от сумата на разрешения кредит:
ежемесечно платима комисионна за управление на кредита, в размер на 0. 03 %
върху сумата на непогасената главница и еднократна административна такса в
размер на 50 лв. В клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора за кредит е уговерно,
че при непогасяване, на която и да е вноска, както и при неизпълнение от страна
на кредитополучателя, на което и да е друго задължение, банката има право да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а според ал. 2 на
същия член при пълно или частично неиздължаване на три последователни месечни
вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска.
Видно е от Приложение №1 от 26.09.2008
г. към Договор за банков кредит №HL 41811 от 15.09.2008 г., че датата на
усвояване на кредита е 29.09.2008г., като към датата на усвояване на кредита,
приложимия курс "купува" за швейцарски франкове на банката към лева е
1.2067 , съобразно който размера на усвоения от кредитополучателя кредитен
лимит в швейцарски франкове е в размер на 160 396 швейцарски франка./л.15 от приложеното
т.д. №96 / 2015г. по описа на ОС Плевен/
Видно от представената Нотариална покана изпратена от банката ищец до ответника
Ч.И.М., съдържаща изявление за обявяване на процесния кредит за предстрочно
изискуем, че същата е връчена чрез залепване на уведомление на адрес: гр. Силистра, ул. Серес 2, ет. 6, ап. 26, по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК. Нотариалната
покана до отв. С.А.М. е изпратена на адрес ***, и отново е оформена като
връчена по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление.
От
приетите преписи от л.к. № *********/ 22.02.2012г. на ответника М. и л.к. №*********/22.12.2012г.
на ответницата М., се установява, че постоянния адрес на двамата е гр. София,
ул. ******, вх. Б, ап. 4.
От прието уведомление вх.№399/25.06.2012г. се
установява, че ответниците М.уведомили банката
ищец за промяната на адреса за кореспонденция, като е посочен новия адрес е гр.София, ул.******,
вх.Б, ап.4./л.141 от приложеното т.д. №96 / 2015г. по описа на ОС Плевен/
От приетото заключение на съдебно
почерковата експертиза с в.л.И.С., се установява, че двата подписа, положени в графа “ПОДПИС“
срещу позиции 1 и 2, в края на Уведомление от името на Ч.И.М. и С.А.М., до
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, е датировка на входящия номер 25.06.2012г., са
положени от лицата Ч.И.М. и С.А.М.. Съдът приема заключението на съдебно
почерковата експертиза, като обективно и комптентно дадено от лице притежаващо
необходимите специални знания.
От прието по делото заключение на ССчЕ изготвено от в.л. И.П., се
установява, че с Договор
за банков кредит №HL 41811 от 15.09.2008 г., банката ищец е предоставила на ответниците Ч. и С. М.кредит за закупуване на жилище –
апартамент №4, находящ в построена до груб строеж сграда в гр.София, ул. ******,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 193 950 лева, по курс
„купува" за швейцарски франкове на банката към лева е 1.2067 в деня на
усвояване на кредита за покупка на недвижим имот -апартамент №4, находящ в
построена до груб строеж сграда в гр.София, ул.******. Вещото лице сочи, че
датата на усвояване на кредита е 29.09.2008г., като усвоения кредитен лимит
в швейцарски франкове е 160 395,30CH.
Констатирано е в заключението, че е погасена
главница - 4119.56 CHF, платена в периода от 29.10.2008г. до 09.08.2012г. Погасена договорна лихва /по редовна и
просрочена главница/ — 37 736.22 CHF,
платена в периода от 29.10.2008г. до 03.11.2014г., както и такси в
размер на 787.52 CHF, платени в периода от 06.02.2009г. до 09.08.2012г. В
заключението е обоснован извод, че
размерът на остатъчното задължение към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение - 24.02.2015г. възлиза на 156 476.47
швейцарски франка (CHF) – главница, 31
135.40 CHF - договорна лихва и 2017.42 CHF – такси по договора.
Предвид повдигнато от
ответниците оспорване на заключението на в.л. П. по делото е допусната Повторна
ССчЕ.
От приетото заключение на повторна съдебно счетоводна експертиза с в. л.
А. Б., което се цени от съда като
компетентно дадено, се установява, че към датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение -24.02.2015г. общото задължение по процесния
кредит е 232 272.59 CH и включва: остатък по главницата в размер на 156 476.47
CFIF е начислена за периода от 29.05.2012г. до 23.02.2015г.; остатък по
договорната лихва в размер на 31 135.40 CHF е начислена за периода от
29.05.2012г. до 23.02.2015г. и дължими таксите в размер на 2 017.42 CHF
начислени за периода от 29.06.2012г. до 23.02.2015г. Обосновано е, че
усвояването на кредита по Договор за покупка на недвижим имот № HL41811 от
15.09.2008г. е извършено в CHF, която сума служебно превалутирана от банката в лева, а целевото изразходване на
средствата е извършено в лева, така както е договорено за плащането на цената
на недвижимия имот. Вещото лице сочи, че на 29.09.2008г. с преводно нареждане
за кр. превод 3762828 при „Юробанк И Еф Джи България” АД - Силистра от банкова
сметка *** *** Ч.И.М. е платена сумата 67 200 лв. на Ю.Х.П.по банкова сметка ***
„Уникредит Булбанк” АД с IBAN ***, с основание на превода „покупко-продажба имот доплащане”. Сочи се, че на 06.10.2008г. с преводно
нареждане за кредитен превод 6707023 при „Юробанк И Еф Джи България” АД -
Силистра от банкова сметка *** *** Ч.И.М. е платена сумата 126 750 лв. на Ю.Х.П.по
банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” АД с IBAN ***,
с основание на превода „покупко-продажба имот доплащане”. По Договор за
покупка на недвижим имот № HL41811 от 15.09.2008г.
стойността на кредита е в размер на 193
950 лева, по курс „купува” на швейцарския франк към деня на усвояване на
кредита.
Според заключението на ПССчЕ, на 29.09.2008г.
с банково бордеро № 3733463 и референция 966171 по банкова сметка *** *** на
сметката Ч.И.М. е предоставена сумата 160 396.00 CHF, при курс на швейцарския
франк към лева 1.2067 /съгласно подписаното в Приложение 1/, т.е. усвоеният
кредит в швейцарски франкове е превалутиран
служебно от банката в лева. От заключението на ПССчЕ, се установява, че от
29.05.2012г. кредита е в просрочие. Отразено е, последната вноска по кредита е
извършена на дата 09.08.2012г., внесена
е сумата 300.00 CHF, с която сума е погасена главница в размер на 128.87 CHF с
падеж 29.04.2012г., такси 57.38 CHF, наказателна лихва 4.36 CHF и договорна
лихва 109.39 CHF.
В обясненята си в открито заседание на 11.12.2019г. вещото лице Б. пояснява, че с процесният кредит е платен недвижимия имот закупен от ответниците, като имотът е платен в български левове. Сочи още, че при изготвянето на експертизата не е взела предвид влязлото в сила решение на СРС, в което са обявени за нищожни част клаузите по договора.
Представено е в препис Решение от 27.04.2015 г. по в. гр. д. 20564/2014
г.СГС, ГО, III – Б възивен с-в (влязло в сила), с което е потвърдено Решение от
10.09.2014 г. на Софийски районен съд, I ГО, 51 с-в, по гр. д. № 42050/2012
г. в частта, в която е прогласена недействителност на чл. 3, ал. 1 и чл. 3, ал.
5, пр. първо, и чл. 12, ал. 1 от Договор за кредит №HL 41811 от
15.09.2008 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 143, т. 10 и
т. 12, пр. 2 ЗЗП. Обявените за нищожни клаузи предвиждат право на банката
едностранно да променя договорната лихва по кредита на непредвидено в договора
основание.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявеният иск е с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта
на посочените суми в издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По същество:
Предвид правилата за разпределение на
доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, ищецът
следва да установи, че е титуляр на вземането, по сключеният между страните договор за кредит, с
твърдените права и задължения по него /размер, срок, падеж, лихви и т. н. /, в
това число и реално предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя.
Следва да установи още наличието на предпоставките за настъпване на
предсрочната изискуемост /включително и обявяването на длъжника по смисъла на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ/ на задължението по договора за потребителски кредит. На последно място
ищеца следва да докаже размера на претенциите за главница, лихви и такси.
Ответниците следва да установят правоизключващите си възражения за
недействителност на процесния договор или че
са изправна страна по договора за кредит, в това число, че е налице
срочно и точно погасяване на задължението.
Съобразно
доказателствената тежест, която ищецът носи не е сочил доказателства за главен
факт от значение за спорното право – за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита – за нарочното му изявление в този смисъл, отправено до
кредитополучателите - съдлъжници и достигнало до тях.
Съобразно приетото в т.
18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени
обстоятелства, или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно разпоредбата на
чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност нотариусът може да
възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и
книжа при условията и по реда на чл. 37-58 от ГПК. Така установеното законово
правомощие несъмнено предполага, че при изпълнението на тези функции на
служителя в нотариалната кантора са вменени същите задължения по
удостоверяването на връчването, каквито има и връчителят - служител на съда в
хипотезите на чл. 44, ал. 1, чл. 46, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ГПК, включително
и това да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, когато не
намери лицето или лице, което е съгласно да получи съобщението - в хипотезата
на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
В случая адресите, до
които са били изпратени Нотариалните покани до М.в гр.Плевен и гр.Силистра, не
са постоянните адреси на ответниците.
Установи се, че банката ищец е била надлежно уведомена за новия адрес за
кореспонденция на кредитополучателите, който е и постоянният адрес на Ч.И.М. и С.А.М.,
на 25.06.2012 г. с уведомление вх. № 399 от
25.06.2012г., и е отразила тази промяна
в деловодната си система, като въпреки това не е изпратила уведомлението на
новия адрес.
Разглежданите искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, като по
отношение на тях, важи изложеното по-горе – ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди предявяването на исковете, като
кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Както бе посочено обаче, в хода на съдебното дирене
пред настоящата инстанция ищецът не установи при условията на пълно главно
доказване да е отправил такова изявление и то да е достигнало до ответниците
преди подаване на заявлението за издаване на ЗИ по чл.417 ГПК, поради което не
установява настъпила преди предявяването на исковете предсрочна изискуемост –
заявена като основание на същите. От изложеното следва, че ищецът не установява
изискуемостта на вземанията си към ответниците, поради което предявените по
реда на чл.422 ГПК субективно съединени искове следва да се отхвърлят като
недоказани.
На следващо място, според
тежестта на сочения от ответницата порок, респективно ефекта от възражението
върху резултата от спора, следва да се разгледа оплакването за недействителност
на клаузите на процесния договор за кредит, пораждащи задължение за
погасяването на кредита в левовата равностойност на шв. франкове, по курса към
дата на съответната погасителна вноска. Както се посочи по-горе с влязло в
сила Решение от 10.09.2014 г. на Софийски районен съд, I ГО, 51
с-в, по гр. д. № 42050/2012 г. по описа на СРС е прогласена недействителност наклаузите
на чл. 3, ал. 1 и чл. 3, ал. 5, пр. първо, и чл. 12, ал. 1 от Договора за
кредит HL 41811 от 15.09.2008 г., на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, т. 10 и т. 12, пр. 2
ЗЗП. По силата чл.298, ал.1 ГПК
постановеното решение между същите страни се ползва със СПН .
В случая съгласно чл. 1 и
чл. 2 от договора за кредит, банката е предоставила на кредитополучателя
обезпечен с ипотека кредит за закупуване на недвижим имот в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 193 950 лева, по
курс "купува" за швейцарския
франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, който кредит се
усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове и в последствие се
превалутира служебно от банката в лева и
се превежда по друга сметка. Конкретния размер на кредита, в случая 160 396
швейцарски франка, е установен с Приложение № 1 към договора, подписано към
датата на реалното усвояване, в което са посочени приложимия към същата дата
курс "купува" за швейцарския франк на банката.
С оглед датата на сключване
на процесния договор и наличието на обезпечение /ипотека/, сделката не попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит /от 01.10.2006 г., отм./,
поради специалната цел на кредитирането /чл. 3, ал. 5 от ЗПК, отм. /, но тъй
като кредитът е предоставен на физическо лице и обявената основна цел, изключва
то да е действало като професионалист, респективно същото има качеството на
потребител, по отношения на нея, е приложима общата императивна закрила, срещу
неравноправно договаряне на основание § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, както и чл.
143, т. т. 5, 9, 12 и ал. 3, чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 от
ЗЗП, както и възприетото в Европейското общностно право, а именно тълкуванията
дадени от СЕС по реда на преюдициални запитвания. Потребителска закрила
визирана в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, предвижда, че неравноправни клаузи в договори
между потребители и доставчици, не са обвързващи за потребителя, като за да
породи ефект същата следва да се установи потребителския характер на договора и
липса на индивидуално договаряне. В конкретния случай първата от посочените
предпоставки е налице, а предвид позованото на ответницата на потребителска
закрила, на основание чл. 146, ал. 4 от ЗЗП в тежест на кредитора, бе да
установи наличието на индивидуално договаряне. Доказателства в тази посока не
бяха ангажирани, нещо повече начина на сключване на процесния договор, изключва
възможността за индивидуално формиране на волята на страните, по всяка една от
клаузите и по конкретно относно реда и начина за отпускане на кредита и
неговото превалутиране. Според трайната и последователна съдебна практика,
обективирана в редица решения на СЕС и ВКС
/в този см. Решение №295/ 29.02.2019 по т. т. дело N 3539 /2015г. на ВКС, ТК, II т.о./, неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците, от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката за
неравноправния характер, бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.
3 от ЗЗП." В разглежданият казус, както вече се изложи
кредитът, се предоставя в швейцарски франкове, в размер на равностойността на 193
950 лева, като независимо, че същия се усвоява в швейцарски франкове, достъп до
тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана. Наред с това швейцарските франкове от блокираната сметка
служебно се превалутират от банката в
евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от
потребителя, става именно в евро по негова сметка. В резултат, от което реален паричен поток от кредитодателя към
кредитополучателите в швейцарски франкове, не е налице. На следващо място,
според чл. 23 от договора, кредитополучателят поема за своя сметка риска и
всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като
кредитополучателят декларира, че разбира икономическия смисъл и правните
последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. Анализирайки
съдържанието на цитираната разпоредба и при липсата на данни, че към момента на
сключване на договора за кредит в чуждестранна валута, на ответниците е била
предоставена цялата относима информация, която би позволила да преценят
икономическите последици от клаузата за валутния риск относно финансовите
задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си,
съдът намира, че въпросната клауза, не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. Това е така предвид факта, че по делото не се установи, да е
налице достатъчна информираност на потребителя в предоставената от банката
информация, чрез посочване на възможната промяна на курса купува и/или продава
на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в
евро/лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-слабата страна в
правоотношението, включително с оглед степента на информираност, при
сключването на договора е следвало да бъде предоставена информация, какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута и еврото нямат фиксиран курс, както и какви действия може
да предприеме кредитополучателят за да минимализира валутния риск, включително
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти.
Същевременно банката, е следвало да разполага с такава информация, тъй като в
сферата на професионалната си дейност, е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това
насрещната страна по договора. Непредоставянето на подробна информация, е попречило
на ответницата да направи информиран избор, като прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите задължения от възникналият, още със
сключването на договора, валутен риск при получаван доход в местна валута. Ето
защо съдът, приема, че клаузите уреждащи получаването, респективно погасяването
на кредита в швейцарски франкове, чрез превалутиране от лева, са във вреда на
потребителите, тъй като създават значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. В резултат, от
което въпросните клаузи, са нищожни и изпълнението на задълженията по договора,
следва да се извършва в лева, което се явява валутата, определяща размера на
отпуснатия кредит, съответно размерите на вноските за погасяване на
задължението.
В заключение съдът
намира, че процесния договор за кредит има за предмет парично вземане, чиято
валута на усвояване и погасяване, е лева, което от своя страна влече
неоснователност на предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК. Това е така, защото предвид избрания
процесуален ред за предявяване на претенциите, а имено чрез иницииране на
заповедно производство за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, възниква
необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и заповедното
производство по основание, размер и период. Заповедното производство,
съответно издадената заповед за изпълнение имат за предмет задълженията на
ответниците в швейцарски франкове. В този смисъл, в наставящото производство,
не е допустимо установяване на съществуване на задължение в лева, тъй като
решението по делото има за цел стабилизиране на вече издаденият изпълнителен
титул - заповед за изпълнение, ведно с изпълнителен лист. В случая е налице
разминаване в един от съществените елементи от предмета на претенциите, която
препятства изначално възможността да бъде създадена сила на пресъдено нещо,
поради което предявените искове, следва да бъдат отхвърлени.
С оглед формираният извод
за неоснователност на иска, останалите наведени от ответниците доводи касаещи
нередовности на извлечението от счетодоните книги на банката, извърената цесия
на вземането, не следва да бъдат коментирани, тъй като няма да повлияят на
изхода от спора.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответниците, се дължат деловодни разноски, съобразно с представените
доказателствата по делото за извършването им, а именно сумата от 600 лв.,
съставляваща внесени депозити за
възнаграждения на вещи лица. На адв.С.М. не следва да
бъде присъждано възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, за осъщественото
процесуално предствителство на Ч.М. доколкото по
делото не е представен договор за правна помощ сключен по между им.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, ГО, I
-7 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на "Ю.Б." АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, за
приемане на установено по реда на чл.422 ГПК въ вр. с чл.415, ал.1 ГПК, че Ч.И.М., ЕГН ********** и С.А.М.,
ЕГН **********, дължат солидарно сумите, за които по ч. гр. д. № 730 /2015 г.
по описа на Районен съд Плевен, е издадена Заповед № 384 от 27.02.2015г. за
изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а именно: сума в размер на 156 476.47
швейцарски франка (CHF) – главница по договор за банков кредит HL 41811 от
26.09.2008 год., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2015 год., до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 31 135.40 CHF -
договорна лихва за периода 29.03.2012год. до 23.02.2015год. и 1 344.78 CHF
наказателна лихва за периода 29.05.2012год. до 23.02.2015 год./, сумата от
2017.42 CHF – такси по договора за периода 29.06.2012 год. до 23.02.2015 год. и
сумата от 6920.75 лева разноски по заповедното дело, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Ю.Б." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Ч.И.М., ЕГН **********
и С.А.М., ЕГН ********** ***, сумата от 600.00
лева, представляваща деловодни разноски, направени в пред СГС, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: