Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260573 / 30.12.2020г. 30.12.2020г. Град Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На девети ноември Година 2020
В открито
заседание в следния състав:
Районен съдия: Петър Боснешки
Секретар:
Божура
Антонова
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 03799 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 220, ал. 1 от КТ.
Образувано е по искова
молба, подадена от „Бобсън – капри – Йорданов и сие”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин” 0 /Бобсън
сервиз/, представлява от Б. Д. Й.срещу Н.Р.П., ЕГН ********** *** за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1323.51 лв., представляваща остатък от неизплатено обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че
съгласно трудовия договор, сключен между него и ответника срокът за
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение за двете страни е 90
дни. Сочи, че при подписване на допълнително споразумение за изменение на
трудовото правоотношение на 01.01.2020 г. ответникът е вписал, че
предизвестието следва да се счита за срок от 30 дни, но от работодателя не е
изразено съгласие за промяна на тази клауза на трудовия договор.
В законоустановения
срок, ответникът е подал писмен отговор. Изразил е становище за допустимост на
иска, но го е оспорил по основание и размер. Твърдението му е, че е подписал допълнително
споразумение за изменение на трудовото правоотношение от 01.01.2020 г. с
добавка, че срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е 30
дни, като работодателят не е възразил на тази клауза. Счита, че по този начин
трудовото правоотношение е изменено досежно срокът за прекратяването му без
предизвестие, като същият е 30 дни. Твърди, че е заплатил по банков път
дължимото обезщетение в размер на 575.40 лв.
В съдебно заседание,
ищецът чрез адвокат В.поддържа иска и моли съда да го уважи като присъди и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът, чрез адвокат И. поддържа отговора. Оспорва иска. Моли съда да го отхвърли
изцяло и да присъди направените съдебни разноски.
След като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният
иск е допустим и следва да се произнесе по съществото на делото.
От фактическа страна:
Не се спори по делото и се установява от
събраните писмени
доказателства, че между страните е сключен трудов договор № ***г., по силата на който Н.П.,
считано от 26.11.2018 г. за неопределен срок, е приел да изпълнява длъжността „***”,
с място на работа „СД Бобсън капри – Йорданов и сие”, с работно време – 4 часа,
с основно месечно възнаграждение 320 лв., редовен годишен отпуск – 20 дни, срок
за предизвестие при прекратяване на трудовия договор – 90 дни, срок за
получаване на трудовото възнаграждение – края на месеца, следващ месеца на
отработване. С допълнително споразумение от 01.01.2019 г., подписано от двете
страни на основание чл. 119 от КТ трудовото правоотношение е изменено относно: работното време – от 4 часа на 8
часа; основното трудово възнаграждение – от 320 лв. на 623 лв.; допълнителното
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – от 0% на 0.6 %. С
допълнително споразумение от 01.01.2020 г., подписано от двете страни на
основание чл. 119 от КТ трудовото правоотношение отново е изменено досежно:
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
от 0.6% на 1.2 %. Под подписа на
работодателя работникът е изписал собственоръчно „срокът на предизвестието да се
чете 30 дни” и е положил подпис. От дадените по реда на чл. 176 от ГПК отговори
от управителя на дружеството – ищец – Б. Д. Й.се установява, че това изписване
е извършено след полагане на неговия подпис и в негово отсъствие. Той го е констатирал
на следващия ден, когато е получил подписания от работника трудов договор чрез
касиер-деловодителя. Не е уведомил ответника, че не е съгласен срокът на
предизвестието за прекратяване на договора да бъде намален, тъй като
многократно е отказвал устно такова искане.
Не е спорно между
страните, че на 02.06.2020 г. ответникът е подал заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а в случай на отсъствие на такова
от работодателя, е изявил желание заявлението да се счита за предизвестие. На
03.06.2020 г. по пощата Н.П. е подал второ заявление, получено от ищцовото
дружество на 04.06.2020 г., в което е посочил, че желае да прекрати трудовото
си правоотношение без предизвестие, считано от 05.06.2020 г., като ще изплати
дължимото обезщетение по банков път.
Не е спорно между
страните и се установява от представеното дневно извлечение, че на 23.06.2020
г. ответникът е превел по банкова сметка ***.40 лв. с основание – обезщетение
за неспазено предизвестие за 28 дни.
Със заповед № ***г.
трудовото правоотношение на ответника е прекратено на основание чл. 326, ал. 1
и ал. 2 от КТ, считано от 05.06.2020 г., като му е определено обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ за девет дни неползван платен годишен отпуск и е задължен
да плати на работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на
1898.91 лв. Заповедта е получена от ответника с отбелязване, че не е съгласен с
размера на обезщетението за неспазан срок на предизвестие, тъй като същият е 30
дни, а не 90 дни.
От приетата и неоспорена
от страните съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лица В.П. и се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника за
месеца преди прекратяване на трудовото му правоотношение е 632.97 лв. Размерът
на обезщетението за 90 дни е 1898.91 лв. След приспадане на заплатената сума – остатъкът е 1323.51 лв. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че ако се приеме, че следва да се
приспадне заплатената сума за 4-те отработени дни, дължимото обезщетение би
било в размер на 951.27 лв.
От правна страна:
Спорният между страните
въпрос е за срока на дължимото предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение и по-конкретно изменен ли е той с допълнителното споразумение,
сключено между тях на 01.01.2020 г.
Съгласно чл. 66, ал. 1,
т. 6 от КТ срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение
е една от задължителните клаузи на трудовия договор и трябва да бъде еднакъв за
двете страни. В настоящия случай в т. 9 от трудовия договор, сключен на
25.11.2018 г. работникът и работодателят са постигнали съгласие всеки от тях да
дължи предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение със срок от 90
дни.
Съгласно чл. 119 от КТ трудовото правоотношение
може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено
време. Законът изрично регламентира начина за изменение на трудовото
правоотношение, като въвежда задължителна писмена форма за изразяване на
съгласието на двете страни по трудовия договор . Изменението на трудовото правоотношение може да
се извърши само при взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Изискването
за писмена форма касае изменението на всяка една от клаузите на трудовия
договор, включително и срокът на
предизвестието. Затова, за да се приеме, че първоначално уговореният срок за
предизвестие е изменен от 90 на 30 дни следва да е налице изрично писмено
изявление в този смисъл на всяка от страните по трудовия договор. В конкретния
случай това не е налице. Действително ответникът при подписване на
допълнителното споразумение от 01.01.2020 г. писмено е изразил желание срокът
на предизвестието да бъде намален на 30 дни, но не е налице насрещно писмено
волеизявление на ищеца в същия смисъл. По силата на извършеното саморъчно
отразяване от страна на работника, че счита срокът за предизвестие за 30 –
дневен, не настъпва изменение на тази клауза на трудовия договор, тъй като
императивната норма на чл. 118, ал. 1 от КТ забранява която и да е от страните
едностранно да изменя съдържанието на трудовото правоотношение.
Предвид изложеното съгласно чл. 326, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от КТ и т. 9 от трудов
договор № ***г. ответникът е имал право да прекрати трудовото си правоотношение
с ищеца, като отправи 90-дневно предизвестие. В настоящия случай това е
направено със заявление от 02.06.2020 г. Срокът на предизвестие не е спазен и
по искане на ответника, направено със заявление от 03.06.2020 г. трудовото
првоотношение е прекратено на 05.06.2020 г.
Разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ предвижда, че
страната, която е прекратила трудовото правоотношение без да спази
срокът на предизвестието, дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието. Следователно ответникът дължи на ищеца обезщетение за неспазения
срок на предизвестието, който е 90 дни в размер на брутното си трудово
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно искането на ответната страна
обезщетението да бъде определено въз основа на трудовото възнаграждение след
приспадане на сумата заплатена за 4-те отработени дни за месец юни. Нормата на
чл. 220, от КТ е ясна и предвижда че размерът на обезщетението се изчислява въз
основа на брутното трудово възнаграждение на работника, което в случая е 623.97
лв.
Затова
съдът възприема изцяло изводът на вещото лице В.П., че за периода от 90 дни размерът
на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ е 1898.91 лв. Следователно за един ден е 21.10 лв. Част от тази сума в
размер на 575.40 лв. е заплатена от ответника по банков път. Тъй като заявлението
за прекратяване на трудовото праоотношение е подадено на 02.06.2020 г. по
силата на чл. 326, ал. 4, изр. 1-во от КТ срокът на предизвестието е започнал
да тече от следващия ден – 03.06.2020 г. Трудовото правоотношение е прекратено
считано от 05.06.2020 г. Затова ответникът не дължи обезщетение за дните 03 и
04 юни 2020 г. С оглед изложеното от сумата 1898.91 лв. следва да се приспадне
заплатената сума от 575.40 лв., както и 42.20 лв. определена за двата дни, за
които не се дължи обезщетение. От всичко изложено следва, че ответникът дължи
на ищеца сумата от общо 1281.31 лв. представляваща остатък от незаплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение. Затова до тази сума искът е основателен
и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 1323.51
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се уважи и
акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху уважената част от
главния иск.
По
разноските за настоящето производство:
И
двете страни са направили искане за присъждане на направените по делото
разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 502.94 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, поради което и
съдът намира, че с оглед изхода на делото следва да осъди ответника да му
заплати сумата от общо 487.85 лв.,
представляваща направени по делото разноски за с оглед уважената част от иска.
Ответникът е доказал
разноски в размер на 320 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Затова
ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 9.60 лв. – направени
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от изложеното, Пернишки районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 220,
ал. 1 от КТ Н.Р.П., ЕГН ********** ***
да заплати на „Бобсън – капри – Йорданов и сие”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин” 0 /Бобсън сервиз/,
представлява от Б. Д. Й.сумата от 1281.31
лв. /хиляда двеста осемдесет и един лева
и тридесет и една стотинки/, представляваща незаплатен остатък от обезщетение
за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
възникнало по трудов договор № ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до
пълния предявен размер от 1323.51 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Р.П., ЕГН **********
*** да заплати на „Бобсън – капри – Йорданов и сие”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин” 0 /Бобсън
сервиз/, представлява от Б. Д. Й.сумата от 487.85 лв./четиристотин осемдесет и седем и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща направени съдебни разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА „Бобсън – капри –
Йорданов и сие”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Юрий Гагарин” 0 /Бобсън сервиз/, представлява от Б. Д. Й.да заплати на Н.Р.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 9.60 лв. /девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: