Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети юни 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административнонаказателно дело № 1036/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна срещу решение № 212/10.02.2022 г. на Варненския районен съд /ВРС/,
постановено по НАХД № 20213110201749/2021 г., с което е отменено наказателно
постановление № 03-012848/26.08.2020 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на Х.М.А., за нарушение на чл. 11, ал. 5
във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд /Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г./, на основание чл. 413, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено при неправилно приложение
на материалния закон. Оспорва изводите на районния съд за липса на осъществен
състав на нарушение. Навежда доводи, че е доказано извършването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение, както и че правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 1 от КТ. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че наказаното лице притежава
качеството длъжностно лице, определено от работодателя да провежда и
документира инструктажи по безопасност и здраве при работа в дружеството,
поради което правилно е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност за недокументирането на провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве на работника Олга Драгоева в деня на полагане на труд.
Изразява несъгласие с изводите на районния съд за неточно и непълно описание на
нарушението от фактическа страна касателно липсата на данни за работодателя и
за търговския обект. На изложените основания отправя искане за отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
Ответникът –
Х.М.А., по съображения, обстойно изложени в депозирано чрез представител по
пълномощие писмено становище срещу касационната жалба, оспорва същата като
неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Отправя се искане за присъждане в полза на адвоката на адвокатско
възнаграждение в минимален размер предвид на това, че процесуалното
представителство се оказва безвъзмездно на основание разпоредбите на Закона за
адвокатурата, съобразно размера на отхвърлената част.
Представителят
на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е
постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон, поради
което пледира за оставянето му в сила.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление Х.М.А. е наказана за това, че в
качеството на отговорно длъжностно лице, определено да извършва инструктажите
по безопасност и здраве на работещите, не е документирала по надлежния ред
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето
Олга Драгоева, ЕГН **********, на длъжност „продавач консултант“, в нарочна книга
за начален инструктаж – Приложение № 1, видно от книга за начален инструктаж.
За гореописаното срещу А. е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 11,
ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година. С
оглед констатациите в АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, Районен съд – Варна е приел, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Констатирал е, че нито в АУАН, нито в наказателното
постановление, са посочени работодателят, за който е прието, че е определил А.
като лице за извършване на инструктаж по безопасност и здраве на работниците, и
мястото на извършване на нарушението – ясно индивидуализиран търговски обект, стопанисван
от конкретен работодател, където дължимото действие се счита за неизпълнено.
Посочено е, че не става ясно по какъв повод е счетено като дължимо
документиране за проведен начален инструктаж, както и в какво се състои
твърдяното недокументиране по надлежния ред на проведения инструктаж. По
приложението на материалния закон ВРС е изложил аргументи, че макар
недокументирането на проведен начален инструктаж на работника О.Д. да е
установено от събраните по делото доказателства, приобщените по административно-наказателната
преписка документи не установяват именно Х.А. да е лицето, провеждащо и
документиращо инструктажа. Този извод е обоснован с липсата на нарочна заповед
на работодателя за надлежното определяне на А. като длъжностно лице по
провеждане на съответните инструктажи съобразно изискването на чл.11, ал. 3 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., както и със заеманата от нея длъжност –
„продавач-консултант“, която не включва функции на специалист охрана на труда, като
е изтъкнато, че възлагането на дейностите по инструктаж не може да бъде само
устно и неформално.
Така
постановено решение е правилно като краен резултат, макар касационната
инстанция да не възприема всички аргументи на Районен съд – Варна.
Настоящият
тричленен съдебен състав не споделя изложеното от ВРС, че не става ясно по
какъв повод е счетено като дължимо документиране за проведен начален
инструктаж, както и в какво се състои твърдяното недокументиране по надлежния
ред на проведения инструктаж. Видно от представения в хода на административно
наказателното производство трудов договор № 78/13.05.2020 г., сключен между
„Красиди 2011“ ЕООД и О.Д., работникът е постъпил на работа на 18.05.2020 г.,
поради което несъмнено поводът за провеждането и документирането на началния
инструктаж е постъпването на работа на лицето. В отлика от приетото от районния
съд, касационната инстанция счита, че посоченото в АУАН и в наказателното
постановление изпълнително деяние „не е документирала по надлежния ред
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа“ описва
нарушението в достатъчна степен, като не е необходима допълнителна конкретизация.
Независимо
от горното останалите съображения на въззивния съд за незаконосъобразност на
наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
Правилно ВРС
е приел, че описанието на нарушението от фактическа страна в наказателното
постановление е непълно поради непосочването на работодателя и на търговския
обект, в който е допуснато нарушението. Не може да бъде споделено твърдението в
касационната жалба, че тъй като АУАН и наказателното постановление са
функционално свързани актове, може да се направи извод кое лице е
работодателят, определил работника Х.А. да извършва дейността по документиране
на инструктажи. Съгласно наложилото се в съдебната практика и правната доктрина
безпротиворечиво становище по своята правна същност наказателното постановление
е правораздавателен, а не административен, акт, който следва да съдържа всички
изброени в чл. 57 от ЗАНН реквизити, като не е допустимо мотивите за неговото
издаване да се съдържат в друг, различен от него, акт. Липсата на посочване на
съставомерни признаци от състава на описаното в наказателното постановление
административно нарушение води до неспазване на императивното изискване на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и представлява самостоятелно основание за неговата
отмяна.
Настоящият
тричленен състав на Административен съд – Варна напълно се солидаризира с
достигнатия от ВРС правен извод за материална незаконосъобразност на
наказателното постановление.
В
разглеждания казус административно-наказателната отговорност на ответника по
касация е ангажирана за нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1
от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 година.
Разпоредбата
на чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. гласи: „Начален
инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата
по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5 с оглед запознаването им със: 1.) основните правила
и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; 2.) вида и
характера на извършваната работа; 3.) специфичните опасности и рисковете за
здравето и живота на работещите; 4.) изискванията към тяхното поведение.“.
В чл. 11,
ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. е посочено, че инструктажите
по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред
и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на
изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият
професионален риск.
Съгласно чл.
11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда
на наредбата, се документират в книги за инструктажи, съгласно приложение № 1.
От анализа
на цитираната правна регламентация се установява, че субект на задължението по
чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. /за документиране на
инструктажа в книгата за инструктажи/ е съответното длъжностно лице, определено
от работодателя по реда на чл. 11, ал. 2 от Наредбата.
В случая,
административно-наказващият орган /АНО/ не е установил по безспорен и
категоричен начин, че определеното от работодателя длъжностно лице за
провеждане на начален инструктаж на работника О.Д. е именно Х.А., респ. че това
лице има задължение да документира същия в книгата за инструктажи, съгласно
приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година. В тази
насока напълно се споделят изложените от районния съд мотиви, че възлагането от
работодателя на функциите по провеждане на инструктажи на конкретно длъжностно
лице следва да е обективирано в нарочен писмен акт /заповед, разпореждане и
други подобни/, какъвто в случая не е налице. Позовавайки се на приложеното по административно-наказателната
преписка удостоверение № 1/01.03.2020 г., издадено от служба по трудова
медицина, за завършено от Х.А. обучение по здравословни и безопасни условия на
труд, и писмените обяснения на упълномощено от работодателя лице, АНО неправилно
е счел, че касационният ответник е лицето, отговорно за провеждането и
документирането на начален инструктаж по безопасност и здраве на работника О.Д.
Фактът, че А. притежава необходимата квалификация за провеждане на инструктаж
по безопасност и здраве при работа не води автоматично до извод, че именно тя е
лицето, натоварено от работодателя с тези функции спрямо посочения работник. Както
бе отбелязано, доказателства в тази насока не са налични по делото, поради
което изводът на АНО е необоснован. Писмените обяснения на представляващия
дружеството-работодател, дадени в хода на проверката, също не установяват
релевантния факт по възлагане на функциите на длъжностно лице за провеждане на
начален инструктаж на ответника по касация. Същите не представляват надлежно
оправомощаване по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.,
тъй като в тях липсват данни за отчитане на характера на изпълняваната работа,
конкретните условия на работното място и съществуващия професионален риск,
съгласно изискванията на посочената разпоредба. При изграждане на правните си
изводи за липса на извършено административно нарушение от касационния ответник правилно
въззивният съд е отчел и липсата на длъжностна характеристика, вменяваща на А.
функции и задължения за провеждане на начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа и неговото документиране, както и заеманата от нея длъжност –
продавач-консултант, която не включва подобни правомощия.
Ангажирането
на административно-наказателната отговорност за неизпълнение на задължението по
чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
на лице, което не е адресат на това задължение, е незаконосъобразно. Като е
достигнал до идентичен правен извод и е отменил оспореното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила, поради липса на
касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН.
Независимо
от благоприятния за него краен изход на спора, в полза на ответника по касация не
следва да се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за извършването
на такива – аргумент от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013
година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния Касационен съд на
Република България, което е задължително за органите на съдебната власт по
силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. По делото не е налице
договор за правна защита и съдействие за договорено адвокатско възнаграждение
за касационната инстанция. Такъв е представен единствено в хода на въззивното
производство, като в него е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по
адм. дело 1749/2021 г. по описа на ВРС, което е присъдено с обжалваното
решение. Неоснователна е и претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на представляващия касационния ответник адвокат за осъществено
безвъзмездно процесуално представителство на основание Закона за адвокатурата,
предвид липсата на данни за подобна договореност.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав
на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
212/10.02.2022 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД №
20213110201749/2021 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.