№ 834
гр. П., 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220103974 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „А. с. в.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда
“Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор З. Б., чрез юрисконсулт Н. П.,
против Н. Г. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: общ. П., гр. П., ул. Х. Д. № 5, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 4000 лева - представляваща платена
главница на „К.“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2304626; 807,99
лева - представляваща възнаградителна лихва за периода 10.12.2020 г. до 10.11.2021 г., във
връзка с договор за потребителски кредит № 2304626; 1582,99 лева — представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода 11.12.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2756/2024
г. по описа на РС П..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 23.08.2021 г. е подписано
Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г.,
сключен между "А. Т.“ ЕООД и „А. с. в." ЕАД, по силата на което вземането на "А. Т.“
ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2020 г., е
прехвърлено в собственост на „А. с. в.” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на "А. Т.“ ЕООД чрез настоящия ищец уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-С-КРС-АТ/2304626 от дата 26.08.2024 г. за станалата продажба. Направено е искане
1
приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с
препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Сочи, че на 03.11.2020 г. между "К." ЕАД /кредитодател/ и Н. Г. М.
/кредитополучагел/ е сключен договор за потребителски кредит с № 2304626, съгласно който
кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит,
който ответникът се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. В договора било
уговорено, че размерът на предоставения кредит е 4000 лева, период на плащане (месечни
погасителни вноски), брой вноски (12 бр.), размер на погасителната вноска 406,64 лева, дата
на първа погасителна вноска 10.12.2020 г., срок на договора/дата на последна погасителна
вноска 10.11.2021 г., ГЛП 38.39 %, ГПР 45,92 %, общо дължимо по кредита (4879,68 лева).
Така уговорената възнаградителна лихва била в размер на 807,99 лева.
Твърди, че между „А. Т.” ЕООД и Н. Г. М. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между
кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата -03.11.2020 г. между „А. Т." ЕООД и
„К." ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №
2304626. Сочи, че на основание чл.3, ал.2 от сключения Договор за предоставяне на
поръчителство от 03.11.2020 г. на 17.08.2021 г. длъжникът е уведомен, че „А. Т.“ ЕООД
получил искане за плащане от „К.“ ЕАД на следните дължими от кредитополучателя суми:
главница: 4000 лева; договорна лихва: 807,99 лева и наказателна лихва за забава 123,79 лева.
На основание сключения между длъжника и „А. Т.“ ЕООД договор, на 20.08.2021 г. „А. Т.“
ЕООД е заплатил горепосочените просрочени задължения към „К.“ ЕАД по Договор за
потребителски кредит с № 2304626/ 03.11.2020 г..
Уточнява, че лихвата за забава в размер на 1582,99 лева, представлява сбор от
начислена лихва върху всяка непогасена вноска за главницата за период от падежът на
вноската до датата на подаване на заявлението.
Сочи, че заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „А. с. в.“ ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на
претенциите си по съдебен ред.
Твърди се, че за „А. с. в."' ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Съдът уважил претенцията им
и по образуваното ч.гр.д. № 2756/2024 г. по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за
изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя
страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 350,00 лева.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или
2
процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи
предявената искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощник – адвокат Л. К. от АК П..
Оспорва исковите претенции на ищцовото дружество по основание и по размер.
Оспорва твърдяната облигационна връзка между страните по договор за
потребителски кредит № 2304626 от 03.11.2020 г.. По този договор за потребителски кредит
ищцата не била получила в заем сумата от 4000 лева. В случай, че се докажело наличието й
твърди, че ищцата е погасила всички задължения.
Оспорва, че „А. Т.“ ЕООД, в качеството си на поръчител, е заплатило на кредитора
„К.“ ЕАД описаните по-горе суми, които да са били дължими от ищцата.
Прави възражение за недействителност на договора за поръчителство от 03.11.2020 г.,
сключен между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД, тъй като е недействителен поради
недействителност на главното задължение.
Смята, че процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК,
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7-12 от ЗПК. Излага подробни
съображения.
Счита, че „К.“ ЕАД е действало недобросъвестно при сключването на процесния
договор за кредит, както и че било налице грубо нарушение на принципа на
равнопоставеност на потребителя. Излага съображения.
Твърди, че посоченият в договора ГПР – 45.92 % не отговарял на действителния
такъв. Посочването в договора на по-нисък процент на действителните ГПР, представлявало
невярна информация и следвало да се квалифицира като заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялна търговска практика, която
подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му
позволявало реално да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ответникът се представлява от
адвокат Л. К. от АК П., който моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен Договор за потребителски кредит № 2304626/03.11.2020 г., в
който е посочено, че същият е сключен между „К.“ ЕАД и ответника. Посочено е в чл.2, че
договорът ведно с приложенията към него, Общите условия за предоставяне на кредити и
заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните. В чл.4 ал.1 от
договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
3
представи обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението
вид на обезпечението/банкова гаранция при ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението
или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя
юридическо лице, в срок до 48 часа от подаване на заявлението, в който случай
одобряването на кредита става в срок от 24 часа от представянето на обезпечението. В ал.2
на чл.4 от договора е предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение,
която се изразява в неодобряване на заявлението от „К.“ АД и непораждане на действие на
договора между „К.“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако
заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл.17,
ал.3, изр. последно е записано, че неразделна част от договора е приложение № 1-Условия на
кредита. В условията на кредита, посочени в Приложение №1 е посочено, че се отпуска
потребителски кредит с условие с погасителен план, представляващ кредитен продукт
“Credissimo плюс“; общ размер на кредита 4000 лева; срок на кредита 12 месеца, брой
погасителни вноски 12, размер на погасителната вноска 406,64 лева, лихвен процент по
кредита от 38,39 %; годишен процент на разходите /ГПР/ от 45,92 % и общ размер на
плащанията от 4879,68 лева. В т.10 от Приложение №1 е инкорпориран погасителния план.
Датата на първата вноска е 10.12.2020 г., последната вноска 10.11.2021 г..
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство, в който е
посочено, че е сключен между „А. Т.“ ЕООД и Н. Г. М., в който е посочено, че потребителят
М. е подал заявление за потребителски кредит до „К.“ ЕАД като е подписал договора за
потребителски кредит /ДПК/ и ОУ при условията, посочени в договора при предоставяне на
обезпечение на задълженията си под формата на поръчителство. В предмета на договора за
предоставяне на поръчителство поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „К.“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за
изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК. В чл.3 е предвидено, че
поръчителят е длъжен при писмено поискване от „К.“АД да плати всички изискуеми
задължени на потребителя, като поръчителят е длъжен да уведоми потребителя за размера
на задължението и за искането за плащане, както и за извършеното плащане от поръчителя,
вместо потребителя. Изрично в чл.4 ал.1 от договора е предвидено право на възнаграждение
за изпълнение на задълженията по договора плюс възстановяване на сумата на платените от
поръчителя задължения за потребителя по ДПК и законна лихва върху платената от
поръчителя сума за периода от деня на плащането на задължението на потребителя към
Кредитора до възстановяване на сумата, както и разноските, направени от поръчителя след
уведомяването на потребителя за искането на кредитора. Съгласно чл.8 ал.1 от договора
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на
задълженията на потребителя по ДПК съгласно Приложение №1, предвиждащо размер на
възнаграждението на поръчителя в размер на 240,59 лева на месец за периода на договора, с
първи падеж на 10.12.2020 г.. Съгласно чл.8 ал.5 от раздел IV “Възнаграждение“ е
предвидено „К.“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на
4
поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К.“АД и на
задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-
тежко задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като вторично и
погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя като всички
плащания се извършват в полза кредитодателя „К.“ АД.
Според сключения договор за поръчителство на същата дата, на която са сключени
другите два договора 03.11.2020 г. между кредитора „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД, поръчителят
отговаря пред „К.“ за изпълнението на всички задължения на потребителя по ДПК,
включително лихва за забава,всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на
вземанията на кредитора,като съгласно чл.4 ал.1 поръчителят се задължава при писмено
поискване от „К.“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по ДПК. В раздел
VI “Допълнителни условия“, в чл.12 ал.2 е предвидено, че в случай, че извършеното
плащане по договора за поръчителство е в размер недостатъчен за пълно погасяване на
всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, погасяването се
извършва като се започне от най-старото в рамките на съответния ред задължение по чл.12
ал.1.
За всички посочени договори е отразено, че същите са сключени чрез размяна на
електронни волеизявления, подписани от всяка от страните с електронен подпис.
Към исковата молба е приложен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2021 г.,
сключен между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД като продавачи и настоящия ищец като купувач и
потвърждение за сключена цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД и уведомително писмо до ответника, за
извършената цесия.
От назначената и приета по делото съдбено-счетоводна експертиза, която съдът
кредита като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорена от
страните се установява, че дължимата сума по кредита е както следва: главница – 4000 лева;
договорна лихва – 879,68 лева и законна лихва в размер на 1409,85 лева, дължима за периода
от 11.12.2024 г. до 28.06.2024 г.. По договора за кредит нямало постъпили плащания от
ответницата. Посочено е, че заемната сума е усвоена по следния начин - в счетоводството на
„К.“ ЕАД, аналитична партида клиент Н. Г. М. по договор № 2304626 със сумата 3533,40
лева е осчетоводено погасяване на задължение по стар заем с отпусната сума по нов заем и
останалата част в размер на 466,60 лева е преведена по банкова сметка с титуляр Н. Г. М..
Вещото лице е посочило, че на 23.08.2021 г. в счетоводството на „К." ЕАД е осчетоводено
погасяване по задълженията на Н. М., от „А. Т.“, като в проведеното съдебно заседание
уточнява, че това е станало чрез прихващане на насрещни разчети между „А. Т.“ и „К.“,
като нямало физически прехвърляне на парични средства.
5
От назначената и приета по делото съдбено-техническа експертиза, която съдът
кредита като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените задачи и неоспорена от
страните се установява, че интернет сайтът не притежавал свойството непроменимост, както
това свойство имало хартиения документ. През годините сайтът на „К.“ ЕАД е бил
променян. Вещото лице поискало от служителите на „К.“ ЕАД да получи архивни копия на
сайта, за да установи състоянието на сайта и как са постъпвали данните към момента на
кандидатстване за процесния кредит, но служителите на „К.“ ЕАД отказали да му
предоставят каквито и да е архивни копия на сайта. Въз основа на извършения оглед и
предоставените му данни от компютърната система на „К.“ ЕАД не можело да се даде
категоричен отговор на поставените въпроси, а именно - отправено ли е искане от
заемателят към кредитора за кандидатстване за потребителски кредит? Попълнена ли е от
заемополучателя форма за кандидатстване на финансова услуга по електронен път на
посочената уеб страница, която съдържа негови лични данни? Заемателят приел ли е
Стандартния европейски формуляр и договорът за финансова услуга „Сгеdissimo плюс“
ведно с Общите условия? В подаденото електронно заявление заемателя посочил ли е че
представи по заема обезпечение и какъв вид обезпечение е посочил? В случай, че заемателя
е декларирал, че ще сключи договор за поръчителство, предоставил ли е съгласието си за
предоставяне, обработване и съхраняване на личните му данни от „К.“ ЕАД на Поръчителя?
Сключил ли е заемателя договор за поръчителство за обезпечаване на договора за заем?
Каква е хронологията на описаните „стъпки“?“
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Видно от приложените материалите, ч.гр.д. № 2756/2024 г. по описа на РС П. е било
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със
заявител „А. с. в.“ и длъжник Н. Г. М., за издаване на заповед за изпълнение за сумата 4000
лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 28.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 807,99 лева, представляваща възнаградителна лихва за
период от 10.12.2020 г. до 10.11.2021 г., сумата от 1582,99 лева, представляваща обезщетение
за забава за период от 11.12.2020 г. до 28.06.2024 г., както и държавна такса в размер на
127,82 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева. В срока по чл.414
ГПК длъжникът е депозирал възражение, като в законоустановения срок е депозирана
настоящата искова молба.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане. По съществото им съдът счита следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание. чл.6 ЗПФУР, във вр. с чл.240, ал.1,
ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.79 ЗЗД, във връзка с чл.9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД, то следва при условията
на пълно и главно доказване ищецът да установи възникването по надлежен ред на заемно
правоотношение, както и че договореният финансов ресурс е предаден/усвоен от ответника-
заемател.
6
Ищецът поддържа, че в качеството си на цесионер е кредитор на ответника за
вземане по договор за потребителски кредит № 2304626/03.11.2020 г., сключен от разстояние
между „К.“ ЕАД в качеството на кредитор и Н. Г. М. в качеството на кредитополучател.
Предвид това приложим ще бъде редът за сключване, разписан в Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. От ответната страна своевременно в отговора на исковата
молба е оспорено възникването на правоотношението, поради което за съда съществува
задължение да обследва този въпрос.
В чл.6, ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция, съгласно която Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно
или повече. В чл.18 от ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от
страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно
този закон се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги.
Както вече бе посочено, процесният договор за кредит се твърди да е сключен от
разстояние и в него не фигурира подпис на потребителя /било то обикновен електронен
подпис, свързващ изявлението за сключване на договора с ответника, квалифициран
електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис/, който по категоричен начин би
могъл да идентифицира лицето- заемател. Самият договор за кредит представлява
електронен документ съобразно чл.3, ал.1 Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно
това „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма- в конкретния случай текстови запис. Електронният документ съдържа изявления на
конкретни лица, като за целите на настоящия процес следва да се установи кое е лицето
заемател. В конкретния случай липсва подпис на потребителя /квалифициран електронен
подпис или усъвършенстван електронен подпис/, както и каквато и да било друга уникална
сигнатура, която би могла да свърже договора от 03.11.2020 г. с ответника. В случай на
налично подписване с универсален ел. подпис или квалифициран ел. подпис, то би била
налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор - доколкото по
дефиниция тези видове ел. подпис съдържат уникални данни, свидетелстващи за лицето,
което е автор на изявлението /В тази насока са Решение № 70 от 19.02.2014 г., по гр. дело №
868/2012 г., по описа на IV Г. О. на ВКС и Определение № 169 от 06.04.2017 г., по ч. т. д. №
672/2017 г., по описа на ВКС, I Т. О./.
7
В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан
електронен документ, установяващ договорно правоотношение между ответника и „К.“
ЕАД, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото липсва
проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е извършил кандидатстване за
кредит на интернет адрес /сайт/ на „К.“ ЕАД, съгласно раздел III от общите условия. В
подкрепа на извода на съда е и заключението на вещото лице по приетата СТЕ, в което
посочва, че въз основа на извършения оглед и предоставените му данни от компютърната
система на „К.“ ЕАД не може да се даде категоричен отговор на поставените въпроси, т.е. не
може да се направи категоричния извод, че е възникнала валидна облигационна връзка по
процесния договор за кредит.
По делото липса приложено искане за отпускане на кредит до кредитната институция
представлява електронен документ по смисъла на чл.3 Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, тъй като е налице електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Доколкото липсва доказване на подадено такова искане в съответната
форма, съдът приема, че не може да бъде за установено, че автор по смисъла на чл.4
ЗЕДЕУУ на някакво електронно изявление и документ за кандидатстване е ответникът,
който да е посочил в заявката си всичките си индивидуализиращи данни /три имена, адрес,
ЕГН, телефон/ и имейл, а адресат /чл. 5 от ЗЕДЕУУ/ и получател на същото да е „К.“ ЕАД.
Според нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗЕДЕУУ „потвърждаване на получаването на електронно
изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са
уговорили друго”. По делото обаче няма никакви доказателства за получаването на
електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той
отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон с електронни изявления да е
изпратил проекта на договора за кредит и погасителния план на ответника. Категорично по
делото не се установява и, че ответникът с електронно изявление или чрез СМС от мобилен
телефон да е приел за окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения
погасителен план. Съгласно чл.18, ал.1, т.3 Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. Всички електронни документи /формата за кандидатстване,
проектът на договора и погасителния план, съгласието за приемането и окончателното
сключване на договор/ с доказано авторство от всяка една от двете страни щяха да бъдат
подписани с обикновен електронен подпис. Това е така, защото данните за потребителя,
както и за доставчика сочат и индивидуализират автора на електронното изявление. Законът
за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл.13, ал.2 и ал.3
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл.3, т.11 и т.12 от
Регламент /ЕС/ №910/2014, за да е валиден електронният документ. В допълнение следва да
се посочи и че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК той се представя по
8
делото именно върху такъв носител като препис, заверен от страната /Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. /. Тоест, при наличието на изрично
оспорване от страна на ответника, сам по себе си възпроизведеният на хартиен носител
неподписан договор не би могъл да се приеме като валидно доказателство, установяващо
възникването на правоотношение между кредитора и потребителя на финансова услуга. В
настоящия случай от представените по делото доказателства не се установява извършването
от ответника на посоченото в исковата молба електронно изявление и потвърждение, за да се
приеме, че е възникнало твърдяното валидно облигационно правоотношение. Не са
ангажирани каквито и да е доказателства за това, че ответникът е потвърдил електронно
сключването на договора, както и получаването на останалите представени документи – ОУ
за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр.
Горното обуславя извод, че не е доказано постигнато между „К.“ ЕАД и ответника
съвпадение на волите за сключване на договор за кредит с посочените в исковата молба
параметри.
На следващо място, за да бъде прието, че договорът за кредит е сключен, е
необходимо и да се установи по несъмнен начин, че заемната сума е предоставена и усвоена
от кредитополучателя, доколкото договорът за заем е реален такъв и ответникът да е поел
задължението да я върне. Дори да се приеме, че е налице реално предаване на процесната
сума /частично погасяване на друго задължение и превеждане по сметка, с титуляр
ответника, съгласно заключението на вещото лице/, то не се доказа че ответницата е поела
задължението да върне заемната сума и то съгласно параметрите на процесния договор.
Предвид изложеното се налага крайният извод, че между „К.“ ЕАД и ответника не се
установява възникнала валидна облигационна връзка, от която да произтекат права и
задължения. Следователно вземане за сумата от 4000 лева, ведно с договорните лихви и
обезщетението за забава не е съществувало в патримониума на цедентите „К.“ ЕАД и „А. Т.“
ЕООД, което да бъде прехвърлено на ищеца „А. с. в.” ЕАД с договора цесия от 23.08.2021 г..
По изложените съображения предявените искове се явяват недоказани по своето
основание и подлежат на отхвърляне.
Съдът не счита, че не е необходимо да се произнася по останалите възражения на
ответника поради извода за липса на възникнала валидна облигационна връзка по договор за
кредит.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски, в размер на 1800 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй
като, съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, високо
квалифицирания труд на адвокатската услуга, както и обстоятелството, че макар съдът да
приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа размери съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела
С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, то доколкото
9
установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за пазара на
адвокатския труд, то претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1800 не се явява прекомерно. Все пак са предявени три иска, и по делото са проведени пет
съдебни заседания, в който се е явявал процесуалния представител на ответницата. /В този
смисъл Определение № 622 от 21.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 702/2024 г. по описа на ОС П.;
Определение № 488 от 22.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 550/2024 г. по описа на ОС П./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. с. в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителен директор З. Б., чрез юрисконсулт Н. П., против Н. Г. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес: общ. П., гр. П., ул. Х. Д. № 5, искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че същия дължи на ищцовото дружество сумата от 4000 лева -
представляваща платена главница на „К.“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски
кредит № 2304626; 807,99 лева - представляваща възнаградителна лихва за периода
10.12.2020 г. до 10.11.2021 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2304626;
1582,99 лева — представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 11.12.2020 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 2756/2024 г. по описа на РС П..
ОСЪЖДА „А. с. в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен
директор З. Б., чрез юрисконсулт Н. П., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес: общ. П., гр. П., ул. Х. Д. № 5, сумата в размер на 1800 лева, сторени разноски
в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10