Решение по дело №2114/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е №260236

гр.Русе, 14.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публичното заседание на 08-ми октомври, през  две хиляди и двадесета година, в  състав:

 

                                                                            Председател: МИЛЕН П.

 

 

                  при секретаря  ТЕОДОРА ПЕТРОВА, в присъствието на прокурора…………., като   разгледа    докладваното  от  съдията  гражданско  дело № 2114  по описа за 2020 година,         за да се произнесе, съобрази следното: 

                  Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

                  Ищцата П.М.Ц. ***, твърди, че  по гр.д.№454/2014г. по описа на РОС, образувано по подадена от нея ИМ е назначена СМЕ. Заявява, че решаващият съд е изискал от директора на МБАЛ „Св.Марина“ЕАД-Варна да посочи три вещи лица за изготвяне на експертизата, което той сторил с писмо от 09.12.2014г. Сочи, че едно от вещите лица, определени от директора на МБАЛ „Св.Марина“ е ответницата, като липсвало определение на съда за назначаване на вещите лица. Твърди, че ответницата Б. не притежавала необходимите специални знания за участие в назначената по горепосоченото дело на РОС експертиза, нямала и необходимия стаж, не отговаряла на изискванията, предвидени в Наредба №3/30.11.2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.  Счита, че от липсата на права и компетентност при изготвяне на СМЕ, за нея са настъпили имуществени и неимуществени вреди от действията на ответницата. Заявява, че  имуществените вреди са в размер на 3775.00лв.-представляващи разноски по гр.д.№454/2014г. по описа на РОС, които е осъдена да заплати на ответниците по делото. Твърди, че вследствие на приетата СМЕ е изпитала психичен и психологичен стрес, срив на имунната система, умора и отчаяние, страдание и унижение. Претърпените болки и страдания в резултат на извършените от ответницата действия причинили посочените неимуществени вреди, които претендира да бъдат репарирани със сумата от 10000.00 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати   сумата от 3775.00лв.- имуществени вреди и сумата от 10000.00 лв.-  неимуществени вреди, претърпени вследствие на  нейно виновно противоправно поведение.

                  Ответницата М.Б.Б. ***  оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни по подробно изложени в отговора на ИМ съображения. Прави и възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

                  От фактическа страна:

                  По делото не се спори, а и от приложеното гр.д.№454/2014г. по описа на РОС е видно, че Ц. е предявила иск срещу „МБАЛ-Русе“АД и Станимир Василев Георгиев с правно осн.чл.49 ЗЗД, по който е образувано посоченото дело на РОС. С протоколно определение по това дело от 24.11.2014г./л.254 от гр.д.№454/2014г./, съдът е назначил комплексна СМЕ с вещи лица ендокринолог, хирург и паталогоанатом, като е определил вещите лица да бъдат посочени от МБАЛ „Св.Марина“ЕАД-Варна. С писмо от 09.12.2014г./л.283/, изп.директор на тази болница е посочил три вещи лица, между които и ответницата Б.. С разпореждане на съда от 11.12.2014г./л.283/ е разпоредено допуснатата експертиза да се изготви от посочените вещи лица.Назначените вещи лица са изготвили СМЕ на 12.06.2015г./л.382 и сл./ и същата е приета в о.с.з. на 22.06.2015г./л.394 и сл./. В това о.с.з. са присъствали лично ищцата Ц. и назначеният й особен представител, като и двамата са заявили, че не възразяват заключението да се приеме. С влязло в сила решение исковете са отхвърлени и Ц. е осъдена да заплати разноски на ответниците в общ размер на 3775.00лв. Издаден е ИЛ само за сумата от 1375.00лв. по молба на ответника „МБАЛ-Русе“АД.

                  От представените от ответницата писмени доказателства/л.60 и сл. от настоящото дело/ е видно, че Б. през 2004г. е придобила образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност „медицина“, а през 2013г. й са признати права на специалист по „ендокринология и болести на обмяната“.

                  По делото са приложени и  писмени доказателства,представени от ищцата, които са неотносими към правния спор.             

                  Разпитаният свидетел на ищцовата страна А.Ш. установява, че ищцата му споделила, че през 2018г. попаднала на статия, от която разбрала, че 80% от лекарите, които извършвали диагностика на щитовидна жлеза с ултразвук били без нужната квалификация. Ц. установила, че и ответницата нямала такава квалификация, след което се сринала психически. Започнала да получава кризи, депресии, световъртеж, станала раздразнителна. Зачестили посещенията й при лекари, не можела да ходи по улиците.                        От правна страна:

                  Съгласно чл.45 и сл. ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди- имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от увреждане. Съгласно изложените елементи от правопораждащия претенцията факт и при разпределение на доказателствената тежест съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК   в тежест на ищцата е да установи наличието на  противоправно действие или бездействие, предприето от ответницата, което й  е причинило вреда, както и  причинната връзка между двете. Ответницата е тази която следва да докаже  липсата на вина в деянието си.

                  Направеното в отговора на ИМ възражение за погасяване на процесните вземания по давност е неоснователно. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасявят всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.  В конкретния случай от датата на изготвяне на експертизата/12.06.2015г./ до датата на предявяване на иска/09.06.2020г./не са изтекли  пет години.

                  Ищцата обаче не е доказала наличието на противоправното  действие, което тя сочи в исковата си молба, като причинило й вредите. За да бъде едно деяние или поведение противоправно съдът приема ,че е достатъчен факта с него да са причинени  вреди било то поради нарушена правна  разпоредба или поради несъответствие с изискванията на добрите нрави. При деликтната отговорност  противоправността на деянието се тълкува по-широко от противоправността в други правни отрасли и е достатъчно  за да се приеме, че едно деяние е противоправно  да са настъпили вреди, при липса на основание, които да оправдават тяхното настъпване. При така заявеното основание на иска ангажирането на отговорността на ответницата е обусловено от доказване, че вредите са в пряка причинна връзка с приетата по гр.д.№454/2014г. по описа на РОС съдебно-медицинска експертиза,изготвена и с участието на ответницата. Съдът приема, че ответницата не извършва противоправни действия, т.к разпоредбата на чл.396, ал.2 ЗСВ допуска по необходимост задачата да бъде възложена и на специалист извън съответния списък. Фактът, че към момента на назначаването й за вещо лице/11.12.2014г./ Б. е нямала най-малко 5 години стаж по специалността е безспорен, но действащата към него момент Наредба №3/30.11.2012г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица урежда изискванията за вписване на вещи лица в списъците към съответните съдилища. Както бе посочено, ответницата е назначена за вещо лице от компетентния съд на законово основание, изготвената с нейно участие експертиза не е оспорена от ищцата и е била приета от решаващия съд. По делото няма данни и твърдения вещото лице  съзнателно да е дало невярно заключение. Липсват каквито и да било надлежни доказателства  поведението на ответницата да противоречи на законова разпоредба или добрите нрави и да причинява  неоправдани  вреди на ищцата, още повече искът по гр.д.№454/2014г. на РОС е отхвърлен не само на основание приетата и неоспорена СМЕ, в която са участвали и още двама специалисти. Липсват и надлежни доказателства ищцата да е претърпяла описаните  вреди.

                  След като, ищцата не доказва наличието на противоправното  действие, което  сочи в исковата си молба, като причинило и вредите, както и техния размер, то съдът намира,че предявения иск е неоснователен и подлежащ на отхвърляне.

                  Видно от приложения към ИМ договор за правна защита и съдействие/л.58/, предоставената на ответницата от адвокат Я. правна защита е безплатна по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА. При това положение на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА дължимото на процесуалния представител на ответницата по делото адвокат възнаграждение възлиза на сумата от 943.25 лв. без ДДС, определено съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ищцата следва да заплати. Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС/за което липсва спор по делото/, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА, във вр. с §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС/ в т.см. Определение №490/19.09.2017 по дело №1082/2016 на ВКС, ТК, II т.о./. Безспорно ищцата е освободена от заплащане на д.т. и разноски по делото. Следва да се има предвид обаче, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. По същество това освобождаване е с оглед да се осигури на страната достъп до правосъдие. Същевременно касае се за освобождаване от такси и разноски по производството /държавна такса, депозит за свидетел или вещо лице/, но не и от разноските на насрещната по спора страна/ в т.см. Определение № 732 от 22.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5705/2013 г., III г. о., ГК/.

                  Предвид изложеното Ц. следва да заплати на адв.Я. сумата от 1131.90 лв. с ДДС на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА.

                  Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.М.Ц., ЕГН:********** ***  срещу М.Б.Б., ЕГН:**********, със съдебен адрес: *** чрез адв.Я.Я. за заплащане на сумата от 3775.00лв.- имуществени вреди и сумата от 10000.00 лв.-неимуществени вреди, вследствие на  нейно виновно противоправно поведение, във връзка с участието й в изготвяне на съдебно-медицинска експертиза по гр.д.№454/2014г. по описа на РОС.

                  ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН:********** *** да заплати на адвокат Я.П.Я.,ЕГН:**********, вписан към АК-Варна, адрес:г***  сумата от 1131.90 лв. с ДДС на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА.

                  Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: