Решение по дело №559/2016 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 61

 

гр. Тутракан, 02.08.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 559/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД  и чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД (уточнени с Молба вх. № 239/13.01.2017 г. и № 2341/18.04.2017 г. - л. 27, 47 и сл.) „ЮБ”АД, упълномощило с приложено към исковата молба Пълномощно адв. С. *** (л. 22), за установяване на вземането му, за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 430, ал. 1, предл. 3, във в. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за потребителски кредит с номер FL754299/03.12.2014 г. в размер на 12 844,69 лв.;

1.2. възнаграждение под формата на възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата за периода от 03.05.2015 г.  до 14.12.2016 г. в размер на 1 932,24 лв.;

1.3. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода от 03.05.2015 г. - 14.12.2016 г. в размер на 263,28 лв.;

1.4. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на исковата молба (22.12.2016 г.) до окончателното изплащане на задължението;

1.5. възнаграждение под формата на месечна такса за обслужване на разплащателна сметка по чл. 5, т. 2 от договора, дължима на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за периода: 03.05.2015 г. до 14.12.2016 г., в общ размер на 49,81 лв.

1.6. С Договор за потребителски паричен кредит с номер FL-754299, сключен на 13.12.2014 г., ищецът  отпуснал на ответника заем в размер на 13 159 лв., предназначен за предсрочно погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит. В съответствие с договора, кредитополучателя бил усвоил предоставените от Банката парични средства от негова разплащателна сметка. Длъжникът не бил изпълнил договорните си задължения по чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, във вр.с чл. 3 и чл. 4 от Договор за потребителски кредит № FL754299/03.12.2014 г., а именно не бил заплатил на банката всички равни месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска:

1.6.1. 155,29 лева - за първите дванадесет месеца от договора,

1.6.2. 202,05 лева за останалия период до крайния срок на издължаване на кредита,

1.6.3. Вноските били дължими ежемесечно в брой на 3-то число от съответния месец, включително и през гратисния период.

1.7. Поради неплащане на погасителна вноска № 5 с падеж 03.05.2015 г. съгласно погасителния план към Договора за потребителски кредит е обявена предсрочната изискуемост по кредита.

2. Ответникът К.Б.А. не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно разписката към Съобщение от 13.01.2017 г. на ТнРС исковата молба му е връчена на 30.01.2017 г.  чрез З Й - майка.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 03.12.2014 г. между страните е сключен Error! Reference source not found. (л. 7 и сл.), съгласно който ищецът се задължава да предостави на кредит в размер на 13 159 лв. с краен срок на погасяване 03.12.2024 г. Сумата, предмет на горепосочения договор, е усвоена от кредитополучателя съгласно представената референция (л. 15).

4. На 08.01.2016 г. и 17.08.2016 г. от ищеца до ответника са отправени уведомления за обявяването на кредита за предсрочно изискуем (л. 16 - 21). Известията за доставяне на писмата са върнати с отбелязване, че адресата отсъства.

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ) (л. 68 – 75), която е установила размера на заплатените от ответника суми, които ще бъдат обсъдени по – долу.

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността – общи положения

 

7. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит, по който не се спори, че кредитодателя е изпълнил задълженията си.

8. По отношение на релевираната предсрочна изискуемост:

8.1. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

8.2. Съдът приема, че редовно е и всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в 37 – 49 от ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. (В този смисъл Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о.; Решение № 229 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 956/012 г., II т. о.).

8.3. Съгласно чл. 63 ЗЗД всяка от страните по едно гражданско правоотношение трябва за изпълнява задълженията си точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна да изпълнява своите задължения. Когато едната от страните не пребивава на посочения от нея (в договора) адрес и не е уведомила съконтрагента си за актуалният си адрес, тя сама се е поставила в невъзможност да узнае за волеизявленията на другата страна, направени по договора. Последиците на неизпълнението на това договорно задължение следва да бъдат разгледани в светлината на чл. 95 от ЗЗД, като върху неизправната страна преминава рискът от невъзможността й да узнае за волеизявлението на другата страна - чл. 96 ЗЗД. Следователно, ако се установи, че едната от страните по договора не пребивава на посоченият от нея адрес, принципно е възможно да се приеме фикцията, че волеизявлението е достигнало до нея.

8.4. За да може да бъде приложена предвидената в договора фикция, следва обаче да бъде установено по категоричен начин, че адресът е посетен и адресатът не пребивава на него.    

8.5. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (към които препраща чл. 36 от ЗПУ), когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.

8.6. В представените 2 бр. разписки обр. 250 е удостоверено от пощальона и началника на пощенската станция, че получателят отсъства от адреса, но от нея не могат да се установят датите, на които адресът е посетен, съотв. на които са пуснати в пощенската кутия поканите до получателят да се яви в пощенската станция.     

8.7. От друга страна в хода на настоящото производство майката на ищеца е намерена на същия адрес.

8.8. При това положение съдът не може да приеме, че ответникът е бил напуснал адреса към момента на опита да бъде връчено на изявлението на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост, поради което механизмът на фингираното връчване в случая е неприложим.

8.9. С оглед горното предсрочната изискуемост може да се счита за обявена на ответника едва с връчването на исковата молба – на 30.01.2017 г., от който момент настъпват нейните последици.  

 

9. Наличие на неравноправни клаузи съгласно ЗЗП

9.1. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

9.1.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

9.1.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

9.1.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

9.1.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

 

9.2. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

9.2.1. Ищецът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва финансова услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

9.2.2. Ответникът (кредитодател) е банка, чиято основна търговска дейност съгл. чл. 2 от ЗКИ е свързана с влогонабиране и кредитиране - търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

9.3. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

9.4. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

9.4.1. В ядрото на преценката на клаузите стои въпроса дали те са формулирани по ясен и разбираем начин, за да се установи дали действителността на тези клаузи може да бъде обсъждана от съда с оглед разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП (чл. 36, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).  

9.4.2. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, III г. о. е прието, че сумите, дължими за лихви и таксата за управление, представляват цената на заетите парични средства. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 12 от ЗЗП (в сила от 10.06.2006 г.). В разпоредбата на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗПП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията / измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и / или от държавен регулатор. Тогава търговецът / доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗПП). Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.

9.4.3. В тази насока в постановеното също по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 424 от 2.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, IV г. о. (цитиращо решение на СГС) са изведени критериите за законосъобразното изменение на лихвата:

9.4.3.1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в ОУ;

9.4.3.2. Тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;

9.4.3.3. Методиката за промяна на лихвата следва да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП), т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата;

9.4.3.4. При настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва (ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие” между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП)

9.4.4. В постановеното в резултат на преюдициално запитване Решение на Съда на ЕС от 21 март 2013 г. по дело С - 92/11 е уточнен моментът на формулиране на договорните условия, като е посочено, че на потребителя следва да бъде предоставена възможност да се запознае още преди сключването на договора с информация относно начина на формиране на възнаграждението на търговеца (респективно цената на услугата) и възможностите за изменение на това възнаграждение. Липсата на такава информация преди да бъде сключен договорът по принцип не може да бъде компенсирана само с това, че в хода на изпълнение на договора потребителите ще бъдат предварително и своевременно уведомени за промяната на таксите и за правото им да прекратят договора, ако не искат да приемат тази промяна.

9.5. По отношение на процесният договор в чл. 3, ал. 2 от е посочено, че след първата година кредитополучателя дължи годишна лихва в размер на референтаният лихвен процент ПРАЙМ на банката плюс договорна надбавка в размер на 8,95 %. В Приложението към договора е въведена сложна методика, посредством която може да бъде изчислено изменението на референтният процент.

 

9.6. Назначената по делото СИЕ е установила, че:

9.6.1. отделните променливи, формиращи референтния лихвен процент, са обективни измерители, чиито стойности се определят от БНБ и информацията за тях е общодостъпна;

9.6.2. във формулата за изчисляване на референтния лихвен процент има три показателя, чиито стойности са приети от банката, но те не подлежат на промяна.

9.7. В тази връзка съдът е обвързан да приеме, че методиката за определяне на възнаградителната лихва по договора почива на обективни измерители и не се определя едностранно от банката. Освен това изменението на възнаградителната лихва може да бъде проверено от потребителя, след като бъдат направени съответните изчисления въз основа на общодостъпната информация.

9.8. Освен това следва да се отбележи, че размерът на дължимата лихва, изчислен от вещото лице при спазването на договорната методика (вариант № 2) е по - малък, отколкото този изчислен, без да бъдат отчетени измененията на лихвения процент (вариант № 1).

9.9. Следователно методиката за корекция на лихвеният процент в случая влече ползи за потребителя, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, което налага извода, че същата не представлява е неравноправна клауза    

 

III. Заета сума

 

10. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит, въз основа на който кредиторът е изпълни задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка. Следователно е възникнало задължението на кредитополучателя по 430, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно отразения на стр. 1 от договора погасителен план.

11. По делото се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща в срок месечните погасителни вноски, като не е заплатил (напълно) вноската с падеж 03.05.2015 г.

12. В тази връзка ищецът е упражнил правото си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и е обявил договора за кредит за предсрочно изискуем, с което е възникнало задължението  за връщането на пълният размер на главницата. С оглед ненадлежното връчване на съобщението на длъжника преди образуването на производството, съдът приема, че изискуемостта е настъпила с връчването на исковата молба - на 30.01.2017 г. (вж. т. 8).

13. СИЕ е установила, че непогасеният остатък от главницата възлиза на            12 844,69 лв.

14. В тази връзка този иск следва да бъде уважен изцяло.

 

IV. Възнаградителна лихва

 

15. Възнаграждението по 430, ал. 2, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на кредитодателя срещу предоставената от него възможност кредитополучателя да ползва определена парична сума за определен период от време. 

16. СИЕ (вариант № 2 - при съобразяване на измененията на лихвения процент) е изчислила, че незаплатеният остатък от възнаградителната лихва възлиза на 2 097,18 лв.

17. От страна на ищеца се претендира по - малка сума, поради което и този иск следва да бъде уважен изцяло.  

 

V.Мораторна лихва

 

18. С оглед неизпълнението на задължението си за заплащане на погасителните вноски на осно чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава върху размера на неиздължената сума.

19. Вещото лице е изчислили тази лихва, но за периода до 18.05.2017 г., като я е озаглавило „наказателна лихва”. Дължимата мораторна лихва за процесният период е посочена в таблицата към вариант № 2 на заключението (л. 76) в колона „Остатък неплатена наказателна лихва” към 14.12.2016 г. - 263,28 лв. (колкото е и претендираната от ищеца сума).

20. В тази връзка съдът намира, че и този иск следва да бъде уважен.   

 

VI. Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка

 

21. Съгл. чл. чл. 5, т. 2 от договора ответникът се е задължил да заплаща на ищеца месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 2,50 лв.

22. СИЕ (вариант № 2 - уточнено в открито съдебно заседание - л. 90) е установила, че размера на непогасените от ищеца такси възлиза на 52,31 лв.

23. От страна на ищеца се претендира по - малка сума, поради което и този иск следва да бъде уважен изцяло.  

 

Разноски

 

24. Съобразно уважената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК. Следователно на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 270,32 лв.

25. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОСЪЖДА ответника К.Б.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, да заплати на ищеца „ЮБ” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, равностойността на заета сума (главница) по Договор за потребителски кредит с номер FL754299/03.12.2014 г. в размер на 12 844,69 лв. (дванадесет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки); възнаграждение под формата на възнаградителна лихва върху главницата за периода: 03.05.2015 г.  - 14.12.2016 г., в размер на 1 932,24 лв. (хиляда деветстотин тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки); мораторна лихва за периода: 03.05.2015 г. - 14.12.2016 г., в размер на 263,28 лв. (двеста шестдесет и три лева и двадесет и осем стотинки); законната лихва върху главницата от момента на подаването на исковата молба (22.12.2016 г.) до окончателното изплащане на задължението; възнаграждение под формата на месечна такса за обслужване на разплащателна сметка по чл. 5, т. 2 от договора, за периода: 03.05.2015 г. до 14.12.2016 г., в размер на 49,81 лв. (четиридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки).

 

            ОСЪЖДА ответника К.Б.А., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „ЮБ” АД, с ЕИК *******, направените по делото разноски в размер на 2 270,32 лв. (две хиляди двеста и седемдесет лева и тридесет и две стотинки).

           

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: