№ 8267
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110166316 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими
и необходими.
По искането на страните за допускане до разпит на свидетели, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване становищата на страните и
изясняване на обстоятелствата, за които желаят да бъдат разпитани.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.05.2023г. от 15:30
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Н. М. против „Соул
Китчън“ ЕООД, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1739 лева -
обезщетение за ползване на недвижим имот - първи и втори етаж от жилищна сграда с
адрес: гр. София, ул. "Кокиче" № 13, ведно с три мазета и таванския етаж за периода от
21.04.2021г. до 30.04.2021г., въпреки противопоставянето на наемодателя след
прекратяване на договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс от 01.07.2018 г. и без
основание, ведно със законната лихва от 01.07.2021г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 10.07.2021 г. по гр.д. № 38640/2021 г.
1
по описа на СРС, 81състав. Претендира
разноски.
Ищецът Т. Н. М. твърди, че е била в облигационни отношения с ответника
„Соул Китчън“ ЕООД по силата на договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс към него от
01.07.2018г., по който предоставила като наемодател на ответника за временно и
възмездно ползване първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. София, ул.
„Кокиче“ № 13, ведно с три мазета и дворно място без пътя за преминаване от дворната
врата до входната врата на сградата срещу. Поддържа, че срещу ползването на
недвижимия имот ответникът се задължил да заплаща възнаграждение в размер на 3
320 лева месечно, платим от 1 до 5 число на текущия месец. Посочва, че с покана от
20.10.2020 г., връчена на ответника на същата дата, последният е предизвестен за
прекратяване на договора с шестмесечно предизвестие съгл. чл. 6,4 от сключения
Анекс от 01.07.2018г., като съответно на 21.04.2021г. имотът е следвало да бъде
освободен. Допълва, че на 28.10.2020г. ответникът изпратил отговор, от който се
потвърждава, че поканата, съдържаща изявление за прекратяване на облигационната
връзка е получена от наемателя. На 16.12.2020г. отново е изпратен отговор до
ответника, в който е потвърдено, че на 21.04.2021г. в 11 ч. наемодателят ще бъде на
адреса на имота си за предаването му. Излага съображения, че доводите на ответника в
насока изтичане на предизвестието на 16.06.2021г., съдържащи се отговор на ответника
от 07.01.2021г. не отговарят на обективната действителност. Ищецът допълва, че в
последваща покана получена от дружеството наемател на 25.01.2021г. е отразено, че в
случай на неосвобождаване на нетия имот след изтичане срока на договора, считано от
21.04.2021г. ответното дружество дължи на основание чл.236 ЗЗД обезщетение за
ползване на имота в двоен размер на месечния наем. Заявява, че при посещение на
имота на дата 27.01.2021г., ищецът установил, че ответникът складира свои вещи на
таванския етаж, без това помещение да му е предоставено за ползване по силата на
процесния договор за наем. Посочва, че наемодателят е монтирал и съоръжение с
вентилационни тръби, както и бушони/предпазители и кабели, водещи до долните два
етажа, където ответникът осъществява ресторантьорска дейност. Поддържа, че на
21.04.2021г. имотът не е предаден, за което е съставен протокол и ответното дружество
е уведомено, че договорното правоотношение е прекратено, поради което се намира в
имота на ищцата без правно основание и при наличие на противопоставяне от страна
на собственика на осн. чл.236 ЗЗД. Отразено е, че на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД
собственикът на имота претендира обезщетение определено съобразно двойния размер
на уговорения наем – а именно за сумата 6 640 лева, за което ответникът е известен с
покана връчена на 25.01.2021г. Поддържа, че със съставения протокол ответното
дружество е уведомено, че за ползването на таванския етаж без правно основание
считано от 21.04.2021г. дължи на ищцата обезщетение в размер на 1000 лева месечно
до освобождаването му. Посочва, че с преводи от 08.04.2021г. и 19.04.2021г. е
заплатена сума в размер на 3021,20 лева, с която е погасено задължение за наем за 20
дни /от 01.04.2021г. до 20.04.2021г. в размер - 2213,40 лева/ и част от обезщетението за
периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г. , а именно 807,80 лева от дължими общо
2546,80 лева. Претендира остатък от дължимото обезщетение за ползване на имота без
правно основание за процесния период 21.04.2021г. до 30.04.2021г. в размер на 1739
лева, както и разноски в производството.
Ответникът „Соул Китчън“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Не оспорва сключването на договор за
наем с твърдяното съдържание и използването на имота през процесния период, като
2
твърди това да е на договорно основание. Поддържа, че процесният договор за наем е
действал между страните до 16.06.2021г. Излага съображения, че ищцата е признала, че
ответното дружество е заплатило месечния наем за м. април 2021г., с посочените две
преводни нареждания от 08.04.2021г. и 19.04.2021г., поради което счита, че няма
задължение за наем, нито за обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 ЗЗД. Твърди, че
съгласно договора за наем и анекса към него под наем е отдадена цялата сграда, т.е.
вкл. таванското помещение. Сочи, че същото е необитаемо, в лошо състояние и
представлява не тавански етаж, а подпокривно пространство. Допълва, че покривът е в
лошо състояние, че има течове, които налагали подлагането на кофи от страна на
служители на наемателя. Ответницата е информирана за това обстоятелство, като
същата посещава и ползва таванското помещение. Ответникът не спори да е изградил в
таванското пространство смукателна и нагнетателна инсталация, като поддържа, че
това следва от договора, доколкото имотът се ползва като ресторант. В тази насока
твърди, че наемодателят с договора е дал своето съгласие за изграждане на
инсталацията. Поддържа, че със заплащането на сумата в размер на 3021,20 лева е
заплатил обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 ЗЗД в пълен размер, поради което
исковата претенция се явява неоснователна. Претендира
разноски.
На основание чл.153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва
да се посочат следните факти: наличието на облигационно отношение по силата на
договор за наем от 01.04.2018г. и анекс към него от 01.07.2018 г., по което ищецът е
предоставил като наемодател на ответника като наемател за временно ползване първи и
втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. „Кокиче“ № 13, ведно с три
мазета и дворно място без пътя за преминаване от дворната врата до входната врата на
сградата; изпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя за
ползване имота; че е уговорена месечна наемна цена от 3 320 лв.; че на 08.04.2021г. и
19.04.2021г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3 021,20 лв., че в периода от
21.04.2021г. до 30.04.2021г. ответникът е използвал имота съгл. посоченото в договора
предназначение; на дата 21.04.2021г. е извършен оглед, при който е констатирано, че
имотът не е освободен/опразнен от наемателя; че наемателят ответник в периода от
21.04.2021г. до 30.04.2021г. е бил разположил в подпокривното пространство свои
вещи, както и че наемателят е изградил в същото смукателна и нагнетателна
инсталация и е поставил бушони и кабели;
По предявения иск с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че с поканата 20.10.2020г., достигнала до ответника, договорът е
прекратен считано от 21.04.2021г.; че наемодателят се е противопоставил на
използването на имота след прекратяване на облигационната връзка, както и размера
на претенцията.
По този иск в тежест на ответника е да докаже възраженията си относно датата
на прекратяване на договора, а при установяване на обстоятелствата в тежест на
ищеца, да докаже погасяване на задължението.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3