№ 3808
гр. С., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100502769 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Eк. С. А. срещу решение №
20162752/26.07.2021 г. по гр.д. № 33510/2020 г. по описа на СРС, IIГО, 56 състав, в
частта, с която е уважен предявеният иск от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя за
признаване за установено, че последният дължи сумата в размер на 1946,21 лв., ведно
със законната лихва, считано от 10.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, представляваща стойността на
топлинна енергия за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр.
С., ул. „****, аб. № 004766.
Жалбоподателят Eк. С. А. твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че не е ползвала топлинна енергия в процесния имот, тъй като
в имота не са налице отоплителни тела. Освен това, счита „Т.С.“ ЕАД не е
предоставило топлинни услуги, цената на които да е в размер на присъдената с
решението сума. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да
отхвърли иска за главница, представляваща цена за предоставена топлинна услуга.
1
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата и моли решението на
Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството
пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на въззиваемото дружество – „Техем
сървисис“ ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 2285,77 лв., представляваща
стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. С., ул. „****, аб. № 004766, ведно със законната лихва, считано от
10.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването; 39,14 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2020 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
278,92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 23.01.2020 г.; 7,27 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 23.01.2020 г.
Ищецът – „Т.С.” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С., ул. „****,
аб. № 004766. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019
г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 2285,77 лв., представляваща стойността
на топлинни енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в
гр. С., ул. „****, аб. № 004766, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2020 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването; 39,14 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2020 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
278,92 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 23.01.2020 г.; 7,27 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 23.01.2020 г.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед
2
указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
От приложеното ч.гр.д. № 6726 по описа на Софийски районен съд за 2020 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 3008862 от 10.02.2020 г., за вземанията, предмет на
първоинстанционното производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 14.02.2020 г. срещу длъжника Eк. С. А.. Длъжникът е възразил срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и с оглед
указанията на съда са предявени искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че искът за установяване дължимост на
цена за ползвана топлинна енергия се явява допустим.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по договор за предоставяне на топлинна енергия, по силата на което
ответникът дължи заплащането на цената на предоставените топлинни услуги в имот,
намиращ се в гр. С., ул. „****, аб. № 004766, че за периода, предмет на делото, е
доставил реално на ответника топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната в
исковата молба стойност.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че ответникът е бил потребител на топлинни
услуги в процесния имот за периода, предмет на делото.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата основна
съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които
се възприемат изцяло от съда като обективно и компетентно дадени, се установява, че
стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за периода от м.05.2016 г.
до м.04.2019 г. възлиза на сумата в размер на 2285,70 лв. В заключението по основната
съдебно-техническа експертиза е посочено и какво е количеството на потребената
енергия за отделните периоди и по компоненти. Вещото лице дава заключение, че
сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото разпределение
през процесния период е извършвано от дружеството за дялово разпределение
3
съгласно изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г. Съгласно заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза, приета в производството пред
първоинстанционния съд, в процесния период има студен водомер пред подгревателя
за битово горещо водоснабдяване, който е отчитан и са ползвани отчетените стойности
при изготвяне на изравнителните сметки. Също така, за процесния период не се налага
корекция на изравнителната сметка, въпреки че е налице размяна на местата на
водомерите за топла и студена вода, тъй като посоченото не се отразява на показанията
им и не се налага корекция на изготвената изравнителна сметка.
Следователно, за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 2285,70 лв. за предоставена топлинна енергия. Посоченият
извод следва и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в
производството пред Софийски районен съд.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Т.С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Т.С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„Т.С.” ЕАД от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно общите условия на „Т.С.” ЕАД от 11.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и
предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се счита,
че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на която
давностният срок е прекъснат – 10.02.2020 г., то в случая погасено по давност се явява
задължението за главница за топлинна енергия, изискуеми за периода до 10.02.2017 г.,
т.е. задълженията за периода от м.05.2016 г. до м.12.2016 г. Ответникът дължи цената
на предоставените топлинни услуги за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г. в размер
4
на 1946,21 лв.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на идентичност
между основанието на вземането за главница за топлинна енергия, заявено в
заповедното производство, и основанието на иска за главница за топлинна енергия,
разглеждан в исковото производство по чл. 422 ГПК. Основанието на вземането е
свързано с правопораждащия го факт, който в случая е договор за предоставяне на
топлинни услуги, сключен между страните. Посоченото основание е заявено както в
заповедното производство, така и в исковото производство по чл. 422 ГПК, явяващо се
продължение на заповедното производство, предвид подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20162752/26.07.2021 г. по гр.д. № 33510/2020 г.
по описа на СРС, IIГО, 56 състав, в обжалваната част, с която е уважен искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, предявен от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК **** срещу Е. С. А., ЕГН **********, за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1946,21 лв., ведно със законната
лихва, считано от 10.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването, представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. С., ул.
„****, аб. № 004766.
ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по
5
производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Т. С.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6