Решение по дело №519/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 635
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20234520100519
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 635
гр. Русе, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520100519 по описа за 2023 година
Исковете са с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.328,
ал.1, т.6 КТ.
Ищцата А. Й. С., чрез пълном. адв. Г. М. Г. твърди, че от 11.09.2020г. е
била назначена по трудов договор на длъжност “учител в група за целодневна
организация учебния ден I-IV/клас” в ОУ “Иван Вазов” гр. Русе. Съгласно
длъжностната характеристика за посочената длъжност, изискванията за
заемането й е притежаване на висше образование по специалността,
квалификация “учител” или педагогическа правоспособност. На 18.01.2023г.
й е връчена нова длъжностна характеристика, с която е въведено ново
изискване за заемане на длъжността – наличие на минимална професионална
квалификация степен V ПКС. Съгласно Наредба №15/22.07.2019г. за статута
и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, кандидатите за придобиване на професионална
квалификация степен V ПКС трябва да отговарят на посочените в чл.58, ал.1
изисквания: 2 години учителски стаж, удостоверение за участие в обучения за
повишаване на квалификацията и успешно положен устен изпит с успех не
по-малко от мн. добър 4.50. Директорът на ответното училище е знаел, че
ищцата не отговаря на посочените изисквания, но целенасочено е изменил
длъжностната характеристика по отношение на нея поради лично отношение
1
– наличие на съдебен спор с работодателя по гр. дело №5821/2022г. по описа
на Районен съд Русе, висящ административен спор пред НЕЛК с Директора
на училището относно оспорени болнични листи. Със Заповед
№632/23.01.2023г. Директорът на ОУ “Иван Вазов” е прекратил трудовото й
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ - поради липса на
необходимото за заеманата длъжност образование, считано от 24.01.2023г.
Заповедта е незаконосъобразна, нарушен е чл.8, ал.1 КТ - налице е
недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя, както и
дискриминационно отношение спрямо нея поради лично отношение, същата
е и неясна относно правните основания за прекратяване на трудовото
правоотношение. Моли съдът да отмени като незаконосъобразна Заповед
№632/23.01.2023г. на Директора на ОУ “Иван Вазов” и да я възстанови на
работа на заеманата до уволнението длъжност “учител в група за целодневна
организация учебния ден I-IV/клас” в ОУ “Иван Вазов”- гр. Русе. Претендира
за направените разноски по делото.
Ответникът ОУ “Иван Вазов”- гр. Русе, представляван от директора
Теодора Красимирова Й., изразява становище, че исковете са неоснователни.
Оспорва изцяло наведените твърдения в исковата молба. Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна. Ищцата не
притежава второто кумулативно изискване по длъжностна характеристика –
присъдена професионална квалификационна степен V (пета). Като
работодател има право да променя с щатното разписание и с длъжностните
характеристики изискванията за образование и квалификация за определена
длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, а дори да са
нормативно разписани, след като новите изисквания не влизат в
противоречие с тях. Като работодател е действала добросъвестно.
Изменението в изискванията за заемане на длъжността “учител в група за
целодневна организация учебния ден I-IV/клас” е въведено с оглед нуждите
на работата. Моли съдът да отхвърли предявените искове с присъждане на
направените по делото разноски.
По делото са представени писмени доказателства и са разпитани
свидетели.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От данните по делото е установено, че ищцата А. Й. С. е завършила
2
висше педагогическо образование, степен “магистър”, в Русенски
университет “Ангел Кънчев”, по специалността “Предучилищна и начална
училищна педагогика”.
С трудов договор №1451/11.09.2020г. ищцата е била назначена на
длъжност “Учител в група за целодневна организация на учебния ден I-
IV/клас” в ОУ “Иван Вазов” гр. Русе, с основно трудово възнаграждение в
размер на 1085.00 лв, считано от 11.09.2020г., със срок за изпитване шест
месеца. Договорът не е бил прекратен до изтичане на срока за изпитване,
поради което същият се счита за окончателно сключен – чл.71, ал.2 КТ.
В длъжностната характеристика на длъжността “Учител в група за
целодневна организация на учебния ден I-IV/клас” – л.11, връчена на ищцата
срещу подпис, са посочени следните изисквания за заемане на длъжността:
образование – висше по съответната специалност, квалификация - “учител”
или педагогическа правоспособност. Изискване за професионален опит или
други специфични изисквания е нямало.
С утвърдена нова длъжностната характеристика за длъжността, на която
ищцата е била назначена от 11.09.2020г., връчена й срещу подпис на
18.01.2023г. (л.54-58), работодателят е въвел ново изискване за
квалификация: придобита минимална професионална квалификационна
степен – V ПКС, необходимо за изпълнение на възложената работа по
длъжността и настъпило след сключване на трудовия договор с ищцата, на
което тя не отговаря.
Със Заповед №632/23.01.2023г. Директорът на ОУ “Иван Вазов”- гр.
Русе е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328,
ал.1, т.6 КТ - липса на необходимата професионална квалификация за
изпълняваната работа във връзка с извършена промяна в изискванията за
квалификация за заеманата от служителя длъжност, считано от 24.01.2023г. В
мотивите на заповедта е посочено, че длъжността учител в група за
целодневна организация на учебния ден I-IV клас е от изключително
значение за учебно-възпитателния процес и че от лицето, заемащо тази
длъжност, се изисква по-висока образователна подготовка, което може да се
придобие чрез по-висока квалификация, каквато е професионалната
квалификационна степен. В заповедта е посочено, че ищцата не притежава
ПКС и това води до некачествен учебно-подготвителен процес, видно от
3
множеството сигнали и заявления на родители за отписване на децата от
групата за целодневна организация на учебния ден – ГЦОУД II.
Служителката А. Й. С. не притежава второто кумулативно изискване -
присъдена V ПКС, съгласно изискванията по длъжностна характеристика за
длъжността “Учител в група за целодневна организация на учебния ден I-
IV/клас” в ОУ “Иван Вазов“ - гр. Русе, утвърдена на 06.01.2023г.
От показанията на свидетелката Т Б П, която е работела като начален
учител в ответното училище в периода 1993г.-2022г., когато е била уволнена,
се установява, че познава ищцата като млад колега, с когото е работила
няколко месеца преди уволнението си. Заявява, че ищцата няма ПКС, защото
не отговаря на условията, записани в Наредба №15/22.07.2019г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, едно от които е да има две години
професионален стаж, за да може да кандидатства дори за най-ниската пета
ПКС. Обяснява, че подаването на документ за кандидатстване за
педагогически специалист става през месеците юни/юли, полагането на
изпити са извършва през есента по учебно заведение, към което се
кандидатства – изисквания, на които ищцата може да отговаря през
настоящата година. Установява, че ищцата е имала проблеми в служебно
отношение с директора на училището, свързани с извършвана проверка на
болничните й листи, с прекратяване на отпуска й за известен период, с
“движение“ в групата на ищцата. Свидетелката познава и учителите Л Г.а и Н
Дв, които отскоро преподават в ОУ “Иван Вазов“, но не знае дали същите има
придобита ПКС.
Съгласно чл.58, ал.1 от Наредба №15/22.07.2019г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, лицата, които кандидатстват за придобиване на
пета професионално-квалификационна степен, следва да отговарят на
следните условия: да имат най-малко 2 години учителски стаж, да притежават
удостоверение за участие в обучения за повишаване на квалификацията и да
имат успешно положен устен изпит с успех не по-нисък от много добър 4,50.
Свидетелката Е Б В, начален учител в ОУ “Иван Вазов“, заявява, че на
ищцата й е било трудно да работи с учениците в групата за ЦОУД – ученици
от класа на свидетелката. Класът бил труден, част от учениците идвали без
4
домашно, с непроверено домашно или с грешно домашно за съответния ден,
което се явява основната работа в групата. Родителите недоволствали и част
от тях отписали децата си от групата на А. С., тъй като нейната работа с тях
не ги удовлетворявала. През учебната 2021/2022г. групата се разпаднала.
Дисциплината в групата била на много ниско ниво, от което идвали
затрудненията с писането на домашните работи и други проблеми, които
възниквали постоянно. Ищцата е имала позитивно отношение към учениците,
но не е била взискателна, не е била водеща и децата “надделявали“ над нея и
понякога не желаели да работят.
Свидетелката Й Д Ц, начален учител в ОУ “Иван Вазов“, разказва за
случай през м. октомври 2022г. с дете от групата на ищцата, което играело с
топка в коридора на училището. Поинтересувала се и разбрала, че няма
учител в класната стая. Подала жалба за случилото се, тъй като случилото се
било по време на учебен час и половината от децата били на двора, а другата
половина – в класната стая, играели на телефоните си и не знаели къде е
учителката им. Заявява, че на педагогически съвет е коментирано
обстоятелството, че децата в групата ЦОУД на ищцата намалявали.
Родителите на тези деца били притеснени, че тя не работела с учениците,
домашните им били грешни и недоволните родители искали да преместят
децата си в други групи. Отношението на директора Й. към ищцата било
нормално, не накърнявала достойнството й в нейно присъствие, отношенията
им не били конфликтни.
Свидетелката Л Т К, като родител на дете през настоящата учебна
година в занималнята с учител ищцата, заявява, че резултатът от нейната
работа бил никакъв. Всяка вечер, прибирайки се от занималнята, детето й
било с ненаписани домашни и изморено започвало тепърва да учи. От детето
си знае, че в занималнята си играят на телефоните, домашните са написани на
дъската и са грешни, те ги преписват и нищо не им се обяснява. Поради това
отписала детето си от занималня. Понастоящем дъщеря й отново е записана
на занималня, но с нова учителка и не е имало проблем с нея. Не е била
доволна от подготовката на детето си докато ищцата й е била преподавател,
поради което е написала жалба от 13.01.2023г. до директора – л.79.
Показанията на свидетелите се подкрепят от представените по делото
многобройни заявления за отписване на ученици от ГЦОУД с ръководител А.
5
С., докладна от Е В, протокол от 13.10.2022г. за наблюдение на учебен час,
сигнал, жалба и др.
Съгласно даденото тълкуване на закона в мотивите на ТР
№4/01.02.2021г. по тълк. д №4/2017г., ОСГК, ВКС, т.1А, когато минималните
изисквания за образование или професионална квалификация не са
предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези
изисквания с длъжностната характеристика. С оглед особеностите на
конкретната работа и нуждите на предприятието (в случая – учебно
заведение), работодателят може да въведе и по-високи изисквания за
образование и квалификация за заемане на определена длъжност от
нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов
договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните
умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната
трудова функция. Работодателят може да прекрати трудовия договор като
упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в
закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-
голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ако
работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя
образование и/или квалификация не представляват обективна причина за
изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но
впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за
заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на
въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е
приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването
от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на
индивидуалния трудов договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за липса на
изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще
противоречи на общия принцип, установен в чл.57, ал.2 от Конституцията на
Република България, да “не се допуска злоупотреба с права и тяхното
упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“, поради
което следва да бъде отречено. В тези хипотези прекратяването на трудовия
договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй
като основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е безвиновно, нито
поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от
работодателя с длъжностната характеристика минимални изисквания за
6
образование и квалификация, които с приемането на работа, двете страни по
договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за
изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия
договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, като се позове на тяхната липса,
като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да
изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за
това (по делото няма такива данни). В този случай липсата на притежаваните
от работника или служителя образование и/или професионална квалификация
при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно
установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание
за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,
ал.1, т.6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като
основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице
злоупотреба с право от страна на работодателя.
По делото не се спори, че в училището има три групи ЦОУД и другите
двама учители - Л Ц Г.а и Н В Д, също нямат ПКС (вж. протокола от съдебно
заседание на 21.03.2023г.). В т.см. са и представените на л.156-169
длъжностни характеристики на посочените двама учители, заявление за
кандидатура за 5 ПКС на Н Дв, операционни бележки и договор от
15.07.2022г. с обучаем Н Дв. Съдът намира, че след като новите изисквания за
професионална квалификация имат отношение към изпълнението на
определено задължение, те трябва да важат за всички служители, в чиято
трудова функция е включено това задължение.
Злоупотреба с право от страна на работодателя, в хипотезата на чл.328,
ал.1, т.6 КТ е налице, когато се установи, че ползвайки се от законово
допустими средства (промяна на изискванията за заемане на длъжността),
работодателят се стреми да постигне една-единствена цел: прекратяване на
трудовия договор само с конкретен служител - ищцата. От това следва, че
заповедта за уволнение по чл.326, ал.1, т.6 КТ е незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
Тъй като са налице основания за отмяна на заповедта за уволнение на
ищцата, тя следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност – “учител в група за целодневна организация учебния ден I-
IV/клас” в ОУ “Иван Вазов”- гр. Русе.
7
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата
адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 850 лв.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в общ
размер по двата иска 100 лв (50 + 50) следва да се заплати от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №632/23.01.2023г. на Директора на Основно
училище “Иван Вазов”- гр. Русе, с която на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е
прекратено трудовото правоотношение на А. Й. С. от гр. Русе, ЕГН
**********, считано от 24.01.2023г.
ВЪЗСТАНОВЯВА А. Й. С., ЕГН **********, на длъжността “учител в
група за целодневна организация учебния ден I-IV/клас” в ОУ “Иван Вазов” -
гр. Русе, която е заемала преди уволнението.
ОСЪЖДА Основно училище “Иван Вазов”, БУЛСТАТ *********, гр.
Русе, ул. “Петър Берон” №20, представлявано от директора Теодора
Красимирова Й. да заплати на адвокат Г. М. Г. от Адвокатска колегия гр.
Русе, ул. “Фердинанд” №4, ет.4, сумата 850 лв разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Основно училище “Иван Вазов” да заплати по сметка на
Русенски районен съд 100 лв държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от деня, посочен за обявяването му - 09.05.2023г., съгласно
чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8