Решение по дело №1178/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Т. дирекция Митница Варна, подадена чрез юриск. М. Х., против Решение № 533/21.04.2024 г. по НАХД № 20233110203356/2023г. на ВРС, ХV състав, с което е отменено наказателно постановление № BG2023/2000-71/НП от 06.07.2023 г. на директора на ТД Митница Варна, с което на „Магна Ойл“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 857,06 лв., на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в АУАН и в НП се съдържат всички необходими реквизити, както и че са спазени процедурата и сроковете за тяхното издаване, регламентирани в ЗАНН. Счита, че изводите на въззивният съд, че писмото, получено от швейцарската митническа администрация по линия на международното сътрудничество, няма официална доказателствена сила, са неправилни и противоречиви. Оспорва изводът на ВРС, че липсват допълнителни доказателства в подкрепа на нарушението, като твърди, че по преписката е налична фактура към писмото от швейцарските митнически власти за процесния автомобил, която е на по-висока стойност. Твърди, че изслушаната в хода на съдебното производство съдебно – счетоводна експертиза е неотносима към правния спор, тъй като осчетоводяването в счетоводството на дружеството е без касателство към реалната митническа стойност на стоката. Счита, че неправилно ВРС е кредитирал заключението по ССЕ и е приел, че реално платената цена на стоката е тази, която е отразена в счетоводството на „Магна Ойл“ ООД. Продажната цена на автомобила е именно посочената във фактурите, събрани по реда на международния обмен за информация. Счита, че не следва да съществува съмнение относно достоверността на предоставената информация, тъй като същата е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил проверка. Поддържа, че районният съд не е изпълнил задължението си по чл.13 ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, тъй като не е събрал и оценил всички доказателства за изясняване на релевантните за спора факти, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдено издаденото наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Ответната страна – „Магна Ойл“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. А. С., в писмена молба оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява и основателна поради следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Магна Ойл“ ООД против наказателно постановление № BG2023/2000-71/НП от 06.07.2023 г. на директора на ТД Митница Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 857,06 лв., на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 29.04.2021 г. в МП Пристанище Варна са представени документи за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стоки, изпратени от Швейцария, с получател „Магна Ойл “ ООД, а именно: 5 броя леки автомобили, изпратени от Швейцария, сред които стока № 5: лек автомобил, употребяван с повреди, марка “Ленд Ровър”, модел „RR VELAR“, тип D300, брой места 5, първа регистрация 20180228; цвят – черен, работен обем: 2993 см³, мощност 221 KWDIN, двигател № - неоткрит, дизел, шаси № SALYA2BK7JA735735. За стоката е представена митническа декларация № 21BG002005056243R3 от 29.04.2021 г. Към декларацията е приложена фактура от 20.04.2021 г. за 1800 CHF, която стойност е вписана и в е.д. 4/14 на М.. За автомобила са заплатени публични държавни вземания в размер на 368,08 лв. – мито и 809,77 лв. – ДДС. По реда на последващ митнически контрол е извършена проверка на представените пред митническите органи документи. В рамките на проверката е изпратено писмо до директора на Д. МРР, ЦМУ рег.№ 32-123151/14.04.2022 г., конкретизирано и допълнено с писмо рег. № 32-316091/19.09.2022 г., с искане за извършване на последваща проверка по линия на международното сътрудничество от митническите власти на Конфедерация Швейцария. От полученият в Агенция „Митници“ отговор от Швейцарската митническа администрация с рег.№ 32-433032/12.12.2022 г., с приложен списък на автомобили, включващ стоката, допусната за свободно обръщение с митническа декларация № 21BG002005056243R3/29.04.2021 г., и от съдържанието на придружителното писмо се установило, че износителят на автомобилите в Швейцария твърди, че представената пред българските митнически власти фактура не е издавана от него и че подписите върху нея не принадлежат на никой от служителите му. От швейцарските власти е изпратена фактура от 20.04.2021 г. на стойност 21 000 CHF с издател E.C. EXPORT CENTER SA и получател „Магна Ойл“ ООД, и фактура от 15.04.2021 г., издадена от FDM CARS SA и получател E.C. EXPORT CENTER SA на стойност 20500 CHF. Въз основа на събраната информация митническите органи са приели, че митническата стойност на стоката следва да бъде определена на основание чл. 70, пap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като се вземе предвид действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. За действителна цена на стоката била приета сумата от 21000 CHF, а за митническа стойност сумата от 37609,10 лв. Съобразно тази стойност били определени и допълнителни публични задължения в размер на 3760,91 лв. – мито и 8274,00 лв. - ДДС. След приспадане на заплатените било прието, че дължимите незаплатени държавни вземания за стоката възлизат на общо 10857,06 лева, от които мито в размер на 3392,83 лв. и ДДС – 7464,23 лева. За констатираното нарушение на 09.03.2023 г. е съставен АУАН спрямо „Магна Ойл“ ООД. Актът е изготвен в отсъствие на нарушителя и впоследствие е предявен и връчен на представляващия дружеството. В срокът по чл.44 от ЗАНН дружеството е подало писмени възражения. Въз основа на съставеният АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в срок и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, но в хода на съдебното следствие не са събрани категорични и безспорни доказателства за извършено от дружеството нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ, като такива не са били налице и в хода на административнонаказателното производство. ВРС е констатирал различия в представените от дружеството и от швейцарските митнически власти фактури и е приел, че след като се касае за два частни документа, ползващи се с еднаква доказателствена сила е следвало да бъдат събрани допълнителни доказателства за проверка на документите. Приел е, че изводът за осъществено нарушение е направен на база предположение и че макар информацията от Швейцарските митнически власти да е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, тя не е резултат от извършена самостоятелна проверка, а преповтаря отговор на частното лице – изпращач, без да вземе отношение относно достоверността на представените от изпращача документи, както и без да е посочено, че продавачът е потвърдил получаването на по-висока сума от конкретната продажба. ВРС е счел, че липсва извършено разследване от страна на швейцарските митнически власти, както и че от представеният отговор не се установява кое лице е дало информация от името на швейцарското дружество. Съдът е взел предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е счел, че между двете дружества е имало трайни търговски отношения, като разплащанията, в това число и за процесният автомобил, са извършвани по банков път. С тези мотиви съдът отменил наказателното постановление.

Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Несъответен на установените от доказателствата факти и обстоятелства е изводът на районния съд, че неправилно е определена по-висока митническа стойност от 21000 CHF за МПС, предмет на процесния внос. Правилно административнонаказващият орган е приел, че е осъществен съставът на описаното в НП нарушение.

По силата на чл. 56, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа. Въз основа на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, административнонаказващият орган е установил действителната митническа стойност на внасяната стока, тъй като е налице официален документ, получен по линия на международно сътрудничество, издаден от компетентните органи на Конфедерация Швейцария въз основа на Допълнителния протокол към Споразумението за свободна търговия между Конфедерация Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972 година. Поради това основателно е заключил, че предоставената от швейцарската митническа администрация информация притежава обвързваща административнонаказващия орган, а и съда доказателствена сила.

Според чл. 69-71 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническата стойност се основава на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. Тя евентуално може да бъде коригирана по реда на чл. 32 и чл. 33 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, по аргумент от чл. 70 от Регламент /ЕС/952/2013.

ВРС в мотивите си е приел, че представената информация от Швейцарските митнически власти е удостоверена от официален чуждестранен орган, като същевременно с това е счел, че информацията, посочена в писмото, не е резултат от проверка на контролен орган, а единствено преповтаря отговор на частно лице. Тези изводи на ВРС са неоснователни.

Информацията е получена след отправена от българските митнически власти молба за административна взаимопомощ въз основа на допълнителен протокол към споразумението за свободна търговия между Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972 г. за административна взаимопомощ в областта на митниците от 09.06.1997 год. В случая, въз основа на запитване от страна на българските митнически органи, е извършена проверка от швейцарските митнически власти, чиито резултати са обективирани в писмо рег. № 32-433032/12.12.2022 г. Изрично в него от митническите власти на Конфедерация Швейцария е посочено, че след извършване на проверки при износителя е установено, че 9-те превозни средства са продадени и фактурирани на три български дружества. При извършване на проверката от страна на продавача са представени писмени доказателства, с които той е придобил процесните автомобили, както и такива, с които ги е продал на българските дружества. Настоящият състав счита, че не е необходимо продавачът изрично да декларира получаването на по-висока стойност за конкретния автомобил, след като представя писмени доказателства за тези обстоятелства, а именно фактура от 20.04.2021 г..

Приложената към писмото фактура/[жк], сочеща продажна цена на процесния автомобил от 21000 CHF, действително е частен документ. Годно доказателство представлява и представената от наказаното дружество фактура на стойност 1800 CHF, но тя подлежи на съвкупна преценка с останалия събран доказателствен материал. Доказателствената им стойност следва да се преценява съвкупно с официалното изявление на компетентните швейцарски митнически органи. Към отправеното запитване българските митнически органи са приложили наличната фактура, но същата не е потвърден документ от страна на митническата администрация на Конфедерация Швейцария. Посочено е, че износителят твърди, че представената фактура не е издадена от него и подписите върху нея не принадлежат на нито един от неговите служители. Писмото представлява документ, който е изискан по линия на международното сътрудничество, осъществено въз основа на Споразумението и Допълнителния протокол и изхожда от компетентните власти на изпращащата го държава. Поради това информацията, която се съдържа в отговора на швейцарската митническа администрация, притежава висока степен на доказателствена стойност в частта относно цената на процесния автомобил при износа. В него изрично е уточнено, че приложената към искането на българската митническа администрация фактура не е издадена и подписана от износителя.

Неоснователно е прието от ВРС и че от представения отговор не може да се установи продажната цена на автомобила, тъй като в писмото е посочена обща сума за 9 автомобила, които са продадени и фактурирани на три български дружества. Действително в отговора е посочена обща стойност на продадените и фактурирани автомобили, но към него са приложени в отделни файлове документите за всеки един от вносовете, като под № 8 са приложени документите по отношение на процесния автомобил.

Основателно е възражението, че заключението на съдебно – счетоводната експертиза е неотносима към правния спор, тъй като осчетоводяването в счетоводството на дружеството е без касателство към реалната митническа стойност на стоката. Неправилно ВРС е кредитирал заключението по ССЕ и е приел, че реално платената цена на стоката е тази, която е отразена в счетоводството на „Магна Ойл“ ООД.

Правилно административнонаказващият орган е извършил преценка на обществената опасност на нарушението, с оглед на която е приел, че не е налице основание за квалифициране на случая като маловажен. В съответствие с разпоредбите, определящи вида и размера на санкцията, в НП е определен размер на имуществената санкция, при отчитане размера на избегнатите мита и ДДС, дължими съобразно митническата стойност на внесената стока.

Като е приел друго и е отменил оспореното НП, ВРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде потвърдено издаденото НП.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на общо 160 лв. за двете инстанции.

Водим от горното, Варненският административен съд, ІІІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 533/21.04.2024 г. по НАХД № 20233110203356/2023 г. на ВРС, ХV състав и В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG2023/2000-71/НП от 06.07.2023 г. на директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на „Магна Ойл“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, е наложена имуществена санкция в размер на 10 857,06 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА на „Магна Ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „Витоша“, [жк], [улица], представлявано от управителя Г. С. А., да заплати на Агенция „Митници“ разноски в размер на 160,00 (сто и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.