№ 351
гр. Благоевград, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500557 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 176/10.01.2020 година постановено по гр.д. № 428/2019 г.,
РС - гр. Г.Д. е признал за установено, че М. М. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26, вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград дължи на „АСВ”
ЕАД, ЕИК *******, гр.С., следните суми, присъдени с издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 104/2019 г. на Районен съд Г.Д., а именно в размер
от 1813.30 (хиляда осемстотин и тринадесет лева и тридесет стотинки)лева -
главница за периода от 21.05.2017г. до 21.12.2019г., договорна лихва 235.32
(двеста тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лева за периода от
21.06.2017г. до 17.01.2018г. и лихва за забава в размер на 89.66 (осемдесет
и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда - 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като
отхвърлил предявените искове над посочените размери като неоснователни.
РС е отхвърлил с решението си предявените от „АСВ” ЕАД, ЕИК
*******, гр.С. при условията на евентуалност осъдителни искове за
заплащане от М. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26, вх.А,
ет.6, ап.21, обл.Благоевград на ищцовото дружество, на следните неизплатени
по процесния договор суми, а именно: 5070.98 лева - главница за периода от
21.05.2017г. до 21.04.2023г ., по отношение на които е обявена предсрочна
1
изискуемост, договорна лихва 374.19 лева за периода от 21.05.2017г. до
17.01.2018г. и лихва за забава в размер на 396.08 лева за периода от
21.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
РС осъдил М. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26,
вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград да заплати на „АСВ” ЕАД, ЕИК *******,
гр.С. сумата от 61.65 (шестдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки)
лева, представляваща разноски по заповедното производство и сумата от
458.80 (четиристотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки) лева,
представляваща разноски по настоящото производство и отхвърля искането
за присъждане на разноски в останалата част, а също и да заплати на Районен
съд Г.Д. сумата от 171 (сто седемдесет лева и един) лева, представляваща
сторените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице,
ведно с 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
Постъпила е въззивна жалба от адв. И., особен представител на
ответника по иска М.Б. против това решение № 176/10.01.2020 година
постановено по гр.д. № 428 по описа на РС - гр. Г.Д. за 2019 година, в
установителната част на признатите вземания. Наведени са подробни
съображения срещу атакуваното решение - като неправилно. Отправено е
искане за отмяната му в обжалваната част, с която са уважени частично
предявените срещу ответника искове и постановяване на друго, с което бъдат
отхвърлени тези частично уважени искове като неоснователни.
Решение 176/10.01.2020 година постановено по гр.д. № 428/2019 г. от
РС Г.Д., не се обжалва в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на
чл. 422 ГПК установителни искове над признатия от съда размер.
Постъпил е в законовия срок писмен отговор от АСВ ЕАД по
постъпилата въззивна жалба от М.Б., чрез особения представител И.Т. И. -
съдебно решение. Изложени са подробни съображения, касаещи
неоснователността на тази жалба. Отправено е искане за оставянето й без
уважение и потвърждаване на атакуваното с нея съдебно решение в
обжалваната част.
Постъпила е въззивна жалба и от АСВ ЕАД, представлявана от
изпълнителния директор Д.Б., чрез юрисконсулт Л. против решение
176/10.01.2020 година, постановено по гр.д. № 428/2019 година на РС - гр.
Г.Д. в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените при условията
на евентуалност осъдителни искове. Наведени са доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, както
и доводи срещу първоинстанционното решение, като постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон.
Отправено е искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който
да бъде отменено решението на РС - гр. Г.Д. в обжалваната част и
произнасяне по същество на спора, като бъдат уважени предявените искове и
в тази им част. Претендират се сторени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
2
С въззивните жалби и постъпилия писмен отговор не са направени
доказателствени искания от страните.
С решение № 7751 от 07.05.2021 г., постановено по гр.д. № 428/2019 г.,
първоинстанционният съд е отказал да извърши поправка на ОФГ в решение
176/10.01.2020 година постановено по гр.д. № 428/2019 г.
Решението относно ОФГ не е обжалвано.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по
делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
същите са подадени в законоустановения срок от страните по делото, които
имат правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд
решение в частта, с която съответно искът е уважен или отхвърлен и
последиците от това, поради което съдът ги намира за допустими и следва
да се разгледат по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията,
дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
По въззивната жалба на адв. И., особен представител на ответника
по иска - М.Б. срещу решението на РС, в частта, с което е признато за
установено, че ответникът дължи на „АСВ” ЕАД, ЕИК *******, гр.С.,
следните суми, присъдени с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
104/2019 г. на Районен съд Г.Д., а именно в размер от 1813.30 (хиляда
осемстотин и тринадесет лева и тридесет стотинки)лева - главница за
периода от 21.05.2017г. до 21.12.2019г., договорна лихва 235.32 (двеста
тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лева за периода от
21.06.2017г. до 17.01.2018г. и лихва за забава в размер на 89.66 (осемдесет
и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда - 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, съдът
излага следното:
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и
правилно, а жалбата е неоснователна, по следните съображения от
фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд
правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към
изложената от него фактическа обстановка.
При анализа на събраните по делото доказателства, се установява, че:
3
На 09.05.2017г. между "У.К.Ф." ЕАД като кредитодател и ответника
като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит
№ 2718880. Предоставен е на ответника кредит в размер на 5000.00 лева за
потребителски нужди, а кредитополучателят е следвало да погаси заема на 72
месечни вноски, всяка по 103.78 лева, дължими до 21-о число на месеца,
считано от 21.05.2017г. до 21.04.2023г.
В договора е уговорена такса за разглеждане на кредита в размер на 150
лева, застрахователна премия от 5.89 лева, ГЛП 10.99%, ГПР 15.32%,
фиксирана надбавка от 10.98% и обща сума, дължима от длъжника в размер
на 7 472.42 лева. В чл.6 от договора бил уговорен начина на изчисляване на
размера на дължимата лихва, а в чл. 12 - изчисляване на размера на лихвата за
забава при неплащане в срок на дължимите вноски. В чл.12, ал.2 от договора
са описани случаите, в които кредитодателя има право да прекрати
едностранно кредитното правоотношение и да обяви всички дължими по
договора суми за предсрочно изискуеми.
На 17.01.2018г. между "У.К.Ф." ЕАД и ищцовото дружество бил
сключен индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. Въз
основа на договора за цесия вземанията към ответника по процесния договор
за потребителски паричен кредит № 2718880 от 09.05.2017г. са придобити от
ищеца. Изпълнителния директор на "У.К.Ф." ЕАД упълномощил ищцовото
дружество да уведомява съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците по договора
за цесия. До ответника било изпратено писмо № УПЦ-П-УКФ/2718880 от
29.01.2018 г., с което "У.К.Ф." ЕАД, чрез "АСВ" ЕАД уведомява ответника за
извършената цесия, както и обявява предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Писмото било изпратено чрез "Български пощи" ЕАД, но
върнато като непотърсено. Повторен опит за връчване на уведомление до
ответника за извършената цесия и обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит бил направен чрез ЧСИ Милица Велева, но
Б. не бил намерен на посочения адрес, което е отбелязано на разписката за
връчване.
Тъй като не последвало плащане по процесния договор, ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.д. 104/2019г.. по описа на Районен съд гр.Г.Д.. Заявлението е
уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ за посочените в настоящия иск суми - сумата от
5070.98лева, представляваща главница, сумата в размер на 374.19лв.-
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г., сумата от
271.07лв. - обезщетение за забава за периода от 21.05.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението - 30.01.2019 г. до изплащане на
вземането. Присъдени са в полза на заявителя - ищец в настоящото
производство и разноски по делото в размер на 114.80лв. за държавна такса и
юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2
4
от ГПК, кредиторът е депозирал настоящите искове.
Особеният представител на ответника оспорва истинността на подписа,
положен за длъжник в процесния договор за потребителски кредит №
2718880/09.05.2017 г.
По делото е изготвена съдебно - графическа експертиза, вещото лице по
която е изследвало подписите за потребител, положени върху представения
оригинал на договор за потребителски кредит № 2718880 от 09.05.2017 г.,
както и образци от подписа на лицето М. М. Б. положени в: Заявление за
издаване на документ за самоличност на български граждани с Вх. №
6719/27.10.2016 година , Разписка от 27.10.2016 година, подпис положен за
получил лична карта № ********* на 24.11.2016 год. и подпис положен на
24.11.2016 год. за върната лична карта №*********. Заключението до което е
достигнал е, че ръкописните подписи за потребител в Договор за
потребителски паричен кредит № 2718880 от 09.05.2017 година са положени
от М. М. Б. с ЕГН: **********.
По делото е изготвена и съдебно - счетоводна експертиза,
заключението на вещото лице по която е, че чистата стойност на кредита (без
сумата от 150 лв. за разглеждане на искането) в размер на 5000 лева по
договор за потребителски кредит № 2718880 от 09.05.2017 г. е усвоена на
09.05.2017 г. по сметката на М. М. Б. в У.Б. АД, с IВАN:
BG11UNCR70001522947208, като е предевена от страна на „У.К.Ф." ЕАД.
Извършено е погасяване на кредита на следните дети и със следните суми: за
падежна дата 21.05.2017 г. е извършено плащане на 23.05.2017 г. в размер на
103.82 лв., от които 79.02 лв. редовна главница, 18.87 лв., редовна лихва, 5.89
лв. месечна застраховка и лихва просрочие в размер на 0.04лв.
За периода от 21.05.2017 г. до 21.04.2023 г. размерът на неплатената
главница по договора е 5070.98 лв., а размерът на неплатената
възнаградителна лихва е 1879.47 лв..
В съдебно заседание вещото лице коригира допусната грешка при
изчисление на лихвите във отговорите на въпрос 3 и въпрос 4, които
съответно поддържа в следния вид:
За периода от 21.05.2017 г. до 21.01.2019 г. (датата на последната
падежирала вноска към момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение) размерът на неплатената главница е 5070.98 лв., а
размерът на неплатената възнаградителна лихва е 849.50 лв..
За периода от 21.02.2019 г. (датата на първата падежирала вноска след
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение) до 21.04.2023
г. (датата на последната погасителна вноска) размерът на неплатената
главница е 5070.98 лв., а размерът на неплатената възнаградителна лихва е
1029.97 лв..
Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и
договорната лихва, за периода от 18.10.2018 г. (денят, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до 01.02.2019 г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от съда) е 171.41 лв..
5
Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и
договорната лихва, за периода от 18.10.2018 г. (денят, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до 07.05.2019 г. (датата на
предявяване на осъдителните искове в съда) е 323.60 лв. (триста двадесет и
три лева и шестдесет стотинки).
Въззивният съд кредитира направените изводи от експерта, възприети и
от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е приел, че предявените по реда на чл. 422
ГПК искове са частично основателни.
Приел, че следва да зачете действието на договора за цесия, като
съобщена на ответника в хода на производството, а също и, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК в съда.
Като се позовал на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, приел, че длъжникът - ответник по иска,
дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Приел, че е настъпил
падежа на 32 договорени вноски по кредита, всяка в размер на 103.78 лв.,
включващи главница и договорна лихва, първата от които е заплатена от
ответника, според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ведно с
лихва за забавата от два дни в плащането й. Посочил, че към настоящия
момент ответникът дължи на ищцовото дружество вземането по 31
падежирали вноски с общ размер на дължимата сума 3217.18 лева, от които
1813.30 лева главница, 1221.24 лева договорна лихва, като не се дължат
застрахователни вноски.
Стигнал до краен извод, че предвид приетото по горе за ненастъпила
предсрочна изискуемост на кредита, за падежирали и заплатени по договора
за кредит суми, установителния иск следва да се уважи в размер на 1813.30
лева за претендираната главница и 235.32 лева договорна лихва, дължима за
периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г., а за претенцията над посочените суми
следва да се остави без уважение като неоснователно / в отхвърлителната част
това решение не е обжалвано/. Приел също, че на основание чл.86 от ЗЗД
дължал и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която
изчислена от съда чрез общодостъпния калкулатор на електронната страница
на НАП, дължимата законната лихва от деня на забавата на всяка дължима
към момента вноска до предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 30.01.2019г. е в размер на 89.66 лева. Ответникът дължал и
законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
При така изложените факти, въззивният съд намира, че правилно
районният съд е счел за доказани предпоставките за частично признаване
съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявените вземания от ответното
дружество.
Изложените в тази връзка съображения от районния съд се споделят
изцяло от настоящият състав.
6
По развитите доводи и възражения с въззивната жалба от адвокат И.И.,
особен представител на М. М. Б., въззивният съд намира същите за
неоснователни. Съображения:
1. Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд не е
отчел факта, че не е представено валидно доказателство, че сумата по
Договор за потребителски кредит № 2718880/3.05.2017 г, действително е била
преведена и предоставена на ответника. По делото е изслушана съдебно-
икономическа експретиза, от чието заключение се установява, че сумата е
преведена на ответника по разкрита сметка – на 09.05.2017 г. Този извод не е
опроверган с други надлежни доказателства или доказателствени средства, а
се подкрепя и от събраните писмени доказателства по делото. Следва да се
вземе предвид и това, че сметката по която е уговорено да се преведе сумата е
изрично посочена и в сключения договор. Ответникът по исковете е и
изплатил по кредита сума в размер на 103.82 лв.
2. Неоснователно е възражението, че назначеният особен представител
по реда на чл. 47 от ГПК има ограничен кръг права за целите на процеса и той
не може да приема материалноправни изявления, каквото е съобщаването на
цесията и обявяването на предсрочна изискуемост на договор за кредит с
връчената му искова молба.
Действително, съобщението за цесията не е връчено на длъжника. Това
не променя извода, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия, тъй
като уведомлението е достигнало до знанието на ответника с приложенията
към исковата молба. Този факт, настъпил в хода на производството по делото
следва да бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В съдебната практика е
прието, че уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД за прехвърлянето на вземането
може да бъде извършено от новия кредитор (цесионера), ако е упълномощен
за това от стария кредитор /цедента/ -решение по т.д. №62/2015г. на ВКС-ТК-
Второ т.о., решение №137/2.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014г.-ГК- Трето
г.о.;решение №156/30.11.2015г. по т.д.№2639/2014г.-ТК-Второ т.о. В случая
освен включената в цесионниядоговор клауза за предоставяне на право на
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, има и
изрично упълномощаване за това по представеното пълномощно. Връчването
на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД като приложение към исковата молба на
особения представител на ответника поражда за него предвиденото в чл.99
ал.4 ЗЗД действие (вж.решение №114/07.09.2016г. на ВКС-ТК-Второ т.о. по
т.д.№362/2015г.;решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ТК-Второ
т.о.;решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ТК-Първо т.о.).
Връчването на особен представител е приравнено на връчване на страната
(решение №209/28.11.2018г. по т.д. №2530/2017г. на ТК-Първо
т.о.;определение №260/16.05.2019г. по т.д.№1821/2018г. на ТК- Първо т.о.).
Предвид изложеното доводът на особения представител на ответника за
неизвършено съобщаване на цесията по чл.99 ал.3 ЗЗД, е неоснователен.
3. По развития довод с въззивната жалба, че в обжалваното решение ,
неправилно е възприето, че не е налице нищожност и неравноправни клаузи в
Договор за потребителски кредит № 2718880/3.05.2017 г., сключен между
7
цедента „У.К.Ф." ЕАД и отв. М. М. Б..
Въззивният съд споделя направения извод от първата инстанция.
Ответникът, чрез особения си представител е направил възражение за
нищожност на неравноправни клаузи в процесния договор - на чл.12, ал.2 и
ал.3 от ОУ към процесния договор. Прави се възражение за нарушение на
ЗПК по отношение на шрифта - Общи условия от стр.9 до стр.12 от всичките
общо 14 страници от договора - нарушение на чл. 5(4) от ЗПК, чл. 5(2) вр. 5(1)
ЗПК, поради неполучен стандартен европейски формуляр, чл. 5(12) ЗПК, тъй
като е уговорено и застраховка, и поръчителство, чл. 10(1), 10а(2), 11(1) (в
т.ч. и т. 10,19 и 20) ЗПК. Не е разяснено ясно и с място за отделен подпис
правото на потребителя да се откаже от Договора в 14-дневен срок, без да
дължи неустойки. Твърди, че договорът не е подписан на всяка страница,
което противоречи на чл. 11(2). На осн. чл. 22 ЗПК, както и чл. 9 ЗЗД
(противоречие с добрите нрави) вр. чл. 26 (1) ЗЗД, поради горните нарушения,
договорът е недействителен и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност (главницата) на кредита.
Не е налице неравноправност в клауза чл.12, ал.2 и ал.3 от ОУ към
процесния договор. Особеният представител обосновава възражението с
твърдението, че в чл.12, ал.2 е предвидена възможност за едностранно
прекратяване на договора и обявяване на вземанията за предсрочно
изискуеми, без уведомяване на длъжника. Както бе вече посочено, видно от
текста на цитираната разпоредба, в нея е предвидена възможност за
едностранно прекратяване на договора, но не и това да стане без уведомяване
на длъжника.
Констатира се и , че договорът е подписан на всяка страница, поради
което и това възражние е неоснователно.Няма законово изискване правото на
потребителя да се откаже от Договора в 14-дневен срок, без да дължи
неустойки (посочено в чл.4, ал.3 от договора)да бъде разяснено с място за
отделен подпис. По договора не са уговорени и застраховка и поръчителство,
посочени са дължимите суми, ГПР и общата дължима сума по
кредита.Липсват данни,че на кредитополучателя е предоставен стандартния
европейски формуляр, но следва да се сподели направения от
първоинстанционния съд извод, че същото не може да се счете като
основание за недействителност на договора съобразно чл.22 от ЗПК.
Въззивният съд намира възражението за нарушение по отношение на
шрифта за неоснователно, в обсъдената от първоинстанционния съд част от
договора, касаеща въззивното оспорване с тази жалба.
Първоинстанционния съд е изложил съображенията си по отношение
недействителността на клаузите, късъещи "Медицински въпросник за
приемане на застраховане" и "Декларация заприемане на застраховането по
застрахователна програма "Кредитна протекция Плюс" пакет Б или 66 Плюс"
(стр. от 8 до 12, включително). Със заявлението за издаване на заповедта е
посочено обаче, че не се претендира застрахователна премия за период след
21.10.2018 г., а както се посочи, в отхвърлителната част на исковете,
предявени по реда на чл. 422 ГПК – не се и обжалва атакувания акт.
8
Оспорва се и истинността на подписа, положен за длъжник в процесния
договор за потребителски кредит № 2718880/3.05.2017 г. По делото е
изготвена съдебно - графическа експертиза, вещото лице по която е
изследвало подписите за потребител, положени върху представения оригинал
на договор за потребителски кредит № 2718880 от 09.05.2017 г., както и
образци от подписа на лицето М. М. Б. положени в: Заявление за издаване на
документ за самоличност на български граждани с Вх. № 6719/27.10.2016
година , Разписка от 27.10.2016 година, подпис положен за получил лична
карта № ********* на 24.11.2016 год. и подпис положен на 24.11.2016 год. за
върната лична карта №*********. Заключението до което е достигнал е, че
ръкописните подписи за потребител в Договор за потребителски паричен
кредит № 2718880 от 09.05.2017 година са положени от М. М. Б. с ЕГН:
**********, поради което и това възражение е неоснователно.
В обобщение, въззивната инстанция приема, че ищецът - цесионер се е
легитимирал като кредитор на ответника, т.к. уведомлението за цесията,
приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и
съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този
момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил
след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде
съобразен от съда. Вземането на ищеца за главница, договорна лихва и
законна лихва е дължимо, въпреки че предсрочната изискуемост на договора
за кредит не е била обявена на длъжника - ответник преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като това вземане е
формирано от вноските по погасителния план по договора за кредит, като
всички вноски са с настъпил падеж към момента на приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция. Договорът е валиден. Поради това,
установителният иск по чл.422 ГПК за вземането на ищеца следва да бъде
частично уважен в размерите установени от първоинстанционния съд и
неговото решение в тази обжалвана част следва да се потвърди.
Въззивният съд не обсъжда вноските с настъпил падеж към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, доколкото
решението не се обжалва в тази му отхвърлителна част по установителните
искове.
Доколкото доводите в жалбата са неоснователни, а вземанията, за които
исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК са частично уважени се
установяват от доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза,
и по делото не се установи плащане на същите от длъжника, то решението в
тази част, се явява правилно и следва да се потвърди. Като последица от това,
решението следва да се потвърди и в частта относно разноските, които
ответникът е осъден да заплати по искове с правно основание чл. 422 ГПК.
По въззивната жалба на „АСВ“ ЕАД :
Предвид частичната неоснователност на установителните искове,
първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по предявените при
условия на евентуалност осъдителни искове, в частта им за сумите,
9
надхвърлящи приетата от съда основателност на установителните искове.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо в
частта, в която се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по евентуално
предявения осъдителен иск в размерите, приети от съда като частично
основателни по установителните искове и производството следва да бъде
прекратено в тези му части.
Съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало
условието, от което зависи разглеждането му – неуважаването на главния иск,
а ако се е произнесъл по същество по този иск, то в тази част решението му се
явява процесуално недопустимо. Вярно е, че ако главният иск би бил приет за
основателен изцяло, съдът не би следвало да се произнася по евентуално
съединеният. Същата хипотеза би била налице и ако претенцията е приета за
основателна до определен размер и то на основанието по главния иск – така в
решение № 25 от 03.04.2009 год., постановено по т.д.N 504 по описа за 2008
год. на ВКС, първо т.о.
Поради което и решението следва да се обезсили в частта, в която е
отхвърлен иска за сумите: в размер от 1813.30 (хиляда осемстотин и
тринадесет лева и тридесет стотинки)лева - главница за периода от
21.05.2017г. до 21.12.2019г., договорна лихва 235.32 (двеста тридесет и пет
лева и тридесет и две стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до
17.01.2018г. и лихва за забава в размер на 89.66 (осемдесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
30.01.2019 г., като производството по делото следва да бъде прекратено в
тази част поради недопустимост.
Тези суми са част от претенцията, приета за основателна до определен
размер и то на основанието по главния иск , предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Въззивият съд приема, че първоинстанционното решение по
евентуалната претенция следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен
иска за главница от 3 257.68 лв., който подлежи на разглеждане по
осъдителната евентуална претенция, и представлява разликата между общия
размер главница, претендиран с исковата молба и признатата установителна
претенция в размер на 1813.30 лв. за периода от 21.05.2017г. до 21.12.2019г.
/по изчисление на съда : претендирани 5 070.98 лв. минус 1813.30 лв./, като
препраща и към мотивите си изложени с това съдебно решение досежно
основателността.
Както се посочи, касае се за валиден договор. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
10
уведомяване на длъжника- ответник. Горното становище е залегнало в
мотивите на Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., I т.о., ТК на
ВКС. Цедираното вземане също е съобщено по този ред.
Евентуалната претенция е основателна за сумата от 3 257.68 лв. и за
период от 22.12.2019 г. – 21.04.2023 г. – дължима главница по цедираното
вземане, касаещо процесния договор за кредит. Размерът е доказан и със
заключението по изслушаната съдебна експертиза.
Главницата се дължи ведно със законната лихва върху призната сума от
3 257.68 лв., считано не от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането, а от датата на исковата
молба по осъдителния иск, която е 03.05.2019 г. до изплащане на вземането.
По претенцията за договорна лихва от 374.19 лева за периода от
21.05.2017г. до 17.01.2018г. :
Както се посочи същата е недопустима за сумата от 235.32 (двеста
тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лева за периода от
21.06.2017г. до 17.01.2018г. Това е и признатата сума по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, която е доказана, че се дължи в периода до 17.01.2018
г., претендиран с исковата молба – по изчислението на в.л. в приетата
експертиза.
Евентуалната претенция за договорна лихва следва да се разгледа
за сумата от 138.87 лв., която всъщност е отхвърлената част на иска по
изчисление на този съд.
Признатата по евентуалния осъдителен иск главница, която се дължи е
3 257.68 лв. и е уважена за период, чието начало е след крайния период на
претендирания за договорна лихва – 17.01.2018 г.
Изменение на осъдителния иск не е предприето от ищеца в хода на
процеса, а претенцията над сумата от 235.32 лв., призната по реда на чл. 422
ГПК до претендираната такава с исковата молба от 374.19 лв., която сума е
равна на 138.87 лв. - следва да се остави без уважение като неоснователна,
като първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част следва да
се потвърди.
По претенцията за лихва за забава:
Както се посочи същата е недопустима за разглеждане за сумата в
размер на 89.66 (осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева за
периода от 21.06.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 30.01.2019 г., която е признатата сума по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Евентуалната искова претенция е за сумата в размер на 396.08 лева за
периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда,
която е 03.05.2019 г.
Същата следва да се разгледа за периода от 21.02.2019 г. до 03.05.2019
г./ датата на исковата молба/ и за сумата, неприета за основателна по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК – която е 306.42 лв. по изчисление на този
съд - /разликата между 396.08 лв. и 89.66 лв./ .
11
По изчисление на съда, дължимата сума в този период е 65.16 лв. и
първоинстанционното решение следва да се отмени в тази му част, като за
разликата над признатата от съда сума от 65.16 лв. до разгледаната
допустима претенция в размер на 306.42 лева, представляваща сумата от
241.26 лв. - съдът ще отхвърли този разгледан при евентуалност иск, като
неоснователен, като за тази сума от 241.26 лв., която се включва в
отхвърлителния диспозитив по този евентуален иск, първоинстанционното
решение – следва да се потвърди като правилно.
На основание чл.78, ал.8 ГПК,вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП жалбоподателят Б. дължи на въззиваемото дружество направените по
делото разноски пред настоящата инстанция за юрисконсулт в размер на 100
лв. и 268.30 лв. за заплатени разноски за особен представител пред въззивния
съд. Или общо сумата от 368.30 лв. разноски по делото.
Същият следва да заплати на АСВ ЕАД съобразно уважената част на
евентуалните искове и сума в размер на 135.88 лв. от общо внесена
държавна такса пред въззивния съд в размер на 151.42 лв.
В първоинстанционното производство са присъдени в полза на ищеца
сторени в исковото производство разноски в размер на 458.80 лв. съобразно
уважената част на исковете, от общо сторени такива в размер на 1226.46 лв.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба на АСВ, Б. следва да
заплати на АСВ ЕАД допълнително разноски в размер на още 650 лв.,
съобразно уважената част на евентуалните искове.
Общо дължимите разноски, които М.Б. следва да заплати на АСВ ЕАД
пред първата и въззивна инстанции са в размер на 1 154.18 лв.
На особения представител на жалбоподателя - адв. И.И., следва да се
изплати възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство пред въззивния съд в размер на 268.30 лв., внесено с
платежно нареждане от 04.08.2020 г.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 176/10.01.2020 година постановено по гр.д.
№ 428/2019 г. по описа на РС - гр. Г.Д., в частта, в която РС – Г.Д. – е
признал за установено, че М. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул.
"Г.Д., № 26, вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград дължи на „АСВ” ЕАД, ЕИК
*******, гр.С., следните суми, присъдени с издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 104/2019 г. на Районен съд Г.Д., а именно: в размер от 1813.30
(хиляда осемстотин и тринадесет лева и тридесет стотинки)лева - главница
за периода от 21.05.2017г. до 21.12.2019г., договорна лихва 235.32 (двеста
тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лева за периода от
21.06.2017г. до 17.01.2018г. и лихва за забава в размер на 89.66 (осемдесет
и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до
12
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и в частта, в която РС – Г.Д. е ОСЪДИЛ М. М. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26, вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград
да заплати на „АСВ” ЕАД, ЕИК *******, гр.С. сумата от 61.65 (шестдесет и
един лева и шестдесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски по
заповедното производство и сумата от 458.80 (четиристотин петдесет и осем
лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство,
както и в частта, в която М. М. Б. е осъден да заплати на Районен съд
Г.Д. сумата от 171 (сто седемдесет лева и един) лева, представляваща
сторените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице.
В останалата част, с която установителните искове, предявени по реда
на чл. 422 ГПК са отхвърлени, решението е влязло в законна сила, поради
необжалването му в установения от закона срок.
Обезсилва като недопустимо решение 176/10.01.2020 година
постановено по гр.д. № 428/2019 г. по описа на РС - гр. Г.Д., в частта, в
която РС – Г.Д. е отхвърлил предявените от „АСВ” ЕАД, ЕИК *******,
гр.С. при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане от М.
М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26, вх.А, ет.6, ап.21,
обл.Благоевград на ищцовото дружество, на следните суми, а именно: в
размер от 1813.30 (хиляда осемстотин и тринадесет лева и тридесет
стотинки)лева - главница за периода от 21.05.2017г. до 21.12.2019г. / част от
общо претендирана сума по осъдителния иск в размер на 5 070.98 лв./,
договорна лихва от 235.32 (двеста тридесет и пет лева и тридесет и две
стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до 17.01.2018г. /част от общо
претендирана сума по осъдителния иск в размер на 374.19 лв. /и лихва за
забава в размер на 89.66 (осемдесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки) лева за периода от 21.06.2017г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.01.2019 г. / част
от общо претендирана сума по осъдителния иск в размер на 396.08 лв. и за
краен период до подаване на исковата молба в съда/, като прекратява
производството в тази му част поради недопустимост.
ОТМЕНЯ решение 176/10.01.2020 година постановено по гр.д. №
428/2019 г. по описа на РС - гр. Г.Д., в частта, в която РС – Г.Д. е отхвърлил
предявените от „АСВ” ЕАД, ЕИК *******, гр.С. при условията на
евентуалност осъдителни искове за заплащане от М. М. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26, вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград на ищцовото
дружество, на следните неизплатени по процесния договор суми, а
именно:
сума в размер на 3 257.68 лв., представляваща остатък от дължима
главница по сключен на 09.05.2017 г. между "У.К.Ф." ЕАД като
кредитодател и М. М. Б. като кредитополучател договор за
потребителски паричен кредит № 2718880, и дължима за период от
13
22.12.2019 г. – 21.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
както и обезщетение за забава в размер на сумата от 65.16 лв. дължимо
за периода от 21.02.2019 г. до 03.05.2019 г.,
вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26,
вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград да заплати на „АСВ” ЕАД, ЕИК *******,
гр.С.:
1. сума в размер на 3 257.68 лв., представляваща остатък от дължима
главница по сключен на 09.05.2017 г. между "У.К.Ф." ЕАД като
кредитодател и М. М. Б. като кредитополучател договор за
потребителски паричен кредит № 2718880, и дължима за период от
22.12.2019 г. – 21.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на исковата молба - 03.05.2019 г., до изплащане на
вземането;
обезщетение за забава в размер на 65.16 лв. дължимо за периода от
21.02.2019 г. до 03.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение 176/10.01.2020 година, постановено по гр.д.
№ 428/2019 г. по описа на РС - гр. Г.Д., в частта, в която РС – Г.Д. – е
отхвърлил с решението си предявения от „АСВ” ЕАД, ЕИК *******, гр.С.
при условията на евентуалност, осъдителен иск за заплащане от М. М. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26, вх.А, ет.6, ап.21,
обл.Благоевград, на следните суми:
сумата в размер на 138.87 лв. – представляваща договорна лихва за
периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г. /и която сума представлява
разликата над сумата от 235.32 лв., призната като дължима договорна
лихва по реда на чл. 422 ГПК до претендираната такава в по-висок
размер с исковата молба от 374.19 лв.,
както и на обезщетение за забава в размер на 241.26 лева, за периода от
21.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул. "Г.Д., № 26,
вх.А, ет.6, ап.21, обл.Благоевград да заплати на „АСВ” ЕАД, ЕИК *******,
гр.С., бул."Д-р П.Д." № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, сумата в размер на 1
154.18 лв. - разноски пред първоинстанционния и въззивния съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.И. възнаграждение за осъщественото от нея
процесуално представителство на М.Б. пред въззивния съд в размер на 268.30
лв., внесено с платежно нареждане на л.43 от приложено въззивно дело
№344/2020 г. по описа на БлОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15