№ 1050
гр. Варна, 20.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500478 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по:
1) въззивна жалба входящ № 5934/23.01.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Иван
Богданов- прокурор при РП-Варна, срещу Решение № 179/16.01.2024 г.,
постановено по гр. д. № 5048/2023 г. по описа на РС-Варна, 26-ти състав, в
осъдителната му част, с което съдът е: осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на С. Д. А., ЕГН ********** от с. Генерал
Кантарджиево, обл. Варна, сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение
за причинени му неимуществени вреди, както и сумата от 856 лв.,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху горните суми считано от 24.04.2023 г., до
окончателното плащане, на основание чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, вследствие
на неоснователно водено срещу него досъдебно производство № 513/2022 г.
по описа на сектор „Пътна полиция“ – Варна при ОДМВР – Варна, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Прокуратурата на Република България счита обжалваното
първоинстанционно решение за неправилно. Счита, че фактическият състав за
реализиране на отговорността на прокуратурата по ЗОДОВ не е осъществен с
оглед обстоятелството, че С. Д. А. не е бил привличан в качеството на
обвиняем, а единствено е бил разпитан в качеството на свидетел по
образуваното досъдебно производство.
Отделно от горното счита, че направените разходи за адвокатско
възнаграждение и по фактура за извършен токсикохимичен анализ,
претендирани като имуществени вреди, са направени по желание на С. Д. А. и
1
не следва да бъдат обезщетявани. Счита, че размерът на присъденото
обезщетение за претърпени от С. А. неимуществени вреди е прекомерно
завишен.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявените срещу Прокуратурата на Република
България искове. В условията на евентуалност, моли размерът на
определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – С. Д. А., чрез
процесуалния си представител адв. А. Д. от АК-Варна, е подала отговор на
въззивната жалба, с който моли съда да остави без уважение
въззивната жалба, тъй като същата е неоснователна.
2) Въззивна жалба входящ № 6691/25.01.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от С. Д. А., чрез процесуалния му представител адв. А. Д. от АК-
Варна, срещу Решение № 179/16.01.2024 г., постановено по гр. д. №
5048/2023 г. по описа на РС-Варна, 26-ти състав, в отхвърлителната му част, с
което съдът е: отхвърлил предявения от С. Д. А. против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание по чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ, за
осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. Д. А.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
неоснователно водено срещу него досъдебно производство №513/2022 г. по
описа на сектор „Пътна полиция“ – Варна при ОДМВР – Варна, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК., за разликата над уважения размер от
1500 лева до първоначално претендирания от 7400 лв.
С. Д. А. счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за
неправилно и незаконосъобразно. Счита определеното му от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди за
несправедливо. Моли първоинстанционното решение в обжалваната му част
да бъде отменено, като неправилно и явно несправедливо и вместо него
въззивният съд да постанови друго, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да заплати допълнително сумата от 5900 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на неоснователно водено срещу него досъдебно производство
№513/2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – Варна при ОДМВР –
Варна, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК от насрещната страна – Прокуратурата на
Република България не е подаден отговор на въззивната жалба.
В двете жалби и отговора не са направени искания за събиране на нови
доказателства.
Съдът, като съобрази постъпилите въззивни жалби и отговора,
намира следното:
Постъпилите въззивни жалби са подадени в законоустановения срок,
редовни са, подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Същите следва да бъдат приети за разглеждане и разгледани по
2
същество в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ: 1) въззивна жалба входящ №
5934/23.01.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от Прокуратурата на
Република България, чрез прокурор Иван Богданов - прокурор при РП-Варна,
срещу Решение № 179/16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 5048/2023 г. по
описа на РС-Варна, 26-ти състав, в осъдителната му част и 2) въззивна жалба
входящ № 6691/25.01.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от С. Д. А., чрез
процесуалния му представител адв. А. Д. от АК-Варна, срещу Решение №
179/16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 5048/2023 г. по описа на РС-Варна,
26-ти състав, в отхвърлителната му част.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание
за 15.04.2024 г. от 13:30 часа , за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3