Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI граждански състав в публично заседание на 24 април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 512 по описа на 2018 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът К.Х.И.
твърди, че в края на м.август 2016г. получил писмо по пощата от Арбитражен съд
към Сдружение „Професионално сдружение за извънсъдебно решаване на спорове“, с
искова молба подадена от ответника „С.Г.Груп“ ООД, с ЕИК: ********* до
Арбитражен съд към ПСИРС, в която били наведени твърдения, че по договор за
цесия между „С.Г.Груп“ ООД и Космо България Мобайл ЕАД, ищеца „С.Г.Груп“ ООД е
встъпил в правата си на кредитор спрямо К.Х.И. за незаплатена мобилна услуга
ведно със санкциите за неизпълнение по договор, обезпечения и лихви. Въз основа
на исковата молба било образувано арбитражно дело №33308/2016г. по описа на АС,
с ищец „С.Г.Груп“ ООД, с ЕИК: *********
срещу К.Х.И. за сумата от 290.34 лева – главница, 183.53 лева – мораторна
лихва считано от 24.04.2010г. до 27.07.2016г. и разноски в размер на 125лв, или
общ размер 600.87 лева.
За делото било
изпратено уведомление с указания от Арбитражен съд, че в 10-дневен срок може да
се подаде отговор по иска с цел защита на правата му.
Поради това се
консултирал с адвокат и го наел да изготви отговор и да го представлява по
делото, като му заплатил за услугите възнаграждение в размер на 300 лева. В
предвиденият срок адвокатът му подал отговор и го изпратил до Арбитражен съд
към ПСИРС. На 12.01.2017г. били приети измененията в ГПК, с които се забранило
потребителските спорове да се решават от арбитражни съдилища. Всички висящи
дела срещу потребители, заведени пред арбитражни съдилища, били прекратени след
влизане в сила на промените в ГПК. До настоящият момент не бил получил
определение за прекратяване на делото и произнасяне относно искането му да му
бъдат присъдени, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, но
арбитражно дело №33308/2016г. по описа на АС било прекратено ex lege.
Предвид изложеното
бил принуден да подаде настоящата искова молба. Счита, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на арбитражното дело и преди завеждане
на посоченото арбитражно дело „С.Г.Груп“ ООД е следвало да провери местната
подсъдност на иска си и да образува делото в Районен съд Русе. Подавайки
исковата молба в Арбитражен съд към ПСИРС , ответникът е нарушил едно от
основните начала в гражданския процес – добросъвестно да упражнява своите
процесуални права. С факта, че делото е прекратено по закон и няма произнасяне
по искането, да бъдат присъдени, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, по образуваното срещу него арбитражно дело, И. е претърпял
имуществени вреди, защото е бил принуден
да брани правния си интерес срещу последиците от предявения срещу него иск.
Счита, че е налице причинна връзка между образуваното арбитражно производство и
претърпените от него вреди, доколкото направените от него разноски са за
получаване на квалифицирана правна помощ и представителство, необходими за
осъществяване правото на защита на ответника по делата и същите не биха били
извършени , ако спрямо него не била подадена искова молба. Твърди, че
имуществото му е намалено с дадените от него 300 лева за осъществяване на
защитата му и не би претърпял тези вреди, ако при осъществяване на своите
процесуални права ответникът се е съобразил със закона.
С оглед на гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което ответникът „С.Г.Груп“ ООД бъде осъден да заплати
сумата от 300.00 лева обезщетение за имуществени вреди – стойността на
заплатените от него разноски по арбитражно дело № 33308/2016г. на Арбитражен
съд София, представляващи адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът
„С.Г.Груп” ООД, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор и
взема становище по предявения иск, като на първо място поддържа, че е
недопустим, тъй като отговорността за разноски може да се ангажира и реализира
само в същото производство, в което са направени. На следващо място заявява, че
е неоснователен, тъй като ищецът е направил изрично възражение, предвидено в
Правилника на АС София, за некомпетентност на Арбитражен съд София да се
произнесе по спора и на това основание производството е било прекратено.
Моли
предявения иск като недопустим да бъде оставен без разглеждане и производството
прекратено, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлен като неоснователен
и бъдат присъдени разноските в размер на адвокатското възнаграждение.
Доказателствата
по делото са писмени.
Съдът,
след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, с оглед доводите и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че ответното дружество „С.Г.Груп” ООД е подало искова молба
срещу ищеца К.Х.И., въз основа на която е образувано арбитражно дело № 33308/2016г.
по описа на Арбитражен съд София. В указания 10-дневен срок ищецът И. е
депозирал отговор със становище, че делото следва да се прекрати поради липса
на арбитражна клауза между него и „Теленор България“ ЕАД.
Няма
спор и относно обстоятелството, че с определение производството е било прекратено
поради липса на арбитражно споразумение, както и че с молба ищецът И. е
направил искане за допълване на определението за прекратяване на делото с
произнасяне и по въпроса за присъждане на разноските.
С
определение Арбитражен съд гр.София е оставил без разглеждане молбата на ищеца
за допълване на определението, като е приел, че след като не разполага с
правораздавателна власт да реши какъвто и да било спор между страните, той не
разполага и с такава за осъждане на която и да било от тях за разноски, сторени
във връзка с производството. Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване. По горните факти няма спор между страните. Спорен е въпроса следва
ли съдът в образуваното исково
производство да се произнася по сторени разноски от страната в
образувано, но прекратено арбитражно дело по описа на АС гр.София.
С оглед
установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, каквото е основанието на предявения иск, всеки е
длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму. С оглед така
очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е
налице действие или бездействие на ответника, от което като пряка и
непосредствена последица да са му били причинени твърдяните имуществени вреди.
Съставът на чл.45 от ЗЗД изисква да се установи не само фактът, че ищецът е
претърпял вреди, каквито несъмнено са налице, но да се установи и причинната
връзка на тези вреди с противоправното поведение на ответниците, т. е. казано по
друг начин, за да възникне отговорност по чл.45 ЗЗД, е необходимо не само да се
установи наличие на претърпени вреди, но и да се установи, че тези вреди са
резултат от противоправно и виновно поведение на дееца. Безспорно е, че в
случая са налице щети, причинени на ищеца – сторени разноски в арбитражно
производство, образувано от ответното дружество и то при липса на арбитражно
споразумение.
Действително
между страните липсва арбитражно споразумение, съгласно което да е възложено на
Арбитражен съд гр.София разглеждането на спорове, но от друга страна съгл.
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ЗМТА се смята, че има арбитражно споразумение и
когато ответникът писмено приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или
когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на
арбитража. Според чл.2, ал.4 от Правилника на Арбитражен съд гр.София „смята
се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред
Арбитражния съд, а ответникът не оспори в срока за отговор компетентността на
Арбитражния съд”. В случая ищецът И. е оспорил компетентността на Арбитражния
съд, поради което делото е било прекратено с определение.
Безспорно
е, че не е налице арбитражна клауза в договора, сключен между ищеца И. и
„Теленор България” ЕАД, но образуването на производство пред Арбитражен съд
гр.София не съставлява противоправно поведение и вредите, за които се твърди да
са претърпени не са пряка последица от образуването на производството.
Предявяването
на искова молба срещу ищеца пред Арбитражен съд гр.София независимо дали същият
е допустим или не, основателен или не, не съставлява противоправно поведение.
Не е противоправно поведение и предявяването на иск неоснователно, т.е. без
наличие на арбитражна клауза в договора между ищеца И. и „Теленор България”
ЕАД.
Изложеното
по -горе обуславя извод за липса на една от предпоставките за наличието на
непозволеното увреждане, а именно виновното противоправно поведение на
ответника, кумулативното наличие на които предпоставя основателност на предявения
иск.
Законът
изисква поведението на дееца да е виновно, за да е налице и отговорността.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД “При всички случаи.... вината се предполага до
доказване на противното”. Вината е позитивен елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, т. е. при този тип отговорност вината е специфично
понятие, важащо само за деликтната отговорност. От друга страна вината винаги
отразява субективно отношение на един субект - в случая ответника - към
неговото поведение.
Съдът
намира, че в конкретния случай не се установи виновно, противоправно поведение
на ответника, което да е в причинна връзка с твърдените вреди.
Съдът
приема, че в случая няма виновно, противоправно поведение на ответника, т. е.,
същия не следва да носи отговорност, независимо от това, че е налице причинена
вреда на ищеца. Липсата на вина, като една от предпоставките за наличие на
непозволено увреждане, обезмисля обсъждане и на останалите предпоставки,
наличието, на които е кумулативно, и е достатъчно да се приеме, че предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно
горния изход на делото и съгл. разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да заплати направените от ответника разноски, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложените мотиви, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Х.И., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адв.Ант.И. против „С.Г.Груп” ООД , ЕИК: *********, седалище и адрес на управление
гр.Монтана, ул.Васил Левски №20, представлявано от управителя С.И. Ц., иск с
правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 300.00 лева изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.Х.И.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.А..И. ДА ЗАПЛАТИ на „С.Г.Груп” ООД
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.Васил Левски №23,
представлявано от управителя С. И. Ц. сумата от 300.00 лева разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: