№ 142
гр. Разград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330102026 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковото производство е образувано по молба от М.Т. К. от ЕГН
********** от гр. *****, подадена чрез пълномощника и адв. Ж.Ч. при АК -
Разград срещу „ПОЙНТ 78" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, ул. "Марица" № 15, представлявано от управителя
К.К.К, с която се моли на основание чл. 357 от Кодекса на труда да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата 1 704,71 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. октомври,
ноември и декември 2020 год., за м. януари 2021 год. и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 год., заедно със законната лихва,
считано от постъпването на исковата молба в съда до окончателното
плащане. Претендира направените разноски в съдебното производство.
Ищцата твърди, че е страна с ответното дружество по Трудов договор № 26,
сключен на 13.10.2020 г., с който е приела да изпълнява длъжността „готвач“.
Със Заповед № 21/29.01.2021 год. трудовия и договор с ответника е бил
прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, поради изтичане на срок за
изпитване, считано от 01.02.2021 год. Ищцата твърди, че след прекратяване
на трудовия договор е останало неизплатено уговореното между страните
трудово възнаграждение. Изтъква, че фактът на неплащане на трудовото
възнаграждение е бил установен и при проведена проверка от Дирекция
„Инспекция по труда" гр. Разград, но въпреки издаденото предписание по
реда на чл. 404 от КТ отново не последвало изпълнение. Посочва, че за м.
октомври 2020 год. дължимото нетно трудово възнаграждение е в размер на
265,78 лева, за м. ноември 2020 год. то е било в размер на 153,93 лв., а за
месеците декември 2020 и януари 2021 год. - по 610 лв. за всеки един от тях.
Имало и неплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2021 год. в размер на 65,00 лв.
В срока за писмен отговор не е постъпил отговор.
1
В с.з. съдът е преценил, че са налице основанията за постановяване на
неприсъствено решение, но съдът не е съобразил заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, поради което се налага да
отмени определението си за постановяване на неприсъствено решение и да
постанови обикновено решение.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От събраните в хода на съдебното производство доказателства,
включитебно съдебно-счетоводна експертиза, се установява по безспорен
начин, че страните са били в трудово правни отношения, доколкото ищцата е
работила в ответното дружество от 13.10.2020 г. съгласно приложения Трудов
договор № 026/13.10.2020 г. до 01.02.2021 г. с оглед приетата Заповед № 21 от
29.01.2021 г., с която е прекратено трудовото правоотношение. Разпоредбата
на чл. 128, т. 2 от КТ предвижда задължение за работодателя в установените
срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. От събраните доказателства се установява точния размер
на начисленото и неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за периода
на престирания труд, включващ месеците октомври, ноември и декември 2020
г. и м. януари на 2021 г. общо в размер на 1,365,71 лв. (хиляда триста
шестдесет и пет лева и 71 стотинки). Не е заплатено и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 2 дни общо 58,50
лв. (петдесет и осем лева и 50 стотинки). Вещото лице е установило
незаплащане на посочените суми. Обезщетението за забава върху дължимите
суми се изчислява на сумата от 96,31 лева.
От правна страна съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ предвижда задължение за
работодателя в установените срокове да плати на работника уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Установява се от събраните
доказателства, че ответното дружество не е заплатило на ищцата трудово
възнаграждение на ищцата за периода на престирания труд, включващ
месеците октомври, ноември и декември 2020 г. и м. януари на 2021 г. общо в
размер на 1,365,71 лв. Разликата с посочените суми в ИМ се дължат на факта,
че за някои от месеците е посочено дължимото брутно ТВ, а за някои чистата
сума за получаване след направените удръжки. В този смисъл съдът следва да
съобрази и константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно
която при иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ може да се присъди
брутното трудово възнаграждение или остатъкът от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки,
като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното
трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и
осигурителните вноски. В този смисъл е Решение № 166 от 25.02.2010 год. на
ВКС по гр. дело №220/2009 год., ІІІ н.о., ГК, което е постановено по реда на
чл. 290 от ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 год. на ОСГТК същото е задължително за съдилищата. Според чл.
224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда
на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Според
заключението обезщетението е в размер на 58,50 лева.
2
Поради изложеното съдът намира, че предявените иск се явяват
основателни и доказани да размера от 1424,21 лева, а за разликата до
претендирания размер от 1704,21 лева следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Основателен е предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава, доколкото не се установява дължимите суми да са
заплатени на ищцата. Според заключението обезщетението за забава е в
размер на 96,31 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата
от 321,10 лв. лв. за направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в хода на настоящото производство, съразмерно на уважения
размер на предявените искове.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, доколкото делото е
решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по
производството в общ размер от 404,63 лв., ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд – Разград следните суми:
250,00 лв. - възнаграждение за вещо лице и 154,63 лв. (сто петдесет и четири
лева и 63 стотинки) за държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ
„ПОЙНТ 78" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Разград, ул. "Марица" № 15, представлявано от управителя К.К.К, да
заплати на М.Т. К. от ЕГН ********** от гр. *****, сумата от 1,365,71 лв.
(хиляда триста шестдесет и пет лева и 71 стотинки), представляваща трудово
възнаграждение (остатъкът от чистата сума за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки) за периода на престирания труд, а
именно за месеците октомври, ноември и декември 2020 г. и м. януари 2021
г., както и сумата от 58,50 лв. (петдесет и осем лева и 50 стотинки),
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021
г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до предявения размер от 1 704,71
лв. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД „ПОЙНТ 78" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. "Марица" №
15, представлявано от управителя К.К.К, да заплати на М.Т. К. от ЕГН
********** от гр. *****, сумата от 96,31 лв. (деветдесет и шест лева и 31
стотинки), представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху дължимите и неплатени суми, представляващи трудовото
възнаграждение за периода на престирания труд, а именно за месеците
октомври, ноември и декември 2020 г. и м. януари 2021 г., както и върху
дължимата и неплатена сума, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ПОЙНТ 78" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. "Марица" №
15, представлявано от управителя К.К.К, да заплати на М.Т. К. от ЕГН
3
********** от гр. *****, сумата от 321,10 лв. за направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство,
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ПОЙНТ 78" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. "Марица" №
15, представлявано от управителя К.К.К, да заплати по сметка на Районен съд
- Разград сумата от 404,63 лв., представляващи деловодни разноски
възнаграждение за вещо лице и за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4