№ 70
гр. Бургас, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501842 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по жалбата на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“(ГДПБЗН-МВР), представлявана
от процесуален представител гл.ю.к. Татяна Стойкова, отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР с адрес за
призоваване: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“№37Б, РДПБЗН-Бургас, против Решение № 2054
от 29.09.22г., постановено по гр.д.№20222120103275 по описа за 2022г. на РС-Бургас, гражданско
отделение, LX състав, с което ГД ПБЗН –МВР София е осъдено да заплати на Ж. И. В. ЕГН
********** от *********, сумата от 777,70 лв., представляваща ДТВ за положен извънреден труд
в размер от 90,38 часа за периода от 01.07.19г.-09.07.20г., дължимо по силата на служебно
правоотношение за длъжност ******, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
подаването на исковата молба в съда(26.05.22г.), до окончателното изплащане на задължението, и
сумата от 172,55 лв., представляваща обезщетение за забава(мораторна лихва), считано от падежа
на всяко вземане, за периода от 01.10.19г. до 25.05.22г., като Дирекцията е осъдена да заплати на
физическото лице и разноски в размер на адвокатско възнаграждение от 400лв., а също 300лв.
държавна такса и възнаграждение за вещо лице по сметка на БРС. Решението е поправено заради
допусната ЯФГ в имената на ищеца, с Решение №2057/29.09.22г. по гр.д.№3275/22г.
Въззивната жалба съдържа оплакване срещу постановения акт по същество, който се сочи
за неправилен и необоснован.Моли се за отмяната му и за постановяването на друго решение, с
което главният и акцесорният за мораторна и законова лихва искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Конкретно доводите са за : неправилно тълкуване и прилагане на нормативната база,
уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР(обн. ДВ бр.53/27.06.14г.) Като основен порок на
акта се сочи неправилното прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснато от съда
субсидиарно приложение на наредбата за структурата и организацията на работната
заплата(НСОРЗ), приета с ПМС №4 от 17.01.07г.Поддържат се мотивите за неприложимост на
посочената обща уредба, изнесени от страната в отговора на исковата молба пред първата
1
инстанция.Тя счита, че приложението на общите правила по Закона за държавния служител(ЗДСл),
Кодекса на труда(КТ) и съответните актове по тяхното приложение е отклонено от чл.187,ал.9 от
ЗМВР, делегиращ на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов
нормативен акт.Затова не са налице предпоставките за прилагането на общите правила към казуса.
Ищецът имал качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на
чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и статутът му се уреждал само от ЗМВР. Статутът на останалите две
групи служители в същата система се уреждали по КТ и ЗМВР, но това е изрично посочено в
чл.142, ал.5 от ЗМВР.Правоотношенията на друга категория служители в системата на МВР и
работодателя се уреждали пък от ЗДСл, но това също е изрично посочено в чл.142,ал.4 от ЗМВР.
По отношение на ищеца обаче общите правила на КТ и ЗДСл не намирали
приложение.Счита, че всички препратки от специалния закон ЗМВР към правилата на общите(КТ
и ЗДСл) са изрични, а не непреки, т.е. при „съответно“ приложение на уредбата.
Посочва и приложимите към казуса подзаконови нормативни актове-Наредба №8121з-
776/29.07.2016 година и Наредба №8121з-36/07.01.20 година, за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Тези наредби имат еднакъв предмет на регламентация с Наредбата за заплатите
на служителите в държавната администрация и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
На следващо място акцентира, че за разлика от КТ, ограничаващ нощния труд до седем
часа дневно, ЗМВР не предвижда такова ограничение за своите служители и при него нормалната
продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на
работното време през нощта, като тя е 8:00 часа.Разликата между общата и специалната уредба се
обяснява със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал.1 ЗМВР,
пряко обусловено от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на
техните функции. Посочват се и спецификите на уредбата във връзка с регулирането на трудовите
правоотношения и полагането на извънредния труд. Поддържа се, че за служителите в МВР са
предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и
нематериални блага, които компенсират тази разлика в продължителността на работното време.
Поддържа се, че чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не се прилага за служители по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ, а още по-малко тя
се прилагала за държавните служители по ЗДСЛ и ЗМВР. Наредбите и чл. 187 ал. 9 ЗМВР
основателно не предвиждали такава разпоредба, защото за държавните служители нормална
продължителност на дневния и нощния труд съвпадат и коефициентът от тяхното съотношение би
бил единица. Следователно преизчисляване с коефициент 1,143 не е приложимо в конкретния
казус. Цитира се съдебна практика в подкрепа на горното становище.
Според въззивника въвеждането на коефициент за превръщане на нощният труд в дневен
и отпадането на този коефициент, е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен
контрол, а отсъствието на норма, регламентираща преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент, равен на съотношението на нормалната продължителност на работното време през
деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не представлява празнота в
правната уредба. Това означавало само, че органът, имащ правомощието да създаде наредба
относно полагането и отчитането на труда е последователен в това да не урежда такъв коефициент,
след като в ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта са еднакви.
Израз на това били и последните изменения на ЗМВР от 11.07.20 година, изрично определящи
нормалната продължителност на работното време през нощта като 8-часова за всеки 24-часов
период за служителите в системата на МВР.
Уредбата се сочи за изчерпателна, а в случая не била приложима и аналогия на закона,
освен в насока размера на заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, не по-
малък от 0,25 лв. за всеки отработен час в периода 22.00- 6.00 часа.
Не се споделят и доводите на РС, че при преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, се дължи заплащане като извънреден труд. Страната счита за
2
ясно заявено от ищеца в исковата молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график. Затова бил неправилен
изводът на РС, че положеният нощен труд следва да бъде заплатен като извънреден. Нормативно
основание за заплащане на нощния труд като извънреден нямало нито в ЗМВР, нито в КТ.
Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца и се моли за намаляването му до минимума, визиран в НМРАВ, т.к. не е
налице фактическа и правна сложност на делото и то може да приключи в едно съдебно заседание.
Дирят се съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и платената
държавна такса.Представен е списък по 80 ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата , подаден от Ж. И. В. ЕГН ********** от
****,чрез процесуален представител адв. Георги Стоянов. от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“В.Левски“№16, ет.2, офис 210.
В същия жалбата се сочи за изцяло неоснователна и се моли за потвърждаването на
процесното решение, като законосъобразно и правилно.
Излагат се подробни съображения в насока, че първоинстанционният съд е приложил
правилно относимите към разрешаването на казуса материално правни норми.Сочи се, че
цитираните от въззивника две наредби по прилагането на ЗМВР, действително не съдържат
изрични норми, визиращи преизчисляването на отработените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1, 143, но счита, че тази липса представлява празнота в специалната правна уредба,
касаеща служителите в МВР, какъвто е ищецът. Тази празнота следвало да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Субсидиарното приложение на последната се
налагало от това, че се касае за полагане на нощен труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение, а третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение,
за които е приложимо изчисляването на часовете положен труд сумирано, би го поставило в по-
неблагоприятно положение спрямо тях, което е недопустимо. Черпят се съображения и от
мотивите на решение на СЕС от 24.02.22 година по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване на РС Луковит по прилагането на чл.8 и чл. 12 буква „А“от Директива 2003/88 ЕО. Сочи
се, че мерките, взети от националното законодателство за компенсация на положения от
служителите в системата на МВР нощен труд в повече от лимитирания по Кодекса на труда такъв,
са недостатъчни. Намира за приложим към спорното правоотношение коефициент 1,143, изчислен
като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време(8часа :7часа). Позовава се и на установените факти, чрез назначената в първа инстанция
експертиза, обосноваваща по размер заявените от въззиваемия ищец суми за ДТВ и лихва за
забава, дължими поради неплащане на задължението, до окончателното изпълнение.Счита за
правилно определени и разноските, присъдени с първоинстанционното решение.Дири разноски за
въззивното производство.Не ангажира нови доказателства.
Служебната проверка по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а
тази по чл.269 от ГПК, определя съдебното решение на първата инстанция за валидно и
допустимо, изключая частта, в която БРС е присъдил на ищеца като мораторна лихва сумата от
1,19лв. за период на забава от 01.10.19г. до 30.10.19г., за което вземане с нарочна молба от
05.09.22г.,докладвана и приета от РС в първото по делото съдебно заседание(вж. л. 133 гръб- дело
РС), претенцията е оттеглена. В тази част обжалваното решение е постановено плюс петитум и
поради това е недопустимо. Като такова, то следва да бъде обезсилено в посочената част.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на
съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в
приложение на действащото право , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред първата инстанция производството е образувано по предявените от Ж. И. В. срещу
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 700 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 82 часа за периода от 01.07.2019 г. до
09.07.2020 г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност ******, ведно със
законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 26.05.2022 г., до окончателното изплащане
3
на задължението, както и сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от
падежа на всяко вземане за периода от 01.10.2019 г. до 25.05.2022 г., на основание чл. 179 ал. 1
ЗМВР вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Претенциите се обосновават с твърдение, че за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г.
ищецът е полагал труд на длъжността ****** в РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас по служебно правоотношение. Сочи се, че за посочения период той е
положил общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 640,08
часа. Поддържа се, че преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
82 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Претендирани са и разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, със
становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че извънредният труд, положен
от ищеца, е заплатен по действалите правила, като НСОРЗ, на която се позовава ищецът, се
прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато ищецът е държавен служител и
неговото положение е уредено в ЗМВР. Сочи се, че за преизчисляването на нощния труд към
дневен труд важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., поради
което не е налице празнота в закона. Поддържа се, че приложимият за преизчисление коефициент
е 1. Излага се, че в случая липсва положен извънреден труд, тъй като служителят е работил 8 часа
по график на дежурство, поради което няма допълнителни часове за заплащане. Молило се е за
отхвърляне на предявените искове. Дирени са съдебно – деловодни разноски.
В проведеното съдебно заседание е допуснато изменение на предявените искове чрез
тяхното увеличаване, като главницата е увеличена от 700 лева на 777,70 лева, а мораторната лихва
– от 130 лева на 171,36 лева, за периода от 31.10.19г.-25.05.20г., като претенцията за периода от
01.10.19г. до 30.10.19г. е оттеглена.
Първоинстанционният съд с решението си е уважил заявените искове изцяло, споделяйки
напълно съображенията на ищеца за субсидиарно приложение на нормите на общото трудово
законодателство към начина на изчисление на възнаграждението му за процесния период от време,
касателно положения от него извънреден труд, получен като резултат от прилагането на
коефициент 1,143 за превръщането му в дневен.Съобразил е произнасянето си и с констатациите
на експерта за размера на претендираните вземания ши мораторната лихва.
Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което обосновава така: .
Фактическата обстановка по делото е безспорна и установена от първата инстанция,
съобразно представените в процеса доказателства, в следния смисъл: В процесния период страните
са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
****** в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РД-ПБЗН) –
гр.Бургас, която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН в МВР.
Констатациите от заключението на вещото лице по изготвената пред първа инстанция
съдебно икономическа експертиза сочат, че в посочения период ищецът е работил на 24- часови
смени, по време на които е полагал и труд през нощта, от 22.00 ч. до 06.00ч., при сумирано
изчисляване на работното време на тримесечие. Експертът установява, че в периода 01.07.2019 г. -
09.07.2020 г. ищецът е положил 632 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициента 1,143, се
равняват на 722,38 часа дневен труд, а разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
положен нощен труд възлиза на 90.38 часа, за които на ищеца не е заплатено ДТВ, в размер от
777,70 лева. Мораторната лихва за периода от 01.10.19г. до 25.05.22г.(датата на завеждането на
иска) е изчислена на 172,55лв., но предвид частичното оттегляне на акцесорната претенция и
липсата на спор по размера на остатъка, би следвало да се приеме, че за периода 31.10.19г.-
25.05.22г. възлиза на 171,36лв.
Спорът на страните, пренесен пред въззивен съд е изцяло правен:
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к.според ГДПБЗН-МВР
служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда изцяло от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи, за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на
подчинение на това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото
4
законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР,
поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-
часови смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ
бр.60 от 2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение
/чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието “извънреден труд“- това
е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно в случая ищецът има качество „държавен служител –полицейски орган“ по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60
от 2020г. е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22
часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че това е нормалната продължителност на работното време през нощта.Това е
така, тъй като законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Аргумент в подкрепа на това е , че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
Ето защо съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР/ до изменението му през 2020г./
не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния
период са действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.20г., като само наредбата, действала в предходен
период- от 2014г.- съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият
брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с
общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът
на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови
правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските
/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО( в сила от 01.01.2018г.), предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
5
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини
формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–
конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл.и тези
по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се
приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, щом това отговаря на целта на акта-
чл.46,ал.2 ЗНА.
В случая става дума за непълнота на законов акт, както изрично е посочено в цитираната
разпоредба на Закона за нормативните актове. След като е безспорно, че полицейските служители
са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общият ЗДСл.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР
има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези
от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и като общ, този закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите на министъра на вътрешните работи,
при наличието на непълнота на същата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен
акт, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – тук- на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът
намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по отношение
на държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни, не се
6
кумулира извънреден труд.
Също така обстоятелството, че след изменението на чл.187 ,ал.1 от ЗМВР, обн. в
ДВ.бр.60/20г., вече е определена категорично нормална продължителност на нощния труд от 8
часа за 24 часов времеви период, не е основание да се приеме, че нормата има обратно действие и
урежда по този начин и предходно съществуващите отношения на лицата от категорията на ищеца,
с работодателя му МВР.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В
решението е изложено, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през
деня.Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки
за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. Т.к. в
националното ни законодателство изобщо не съществува до 10.07.2020г./т.е. вкл. през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, даденият отговор не променя становището на настоящия състав,
изложено по- горе.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час, включително предоставянето на ободряващи напитки, според съда не може да компенсира
особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в решението на СЕС. Следва да се има
предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово
правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен
част нощен труд, което води до извод,че в това отношение е налице равно третиране между
държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите
по трудово правоотношение.Налага се извод за липсата на такъв нарочен механизъм за
гарантиране и защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата
продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държавата–членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите.Такава е определена по-късно( след 10.07.20г.).
Показателно според този съд е също, че до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР
са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, както бе посочено по–
горе, в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ,
съдът не излага съображения в такава насока и възприема изцяло констатациите на вещото лице в
тази връзка.
Предвид преценката на БОС за основателност на главната претенция за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца в процесния
времеви период, се явява основателно и искането за присъждане на акцесорната претенция за
заплащане на лихва за забава върху така определената главница, за периода от 31.10.19г. до
25.05.22г. в размер на 171,36лв.
Поради наличие на продължаващо закъснение за изпълнение, законна лихва за забава върху
7
главницата се дължи и след предявяването на иска(26.05.22г.)- до окончателното й плащане.
В обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, обжалваното решение на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено в останалата
обжалвана част.
При този изход на делото, на въззивника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.3 ГПК той следва да заплати на въззиваемия разноските за
въззивната инстанция, но данни за такива не са ангажирани по делото.
Представените след проведеното съдебно заседание доказателства: списък за разноските по
чл.80 от ГПК, договор за правна услуга, както и фактура за заплащане с фискален бон, са заявени
несвоевременно, извън визирания в чл.80 от ГПК процесуален срок.
С оглед горното , Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо, поради постановяване свръх петитум Решение
№2054/29.09.22г., поправено с Решение №2057/29.09.22г., постановени по гр.д.№3275/22г. по
описа на БРС В ЧАСТТА, присъждаща на Ж. И. В. мораторна лихва за периода от 01.10.19г. до
30.10.19г., в размер на 1,19лв. върху главницата ДТВ за извънреден труд,.
ПОТВЪРЖДАВА горното първоинстанционно решение в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8