РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 26.04.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от председателя т.
дело № 1162/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба се твърди, че
въз основа на сключен Договор за доставка на вагони от 03.12.2018г. между ищеца „Е.“ЕООД – в качеството му на
продавач и „Л. енд Т.К.“ООД, със седалище в Полша, купувачът се задължил да
придобие собствеността върху 46 броя товарни вагони, описани в Приложение №1
към Договора. С Анекс № 1 към Договора била отстранена допусната техническа
грешка при изписване номерата на три от вагоните, като била договорена
доставката на още три вагона, при което общият брой вагони предмет на договора
станал 49. Съгласно съдържанието на договора, продавачът има задължението да
ремонтира и достави вагоните, които се предават на купувача в железопътна гара
на Република Полша, което се удостоверява с подписан от страните
приемо-предавателен протокол. Сочи се, че цената на един брой ремонтиран вагон
е 31 000 евро, като купувачът дължи плащане срещу издадена от продавача
фактура. Сочи се, че продавачът уведомява купувача с писмо, изпратено по факс
или електронна поща за готовността си да предаде вагоните, а купувачът е длъжен
да изпрати свой представител за приемането им. Ищецът излага, че с протокол за
приемане от 26.01.2020 г. страните са констатирали, че към тази дата е извършен
ремонт на описаните в Приложение № 1 към протокола вагони и същите са готови за
приемане, като са били предадени на ответника, а последният не е заплатил
пълната им стойност.
В тази връзка излага, че на 25.01.2020 г. са предадени 11 от тези вагони,
за което бил съставен приемо-предавателен протокол от същата дата, като била
издадена фактура № **********/16.01.2020 г., изпратена на купувача на датата на
издаването й на електронния му адрес, при стойност по фактурата от 341 000
евро, по която било извършено плащане на сумата от 50 000 евро на
21.01.2020 г. и на сумата от 25 000 евро на 11.02.2020 г. и останала
незаплатена част от сумата в размер на 246 000 евро, като това било
потвърдено с писмо от ищеца от 14.05.2020 г. Въпреки неколкократно отправените
покани до ответника да изпълни, същият не извършил плащане на остатъка от цялата
дължима сума по фактурата.
Ищецът излага, че с писмо изх. № 41/02.03.2020 г., изпратено на купувача на
електронния адрес, освен че бил отново поканен да заплати непогасения остатък
по фактурата, бил уведомен, че последните 6 вагона по договора, както и 3
допълнителни вагона, са готови за предаване, при което поради липсата на
противопоставяне от негова страна, се приема, че е налице договореност за
доставката на тези три вагона, за което била издадена фактура №
**********/10.03.2020г. за сумата от 279 000 евро, която била изпратена на
купувача на датата на издаването й на посочения от него електронен адрес. С
електронно писмо от 13.04.2020 г. били изпратени до ответника и фактура №
**********/10.03.2020 г. за последните 6 вагона на стойност от 186 000 евро
и фактура № **********/03-04-2020 г. за допълнителните 3 вагона на стойност от
93 000 евро, при обща стойност по фактурите от 279 000 евро, които
заместват фактура №
**********/10.03.2020г.
Ищецът заявява, че всички електронни писма с покани за плащане се считат за
връчени на получателя на третия ден след изпращането им, съгласно предвиденото
в чл. 13 от Договора. Сочи, че въпреки
получаването от купувача на 11 вагона и подготвените за доставка от купувача
още 9 вагона, плащане на дължимата сума срещу това от страна купувача не било
извършено.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 525 000 евро
– главница незаплатено възнаграждение по Договор за доставка на вагони от
03.12.2018г. и допълнително договорена доставка на още 3 вагона, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
8 312.50 евро – законна лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 29.04.2020 г. до 24.06.2020 г., като за началната дата на периода и
изпадането на ответника в забава да плати сочи датата на подаване на молбата за
издаване на европейската заповед за запор на банкови сметки по Регламент №
655/2014 г. Претендира да му бъдат присъдени разноските за производството.
По делото е постъпил писмен отговор
на исковата молба, в който ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. В тази връзка излага твърдения, че между страните били
установени договорни отношения от 03.01.2018г., като съобразно първоначално
изпратения договор от продавача от 03.07.2018г. цената на вагоните била
29 100 евро, като по сключения договор между страните от 15.06.2018г. били
извършвани плащания от ответника в периода 15.06.2018г. – 07.11.2018г. Въпреки
извършеното плащане от ответника в общ размер от 466 000 евро, същият не
получил поръчаните вагони, като първата доставка следвало да бъде извършена на
31.08.2018г., а междувременно било установено, че вагоните били предложени за
продажба на други субекти. Поради това, представител на ответника пристигнал в
България, за да изясни разногласието между страните и в резултат на което бил
подписан договорът от 03.12.2018г., в който цената на вагоните била променена
на 31 000 евро за един вагон, като освен това били променени и датите на
доставките на вагоните и датите на плащане. Твърди, че поведението на продавача
от самото начало на преговорите между тях било некоректно, като договорът бил
подписан при невъзможност за предоговаряне на някоя от клаузите в него и под
страх за купувача да не загуби вече платените от него суми за доставките, които
не били извършени. Сочи, че във връзка с Договора от 03.12.2018г. в полза на
ищеца било извършено плащане на следните суми: на 14.12.2018г. сумата от
249 600 евро; на 27.11.2018г. сумата от 25 000 евро; на 04.12.2019г.
сумата от 35 000 евро; на 19.12.2019г. сумата от 18 086.40 евро; на
14.01.2020 г. сумата от 13 200 евро; на 20.01.2020 г. сумата от
50 000 евро; на 10.02.2020 г. сумата от 25 000 евро; на 12.05.2020 г.
сумата от 20 000 евро; на 17.06.2020 г. сумата от 30 000 евро; на
26.06.2020 г. сумата от 30 000 евро и на 09.07.2020 г. сумата от
30 000 евро. Сочи, че до момента са доставени 40 вагона – 12 вагона на
19.07.2019г.; 17 вагона на 29.11.2019 г. и 11 вагона на 26.01.2020 г.
Ответникът излага твърдения, че последното извършено плащане е от м. юли,
доколкото в резултат на проверка, извършена от Агенцията за железопътен
транспорт, било установено, че нито един от доставените 40 вагона няма RIV и не може да бъде пуснат в
експлоатация в Полша. В тази връзка сочи, че поради така извършената
констатация, ответникът понасял ежедневно финансови загуби в размер на 14,50
евро за едни вагон или 580 евро на ден, като считано от датата на доставките,
общият размер на щетата за ответника към датата на подаване на отговора на
исковата молба възлиза на 250 000 евро, която възнамерява да претендира да
му бъде заплатена в отделно исково производство.
По делото е постъпила допълнителна
искова молба, в която ищецът оспорва изложените в отговора на исковата
молба възражения и доводи. В тази връзка оспорва между страните да е подписан
договор от 03.01.2018г. и от 03.07.2018г., като същите са част от преговорите
за сключването на процесния договор от 03.12.2018г. Оспорва да е налице
недобросъвестност от страна на ищеца при провеждане преговорите между страните,
като на своя страна сочи, че ответникът е демонстрирал такова, като не оказвал
съдействие за представянето на пълномощно за осъществяване прехвърляне на
готовите вагони. Твърди, че на 13.03.2019г. на ответника бил изпратен за
пореден път договор за продажба на вагоните с цел уреждане на прехвърлянето им,
но той отново не бил подписан от него, като от негова страна бил изпратен друг
такъв с различни клаузи, който не бил подписан от ищеца. В резултат на това, на
04.04.2019г. ищецът уведомил ответника, че счита договорката за продажба на
вагоните за прекратена, като ще търси друг купувач за същите, като ще му
възстанови вече платените от него по договора сума, при компенсация от 5% за
понесените от ищеца вреди. Едва на 27.06.2019г. ответникът потвърдил отново
желанието си да закупи вагоните при предложената от него цена от 31 000
евро за вагон, както и да поеме разходите за тяхното транспортиране. В
изпълнение на договореното, на 19.07.2019г. била извършена доставка на първите
12 вагона, като договореност за подписването на договор била постигната едва
през м. август 2019г. и на 28.08.2019г. представител на ответника пристигнал в
България, на която дата бил подписан договора за продажба на вагоните, като по
настояване на ответника като дата на договора била вписана датата 03.12.2018г.
– предходна дата, съответстваща на дългия процес на преговори между страните.
Оспорва твърденията на ответника, че извършените от него плащания били по
договор от 03.07.2018г. при цена за вагон от 29 100 евро., като оспорва
такъв договор да е бил подписван от ответника. Ищецът оспорва да е получил
плащане от ответника на сумата от 30 000 евро на 26.06.2020 г. Оспорва
твърденията на ответника, че вагоните не притежават RIV номер, като
твърди, че същите са пуснати в експлоатация и се ползват в Полша, като
ответникът реализира печалба в резултат на това, без да е извършил плащане
срещу тяхната доставка, като същевременно отказва да получи останалите вагони
по договора.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения срок
за това.
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от „Е.“ЕООД против „Л. енд Т.К.“ООД, със седалище в Полша с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
За установяване възникналото
правоотношение между страните е представен Договор за продажба на вагони,
сключен на 03.12.2018г. между Е. ЕООД – в качеството му на продавач и от друга
страна - Л. енд Т.К. ООД – в качеството му на купувач, с предмет на договора –
задължаване на купувача да придобие собствеността върху 46 броя товарни вагона
серия Eamnos, описани
в Приложение № 1, и задължаване от своя страна на продавача да приведе вагоните
в състояние с техническите и правните изисквания на международния железопътен транспорт, така че да могат да
бъдат свободно използвани на територията на Европейския съюз. Посочено е в чл.
1, ал. 2 от договора, че техническите спецификации са посочени в Приложение № 2
към него. В чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено, че мястото на доставката на
вагоните е в железопътната гара в Р Полша, като условие за това е подписването
от страните на приемо-предавателен протокол. В чл. 3 от договора е посочена
цената за един вагон от 31 000 евро. В чл. 4 от договора са посочени
падежите и размера на сумите по отделните плащания, както и че се дължат срещу
издадени от продавача фактури – чл. 6, ал. 1 от договора. В чл. 13 от договора
е предвидено кореспонденцията между страните във връзка с договора да бъде
извършвана на посочени от тях електронни адреси, като съобщението се счита за
получено при потвърждаването за това и при получаване на отговор по него, а при
липсата на такова – след изтичане на три работни дни от надлежното му
изпращане. Към договора се съдържа и Приложение № 1, в което са индивидуализирани
чрез посочване на номер на отделните вагони – общо 46.
Представен
е Анекс № 1 от 03.12.2019г. към договора, в който е постигнато съгласие на
страните по него относно допусната техническа грешка при изписването на
номерата на три от вагоните – под № 37, 38 и 44, като са посочени
действителните номера.
Представен
е Доклад за напредване на работата и протокол за приемане от 26.01.2020 г., подписан от двете страни, в
който се сочи, че към датата на съставянето му е извършен ремонт на изброените
в Приложение № 1 40 броя товарни вагони, които са в готовност за приемане, като
видно от съдържанието на приложените, номерата на вагоните са различни от тези
на вагоните според Приложение № 1 към
гореописания договор.
По
делото са представени - Фактура № 541/16.01.2020 г. за сумата от 341 000
евро, с посочено основание продажба на 11 товарни вагони, съгласно договор от
03.12.2018 г., при единична за цена от 31 000 евро и с посочен продавач –
ищцовото Е. ЕООД; Фактура № 555/10.03.2020 г. за сумата от 279 000 евро
при същото описание в основанието относно продажбата на 9 вагона; Фактура №
269/10.03.2020 г. при същото основание за 6 вагона и за сумата от 186 000
евро; Фактура № 270/03.04.2020 г. при основание за 3 вагона.
Представено
е в превод на български език - писмо, изпратено по електронната поща на
14.05.2020 г. до ответника, в което е обективирана покана за плащане остатъка
по Фактура № 541/16.01.2020 г. в размер на сумата от 246 000 евро; по
Фактура № 269/10.03.2020 г. – 186 000 евро; по Фактура № 270/03.04.2020
г.- 93 000 евро.
По
делото е представено Приложение №1 – молба за издаване на Европейска заповед за
запор на банкови сметки с вх. № 38896 от 30.04.2020 г. при Софийски градски съд
с индивидуализиращи данни за длъжника във формуляра относно ответното дружество
и основание за възникване на задължението процесния Договор за доставка на
вагони от 03.12.2018 г.
В
подкрепа доводите в отговора на исковата молба по делото е представен Договор
за продажба на вагони от 03.07.2018г., сключен между същите страни и с предмет
– продажбата на 84 броя товарни вагони серия Eamnos, които да са приведени в
състояние да отговарят на техническите и правните изисквания на международния
железопътен транспорт, при договорена цена за един вагон от 29 100 евро,
като видно от клаузите в договора, същият е със съдържание и условия идентични
с тези по горецитирания договор, като е установен друг начин на плащане на
отделни траншове с посочени суми и падеж на отделните плащания.
Представен
е двустранно подписан Протокол за напредъка на работата от 31.12.2018г., в
който се сочи за извършен среден ремонт на 14 броя вагони от изброените в
Приложение № 1 към договора от 03.12.2018г.
Приложено
е писмо, изходящо от Агенция за железопътен транспорт – Варшава, в което се
сочи в отговор на писмо от Л. енд Т.К. ООД от 26.06.2020 г., че нито един от
40-те вагона по отправеното запитване няма регистрирана информация за
притежаването на обозначението за RIV. В писмото се сочи, че това се явява пречка за
експлоатацията на вагоните на територията на Р Полша.
По
делото е приложено изпратено на 25.02.2021г. по електронната поща до ответника
писмо, в което е отправена покана към същия за представяне на пълномощно, с
оглед необходимостта от такова за транспортиране на вагоните.
Представено
е Удостоверение от 08.03.2021г. от Първа инвестиционна банка АД, в което се
сочи, че по разплащателна сметка на Е. ЕООД са постъпили плащания на 18.06.2020
г. на сумата от 30 000 евро и на 09.07.2020 г. на сумата от 30 000 евро,
с основание на плащанията – фактура № 541.
Приложена
е електронна кореспонденция между страните, в която се сочи за изпратено на 25.02.2021г. писмо до ищеца с
информация в него, че при инспекция от Служба за железопътен транспорт е
установено, че никой от 40-те вагона няма RIV номер, както и отговор по същото
до ответника, в което се сочи, че от Изпълнителна агенция „Железопътна
администрация“ в България е бил издаден RIV за вагоните, като за разрешение
движението на превозни средства на територията на Европейския съюз следва да
бъде потърсено съдействие от Европейската агенция, като ответникът разполага с
всички документи за това.
Представено
е Писмо изх. № 10-19-61/05.03.2020 г. от Изпълнителна агенция „Железопътна
администрация“, в което се сочи, че е извършена заявената за регистрация
промяна за 40 вагона с посочени RIV номера по
приложен списък към Договор за продажба на вагони от 03.12.2018г. и Анекс № 1
към него. Приложени са формуляри за регистрация на разрешените возила, като от
данните в същите е видно, че вписаните преди регистрацията номера на вагоните
съвпадат с тези вписани в Приложение № 1 към договора.
Представено
е и Писмо рег. № 10-19-61/08.12.2020 г. от Изпълнителна агенция „Железопътна
администрация“, в което се сочи, че в отговор на изходящо такова от М.Д.–
управител на Е. ЕООД, е извършено вписване в Националния регистър на
возилата за вагоните с 12-цифрови
номера, които отговарят за международен обмен, като на всеки вагон е поставена
индикация за наличие на RIV, като към писмото е приложена разпечатка от регистъра
за 40 броя вагони, съответстващи на приложения от адресата списък и от които е
видно наличието на маркировка срещу
обозначението RIV.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и твърденията на
страните безспорно се установи възникнало между тях облигационно правоотношение
по сключен договор за доставка на вагони. Договорът има характер на търговска продажба
по смисъла на чл. 317 и сл. от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи.
В
раздел V чл. 12 от Договора е
предвидено при възникнали спорове между страните, които не могат да бъдат
уредени по доброволен път, да бъде прилагано законодателството на Р България,
като компетентния съд за това е Софийски градски съд и което е в съответствие в
установеното в Регламент /ЕС/ № 1215/2012г.
Спорен
между страните е моментът на възникване на договорната връзка между тях.
За
установяване на този факт по делото е представен Договор за продажба на вагони,
сключен на 03.12.2018г. между Е. ЕООД – в качеството му на продавач и от друга
страна - Л. енд Т.К. ООД – в качеството му на купувач, с предмет на договора –
задължаване на купувача да придобие собствеността върху 46 броя товарни вагона
серия Eamnos,
описани в Приложение № 1. От доказателствата по делото, които не са били
оспорени от страните, се установи разменена между тях кореспонденция във връзка
със сключването и изпълнението по договора. Представен е и Договор за продажба
на вагони от 03.07.2018г., с посочена в същия цена за продажбата на един вагон
от 29 100 евро, който съдът не кредитира като годен да установи възникнало
правоотношение между страните, тъй като е подписан само от посоченото като
продавач лице - Е. ЕООД, като съгласието на другата страна не е обективирано с
положен от нея подпис върху документа. В този смисъл така оформен договорът
може да бъде възприет като отправена до купувача оферта. Дори и да се приеме
наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договора с по-ранна
дата, то това не би опорочило правоотношението по сключения впоследствие
договор от 03.12.2018г., с който страните при постигнато съгласие са уредили
правата и задълженията си по договора, чрез преуреждане на отношенията между
тях.
Така
по силата на договора между страните от 03.12.2018г. купувачът по него –
ответното Л. енд Т.К. ООД, се е задължил да придобие правото на собственост
върху 46 товарни вагони, които от своя страна продавачът се е задължил да му
достави, при условие, че същият приведе вагоните в състояние в съответствие с
техническите и правните изисквания на международния железопътен транспорт, така
че вагоните да могат да бъдат използвани на територията на Европейския съюз.
За
установяване извършване на доставката на вагоните – обект на договора, по
делото е представен Доклад за напредване на работата и протокол за приемане от
26.01.2020 г., който е подписан от представител и на двете страни по договора,
като с полагане на подписа си същите са изразили съгласието си, както относно
факта на годността за приемане на 40 броя от вагоните – обект на договора, които
отговарят на съответните технически спецификации за индивидуализирането им,
съобразно Приложение № 1, така и относно изпълнение задължението на продавача
да ремонтира същите да бъдат годни за експлоатация и да отговорят на
техническите изисквания за това. Фактът относно техническата изправност на
вагоните съдът приема, че не е спорен между страните. В Приложение № 1 към протокола
за приемане от 26.01.2020 г. са индивидуализирани с номера вагоните, които са
ремонтирани и приети от купувача и което също е подписано от всяка от страните.
Подписването на приемо-предавателен протокол се явява условие за възникване на
задължението за плащане на купувача. С волеизявлението си в този смисъл
страните изразяват и съгласието си, че на купувача е предадена и техническата
документация за всеки вагон, която е необходима за експлоатацията му на
територията на Европейския съюз. В чл. 8, ал. 2 от договора изрично е изброено
какви документи следва да бъдат включени в същата, които удостоверяват, както
техническата изправност на вагона, така и регистрацията му в Р България с
одобрение от RIV. В този смисъл, с
подписване на протокола за приемане от 26.01.2020г. от страна на ответното Л.
енд Т.К. ООД, е направено извънсъдебно признание за снабдяването му с
документите с одобрение от RIV. В подкрепа на този факт са и приложените по делото Писмо
изх. № 10-19-61/05.03.2020 г. от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“,
в което е удостоверена извършената регистрация на 40 вагона с посочени RIV номера по приложен списък към Договор за продажба на
вагони от 03.12.2018г. и Анекс № 1 към него. Идентичност на предадените в полза
на купувача вагони и тези обект на регистрацията се установява от приложените
към писмото формуляри за регистрация на
разрешените возила, в които са вписани номерата на вагоните преди и след
регистрацията им. В този смисъл, съдът намира възражението на ответника за
неизпълнение от страна на продавача за регистрация на вагоните и снабдяването
им с RIV номера за
неоснователно. По възложената му доказателствена тежест ищецът е провел пълно и
главно доказване в тази насока.
Като
част от доказателствения материал са приобщени и фактурите, които обосновават
плащане по договора в размер на цената по него.
Установява
се, че е извършено частично плащане по фактура № 541/16.01.2020 г., която е
издадена за сумата от 341 000 евро, като от основанието в същата е видно,
че касае стойността на доставените 11 вагона, описани в приемо-предавателния
протокол от 26.01.2020 г. Установи се извършените плащания по фактурата,
съответно от 21.01.2020 г. в размер на сумата от 50 000 евро, на
11.02.2020 г. в размер на сумата от 25 000 евро и на 12.05.2020 г. в размер на сумата от
20 000 евро, при което незаплатеният остатък по фактурата възлиза на
246 000 евро. Съдът приема за установено и извършено плащане на 18.06.2020
г. на сумата от 30 000 евро и на 09.07.2020 г. на сумата от 30 000
евро, за доказването на който факт по делото е представено Удостоверение от
08.03.2021г. от Първа инвестиционна банка АД, в което се сочи, че по
разплащателна сметка на Е. ЕООД са постъпили плащания на посочените дати и за
сумите в посочения размер, с основание на плащанията – фактура № 541.
Удостоверението за плащанията не е било оспорено от ответника като документ,
като съдът приема, че е годно да установи факта на допълнително извършените
плащания. При това положение непогасеният остатък по фактура № 541 от 16.01.2020
г. съдът приема, че възлиза на 186 000 евро. Сумата по фактурата от
16.01.2020 г. е за доставката на 11 броя товарни вагона и съобразно
договореното между страните по подписания между тях договор от 03.12.2018г.
По
делото се установи извършената доставка и на останалите 6 отремонтирани вагона
по договора, за което е издадена Фактура № 269/10.03.2020 г. – 186 000
евро. Издадена е и Фактура № 270/03.04.2020 г. - 93 000 евро за три
допълнително доставени вагона, за което страните са постигнали съгласие, който
факт не се опровергава от ответника. В
основанието и на двете фактури е посочен договорът за продажба на вагони,
сключен между страните от 03.12.2018г. С оглед на това, съдът приема за доказан
факта на начислените суми като дължими по договора. По делото не се твърди, а и
не се и установява да е било извършено плащане по фактурите. Напротив, в
доводите на ответника изрично се оспорва да се дължи такова, като се твърди
неизпълнение от страна на продавача. Доколкото съдът прие за приложим при
уреждане отношенията между страните по извършената доставка договора от 03.12.2018г., то дължимата цена
за един вагон е 31 000 евро. В този смисъл, отразеното във фактурите като
дължима цена според броя на доставените вагони съдът приема, че е съответно на
действително дължимото по договора между тях. Начислените суми по фактурите в
общ размер от 279 000 евро представляват като сбор начисленото по Фактура
№ 555/10.03.2020 г. относно продажбата на 9 вагона.
Останалите
плащания, които ответникът твърди да са били извършени по сключен между
страните договор от 03.07.2018г. и за цена на вагоните от 29 100 евро
съдът намира, че не касаят изпълнение на задълженията за плащането на цената по
доставката на процесния договор. В този смисъл, не се доказа възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор от тази дата, като не се и установява
договорено между страните плащане по сключен предварителен договор между тях.
Извършените плащания намира, че не следва да бъдат отнесени за погасяване
задълженията по процесния договор за доставка.
Не
се оспорва получаването на фактура № 541/16.01.2020 г. от купувача и в подкрепа
на което е изложеното от ответника в кореспонденцията между страните.
За
фактите по изпълнението на договора за доставката на останалите девет вагона по
Фактура № 269/10.03.2020 г. и Фактура № 270/03.04.2020 г. в проведеното по
делото открито съдебно заседание са представени доказателства за извършения
ремонт на вагоните – 9 на брой, а именно ремонтни карти, протоколи за отделните
технически действия, като този факт не се оспорва от ответника. В подкрепа на
това е и представеното по делото писмо изх. № 35/24.02.2020 г., което е
изпратено от ищеца Е. ЕООД и с което уведомява ответника относно готовността за
експедиране на последните шест вагона и необходимостта от предприемане на
съответните действия за това. С писмо, изпратено на 25.02.2021г. по електронната поща до ответника,
е отправена покана към същия за представяне на пълномощно, с оглед
необходимостта от такова за транспортиране на вагоните Относно допълнителните 3
вагона в готовност за експедиране е изпратено писмо до ответника – с изх. №
41/02.03.2020 г.
В
чл. 7 от Договора е предвидено задължението на продавача да уведоми купувача с
писмо по факс или електронната поща за готовността си да предаде вагоните, като
определя срок, в който купувачът е длъжен да изпрати свой представител за
приемането им на посоченото от него място. В изпълнение на така установеното
задължение по договора, ищецът е уведомил надлежно ответника за готовността си
да изпрати последните 9 вагона, съобразно договореното между тях, което се
доказва от кореспонденцията с електронните писма, адресирани до ответника и
обсъдени по-горе, съответно от дати – 24.02.2020 г.; 25.02.2020 и 02.03.2020 г.
Не се твърди, а и не се установява от ответника да са били предприети
съответните действия по приемането на вагоните и съпътстващата ги техническа
документация, като единственото въведено възражение е, че получените до момента
вагони не разполагат с RIV номер. При това положение и доколкото купувачът не е
осигурил необходимото съдействие на продавача за получаването на вагоните,
съдът приема, че последният се явява изправна страна по договора, с оглед
извършения ремонт и останалите задължения до момента на извършването на
доставката, включително и уведомяването на купувача, че е в готовност да
извърши доставката. По делото не се установи от името на ответното дружество да
са били предприети действия във връзка с получаването на вагоните, като не се
установява ответникът да е изпратил свой представител. Съгласно предвиденото в
чл. 6, ал. 2 от договора, собствеността върху отделните вагони се прехвърля в
деня на получаване на финалния банков превод при изплащане на цената в пълния й
дължим размер, съгласно предвиденото в ал. 1 дължимата цена е тази по
издадените от продавача фактури, връчени на купувача. От писмените
доказателства се установи издаването на фактурите за сумите по исковата
претенция, както и че същите са били връчени по електронната поща на посочения
от ответника адрес за кореспонденция.
С
оглед така възприетото от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав
приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като се явява
изправна страна по него, поради което разполага с правото да получи цената за
вагоните, които се е задължил да достави. Безспорно е, че цената възлиза според
отразеното във фактурите, като с връчването им ответникът е изпаднал в забава
да плати. Отказът му да съдейства за получаването на вагоните и съпътстващата
предаването им документация не го освобождава от задължението за заплащането на
цената, предвид доказаното в производството изпълнение задълженията на
продавача, съгласно договореното между тях. Така, по фактурите за допълнително
доставените вагони се дължи заплащането на цената по тях, в общ размер от
279 000 евро, а по издадената преди това фактура от 16.01.2020 г. се дължи
плащането на част от сумата за цената, доколкото съдът прие извършено частично
плащане по нея, включително и на сумата от 60 000 при две последователни
плащания, съответно на 18.06.2020 г. на сумата от 30 000 евро и на
09.07.2020 г. на сумата от 30 000 евро.
Доколкото
се установи, че към началната дата на периода на претенцията за мораторна лихва
ответникът е изпаднал в забава, същият дължи обезщетение за това в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 29.04.2020 г. до 24.06.2020 г.
/датата на подаване на исковата молба/.
С
оглед всичко гореизложено и предвид установеното частично плащане по главницата
по фактура № 541/16.01.2020 г., предявеният главен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ следва да бъде уважен за сумата от
465 000 евро, като бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 525 000 евро.
Частично
основателен се явява предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който
следва да бъде уважен за сумата от 7 362.50 евро /изчислена при левова
равностойност от 14 399.80 лв./, като бъде отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 8 312.50 евро.
Като
законова последица при основателност на иска за главницата, дължи се и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно
разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за производството,
съобразно уважената част от исковете, като от общия претендиран размер от 97 104.71
лв. /21 332.50 лв. – държавна такса; 26 627.12 лв. – адвокатско
възнаграждение; 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение; 3 715.20
лв. – такса за превод на документи; разноски за производството по издаване на
европейска заповед за запор, от които 50 лв. – държавна такса за подаването на
молбата; 25 лв. – държавна такса за частна жалба и 810 лв. – такса за превод на
документи; разноски по налагане на обезпечението в размер на 3286.36 евро –
адвокатско възнаграждение; 12 000 евро – такса по изпълнителното дело и
36.30 злоти – аванс по изпълнителното дело/ следва да му бъдат присъдени
86 423.19 лв.
Ответникът
не претендира разноски за производството, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Л. енд Т.К.“ООД с номер на
съдебна регистрация KRS ********, със седалище и адрес на управление в Полша, с. Скарбимиеж, код 49-318, поща
Скарбимиеж, ул. ********, да заплати по предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Е.“ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 465 000
евро – главница
незаплатена цена по Договор за доставка на вагони от 03.12.2018г. и
допълнително договорена доставка на още 3 вагона по издадени Фактура №
541/16.01.2020 г., Фактура №
269/10.03.2020 г. и Фактура № 270/03.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждането на исковата молба -24.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 7 362.50 евро – начислена върху главницата
законна лихва за забава за периода от 29.04.2020 г. до 24.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата до пълния им претендиран размер, съответно за сумата от 525 000
евро – главница и сумата от 8 312.50 евро – законна лихва за забава.
ОСЪЖДА „Л. енд Т.К.“ООД с номер на
съдебна регистрация KRS ********, със седалище и адрес на управление в
Полша, с. Скарбимиеж, код 49-318, поща Скарбимиеж, ул. ********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Е.“ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата в общ размер от 86 423.19 лв. – съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен срок от връчване на
съобщението за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: