Р Е Ш Е Н И
Е №
260376
Гр.Пловдив, 12.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 23.02. две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№3220/
2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на „Гарант кредит консулт” ЕООД /с предишно
наименование„Лайт кредит консулт” ЕООД/, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от
управителя А.Д. А. чрез адв.П.П. против решение №260899/16.10.2020 г.,
постановено по гр. д. №12294/2019 г. на РС Пловдив, 15 гр. състав, което са
отхвърлени предявените искове за признаване за
установено по отношение на М.А.С., ЕГН:
**********, с адрес: ***, и К.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** дължимостта
на общо сумаат от 1348,50 лв., от която 943,20 лв. - представляваща главница и лихви по договор за заем № 10762/ 07.03.2017 г.,
сключен между ответниците и „Лайт Кредит“ ООД, заплатена от ищцовото дружество
на основание договор за гаранция от 07.03.2017 г., поради което е встъпило в
правата на удовлетворения кредитор, и сумата от 405,30 лв. – възнаграждение по
договор за гаранция от 07.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
10.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
3167/15.04.2019 г. по ч.гр.д. № 5617 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, X гр.с.
Излага
оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и
да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира
за присъждане на разноски.
От М.А.С., ЕГН: ********** и К.А.С. чрез сл.защитник адв.Н.П. е постъпил
отговор на ВЖ, с който се оспорва жалбата като неоснователна и счита решението
за правилно и законосъобразно.Претендира за присъждане на възнаграждение за
особен представител.
Пловдивският окръжен съд, след
като провери обжалваното решение съобразно чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и
обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК,чл.79,ал.1 ЗЗД. предявен от „Лайт кредит консулт” ЕООД.
Въззивникът
счита, че неправилно съдът е приел, че 1.договорът за заем е недействителен,
тъй като не е ясно как е формирана възнаградителната лихва след като в
договора ясно е посочено, че е договорен
фиксиран годишен лихвен процент от 40%, поради което не следвало да се прилага
изискването на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК за предоставяне на информация за разпределение
на вноските, който е приложим при променлив лихвен %; че неоснователни са
доводите на съда, че изискването било релевантно към чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК; 2.че неправилно съдът е приел, че ГПР от 49,05% и
общата сума на плащане не съответстват на действителните, тъй като заемната
сума от 1000 лв. се оскъпява с 123,50 лв., което не е прекомерно и не
противоречи на закона и добрите нрави; с договора за гаранция са уговорени
насрещни задължения на гаранта – да гарантира изпълнение на задълженията на кредитополучателя, но тъй като не е страна
по ДПК, възнаграждението му не е включено в ГПР; 3. че неправилно съдът е приел, че предпоставка за
активиране на гаранцията е заемодателят да предяви иска си първо към заемодателя,
тъй като посдленият няма правен интерес от възражението; 4. че неправилно съдът не е приложил чл.23 ЗПК след
като е приел, че ДПК е недействителен.
В отговора
на ВЖ са изложени доводите, че правилно РС е отхъврлил предявените искове, тъй
като липсват доказателства, че двамата ответници са получили заемната сума по договора; че предпоставка за предявяване
на регресния иск на гаранта, е
заемодателят да предяви първо иск срещу заемателя и ако не е удоволетворен – да
иска плащане от гаранта, което не е налице; счита, че договорът за гаранция е
обезпечен със запис на заповед с извдател ответницата М.С. и авалист К.С.. счел, че клаузите на договора са и нищожни,
тъй като не са уговорени индивидуално.
По заявлението от10.04.2019 г. в заповедното
производство по ч.гр.д.№5617/2019 г. се претендира сумата 1348,50 лв.,
включваща 943,20 лв. – невърната сума по договор за заем №10762/7.03.2017 г.,
сключен с „Лайт кредит“ООД с краен срок на погасяване 03.10.2017 г. и сумата
405,30 лв. – неплатена част възнаграждение по договор за гаранция от 7.03.2017
г., платена от заявителят, съгласно договора за гаранция. Исковата молба, е
предявена при хипотезата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК в срока по чл. 415/1/,т.4 от ГПК, което обуславя допустимостта на предявеният установителен иск.
По основателността:
От
представените по делото доказателства е видно, че по силата на Договор за заем №10762/7.03.2017 г.,
въззиваемите са получили в заем от „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД – гр. Пловдив
сумата от 1000 лв. с краен срок за погасяване 03.10.2017 г., срещу задължение
да я върнат, ведно с възнаградителна лихва от 40%, ГПР – 49,05%, на 30 равни
седмични вноски, всяка от които на стойност от 37,45 лв., Уговореният общ
размер на всички плащания е в размер на 1123,50 лв.
На 7.03.2017
г. е сключен и тристранен Договор за гаранция (л. 9-12) между „Лайт кредит“ООД–
заемодател, заемателите, и „Лайт кредит консулт“ООД – като гарант. С договора е
уговорено дружеството-гарант да отговаря пред заемодателя като при активиране
на гаранцията заплати сумите, дължими от ответника по договора за заем в
случай, че заемателя не плати дължимите ежеседмични вноски в продължение на 6
седмици /чл.1.1 от дог. за гаранция/. Срещу поемането на тази гаранционна
отговорност с договора е уговорено възнаграждение на гаранта по чл.3.1 от договора за
гаранция, дължимо от заемателя по заемното правоотношение независимо от
активиране на гаранцията, на 30 ежеседмични премии в размер на по 19,30 лв.,
платими заедно/на същата дата/ със съответните седмични погасителни вноски по
заема, а в чл.3.2. е казано, че платените премии не подлежат на връщане
независимо дали гаранцията е активирана.
В чл. 6 от договора е уговорено, че при активиране на гаранцията и
извършване на плащания от гаранта, погасяващи задължения на заемателя, гарантът
има правото да встъпи в правата на удовлетворения заемодател, обаче в чл.1.2 от
договора за гаранция е записано, че заемодателят се задължава да предяви иска
си първо срещу заемателя и едва ако не бъде удоволетворено, да иска плащане от
Гаранта.
От приетата
и неоспорена от страните ССЕ, изпълнена от в.л.С. К. – л.73 от д.РС се
установява, че от заемателите са постъпили плащания по договора за заем в общ
размер 180,30 лв., от които е погасена договорна лихва -44,77 лв. и част от
главницата в размер на 135,73 лв., а по задълженията по договора за гаранция са
направени плащания общо за 19,30лв.; на 1303.2019 г. е активиран договорът за
гаранция, с което гаранта е превел на заемодателя сумата от 943,20 лв.
При
доказателсвена тежест на ищеца да докаже, че на заемателите е предоставена
договорета заемна сума по ДПК – нито в договора има клауза, че сумата е
получена от въззиваемите, нито от приетата по делото ССЕ е видно, че сумата от
1000 лв. е усвоена от заемополучателите – само на това основание искът е
неоснователен.
ПОС намира
за неоснователни изложените във ВЖ доводи, че договорът за заем не е нищожен на
осн.чл.22 ЗПК и е породил своите правни последици, тъй като съдържал всички
реквизити по чл.11,ал.1 ЗПК, в т.ч. ГПР и общия размер на вскички плащания, а
заемателят се бил съгласил с тези условия като ги е приел,поради следното:
От
представените по делото доказателства ПОС констатира, че в договора за кредит
не е представен погасителен план, в който да
са посочени размера и броя на дължимите вноски, с показване начина на
погасяване на главницата и лихвата и падежната дата /изискване на
чл.11,ал.1,т.11 и 12 ЗПК/ – въззивникът не ангажира доказателства, че такъв бил изготвен и предоставен на
ответниците при подписване на договора за заем.
ПОС намира, че не е изпълнено изискването на чл.11,ал.1т.20 от ЗПК – да
бъде посочен в договора за кредит размера на лихвения % на ден, както и на
чл.11,ал.2 ЗПК, където е казано, че ОУ са неразделна част от договора за кредит
и трябва всяка страните да е подписана от страните по договора. В тази връзка
ПОС констатира, че по делото е представен само първият лист от ОУ на договора
за паричен заем – до чл.17;
Неоснователно е оплакването във ВЖ, че
неправилно съдът е приел, че ГПР от 49,05% и общата сума на плащане не
съответстват на действителните, тъй като заемната сума от 1000 лв. се
оскъпявала с 123,50 лв., което не е прекомерно , а с договора за гаранция са
уговорени насрещни задължения на гаранта, който не бил страна по ДПК и затова
възнаграждението му не е включено в ГПР – оплакването е неоснователно, тъй като
още при сключването на договора, като условие за предоставянето на
паричния заем е сключването на договор за гаранция и заплащане на премиите по него заедно
с всяка вноска по кредита, като към всяка вноска се добавя сума от 19,30 лева. Т.е., плащането на тези премии се извършва в полза на
заемодателя, а не на гаранта.
След
като възнаграждението по договора за гаранция е предвидено да се кумулира към погасителните вноски,
като по този начин на практика води до скрито
оскъпяване на кредита и е дължимо независимо дали гаранцията ще бъде активирана,
съгласно чл.3.2. от цит.договор,то този разход е следвало да бъде включен в
ГПР. След като ГПР по договора за кредит е 49,05%, включването на дължимата
сума по гаранционния договор показва, че ГПР надвишава максимално допустимия по
ЗПК, което води до нищожност на договора за кредит поради противоречие с
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК за размера на ГПР.
Горното
налага извода, че в договора за кредит не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.11,12,20
и ал.2 от ЗПК, поради което съгласно чл.22 ЗПК – договорът за кредит е
недействителен.Съгласно т.1 и т.3 от ТР №1/9.12.2013 г. по т.д.1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС – когато не са спазени чл.11,ал.1,т.11,12,20 и ал.2 от ЗПК,
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до изначална
недействителност на договора, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
Правилно РС
не е приложил чл.23 ЗПК да уважи иска до размера на неплатената главница, т.к.
от суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд
дълг, а само това ТЛ, което има правен интерес от изпълнението –гарантът няма
правен интерес от изпълнение на задължението за плащане на главницата от
заемополучателя, тъй като не е изпълнено условието заемателят де е предявил
претенцията си първо към заемополучателите.
Възнаграждението
по договора за гаранция произтича от неравноправна клауза по смисъла на чл.143
от ЗЗП,ал.1,т.5 - че неравноправна клауза в договора, сключен с потребител е
тази, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка; неравноправна е клаузата на
чл.3.2 от договора за гаранция, според която потребителят дължи вноски по
гаранционния договор дори и без активиране на гаранцията, т.е. дори и да е
изряден платец по договора за кредит, той дължи вноски по договора за гаранция,
т.е потребителят следва да поеме задължение без правно основание – налице е
неравновправна клауза, която противоречи на добрите нрави и не е уговорена
индивидуално, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на
кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника.
По
изложените съображения ПОС намира, че договорът за кредит е недействителен
съгласно чл.22 ЗПК, както и акцесорният му договор за гаранция, поради което
предявеният иск се явява неоснователен.
Като е
достигнал до същите правни изводи, РС е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260899/16.10.2020 г., постановено по гр. д. №12294/2019 г. на РС
Пловдив, 15 гр. състав .
ОСЪЖДА „Гарант кредит консулт” ЕООД /с предишно наименование „Лайт кредит консулт” ЕООД/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от управителя А. Д. А. да заплати
на адв.Н.П.П. с ЕГН:********** сумата 350 лв.- възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: