Р Е Ш Е
Н И Е
№ 90
гр.Бургас, 19.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на
секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 6064 по описа на БРС за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Ц.А.П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощник – адв. Й.Й.
– ВАК, със съдебен адрес:***, против Наказателно
постановление № 83/22.08.2017г. на кмета на Община ***, с което за нарушение на
чл.7б, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения
ред и сигурност на територията на Община *** /НООРСТОС/, на основание чл.7б,
ал.4 от НООРСТОС на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че жалбоподателката
никога не е работила като управител на процесното заведение – бар „***” в гр. ***,
както и че през 2017г. въобще не е посещавала гр. *** по какъвто и да е повод.
Застъпва се, че АУАН не е съставен в нейно присъствие, нито й е била дадена
възможност да се защити срещу него. Акцентира, че по време на твърдяното
нарушение е била служител на „***” ЕООД, с работно
място в хотел „***” в к.к. „***”, като
в потвърждение на думите си прилага и копие от месечен график. Твърди, че през
месец Декември 2012г. е загубила личната си карта, като изказва предположение,
че някой е използвал данните от въпросната лична карта без нейно съгласие,
доколкото посоченият в НП адрес е този по старата лична карта, а не актуалния,
който е такъв от 2015г. Ангажира доказателства.
В открито съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с авд.
Й. – ВАК, който поддържа жалбата. Представя допълнителни доказателства, като
застъпва, че в тежест на АНО е да докаже, че към 11.07.2017г жалбоподателката е
работила като управител на бар „***”, което в случая
не е сторено На следващо място застъпва, че неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на физическото лице, доколкото систематичното тълкуване на нормите
на чл. 7а и чл. 7б от НООРСТОС води до извода, че субект на административнонаказателната
отговорност следва да е собственикът или управителят на юридическото лице,
собственик или наемател на увеселителното заведение, а не физическото лице –
управител. Пледира за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, не изпраща представител за съдебното заседание. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката не се взима становище по
жалбата, нито се правят доказателствени искания.
Съдът приема,
че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН (по делото не са ангажирани категорични доказателства, кога НП е
връчено на жалбоподателката, поради което и съдът приема за меродавно
изложеното в жалбата, че това се е случило на 27.11.2017г). Жалбата е депозирана
на 01.12.2017г., поради което и се явява в срок. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
Наказателното постановление е издадено
въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 42/11.07.2017г.,
съставен от св. Н.Н. ***, за това, че жалбоподателката,
в качеството си на управител на бар „***“, на 11.07.2017 г. в 00.15 ч. в гр. ***
в бар „***“, използва озвучителна техника за музикално озвучение
след 23.00 ч. като заведението е от открит тип, без нужната озвучителна шумоизолация, както и без документ удостоверяващ такава.
Посочено е, че заведението е в близост до хотели и жилищни имоти.
Актосъставителят е квалифицирал горното като нарушение по чл.7б,
ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред и
сигурност на територията на Община ***, поради което и е съставил АУАН срещу управителя.
На основание съставения акт кметът на Община *** издал обжалваното наказателно постановление, в което
е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение по
чл.7б от НООРСТОС и на основание чл.7б, ал.4 от
НООРСТОС на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Въпреки това,
съдът счита, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не съответства на
обективната действителност и се опровергава от доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие.
На първо място, видно от приложената
справка от НАП (л. 11) се установява, че жалбоподателката никога не е била
служител на дружеството - „***” ЕООД, стопанисващо бар
„***” в гр. ***. Въпросният факт се потвърждава и от приложения Трудов договор
№ 01/13.04.2017г. (л.8) и Заповед за прекратяването му
№ 003/18.09.2017г. (л.9) от които е видно, че за времето от 13.04.2017г. до
18.09.2017г. жалбоподателката е била в трудово правоотношение с друго
юридическо лице – „***” ЕООД с ЕИК: ********* с месторабота – в лоби бар на
хотел „***” в к.к. „***”. Нещо повече, видно от
приложения график за месец Юли 2017г., на 11.07.2017г. жалбоподателката е била
на работа втора смяна за времето от 14.00 до 23.00 часа на същия ден. Въпреки,
че по делото не е постъпил отговор от „***” ЕООД, касателно
това, кои лица са били служители на дружеството на обект – бар „***” към процесната дата, съдът счита, че горепосочените, неоспорени доказателства по достатъчно категоричен начин доказва
факта, че жалбоподателката не е била сред тях.
Изводите на съда допълнително се
потвърждават и от показанията на разпитания по делото актосъставител Н.Н., от които се установява, че полицейските служители
получили сигнал за силна музика от заведение „***”, находящо
се в гр.***. Същите отишли на място. Повикали управителя на заведението,
поискали му личната карта и му съставил акт. Свидетелят заявява, че не е
извършвал проверка дали въпросната лична карта е действителна или дали не е
била обявена за невалидна/открадната/загубена. Актосъставителят не е
категоричен, дали лицето представило се за управител на бар „***“
е намиращата се в залата жалбоподателка Ц.П.. Свидетелят
допълва, че проверката се е осъществила в тъмната част на денонощието, при
оскъдна светлина, поради което и по мнение на настоящия състав е напълно
възможно същият да не е успял категорично да се убеди, че лицето, което е
представило личната карта е отговаряло на снимката на същата. Следва да се има
предвид, че видно от удостоверението от ОДМВР-гр.***(л.27)
действително жалбоподателката на 21.12.2012г. е изгубила личната си карта с №
********* и на 03.01.2013г. е получила нова с № 64446537, която е посочена и в
трудовия й договор. Нещо повече, видно от показанията на св. Н. – същият е
преписал личните данни от представената му лична карта в АУАН, поради което там
е посочен адрес: гр. ***, ул. „ ***” № 5 (по старата
лична карта), когато в действителност от 2015г. адресът на жалбоподателката е в
гр. ***, ул. „***” № 31, вх. „Г”, ет. 5, ап. 86,
видно и от приложеното по делото удостоверение (л.12).
Това логично води до извода, че
неустановено по делото лице е ползвало личните данни да жалбоподателката, като
се е представило за нея пред контролните органи.
Тук е мястото да се посочи, че на съда е
служебно известно, че жалби с аналогично на настоящата съдържание (за
използвани данни от невалидни лични карти в бар „***” през
летния сезон на 2017г.) са налични и от други лица, за което са образувани НАХД
№ 5645/2017г., НАХД № 4419/2017г. и НАХД № 4421/2017г. всички по описа на БРС.
С оглед всичко казано по-горе съдът
приема, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Жалбоподателката
Ц.П. не е лицето допуснало нарушение на чл.7б от НООРСТОС.
Друго лице се е представило с неин документ за самоличност, поради което
АУАН и НП незаконосъобразно са издадени срещу жалбоподателката.
Само за пълнота следва да се посочи, че
съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, за
неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност.
Практиката на касационната инстанция - Решение № 744 от 19.04.2016 г. по а. н.
д. № 202/2016 г. на Административен съд – Бургас,
Решение № 919 от 28.05.2014 г. по а. н. д. № 715/2014 г. на Административен съд
– Бургас и др. базирана на тълкуването на Наредбата, неотклонно приема, че
субект на нарушението по чл. 7б, ал.1 НООРСТОС може да
бъде и управителят/отговорникът на съответното заведение.
Всичко
горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е била неправилно ангажирана, поради което и
издаденото НП следва да се отмени.
С оглед данните
за евентуално извършено престъпление от общ характер и на основание чл. 205, ал.2 НПК, след влизане в сила на настоящето решение, препис
от него и от съдебния протокол да се изпратят на БРП по компетентност.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3
ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 83/22.08.2017г. на кмета на Община ***, с което за нарушение на чл.7б, ал.1 от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на
територията на Община *** /НООРСТОС/, на основание чл.7б, ал.4 от НООРСТОС на Ц.А.П. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на
настоящето решение, препис от същото, ведно с препис от съдебния протокол, да
се изпратят на БРП по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: