Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
21.11.2019г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №280 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С. срещу
Б.И.С., ЕГН **********
*** иск за признаване за установено съществуването на парично
задължение на ответника към ищеца по заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д.№3341/2018г. по описа на ДРС за следните суми: 24461,45 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалия И.П.С.от ПТП,
реализирано от ответника на …г. в гр.Д. в посока гробищен парк, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от
датата на подаване на заявлението в съда - 16.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 7580,10 лв., представляваща законната лихва за забава
в плащането на главното задължение за периода от ***г. до 16.08.2018г.
Искът се основава на следните
обстоятелства: На ….г. ищцовото дружество е сключило договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите №…. с И.Г. И.за ***марка „***“, модел „***“,
рег.№***, със срок на валидност 23.04.2015г. до 22.04.2016г. На ***г. около
11.00ч. в гр.Д., по ул.“…“ до … в посока гробищен парк, ответникът – ***към онзи
момент водач, привел и управлявал ***марка „***“, модел „***“, рег.№***.
Ответникът пътувал сам, като времето било ясно и слънчево. ***се движел с около
30 км./ч., около 3,10м. вляво от десния край на пътя, като пред него се движел
лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег.№***. В този момент ответникът
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.150, ал.1
от с.з. и по непредпазливост причинил три … на И.П.С., изразяващи се в …. с
промяна на …, което представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота, …, до нива на …, довело до …., счупване на … и … на долна … в дясно, което довело до трайно … за
период от около два месеца. Посочените обстоятелства са установени с решение
№4/01.02.2017г., постановено по НАХД №50/2017г. по описа на ДРС, с което
ответникът е признат за виновен за извършването на престъпление по чл.343,
ал.31 пр.7, б.А, пр.2 в.вр.чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 и ал.1 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв. Присъдата е влязла в сила на 17.02.2017г. На 25.07.2017 г., ищцовото дружество е
сключило споразумение с пострадалия И.П.С., по силата на което е заплатена
сумата от 24461.45 лева, представляваща справедлив и окончателен размер на
застрахователно обезщетение за неимуществени и свързани с тях имуществени вреди
от описаното ПТП. Във връзка с представена декларация с нотариално
удостоверяване на подписа peг. №1073 от 06.04.2017 г., по описа на нотариус М.С., peг.№175 в Нотариалната
камара, посочената сума е била изплатена по банкова сметка *** И. С.. Съгласно чл.274, ал.2 от КЗ /отм./, застрахователят
има право да иска от лицето, управлявало МПС без съответната правоспособност да
възстанови платеното на увреденото лице.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Излагат се съображения, че искът е неоснователн по размер. От
представените доказателства не става ясно какъв е точния механизъм на
процесното ПТП, налице ли е съпречиняване от страна на пострадалото лице, което
се е движело/намирало посредата на платното за движение на ППС по време на
инцидента и ако е налице съпречиняване, отчетено ли е същото при определяне
обезщетението, което е изплатено. Също така е неясно въз основа на какви
критерии е формирана сумата от 24461,45 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от И.П.С.неимуществени вреди.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По
заявление на ищеца по ч.гр.д.№3341 по описа на ДРС за 2018г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №2091 от 11.09.2019г., срещу ответника Б.И.С. за следните суми: 24461,45 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 16.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 7580,10 лв., представляваща законната лихва за забава
в плащането на главното задължение за периода от ***г. до 16.08.2018г., както и сумата от 640,83 лв. разноски по делото -
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е
възразил и не е оттеглил възражението си. Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в
срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.
В разглеждания случай по делото не е
спорно, че между ищецът
ЗАД „Армеец” и И.Г. И.е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за ***марка
„***“, модел „***“, рег.№***, собственост на същия, по представената по делото полица №….,
действаща за периода от 23.04.2015г. до 22.04.2016г.
Видно от решение
№4/01.02.2017г., постановено по НАХД №50/2017г. по описа на ДРС,
на ***г. около 11.00ч.
в гр.Д., по ул.“…“
до … в посока гробищен парк, ответникът Б.С. – ***към онзи момент водач, привел и управлявал ***марка
„***“, модел „***“, рег.№***. Ответникът пътувал сам, като времето било ясно и
слънчево. ***се движел с около 30 км./ч., около 3,10м. вляво от десния край на
пътя, като пред него се движел лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег.№***.
В този момент ответникът нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20,
ал.2 от ЗДвП и чл.150, ал.1 от с.з. и по непредпазливост причинил три … на И.П.С., изразяващи се в … с промяна на …, което
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, ….., до нива на …,
довело до …. и …,
счупване на … и …. на … в дясно, което довело до трайно … за период от около два месеца. С решението, влязло в сила на
17.02.2017г. ответникът е
признат за виновен за извършването на престъпление по чл.343, ал.31 пр.7, б.А,
пр.2 в.вр.чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 и ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1
от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
На 25.07.2017 г.,
ищцовото дружество е сключило споразумение с пострадалия И.П.С., по силата на
което е заплатена сумата от 24461.45 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени и свързани с тях имуществени вреди, включително лихви и разноски от описаното ПТП. От представената от застрахователя преписка по щета се установява, че е бил
одобрен размер на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди в размер
на 40000 лв., а за имуществените в размер на 796,09 лв., съгласно представените
медицински и финансови документи. Одобрен е размер на застрахователно
обезщетение в размер на 40000 лв., при съпричиняване от 40 %, като в хода на
преговорите същото може да бъде намалено до 30% и е одобрен мандат за преговори
от 24000 до 28000 лв. Управителният съвет на ищеца е одобрил решенията на ЗЕК и
ПК и е възложил на изпълнителните директори на дружеството да сключат
споразумение с пострадалото лице за сумата до 28000 лв. неимуществени вреди и
461,45 лв. имуществени вреди.
Въз
основа на съгласие на пострадалото лице /декларация – л.10 по делото/ посочената
сума е била изплатена по банкова сметка *** И. С., на
дата 14.08.2017г.
По делото
ищецът е представил отправени до ответника Б.С. покани с изх.№100-6257/23.08.2017г.
и изх.№А-9353/12.12.2017г. за заплащане на процесното регресно вземане /л.84 и
л.86 по делото/, получени от ответника на 30.08.2017г. и на 18.12.2017г. С
поканите на ответника е предоставен 30-дневен срок за плащане на задължението.
По делото е изготвена и САТЕ,
установяваща механизма на ПТП. На ***г., при
много добри атмосферни условия, около 12,30-13,00
часа в гр.Д. по ул."…" в посока „Гробищен парк" Б.И.С. се
движел с ***„*** *** " с рег.№*** със
скорост около 30 км./ч. Пътната настилка била суха, с асфалтово покритие.
Времето било слънчево. Пред С. се движел лек автомобил „***
***" с рег.№***, управляван от
свидетеля С.О.П.. Навлизайки в ляв завой на пътя,
водачът на лекия автомобил „*** ***" вижда
появилия се пред него внезапно ***по средата на лентата, по която се движи.
Веднага предприема спасителна маневра на ляво и навлиза в лентата за насрещно
движение и заобикаляки ***се връща обратно в дясната по посока на движението
пътна лента. Движещият се след него ***Б.С. вижда рязката маневра на ляво на
лекия автомобил и появата на ***на
пътното платно и също предприема спасителна маневра на ляво и частично навлиза
в лентата за насрещно движение, при което рязко накланя ***на дясно, пада на
дясната си страна и плъзкайки се напред в посока на движението си с предното
колело удря ***през краката. В следствие на удара ***пада по лице на пътното
платно. Ответникът – водач на ***е бил много близко до
границата на възможностите за безопасно спиране и предотвратяване на ПТП. В
конкретния случай пострадалият ***И.С., в нарушение на ЗДП се е намирал почти
на средата на лентата за движение в посока гробищен парк, при положение че има
добре оформен тротоар от дясната страна на платното за движение в същата
посока. На мястото никога не е имало пешеходна пътека, пострадалият не се е
намирал на пешеходна пътека.
От приетата по делото СМЕ се установява, че при възникналото на ***г.
ПТП пострадалият И.П.С.е получил следните травматични увреждания: ……….; ……..; ….;
….; …..; ……. Съответно …. представлява разстройство на …, а останалите увреждания
са обусловили …... Същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Според
СМЕ липсват данни за настъпили усложения или остатъчни явления, свързани с
причинените травми, т.е. е настъпило пълно излекуване на пострадалия.
Районният
съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от правна страна,
следното:
Предявеният установителен иск
черпи правното си основание от разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК в.вр.чл.274, ал.2 от КЗ /отм./ и 86,
ал. 1 от ЗЗД.
С
изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят по
"Гражданска отговорност" встъпва в правата на увредения срещу
виновния водач, като съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право да получи
платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без
свидетелство за управление. На основание чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да докаже следното: валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в
изпълнение на който застрахователят е изплатил на увреденото
трето лице застрахователно обезщетение в претендирания размер във връзка с
настъпването на определено застрахователно събитие, причинено от ответника при
управление на МПС без свидетелство за управление; начина на определяне размера
на изплатеното застрахователно обезщетение.
От приетите като писмени доказателства безспорно се установява, че на ***г.
около 11.00ч. в гр.Д., по ул.“….“ до …. в посока гробищен парк,
ответникът Б.С. управлявал ***марка „***“, модел „***“,
рег.№***, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.150, ал.1 от с.з. и по непредпазливост причинил три
средни телесни повреди на И.П.С.. Към
момента на произшествието ответникът е управлявал ***марка „***“, модел „***“,
рег.№*** без да е имал издадено свидетелство за управление на МПС – Б.С. е правоспособен с
категории …., но няма правоспособност за водач на категория …. Съдът е длъжен да зачете акта, с който наказателното
производство е приключило, като на основание чл.300 ГПК при разглеждане
на гражданските последици от деянието, вземе предвид установеното в НАХД №50/2017г. по описа на ДРС относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото се доказва съществуването на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между ищцовото дружество от една страна,
като застраховател и трето за спора лице И.Г. И., тъй като застрахователната полица -
правопораждащ го факт, е сключена между посочените правни субекти. Съгласно чл.
257, ал. 2 КЗ /отм./ застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание, т. е. всяко лице във фактическа власт на което се намира същото, която не е установена
противоправно. Процесуално легитимираният ищец ЗАД „Армеец” е покрил риска "гражданска отговорност" на
ответника Б.И.С.,
тъй като последният, като водач на ***марка „***“, модел „***“, рег.№***, при настъпване на ПТП, правомерно е ползвал същия. Твърдения или
доказателства в обратна насока не се сочат и представят.
Не се спори и от събраните
доказателства се установява, че ищецът - застраховател е изплатил на увреденото
трето лице застрахователно обезщетение в претендирания размер във връзка с настъпването на
определено застрахователно събитие, причинено от ответника при управление на
МПС без свидетелство за управление. В
случая видно от съдържанието на споразумението от 25.07.2017г.
изплатеното застрахователно обезщетение има за предмет претърпените от пострадалия
имуществени и неимуществени вреди и именно техния размер следва да се преценява
в настоящето производство. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 223,
ал. 1 и 2 от КЗ /отм./ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди включително
за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане. Неговата отговорност е функция на тази на извършителя на
деликта. Това от своя страна води до извод, че
в случаите, когато този извършител не е взел участие в
процеса на определяне на дължимото застрахователно обезщетение той не е обвързан от същото и в процеса по чл. 274,
ал.1 от КЗ /отм./ може да прави
всички правозащитни възражения касаещи неговата прекомерност. При това в настоящия казус са допустими направените от ответника
възражения за прекомерност на уговорения със споразумението размер
на обезщетението.
Пострадалият е обезщетен за
неимуществени вреди следствие на травми, изразяващи се в …………..; ……….; …..; …..;
…..; …….. Съответно ….. представлява ….., а останалите увреждания са обусловили
временно ….., ….. Настъпване на същите не се оспорва от ответника. Според СМЕ
липсват данни за настъпили усложения или остатъчни явления, свързани с
причинените травми, т.е. е настъпило е пълно излекуване на пострадалия. Всичко
това навежда съда до извод, че травмите са били свързани с болезнени
изживявания и затруднения на основни човешки функции за един продължителен
период от време. По
тези съображения съдът
счита, че размера на
дължимото обезщетение при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на 40 000 лева, както е било
определено и от ищеца - застраховател.
В случая следва да се
вземе предвид, че пострадалият е
допринесъл за настъпване
на тези травми, нарушавайки чл.108 от ЗДП, съгласно който …. са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница. В случая пострадалото
лице, при наличието на тротоар, се е движело близо до средата на лентата за движение. Неговото съучастие
обаче съдът определя на 50 %. Така обезщетението
от 40 000 лв., дължимо на пострадалия следва да се намали
с 20 000 лв. т.е. за настоящия състав претърпените от пострадалия
неимуществени вреди се равняват на 20 000 лева.
От представените доказателства се
установява, че пострадалият е направил разходи за …. в размер на 796,09 лв.,
като при определеното му съучастие от 50 % дължимото му се обезщетение е в
размер на 398,05 лв.
При това регресната претенция на
ищеца – застраховател срещу ответника е основателна до размера от 20398,05 лв.,
за каквато сума следва да се уважи предявения установителен иск, а за горницата
до претендирания размер от 24461,45 лв. да бъде отхвърлена.
Съдът намира за частично основателна
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предвиденото в чл.274 от КЗ /отм./
регресно право на застрахователя не е същинско застрахователно право, защото не
е част от съдържанието на застрахователното правоотношение, а възниква по
силата на закона и то от момента, когато застрахователят удовлетвори увреденото
от застрахования трето лице, респективно плати обезщетението на встъпилия в
правата му негов застраховател в хипотезата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./. От
друга страна отговорността на застрахователя в тази хипотеза е функционална на
деликтната. Поради това удовлетворяването на правото на пострадалия по този ред
има мултиплициращ ефект – погасява се, както прякото право на последния към
застрахователя, така и това право на пострадалия, което той има на основание
осъществения деликт към застрахования. Следователно, регресният иск по чл. 274
от КЗ /отм./ е особен и самостоятелен, почиващ на закона, а не на
застрахователния договор или на деликта, макар да има връзка с тях и да е
обусловен от тях. А след като това е така, застрахованият не се счита в забава
да плати на застрахователя регресното вземане по чл. 274 от КЗ /отм./, нито от
деликта, нито от датата, на която последният е обезщетил увреденото от
застрахования трето лице, респективно е платил застрахователното обезщетение на
встъпилият в хипотезата на чл. 213 от КЗ /отм./ в правата му негов
застраховател. В този случай съдът намира за приложима нормата на чл.84, ал.2
от ЗЗД. За да изпадне в забава застрахованият да удовлетвори регресното вземане
на застрахователя по чл.274 от КЗ /отм./, е безусловно необходимо последният
преди това да го покани да му го възстанови.
По делото ищецът е представил отправена до ответника Б.С. покана с изх.№100-6257/23.08.2017г.
за заплащане на процесното регресно вземане /л.84 по делото/, получена от
ответника на 30.08.2017г. С поканата на ответника е предоставен 30-дневен срок
за плащане на задължението. С оглед изложено съдът намира, че ответникът е
изпаднал в забава да заплати на ищеца процесното регресно вземане от
01.10.2017г. Предявеният от ищеца иск по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на това обезщетение, се явява основателен за
периода от 01.10.2017г. до 16.08.2018г., изчислен от съда в размер на 1813,31
лева върху главното задължение от 20398,05 лв. За периода
от ***г. до 30.09.2017г. и за горницата над 1813,31 лв. до претендирания размер
от 7580,10 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху признатото главно задължение следва да
се присъди и от датата на подаване на заявлението
в съда – 16.08.2017г. до окончателното
му погасяване.
Съгласно разрешението възприетото
в т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се
произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство
съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в заповедното
производство разноски в размер на 444,23 лв. – държавна такса и 103,98 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
И двете страни са претендирали
сторените по делото разноски. С оглед изхода на спора, на ищеца се следват
сторени по делото разноски в размер на 725,94 лв. (444,23 лв. – държавна такса; 62,39 лв. – възнаграждение по САТЕ, 69,32 лв.
– възнаграждение по СМЕ и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес), а на ответника в размер на 334,41
лв. (27,61 лв. – възнаграждение по САТЕ и 306,80 лв. – адвокатско възнаграждение). Съдът намира за
неоснователно направеното от ищцовата страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Преценката за прекомерност се прави във
всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника
защита е изготвяне на отговор на исковата молба с процесуално представителство в пет открити съдебни заседания. Уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение от 1000 лв. не надхвърля минималния размер от 1491,25 лева
на адвокатското възнаграждение за защита по този вид граждански дела, определен
на база материалния интерес по делото по
реда на чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение и е съответно на фактическата и правна сложност на
производството.
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.И.С., ЕГН ********** *** съществуването на парично задължение на същия към ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№3341/2018г. по описа на ДРС за следните суми: 20398,05 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалия И.П.С. от ПТП,
реализирано от ответника на ***г. в гр.Д. в посока гробищен парк, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от
датата на подаване на заявлението в съда - 16.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1813,31 лв., представляваща законната лихва за забава
в плащането на главното задължение за периода от 01.10.2017г. до 16.08.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20398,05 лв. до
пълно предявения размер от 24461,45 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалия И.П.С.от ПТП, реализирано от ответника на
***г. в гр.Д. в посока гробищен парк и за горницата над 1813,31 лв. до пълно предявения размер от 7580,10 лв., представляваща законната лихва за
забава в плащането на главното задължение и за периода от ***г. до 30.09.2017г.
ОСЪЖДА Б.И.С., ЕГН ********** ***
да заплати на ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С. сторените по ч.гр.д.№3341 по
описа на ДРС за 2018г. разноски в размер на 444,23 лв. – държавна такса и 103,98 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.И.С., ЕГН ********** ***
да заплати на ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С. сторените по делото разноски в
размер на 725,94 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С. да заплати на Б.И.С., ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в
размер на 334,41 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: