РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. ХАСКОВО, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г.Т. К.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500391 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. К. Н. срещу решение
№228/26.04.2022г. г. ,постановено по гр. д. № 2012/ 2021 г. по описа на
Районен съд Хасково,с което предявените от Н. К. Н.-Н., ЕГН **********, от
гр.***, против Областна дирекция на МВР -***, със седалище и адрес на
управление -гр.***, Булстат: *********, обективно съединени искове с
правно основание чл.181, ал.1 , предл.2 от ЗМВР за сумата в размер на 2880
ле в а , представляващи неизплатена левова равностойност за неосигурена
храна за периода от 31.07.2018г. до 31.07.2020г. и с правно основание чл.86
от ЗЗД за сумата в размер на 585 .60 лева - лихва за забава върху главница та
за периода от 31.07.2018г. до 31.07.2020г. са отхвърлени като неоснователни.
В жалбата на адвокат Н.П.,пълномощник на въззивницата Н. К. Н. се
правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение, като се излагат доводи, че съдът изцяло се е
доверил на заключението на вещото лице относно елементите на
индивидуалната работна заплата,в която след месец февруари 2017г. не се е
включвала и начислявана сума за храна, а същата е определена като обща
сума.Намира изводите на съда за недължимост на заплащане на
равностойността на храна от страна на ответника за незаконосъобразни и в
разрез с нормативната уредба.Иска се отмяна на обжалваното решение и
1
постановяване на друго,с което искът да бъде уважен ведно със законната
лихва.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната
страна.
Съдът действащ като въззивна инстанция , като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,от активно
легитимирана страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е
неоснователна .
РС Хасково е сезиран с искова молба от Н. К. в качеството й на ***
отдел *** към Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ по силата
на служебно правоотношение против ОД МВР *** за заплащане на левова
равностойност на дължима и неосигурена храна за времето от 31.07.2018г. до
31.07.2020г.,за който период не е получавала такава.
Правния интерес извежда от разпоредбата на чл.181 от ЗМВР,според
която на служителите на МВР се осигурява храна или левовата
равностойност.
Ответникът оспорва иска с аргументи,че ищцата за претендирания
период не попада в категорията служители с право на храна,респективно
заплащане на нейната равностойност
По безспорен начин по делото се установи, че страните се намират в
служебни правоотношения, като ищцата заема длъжността *** в ОД на МВР
– *** към момента на подаването на исковата молба, което правоотношение е
възникнало въз основа на нормите на чл.9 от ЗДСл. и § 69 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /обн. Д.в. бр.81/2016г. в сила от 01.01.2017г./. Първоначално е
назначена за държавен служител*** с ранг *** младши експертно ниво *** в
отдел „Говорители на структури на МВР“ дирекция „Пресцентър и връзки с
обществеността“ по силата на заповед №*** от 02.02.2017г. След
първоначалното назначаване са издадени последователно във времето
заповеди на основание чл.67ал.5 т.1 и ал.6 от ЗДСл вр с Наредба за заплатите
на служителите в държавната администрация,касаещо увеличение на
индивидуалната работна заплата.
От позициите на двете страни се очертава спорния въпрос за
дължимостта на ищеца като държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т2
от ЗМвР на левова равностойност на храна,която според разпоредбата на
чл.181 ал.1 от същия закон се осигурява от работодателя.Този спорен момент
е правилно дефиниран от районния съд,като отговорът е в посока,че
елементът храна е включен в индивидуалната работна заплата съгласно
пар.69 ал6 от ПЗР на ЗИДЗМВР /обн. Д.в. бр.81/2016г. в сила от 01.01.2017г./
Този извод на съда обосновал отхвърляне на иска се споделя изцяло от
2
настоящата въззивна инстанция.Аргументи за това се съдържат в
систематичното място и тълкуване на текстовете на чл.142 ал.1 т.2 от ЗМвР,в
разпоредбата на който са разграничени отделните категории служители на
МВР,като в ал.4 изрично се посочва ,че статутът на държавните служители по
ал.1 т.2 на разпоредбата се урежда със Закона за държавния служител,което е
в синхрон с разпоредбата на пар.69 ал.1 и ал.6 ПЗР на ЗИДЗМВР в сила от
01.01.2017г.,според която първо- съгласно ал.1 Служебните правоотношения
на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи
(ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи висше образование се преобразуват в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на
влизане в сила на този закон,в каквато насока е издадена заповед №8121К-790
от 02.02.2017г. и съгласно ал.6 при назначаването на служителите по ал. 1 се
определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към
датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на
Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна
степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.от
ЗМвР.Направеното от законодателя разграничение в статута на служителите
на МВР имащи право на храна на база държавни служители ,чийто статут се
урежда от ЗМвР и държавни служители,чийто статут се урежда от ЗДСл
предопределя и категориите лица имащи прадво на храна или левова
равностойност.След като индивидуалната работна заплата на държавните
служители по чл.142 ал.1 т.2 от ЗМвР се определя като възнаграждение
включващо заплата за длъжност,допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левова равностойност на храната по
чл.181 ал.1 от ЗМвР,то ищецът не попада в категорията служители на МВР
имащи право на храна съответно на левова равностойност.Обстоятелството,че
до 02.02.2017г. на ищцата се е начислявали средства за храна в размер на
120лв. не произвежда автоматично действия при новите условия с издаването
на заповед №8121К-790 от 02.02.2017г.именно на посоченото основание чл.9
от ЗДСл и пар. пар.69 ал.1 и ал.6 ПЗР на ЗИДЗМВР в сила от
01.01.2017г.,според което левовата равностойност се включва в
индивидуалната основна заплата т.е налице е законова регламентация,която
изключва основанието за получаването й. В подкрепа на този извод е
измененията на ЗМВР д.в.бр.60 от 07.07.2020г. на чл.181 ал.3 от ЗМВР,където
изрично е записано кои служители на МВР имат право на безплатна храна,в
която категория ищецът не попада.
От изложеното до тук и събраните и анализирани доказателства
от районният съд, обосновали и крайният извод за неоснователност на иска
въззивната инстанция намира,че не се налага ревизиране на атакуваното
решение, поради и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
3
първостепенния съд и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение №228 от 26.04.2022г по г.д. №2012 от
2021г. на Районен съд Хасково.
Решението не подлежши на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4