Решение по дело №13260/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12314
Дата: 21 юни 2024 г. (в сила от 21 юни 2024 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20221110113260
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12314
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110113260 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „У.., с която е поискал да се допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 1213 от 22.01.2024г., постановено по делото.
Искането е обосновано с обстоятелството, че молителят не е видял никаква логика между
произнасянето на съда по отделните искове и по-специално защо след като е отхвърлил иска
по чл. 74 КТ е уважил иска по чл. 128, т. 2 КТ и исковете по чл. 177 КТ и чл. 224 КТ, като
намира че се касае за очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани, като се
измени диспозитива на решението чрез постановяване иска по чл. 128, т. 2 КТ да бъде
отхвърлен изцяло, а исковете по чл. 177 и чл. 224 КТ да бъдат уважени спрямо това
изчисление на вещото лице, при което хипотетично дължимо „секторно плащане“ за 1-ви и
2-ри сектори не се взимат предвид.
Ответникът по молбата Ц. К. К. е подала отговора на молбата, с който счита същата
за недопустима, евентуално – за неоснователна.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба от ответника, намира следното:
Молбата е недопустима в частта, с която се иска поправка на очевидна фактическа
грешка по отношение произнасянето по иск по чл. 224 КТ, какъвто не е предявяван по
делото, и по който съдът не е формирал никаква воля, а още по-малко е изразявал такава в
мотивите или диспозитива на решението. В тази част искането следва да се остави без
разглеждане.
В останалата част искането е допустимо като направено от страна по делото във
1
връзка с произнасяне на съда по предявени по делото искове, като искането не е обвързано
със срок – арг. от чл. 247 ГПК.
Очевидна фактическа грешка е всяко явно несъответствие между формираната в
мотивите на съда воля и нейното отразяване в диспозитива на решението. Такава грешка
представлява и допуснатата в мотивите на решението или в неговата съобразителна част
грешка, т.е. всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението – в този смисъл решение № 36 от
09.03.2010г. по гр.д. № 5659/2007г. на I гр.о., решение № 16 от 18.01.2012г. по гр.д. №
870/2010г. на III гр.о., решение № 19 от 20.01.2012г. по гр.д. № 904/2010г. на III гр.о.
Същата подлежи на поправка по инициатива на съда или по молба на страните – чл. 247, ал.
1 ГПК.
В случая, при преглед на постановеното по делото решение, съдът намира, че не е
допусната техническа грешка, водеща до несъответствие между мотивите на решението и
постановения диспозитив във връзка с предявените искове по чл. 74 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл.
177, ал. 1 КТ. Напротив, волята на съда напълно съответства на отразеното в диспозитива на
решението, като не се установява твърдението да молителя съдът да е отхвърлил иска по чл.
74 КТ, а да е уважил иска по чл. 128, т. 2 КТ – напротив съдът е отхвърлил изцяло и двата
иска, като това е отразено правилно в диспозитива на решението. На следващо място, съдът
подробно е обсъдил релевантните за уважаване на иска по чл. 177, ал. 1 КТ предпоставки и е
стигнал до извод за частичната му основателност в посочения в решението размер, като
отново отразеното в диспозитива съответства напълно на мотивите, формирани по този иск.
Евентуалното оспорване на ответника на тези изводи с твърдения за необоснованост на
решението следва да се релевират от молителя по реда на въззивното обжавлане, което и
същият е сторил като е подал въззивна жалба по делото, но не подлежат на отстраняване от
съда, постановил решението по реда на чл. 247 ГПК.
В допустимата част молбата по чл. 247 ГПК на ответника е следвоателно
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за поправка на очевидна фактическа грешка с
вх. № .., подадена от ответника „У. в частта по отношение на искане във връзка с иск по чл.
224 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за поправка на очевидна фактическа грешка с вх.
№ .., подадена от ответника „У. в частта по отношение на искане във връзка с предявените
искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 177, ал. 1 КТ.
Решението, в частта с която е оставено без разглеждане молбата по чл. 247 ГПК,
2
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му, а в останалата част – с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3