РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 15.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2457 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.239 ГПК.
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК, кумулативно
евентуално съединен с осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ.
Ищецът “УниКредит Булбанк” АД гр. София, представляван
от законните си представители Теодора Александрова Петкова и Джакомо Волпи,
чрез адвокат И.Ч.А., преупълномощен от Адвокатско дружество “Попов, Арнаудов и
Партньори”, твърди, че на 01.08.2013г. “УниКредит Булбанк” АД е сключило с
ответника В.Е.С. Договор за кредитна карта за физически лица №0038, по силата
на който му е предоставило кредитен лимит в размер 2400 евро, а ответникът се е
задължил да ползва кредитната карта, съгласно условията на договора, в т.ч. да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне максималната
погасителна вноска. Размерът и броят на погасителните вноски зависи от това
дали и колко пари са усвоени, т.е. няма ясно дефинирани брой вноски и не е
изготвен погасителен план. Минималната погасителна вноска, която ответникът се
е задължил да осигурява ежемесечно по сметката си, ако ползва суми до размера
на кредитния лимит, е определена в чл.4.1 от Договора, а в чл.4.1.1 е посочен
период на клиентските плащания – всеки календарен месец от първо до последно
число, с изключение на първия след сключване на договора и последния при
изтичане на срока му. Периодът, в който задължително следва да бъде правена
поне минималната погасителна вноса е от 1-во до 15-то число на всеки текущ
месец, следващ периода на клиентските плащания. В чл.3 от Договора страните са
уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, дължими върху
предоставената сума, както и таксите за обслужване на кредитния лимит. С подписването
на Договора, който съдържа всички задължителни реквизити, установени в чл.430 ТЗ и разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, между страните е възникнало валидно
правоотношение. Ответникът не е възстановил ползваните суми от кредитния лимит
и е изпаднал в забава, поради което му е начислена лихва за просрочена
главница, а неиздължените на договорените дати за плащане вноски за главница са
в общ размер 115.04 евро. На ответника е начислена лихва върху просрочена
главница в общ размер 860.66 евро за периода от 28.10.2016г. до 28.11.2019г. На
основание чл.7.1 във вр. с чл.7.1.1 от ОУ на Договора обявил цялата непогасена
част от кредита за предсрочно изцяло изискуема на 28.10.2016г. - преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Образувано е ч. гр. дело №7159/2019г. на Русенски районен съд и въз
основа на издадения съдебен акт е образувано изп. дело №69/2020г. на ЧСИ
Венцислав Маринов с рег. №833. Тъй като заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, моли да се признае за
установено съществуването на вземането му към ответника за сумите: 2012.48 евро
по Договор за кредитна карта за физически лица №0038/01.08.2013г., заедно със
законната лихва от подаване на заявлението - 29.11.2019г. до окончателното
изплащане и 860.66 евро лихва за просрочена главница за периода от 28.10.2016г.
до 28.11.2019г. Претендира разноски по заповедното и по настоящото исково
производство. В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск,
предявява осъдителен иск за същите суми. Претендира разноските по настоящето
дело.
Ответникът В.Е.С. не
е подал писмен отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото
заседание. Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника на 20.08.2020г.
(л.64). Призовка за съдебното заседание му е връчена по реда на чл.41, ал.2 ГПК.
С писмена молба
вх. №270616/16.11.2020г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Видно е от ч. гр.
дело №7159/2019г. на РРС, че в производство по чл.417 и чл.418 ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №3447/03.12.2019г. срещу В.Е.С. за сумите 2012.48
евро главница по Договор за кредитна карта за физически лица №0038/01.08.2013г.,
заедно със законната лихва, считано от 29.11.2019г. до окончателното изплащане,
860.66 евро лихва за просрочена главница за периода от 28.10.2016г. до 28.11.2019г.,
както и за 112.39 лв разноски за държавна такса по делото и 512.02 лв
адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Заповедта за изпълнение и издаденият
въз основа на нея изпълнителен лист са връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК от ЧСИ Венцислав Маринов по изп. дело №20208330400069, поради което
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил
иска в законоустановения едномесечен срок.
Ищецът е представил с исковата молба следните писмени
доказателства: Договор за кредитна карта за физически лица №0038/01.08.2013г. и
Общи условия към него, извлечение от счетоводните книги от 29.11.2019 г.,
уведомление, разписка и Констативен протокол за връчване на съобщения и
призовки по реда на чл.37 и сл. ГПК с придружителна молба от 14.06.2019г. и
покана за доброволно изпълнение.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Формалните
предпоставки по чл.238, ал.1 ГПК са налице: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – чл.239, ал.1, т.1 ГПК.
Налице е и
материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение
по отношение на ответника, с което да уважи предявения иск по чл.422 ГПК.
Ответникът дължи на дружеството-ищец общо 624.41 лв
разноски по ч. гр. дело №7159/2019г. на РРС.
Ищецът е предявил в условия на евентуално съединение
иск с правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ срещу ответника,
разглеждането на който е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално
съединения иск се счита предявен под условие. В случая условието, под което
евентуалния иск е предявен, не се е сбъднало - главният иск се уважава и с
евентуалния иск съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася по
него в решението си. В т. см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона в
Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.
Ответникът трябва
да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноските по водене на делото, както следва: 112.36 лв държавна
такса и 770.53 лв адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък на
разноските.
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “УниКредит Булбанк” АД, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” №7,
представлявано от изп. директори Теодора Александрова Петкова и Джакомо Волпи,
ЕИК *********, към В.Е.С. ***, ЕГН **********, за сумите 2012.48 евро по Договор за кредитна карта за физически лица
№0038/01.08.2013г., заедно със законната лихва, считано от 29.11.2019г. до
окончателното изплащане и 860.66 евро лихва за просрочена главница за периода
от 28.10.2016г. до 28.11.2019г.
ОСЪЖДА В.Е.С. да заплати на “УниКредит Булбанк” АД сумите 624.41 лв разноски по ч. гр. дело №7159/2019г. на
Русенски районен съд, както и 882.89 лв разноски по делото.
Решението е окончателно.
Съдия: