Р Е Ш Е Н И Е
№ 260609,19.04.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на тринадесети април
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Зинаида
Монева като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7005 по
описа за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс-Е, с която
иска от съда да:
- признае
уволнението му, извършено със заповед №119 от 04.09.2020 г., за незаконно и да
го отмени, както и да бъде възстановен на заемната от него преди уволнението
длъжност „Специалист развитие на мрежата“ в отдел „Развитие на мрежата“,
Дирекция„Развитие на мрежата и строителство“ при ответника,
- да осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 7548 лева, за периода
-05.09.2020 г.- 05.03.2021 г., през което същият е бил без работа поради
незаконосъобразното уволнение,
- да осъди
ответника да му заплати незаплатено допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит- 0.6 % клас за прослужено време в
размер на 75.48 лева за месеците 09,10,11 и12 от 2020 г. и месеците 01 и 02 от
2021 г.
- да осъди
ответника да му заплати полагащото му се трудово възнаграждение за месец
08.2002 г. в размер на 1258 лева и допълнително трудово възнаграждение в размер
на 75.48 лева.
Претендира се
законната лихва върху всички суми, както и съдебно-деловодни разноски.
Ищецът сочи, че с
ответното дружество са сключили трудов договор № 20/15.07.2014 г., като С.
заемал длъжността електромонтьор, а с допълнително споразумение от 30.09.2019
г. е преназначен на длъжността „Специалист развитие на мрежата“ в отдел
„Развитие на мрежата“, Дирекция„Развитие на мрежата и строителство“ при
ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 1258 лева и допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -1 % за
всяка година. Със заповед от 04.09.2020 г. трудовото правоотношение било
прекратено.Оспорва изложените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и
сочи, че не е извършвал такива. Твърди се, че заповедта няма необходимото
съдържание, за да доведе до налагане на дисциплинарно наказание. Сочат се
нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.Твърди се, че
не е извършено нито едно от нарушенията на трудовата дисциплина, регламентирани
е чл. 187 от КТ, а дори да се приеме, че такива са извършени, те не обуславят налагането
на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Твърди се, че
последното трудово възнаграждение за месец 08.2020 г. и за част от дните на м.
09.2020 г. не е заплатено.
Ищецът претендира
обезщетение за времето, през което е останал без работа, като сочи, че не е
започнал нова работа.
Ангажира
доказателства и моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество – работодател е депозирало отговор на исковата молба.
Оспорило е претенциите, като е посочило, че заповедта от 04.09.2029 г. е
издадена от компетентен орган, а дисциплинарното наказание е наложено в срока
по чл. 194, ал. 1 от КТ. Оспорват се твърденията за допуснати нарушения при
издаването на заповедта. Сочи, се че е налице грубо и виновно нарушение на
трудовите задължения на ищеца.
По отношение на
претендираното възнаграждение за месец 08.2020 г. се сочи, че ищецът е входирал
искане за лична удръжка в размер на 1320 лева и сумата от 1258 лева е удържана
по реда на чл. 221, ал. 2 от КТ.
Моли съда да
отхвърли претенциите и присъди на ответника разноски.
В съдебно заседание
ищеца изменя предявения на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ иск, за осъждане на “Електроразпределение Север” АД, ЕИК
********* да заплати на ищеца
обезщетение за времето, през което е останал без работа, в резултат на
незаконното прекратяване на трудовото му правоотношение за период от шест
месеца, начиная от датата следваща датата на уволнението - 05.09.2020г. до
05.03.2021г., изчислено въз основа на брутното му месечно трудово
възнаграждение в размер на 1320.90 лева за всеки месец,
което за посочения период е общо в размер на 7925,40 лева, като увеличава
размера на същия от 7548 лв. на 7925,40 лева.
Оттегля се
предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца допълнително
трудово възнаграждение с постоянен характер за придобит трудов етаж и
професионален опит - 0,6% клас за прослужено време на длъжност, равняващо се на
75,48 лева дължимо за всеки от месеците 08, 09, 10, 11, 12.2020г. и за 01,
02,2021г.
Уточнява се
петитума на исковата молба в частта в която ищецът моли съда да осъди “Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, чрез представляващите го, да заплати на ищеца незаплатените му
трудови възнаграждения за месец 08.2020г. и за месец 09.2020г., съразмерно на
отработените през него дни, като се уточнявам
претендирания размер на незаплатените възнаграждения- общо 1320.90лева, от което 1014,74 лв.
незаплатено трудово възнаграждение за м. 08.2020г. и 306,16лв. -незаплатена
част от трудовото възнаграждение за м. 09.2020г.
Правната квалификация
на предявените обективно съединени искове е чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ
С доклада по делото
са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
наличие на трудов договор между страните, като
по силата на допълнително споразумение от 30.09.2019 г. ищецът е
преназначен на длъжността „Специалист развитие на мрежата“ в отдел „Развитие на
мрежата“, Дирекция„Развитие на мрежата и строителство“ при ответника с основно
трудово възнаграждение в размер на 1258 лева.
По делото е
назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която- Г.Б. е
депозирала заключение. Вещото лице е посочило, че съгласно представените
документи, трудов договор, допълнително споразумение и НСОРЗ, брутното трудово
възнаграждене на ищеца към месец август 2020 г. е в размер на 1258
лева-договорно трудово възнаграждение 62.90 лева-допълнителното трудово
възнаграждение за професионален опит или
общо 1320.90 лева.
Вещото лице е
посочило, че дължимото от работодателя възнаграждение в размер на 1 014,74 лв.
частично е удържано обезщетение към работодателя, съгласно Заповед № 119 от
04.09.2020 г. във връзка с чл. 221 ал.2 от Кодекса на труда. Остатъка от
дължимото обезщетение в размер на 306,16 лв. е удържано от дължимата от
работодателя работна заплата за м. 09 2020. След като работодателя е удържал,
цялото брутно трудово възнаграждение в размер на 1 320,90 лв. през м. 09 2020,
изплаща останалата част от възнаграждението на лицето по приложена банкова
сметка ***,43 лв., съгласно представено извлечение от разплащателната сметка на
ответника.
Вещото лице сочи,
че размера на договореното допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, съгласно приложени трудов договор на лицето е както следва:
-за придобит трудов
стаж и професионален опит през първата година, считано от датата на постъпване
на работа в размер на 0,6% за всяка навършена година;
- за придобит
трудов стаж и професионален опит, след изтичане на първата година в размер на
1% за всяка навършена година, изчислени на база на договореното брутно трудово
възнаграждение.
-стажа, върху който
се изчислява допълнителното трудово възнаграждение към 01.09.2020 г. е в размер
на 05 г. 08 м. 5 дни. Съгласно представените към делото фишове за работна
заплата, договорени към основния трудов договор, на лицето е изплатен дължимото
допълнително възнаграждение в размер на 1%, за всяка навършена година, който
към 04.09.2020 г. е в размер на 5 %.
Заключението на
вещото лица е обективно и компетентно изготвено от лице, притежаващи специални
знания, посочено в списъка на вещите лица на ОС-Бургас и няма основание да не
бъде поставено в основата на доказателствените изводи на съда.
Разпитан е
свидетеля И.Й. М.Същият е директор
„Вътрешен одит и сигурност“ в ответното дружество. Свидетелят сочи, че извършва
одитни проверки и проверки по сигнали за злоупотреби от трети лица за или със
служители на компанията. Разказва за случай, в който клиент на дружеството е
представил комуникация между него и С.С., в която комуникация С. му е указал
възможности и съдействие по присъединителни договори.С. разяснил как да бъде присъединен
обект в с. Д. Свидетелят сочи, че става въпрос за присъединяване в края на
селото, където няма изградени съоръжения на „ЕРП Север“. С. е предложил на
клиента да си пусне временно захранване, за което на клиента му се открива
партида до последното съоръжение, собственост на „ЕРП Север“. От там до имота на клиента е
задължение на клиента да си изгради съоръжението. Ако това се изпълнява по
общите правила на „ЕРП Север“ клиентът трябва да си пусне искане към дружеството
за редовна партида, за което „ЕРП Север“ прави изграждане по реда на ЗУТ, което
включва проектиране, съгласуване с всички държавни органи, за което клиентът би
следвало да си заплати променлива компонента.Тази процедура е обемна, в срок е
между година и половина-две и клиентът би следвало да изчака това
присъединяване. По начина, предложен от С. пък клиентът получава захранване в
рамките на 35-40 дни с временно захранване.Свидетелят сочим че в комуникацията
ищецът е описал, че ако клиентът си въведе съоръжението в експлоатация „ЕРП
Север“ е длъжно да спре захранването и да започне процедурата, която клиента си
е спестил. С. е казал на клиента, че ако не си въведе съоръжението в експлоатация
реално може да си ползва неограничено време тази партида за временен ток. Свидетелят
твърди, че е ходил място за този обект и видял, че са изградени съоръжения,
които се в близост до главния път, за които не е сигурен дали са по реда на ЗУТ
- 9 или 10 пилона с усукан захранващ кабел. Сочи, че „ЕРП Север“ има задължение
до точката за измерване. От там до обекта е задължение на клиента да изгради
инфраструктура.Свидетелят разказва и за втори случай за съдействие във
връзка с временно преместваем обект, в която клиентът е в затруднение, защото
друг служител е предписал по-тежки условия. Става въпрос за копирен център и
счетоводна кантора пред б…... Свидетелят сочи, че първоначално е изготвено
становище от колежка от РМС, за преминаване през главен булевард, през който
преминават и тролеи с жици високо напрежение и е сложно самото захранване да
бъде извършено. Клиентът е пуснал второ искане за проучване, което е било
насочено към г-н С., при което той не е спазил предишното становище на
колежката, започнал е комуникация с
клиента и е предложил нов вариант, при
който да няма преминаване през главния булевард. В момента все още този
временен обект работи. Свидетелят твърди,
че е имало злоупотреба със служебно положение и информация от страна на г-н С. към
трети лица, които са се възползвали от по-благоприятни условия по
присъединителния договор. По нормалния ред клиентите би следвало да заплащат в
зависимост от обекта и променлива компонента и да
чакат по-дълъг период: година-две. Свидетелят сочи, че е предоставил
информацията на човешки ресурси и на управителя на „Енерго Про“ – Варна. Свидетелят
поддържа, че А. Н. е клиентът, който е подал сигнала и той е бивш
служител на „Енерго
Про“.
Свидетелят разяснява реда, по който става присъединяването към мрежата, в т.ч.
и на временни обекти. Разяснява, че веременно захранване
се предоставя на обекти, които не са въведени в експлоатация. В момента, в
който те заявят временно захранване, пускат заявление и за окончателно такова,
защото процесът е дълъг. Вторият вариант за временно захранване е за поземлени
имоти. Взема се бележка от кмета, когато някой иска да си сложи например
фургон. Третият вариант е когато се присъединяват общински имоти, които се
отдават под наем. Те са временно преместваеми обекти. Сочи, че ако сградата не
бъде въведена в експлоатация не може да бъде захранена с постоянно захранване.
Свидетелят твърди, че не е проверявал за
други обекти, по които г-н С. е работил, тъй като това означава да се направи
ревизия на цялостната му дейност. И. М. разясява, че всеки един служител от
развитие на мрежата си получава индивидуална задача. Това се разпределя от
прекия ръководител. Служителят-проучвател отива на място и си изготвя
становището. По-късно преписката се разпределя на друг служител. Същият се води
от становището на проучвателя, тъй като само той е посетил обекта на място.Самото
присъединяването на клиента се извършва от други служители от други дирекции.
На база становището на проучвателя се изготвя договора за присъединяване на
клиента.Сочи, че освен информацията от Вайбър, извърших проверка на преписките
и становищата, които работникът е правил в дружеството.
На л. 106-207 от
делото са приложени разпечатки от електронна кореспонденция в приложението
„Вайбър“. Приложен е компактдиск със същите разпечатки на л. 240 от делото.
Назначена е съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че кореспонденцията по делото на л.
106-207 е действително проведена и съответства напълно като съдържание и като
дати и часове на приложените по делото хартиени разпечатки. Сочи се, че
кореспонденцията е проведена между абонати с номер ……………..
С молба от „Теленор
България“ ЕАД /л. 274 от делото/ мобилният оператор е посочил, че мобилен номер……….. е от мрежата на „Теленор“ и е собственост на
лицето А. И. С., ЕГН **********.
С молба от „А1
България“ ЕАД /л. 279 от делото/ мобилният оператор е посочил, че мобилен номер ………… е от мрежата на „А1“ и е
собственост на лицето А. Н. Н., ЕГН **********.
Нормата на чл.195,
ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.
Константната
съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите
признаци на нарушението – кога и от кого
извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010
г. по г. д. № 999/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 КТ,
задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за
еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и
възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство
при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни
за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.
В разглеждания
случай работодателят е изпълнил частично задължението си, установено в
посочената норма като в Заповед
№119/04.09.2020 г./л.13-14 от делото/ е
описал при какви обстоятелства е извършено дисциплинарното нарушение, за което
е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, както и противоправността
на деянието.
Посочено е, че е
получен сигнал на 20.08.2020 г. от клиент и бивш служител за изнудване от
страна на служител на „Енергоразпределение Север“ АД, при подадено заявление за
проучване на временен преместваем обект. Описано е, че от приложена комуникация
се вижда, че С.Д.С. предлага услуги за по-добри условия при проучвания на
подадени заявления за присъединяване на клиенти към мрежата на
„Електроразпределение Север“ АД, дава съвети как може да се осъществят тези
присъединявания както и тънкости в изписването на становища от които се
облагодетелства клиента и се генерират загуби за компанията, От проверените
обекти става ясно, че такива злоупотреби има при присъединявания, проучвания на
ВПО и други на територията на гр. В……… и други в област Варна, за които С.Д.С.
е съдействал и е получил облага.
В заповедта за
уволнение работодателят не е описал кога са извършени твърдените нарушения на
трудовата дисциплина. Независимо от това в заповедта има своего рода препратка
към приложена комуникация. Не се спори и се установява по делото, че тази
комуникация по „Вайбър“ е предоставена на работодателя от бивш служител А. Н. Н. Комуникацията е налична по делото и
се доказа, че една от страните по нея е именно А. Н. Н., ползвател на мобилен
номер ……….. По отношение на другият телефонен номер от кореспонденцията - ….. се установи, че е от мрежата на „Теленор“ и е
собственост на лицето А. И. С.., ЕГН **********. С оглед съвпадението на
фамилиите на собственика на номера и записа на телефонния номер във Вайбър
приложението на А. Н. Н… с името „……” следва да се
приеме, че именно ищецът С.Д.С. е ползвал този телефонен номер.
От приложената по
делото кореспонденция безспорно се установява, че С.Д.С. е извършил посочените
в заповедта нарушения на трудовата дисциплина- предлага услуги за по-добри
условия при проучвания на подадени заявления за присъединяване на клиенти към
мрежата на „Електроразпределение Север“ АД, дава съвети как може да се
осъществят тези присъединявания както и тънкости в изписването на становища от
които се облагодетелства клиента и се генерират загуби за компанията. Свидетелят И. Й. М. също е запознат с кореспонденцията и
разказва в съдебно заседание как е извършил проверка по преписките, поверени на
работника С. за присъединяване на два обекта – къща в с. Д……… и копирен център
и счетоводна кантора пред бул. ……… гр. Варна.
По отношение на
тези два обекта съдът счита, че служителят е извършил действия, които следва да
се субсумират под правната норма на чл. 187, ал.1, т.8, а именно десйтвия,
представляващи злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения.
Както бе посочено в
заповедта за уволнение конкретните действия на служителя,представляващи
дисциплинарни нарушения, не са
индивидуалиирани по време. Приложената по делото Вайбър комуникация е
осъществена в период видим от комуникацията 13 ноември 2017 г. – 22 август 2018
г.
Нормата на чл.194, ал.1 КТ
регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриването на
нарушението и едногодишен от извършването му – чл. 194, ал. 1 КТ, според който
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият
двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният срок от
извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде
наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му,
което се случва при хипотеза на по-късно откриване /узнаване/ на извършеното
дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечният срок от
узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишният срок от извършване на
наказанието, дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Доводи, че дисциплинарното наказание е наложено след срока по чл.194, ал.1 КТ, са наведени от страна на ищеца с исковата молба, с което този въпрос е
включен в предмета на спора между страните.
В процесният случай е изтекъл едногодишният
срок от извършването на нарушението, което съдът установява, че е извършено
най-късно на 22 август 2018 г. Дори и да са установени от работодателя други
дисциплинарни нарушения на служителя след тази дата те не са посочени в
заповедта коректно- липсва каквато и да е информация кога са извършени
нарушенията и това е още едно самостоятелно основание за нейната отмяна.
Ето защо Бургаският
районен съд счита, че работодателят – ответник не успя да докаже в настоящото
производство, че е упражнил законно правото си на налагане на дисциплинарно
наказание.
Поради това
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т,1, т.2 и т. 3 КТ следва да бъдат
уважени. По отношение на размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице и счита, че
същият е изцяло основателен в размер на 7925,40 лева за период от шест месеца,
начиная от датата следваща датата на уволнението - 05.09.2020г. до 05.03.2021г.,тъй
като се установява от приложените справки от НАП, че ищецът не е започнал работа при друг
работодател в този период.
Основателен е и
искът по 128 КТ, чийто размер се установява посредством заключението на вещото
лице. Той следва да бъде уважен до размера, за които е предявен, а именно
1320.90лева, от което 1014,74 лв. незаплатено трудово възнаграждение за м.
08.2020г. и 306,16лв. -незаплатена част от трудовото възнаграждение за м.
09.2020г.
Съобразно
материално правния изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъди сума в размер на 1336.30 лева- адвокатско възнаграждение,
съобразно представеният договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по четирите
съединени иска в размер на общо 469.86 лева /по 50 лева по исковете по чл. 344,
ал.1 т.1 и т.2., 317.02 лева за иска по чл. 344, т.3 и 52.84 лева за иска по чл. 128 от КТ/
Така мотивиран,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С.Д.С., ЕГН
**********, с адрес: *** от длъжността „Специалист развитие на мрежата“ в отдел
„Развитие на мрежата“, Дирекция „Развитие на мрежата и строителство“ в „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК ********* и ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед №119/04.09.2020 г. на работодателя „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК *********, с която е прекратено трудовото правоотношение на С.Д.С., ЕГН
********** на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението
длъжност „Специалист развитие на
мрежата“ в отдел „Развитие на мрежата“, Дирекция„Развитие на мрежата и
строителство“ в „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* да заплати на С.Д.С., ЕГН ********** сумата от 7925.40 лева / седем хиляди деветстотин двадесет и пет лева и
четиридесет стотинки/- обезщетение за
оставането му без работа за периода от 05.09.2020г. до 05.03.2021г. поради незаконосъобразното уволнение, сумата от 1320.90 лева / хиляда триста и двадесет
лева и деветдесет стотинки/ от което 1014,74 лв. незаплатено трудово възнаграждение за м. 08.2020г. и 306,16лв. -незаплатена част от трудовото възнаграждение за м. 09.2020г и
сумата от 1336.30 лева /хиляда
триста тридесет и шест лева/ – разноски
по делото.
ОСЪДЖА Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на общо 469.86 лева / четиристотин шестдесет и
девет лева и осемдесет и шест стотинки/.
Решението може да
бъде обжалвано пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кр.Вълев
Вярно с оригинала:
И.Г.