№ 1344
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20098774 по гр.д.№ 67812 по описа за 2019 г. на СРС,
Първо ГО, 42-ри състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение
на М. К. ЗЛ., че съществува вземане на „Т.С.“ ЕАД, в размер от 1893,41 лева (
хиляда осемстотин деветдесет и три лева четиридесет и една стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.02.2016 г. до м.04.2018 г.,42,83
лева ( четиридесет и два лева осемдесет и три стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.02.2016 г. до м.04.2018 г.,184,80 лева ( сто
осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки ) мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. до 05.02.2019 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
15.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 9334/2019 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля иска в частта за разликата над 1893,41 лева до
пълния претендиран размер от 2880,22 лева главница за топлинна енергия,в
частта за разликата над 42,83 лева до пълния претендиран размер от 44,40
1
лева сума за дялово разпределение,в частта за разликата над 184,80 лева до
пълния претендиран размер от 413,64 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия и в частта за сумата от 7,41 лева мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- М. К. ЗЛ..
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу ответницата /въззивник/ са уважени.
Излагат се доводи, че решението е неправилно и необосновано.
Неправилно СРС бил приел, че претенциите на ищеца са доказани. Сочи, че
още с отговора по исковата молба било оспорено наличието на облигационно
отношение. Като доказателство за такова ищецът бил представил нот.акт за
собственост от 08.05.2000 г., но това не доказвало, че към процесния период
ответницата е собственик. Не били ангажирани доказателства за открита
партида на името на ответницата. Не било доказано, че именно ответницата
се е присъединила под аб.№ 332799. СРС погрешно коментирало
заключението на СТЕ, където вещото лице било посочило, че радиаторите в
имота са демонтирани. Останало недоказано количеството доставена и
потребена топлинна енергия /ТЕ/. Неправилно СРС кредитирал заключението
на СЧЕ, тъй като не било установено, че счетоводството на ищеца е водено
редовно. Представените фактури на които ищецът основавал претенциите си
не представлявали първични счетоводни документи по смисъла на чл.7 ЗСч.
СРС не бил разгледал възраженията на ответника във връзка с услугата
дялово разпределение. Не било възложено от страна на ищеца на ФДР
извършване на такава услуга. Сочи, че в ОУ липсвала разпоредба на чл.36,
ал.2 на което се позовал СРС, за да приеме, че стойността на услугата се
дължи на ищеца. Липсвала и облигационна връзка между ФДР и ЕС, тъй като
договора бил с неясна дата поради което невалиден, тъй като липсвало
съгласие на представител на „Т.С.“ ЕООД. Освен това договорът бил
неотносим за процесния период. Представеният протокол на ЕС от 05.05.2002
г. бил без доказателствена стойност, тъй като липсвала дата и повод за
волеизявлението на ответницата. Тъй като не се дължала главница, не се
дължала и лихва за забава. Неправилно СРС не приемал нищожност на
клаузата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ -2014 г. във връзка с чл.143, ал.1 ЗЗП.
2
Освен това по делото не били представени констативни протоколи във връзка
с изпадането на ответницата в забава. По отношение на ОУ-2016 г. сочи, че
влизали в сила на 10.07.2016 г. СРС бил уважил иска за лихва за периода от
14.09.2016 г. до 05.02.2019 г. като не съобразил 45-дневни срок по ОУ. СРС
бил приел, че главница за периода 06.11.2016 г.- 20.11.2016 г. не се дължала
поради което не се дължала и законна лихва за забава върху същата.
/Съдът не излага доводите на въззивницата във връзка с допуснати
нарушения на чл.183 ГПК, тъй като в публичното съдебно заседание,
състояло се на 25.05.2022 г. доказателственото искане в този смисъл беше
оттеглено от особения представител/.
Иска се от съда да отмени решението и да отхвърли така предявеният
иск изцяло.
Въззиваемата страна – „Т.-С.“ ЕАД, ищец пред СРС, не депозира
отговор по въззивната жалба. В течение на производството излага становище
за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище
по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 12.05. 2021 г., а
въззивната жалба е подадена на 26.05. 2021 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС частично е уважил исковете по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване в тази му част и
въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца не са уважени, не е
подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
3
За издадената на 21.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 9334 по описа за 2019 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжницата е
уведомена по реда на чл.47 ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на
23.10.2019 г.
Исковата молба е предявена на 25.11.2019 г./пон/, т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото е установено, че ответницата има качеството на потребител по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ; законът не изисквал наличие на писмен договор.
Ответницата се легитимира като собственик на процесния имот по силата на
покупко-продажба. Обстоятелството, че бил изминал период от време след
сключването на договора, обективиран в нот.акт не променяло извода, че
правото на собственост принадлежи на ответницата. Последната не доказала в
хода на производството, че се е разпоредила с имота. Отношенията между
страните по арг. От чл.150, ал.1 ЗЕ се регламентирали от ОУ. В хода на
производството не били събрани доказателства ответницата да е заплатила
стойността на топлинната енергия. Установило, се че в сградата, където се
намира процесния топлоснабден имот било въведено дялово разпределение.
Възраженията на особения представител на ответницата във връзка с
доказателствената стойност на представените частни документи са приети за
неоснователни. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото се
установило, че претенцията на ищеца е доказана по основание. За да определи
дължимата стойност на топлинна енергия СРС се е позовал на заключението
на СТЕ, където било посочено, че реда за определяне на тази стойност бил
спазен. Претенцията била основателна за сумата в размер на 2846,69 лв., а за
разликата над тази сума до 2880, 22 лв. искът е отхвърлен. Това било така,
защото за периода 06.11.2016 г. до 20.11.2016 г. не можело да се установи
дали ТЕ е отчитана от годно средство за търговско измерване. Искът бил
основателен и за сумата в размер на 44,40 лв. стойност на услугата дялово
разпределение като се позовал на чл.36, ал.2 от ОУ и заключението на СЧЕ.
Относно възражението за погасяване по давност е приел, че същото е
основателно за периода от м.5.2015 г.-м.01.2016 г., възлизащи на 953, 28 лв.
по отношение на главницата, стойност на ТЕ, както и в размер на 1,57 лв.
4
стойност на дяловото разпределение за м.01.2016 г. При това положение са
признати за установени вземания, съответно в размер на 1893,41 лв. и 42,83
лв.
По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД досежно забавеното
издължаване на стойността на дяловото разпределение претенцията е приета
за неоснователна, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства за
изпадането в забава на ответницата. Затова и за сумата в размер на 7,41 лв.
искът е отхвърлен. А относно лихвата за забава върху главницата за ТЕ е
прието, че претенцията е доказана по основание. За неоснователно е прието
възражението на ответницата за недействителност на клаузата от ОУ като е
посочил, че значителна част от населението разполага с интернет, а освен
това били налице публични места с достъп до интернет. Освен това според
ОУ-2016 г. задължението било срочно – 45 дни след изтичане на месеца на
доставката. Претенцията за лихва за забава е отхвърлена по отношение на
приетите за погасени вземания за давност. При това положение претенцията
била основателна за сумата в размер на 184,80 лв., която е определена по реда
на чл.162 ГПК ;за разликата до 413,64 лв. е отхвърлена.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на облигационно отношение по доставка и
потребление на топлинна енергия:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите
условия.
С исковата молба ищецът е представил нот.акт № 1, дело № 188/2000 г.,
от 08.05.2000 г. за собственост на процесния топлоснабден имот в полза на
ответника, което е достатъчно като основание да приемем, че страните са в
облигационно отношение по доставка на топлинна енергия, арг. от чл.150 ЗЕ.
Липсват доказателства ответницата да е изгубила правото на
5
собственост или да се е разпоредила с имота.
Правото на собственост не е срочно поради което фактът, че нот.акт е
от 2000 г. не означава, че ответницата не е собственик.
Без значение по спора е дали ответницата е подала заявление за
откриване на партида или не; облигационното отношение възниква по силата
на това, че същата е собственик на имота.
Нещо повече, видно от представените от ФДР писмени доказателства
/л.105 и следв./ партидата се води именно на името на ответницата.
Отношенията се уреждат по силата на ОУ.
Претендира се стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2015 г.- м.04.2018 г. За част от този период са приложими ОУ в сила от
12.03.2014 г. , а за останалата част ОУ-2016 г.
Същите са одобрени от регулаторния орган- ДЕКВР, сега КЕВР и са
публикувани. С последното действие ОУ стават публично известни и
съответно обвързват потребителите на топлинна енергия. За възникване на
правната връзка не е необходимо изрично съгласие, респ. приемане. Точно
обратното, ако потребителят не е съгласен с тези ОУ, то има възможност да
възрази и се договори индивидуално с топлопреносното предприятие. В
случая не се твърди, а и не се доказва такова „индивидуално договаряне“.
При положение, че ответницата е закупила топлоснабден имот в
процесната ЕС, то тя е обвързана от решенията на последната и сключените
от нея договори с ФДР.
Противно на соченото от особения представител на ответницата,
последната е изразила съгласие за сключване на договор с ФДР; същото се
установява от представения на л.21 по делото /пред СРС/ списък с нот.заверка
на подписите, където ответницата е отразила, че ще изплаща задълженията си
разсрочено.
Ако не е била съгласна /а противното се приеме по-горе/ е могла да
обжалва решението на ЕС; срокът за това отдавна е изтекъл.
Противно на соченото от особения представител на ответницата, по
делото е представен договор между ищеца и ФДР /л.30/. Извършването на
услугата за дялово разпределение се доказва и от заключението на СТЕ, както
и от представените от самото ФДР изравнителни сметки.
6
Ответницата не е страна по договора и затова не може да прави
възражение за липса на представителна власт от страна на ФДР, което е
подписало; не може и да се защитават чужди права без надлежно
пълномощно за това.
Противно на соченото от особения представител на ответницата,
задължението за плащане на стойността на услугата за дялово разпределение
е на потребителите, нар. „клиенти“ именно в чл.36 от ОУ.
СРС е обсъдил възраженията в отговора по исковата молба и събраните
по делото доказателства и доказателствени средства.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което същите
по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на настоящето
решение.
Стойността на реално потребената ТЕ е установена, както от
представените от ищеца писмени доказателства, така и тези представени от
третото лице помагач, както и от заключенията на съдебните експертизи.
Действително, първоначално дължимите суми са определени по прогнозни
сметки, но със изготвянето на изравнителна сметка е определено реалното
количество ТЕ като резултата за периода е сума за доплащане от потребителя
в размер на 77,70 лв./виж л.129 по делото пред СРС/.
Действително, вещото лице е констатирало, че радиаторите в имота са
демонтирани, но ответницата остава задължена за заплащане на стойността на
ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
По въпроса за дължимостта на сумите във връзка с чл.62 от Закона за
защита на потребителите е прието ТР № 2 от 25.05.2017 г. по тълк.д.№ 2/2016
г. на ОСГК на ВКС, касаещо отношенията по доставка и потребление на
топлинна енергия за битови нужди в сгради –етажна собственост.
С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга,
която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
"доставка на централно отопление". Законодателното решение е обяснимо с
оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените
сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез
7
представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.
Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим
на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП,
който изрично забрани доставката на централно отопление без искане на
потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя
характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната
от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към
този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.
30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не
може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и
ЗЗП) не си противоречат.
В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните
собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2
ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на
топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му
бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е
само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление
в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено
от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива
сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010
г. по к.д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
8
права-ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 25.05.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
2/2016 Г., ОСГК НА ВКС.
Ето защо и този довод на ответницата се явява неоснователен.
В частта в която вещото лице, изготвило СТЕ е установило нарушение
при определяне на Наредба № 16-334, СРС е отхвърлил претенциите на
ищеца.
С оглед процесуалното поведение, отразено в съдебните протоколи при
изслушването на заключенията на съдебните експерти, същите не са били
оспорени от страните. От заключението на СЧЕ, изготвено и въз основа на
проверка в счетоводството на ищеца, се достига до извода, че счетоводството
му е водено редовно.
Сочената като неравноправна клауза относно публикуването на
дължимите суми на интернет страницата на дружеството-ищец и
необходимостта от закупуване на техническо устройство от страна на
потребителя е обсъдена от СРС и настоящата инстанция споделя мотивите,
отношенията между страните се развиват в 21 век.
Констативните протоколи относно действията по публикуването на
фактурите са представени на л.85 и следв.
Следва да добавим, че задължението за плащане на стойността на ТЕ
при действието на ОУ-2016 г., както и от представителя на ответницата се
признава, е срочно, т.е. не е необходима покана.
Размерът на дължимите лихви е определен по реда на чл.162 ГПК при
съобразяване с размера на приетите за установяване вземания за главница.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която в полза на
ищеца са приети за установени на основание чл.422 ГПК вземанията.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
9
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. Съдът определя такива в размер на 100 лв. за
юрк.възнаграждение. С оглед изхода на спора разноски се следват и такива
ще бъдат присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098774 по гр.д.№ 67812 по описа за 2019 г.
на СРС, Първо ГО, 42-ри състав в частта в която се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на М. К. ЗЛ., че съществува вземане на
„Т.С.“ ЕАД, в размер от 1893,41 лева ( хиляда осемстотин деветдесет и три
лева четиридесет и една стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.02.2016 г. до м.04.2018 г.,42,83 лева ( четиридесет и два лева осемдесет и
три стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.02.2016 г. до
м.04.2018 г.,184,80 лева ( сто осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки )
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г.
до 05.02.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
9334/2019 г. по описа на СРС,42 състав, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА М. К. ЗЛ., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“****, сумата в размер на 100 лв., представляваща юрк. възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11