№ 11158
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110101602 по описа за 2025 година
Д. Д. А. е предявил срещу П..... иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 10.01.2025 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от наказателно преследване срещу ищеца, привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 354а, ал. 1, изр. 2 НК, като са образувани н. о. х. д. №
4870/2023 г. на СГС, 15 състав и н. о. х. д. № 1325/2024 г. на СГС, 15 състав, прекратени
поради допуснати процесуални нарушения и сумата от 901,39 лева – лихва за забава за
периода 16.05.2024 г. – 10.01.2025 г.
Ищецът твърди, че е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.
1, вр. чл. 354а, ал. 1, изр. 2 НК. Сочи, че с постановление от 13.12.2023 г. наказателното
производство било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Образуваните н. о. х. д. № 4870/2023 г. на СГС, 15 състав и н. о. х. д. № 1325/2024 г. на СГС,
15 състав, били прекратени поради допуснати процесуални нарушения. Ищецът сочи, че
наказателното производство срещу него продължило година и половина, като му била
наложена мярка за неотклонение гаранция в размер на 1000 лева. В резултат на
неоснователното обвинение в престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от
свобода, ищецът претърпял душевни страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство,
тревожност, малоценност, унижено достойнство и опетнено име, дискомфорт и негативни
емоционални усещания като цяло.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове. Сочи, че било образувано ДП № 1279/2022 г. на 09
РУСДВР, пр. пр. № 14188/2022 г. на СГП. Намира претенцията за недоказана по основание,
доколкото не се сочи влязъл в сила акт, с който ищецът да е признат за невиновен. Счита, че
1
не може да се прецени как процесното обвинение се е отразило върху ищеца, доколкото не е
известно психическото му състояние преди това. Намира размера на претендираното
обезщетение за прекомерен. счита, че ДП е приключило в разумен срок и не са били
извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в това число материалите, съдържащи
се по ДП № 1279/2022 г. на 09 РУСДВР, пр. пр. № 14188/2022 г. на СГП и н. о. х. д. №
4870/2023 г. на СГС, 15 състав и н. о. х. д. № 1325/2024 г. на СГС, 15 състав, се установява,
че ищецът е задържан за 24 часа на 28.07.2022 г. и привлечен като обвиняем с постановление
за привличане на обвиняем от 29.07.2022 г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК като му е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1000 лева. Ищецът е привлечен повторно като обвиняем с
постановление за привличане на обвиняем от 22.12.2022 г. за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, алт. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 2,
предл. 1, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
На 25.08.2023 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по
чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е образувано н. о.
х. д. № 4870/2023 г. на СГС, 15 състав. С протоколно определение от 04.10.2023 г. съдебното
производство по делото е прекратено, като е отменена взетата мярка за неотклонение и
делото е върнато на СГП за отстраняване на констатирани нарушения.
На 01.03.2024 г. отново е внесен обвинителен акт срещу ищеца за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, алт. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл.
354а, ал. 1, изр. 2, предл. 1, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е
образувано н. о. х. д. 1325/2024 г. на СГС, 15 състав. С протоколно определение от
08.05.2024 г. съдебното производство по делото е прекратено и делото отново е върнато на
СГП за отстраняване на констатирани нарушения.
От приетата по делото ел. справка за съдимост е видно, че ищецът не е осъждан, като е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 343б, ал. 1 НК.
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца неимуществени
вреди от воденото наказателно производство срещу него по делото е разпитан свид. Г...
познат на ищеца в семейна и професионална среда. Сочи, че се видял с ищеца след
задържането му през лятото на 2022 г., който се чувствал шокиран, имал проблеми в
психически и здравословен аспект, бил изплашен и имало рязка промяна с човека, когото
познава, за кратък период. По време на наказателното производство много хора, работещи с
ищеца, се дистанцирали от него, като незаконното обвинение рефлектирало и на бизнеса му,
който се сринал, защото клиентите разбрали за задържането. В личен план също се отразило
доста на ищеца, той се скарал с жена си, разделили се. Рефлектирало и върху неговото
здравословно и психическо състояние, променил се. Преди и след всяко съдебно заседание
2
бил изплашен, случващото се не му действало добре.
Приета е съдебно-психологична експертиза, според която ищецът преживява стресова
реакция по време на задържането му на 24.07.2022 г., което е състояние на свръх силно
пренапрежение, възникнало внезапно и неочаквано и което е непосилно за справяне поради
факта, че е неразрешимо към момента, а същевременно е твърде значимо за личността. То
преобръща живота му, дестабилизира установения начин на живот, нарушавайки единството
и хармонията на неговия вътрешен свят, разгромявайки подредеността и баланса на
динамичния стереотип на живот, семейните и професионални взаимоотношения, както и на
отношенията с приятели и партньори. В психологичен план това е изразено в обща
напрегнатост, многократно неволево връщане и преживяване на травмиращото събитие,
раздразнителност, нежелание да контактува, затваряне в себе си, за да осмисли случилото се.
Това е изразено на всички нива на личностово функциониране; на емоционално равнище -
преживяване на тревожност, съчетана с раздразнение и гняв; липса на способност за
преживяване на радост, наслада и удоволствие от любими занимания и контакти с хора; на
когнитивно ниво - затруднения в концентрацията и устойчивостта на вниманието,
невъзможност да възприема и обработва нова информация, фиксиране и зацикляне върху
проблема, ограничаване на кръга от интереси, намалена активност и работоспособност; на
поведенческо ниво - поради отдръпване на приятели и партньори - дистанциране, нежелание
за общуване и въздържане от социални контакти, значително снижено качество на живот.
Ищецът е преживявал душевни страдания и терзания, самообвинения, страхове и опасения
за бъдещето през целия период от повдигането на обвинението до влизането на делото в
съда и насрочването на съдебно заседание. Този период за него е мъчителен, изпълнен с
напрегната тревожност и страхове за бъдещото развитие на процеса. Това е обективирано в
проведените психологични тестове. Към момента на психологическото изследване ищецът е
психично здрав, успешно реализиран в социалната действителност като мениджър на малък
собствен бизнес; вграден здраво в реалността като съпруг, родител и син. Не са налице
данни за личностови отклонения от нормата или тенденция към такива. Категорично
заявява, че никога не е употребявал каквито и да е психоактивни вещества и не се е
занимавал със забранени от закона такива. Ищецът е градил себе си като личност и се е
утвърдил чрез активна дейност, упоритост, постоянство, дисциплина и отговорност и това
обвинение е в пълен разрез с разбирането, морала, ценностите в живота му и дейността,
която ръководи. Споделя чувства на облекчение и удовлетвореност, че всичко преживяно е
вече зад гърба му, но и спотаени дълбоко страхове, че това може да започне наново. Като
почтен човек, той преживява болезнено повдигнатото обвинение, защото е засегнато
вътрешното му усещане за собствено достойнство на порядъчен и честен човек, който
винаги е спазвал правилата и законите. Чувства се унизен, с опетнено име, с уронен престиж
и имидж пред бизнес-партньори, приятели, пред семейството си.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
3
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на
обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК на 29.07.2022 г.,
като му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева, отменена
на 04.10.2023 г. Наказателното производство е било прекратено в началото на юли 2024 г.
(деловодно актът за прекратяване е отразен на 02.07.2024 г.). Прекратяването на
наказателното производство съставлява основание за носене на имуществена отговорност от
държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Незаконосъобразността на действията на държавните
органи в рамките на образуваното срещу ищеца наказателно производство произтича от
незаконното обвинение, по отношение на което наказателното производство е било
прекратено.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4
ЗОДОВ. От приобщените гласни доказателства се установява, че воденото наказателно
производство му е причинило психически, здравословен, личен и професионален
дискомфорт, променено отношение към него от страна на околните, стрес и уплаха.
Изготвената по делото експертиза е установила множество негативни влияния и отражение
на воденото наказателно производство върху ищеца на емоционално, когнитивно и
поведенческо ниво, преживени душевни страдания и терзания, самообвинения, страхове и
опасения за бъдещето през целия период от повдигане на обвинението до неговото
прекратяване, дори и след това.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Размерът на обезщетението се
определя след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните
постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
4
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът и наличието на
мерки на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия
в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната съдебна практика
(решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр.
д. № 178/2010 г. на ВКС, III г. о.; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. на
ВКС, III г. о.; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г. на ВКС, III г. о.).
В конретния случай за да определи размера на обезщетението в съответствие с
принципа по чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази обстоятелствата, че срещу ищеца е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Воденото срещу него наказателно производство е продължило близо 2 години, като за
периода 29.07.2022 г. - 04.10.2023 г. ищецът имал взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1000 лева. Съдът съобрази и обстоятелството, че ищецът е неосъждан.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът намира, че размерът на
обезщетението за претърпените вреди следва да бъде определен на 4000 лева във връзка с
продължилото срещу него наказателно производство в рамките на близо 2 години с
наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева. Определеното
обезщетение следва да репарира претърпените от ищеца вреди от незаконното обвинение.
Предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 4000 лева и
отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10000 лева.
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ от прекратяване на наказателното производство. Оттогава държавният орган е в
забава и дължи лихва върху обезщетението. Доколкото по делото не бе напълно изяснена
датата на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство съдът
приема, че не се установява една от предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, а именно момента на изискуемост на главното вземане, поради което и
предявеният акцесорен иск следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при частично уважаване на иска съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, да заплати на ищеца внесената
5
държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска,
поради което ответникът следва да заплати 10 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за
експертиза и 510 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, определено с оглед чл. 7, ал.
2, т. 3 НМРАВ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.... да заплати на Д. Д. А., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата от 4000 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2025 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
наказателно преследване срещу ищеца, привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 354а, ал. 1, изр. 2 НК, като са образувани н. о. х. д. № 4870/2023 г.
на СГС, 15 състав и н. о. х. д. № 1325/2024 г. на СГС, 15 състав, прекратени поради
допуснати процесуални нарушения, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4000
лева до пълния предявен размер от 10000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. А., ЕГН **********, срещу П.... иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 901,39 лева, представляваща лихва за
забава за периода 16.05.2024 г. – 10.01.2025 г.
ОСЪЖДА П.... да заплати на Д. Д. А., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 310 лева – съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА П.... да заплати на А. М. Т., САК, личен № .... на основание чл. 38 ЗА
сумата от 510 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6