Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 11.06.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесети май две
хиляди двадесет и първа година година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№202
по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Е.Й.П., с ЕГН **********, с адрес *** е предявила против С.Б.П., с ЕГН **********, с адрес ***
иск с правно основание чл.132, ал.1 т.1 и т.2 СК.
Твърди се по исковата молба, че брака между страните е
прекратен със съдебно решение по гр.д.№301/2018г. на РС
гр.Брезник.Упражняването на родителските права върху роденото от брака дете А.
С. П., родена на ***г. били предоставени на майката.Още преди бракоразводното
дело страните били във фактическа раздяла, като ответникът не се интересувал от
детето си.След влизане в сила на съдебното решение продължил да не се вижда с
детето при определения от съда режим на лични кантакти, като не изплащал и
дължимата издръжка.
От м.юни 2018г. ищецът и детето се установили в Холандия
и се установили да живеят там, като детето било записано и на
училище.Първоначално детето пътувало в чужбина придружавано от баба си и дядо
си с пълномощно, дадено от родителите през 2017г.След развода, ответникът
отказал да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина, придружавано от
майка, както и за издаване на документи за самоличност.Оттеглил и даденото
съгласие детето да пътува с баба си и дядо си.Това довело до разделяне на
дедето от майката, били му причинена сериозна психотравма, ограничил личния
живот на детето и създал пряка,
непосредствена и последваща опасност за живота и здравето на детето.
Още преди фактическата раздяла, ответникът не полагал
грижи за детето.Обиждал и малтраетирал майката пред него.От това детето
получило дълбока психическа травма, било необщително и недоверчиво към хората,
не желаело да комуникира с блозките си.Не желаело да вижда баща си и не
споменавала името му.
Бащата-ответник в производство не заплащал и
определената по гр.д.№301/2018г. издръжка.
При гороното се твърди, че ответникът трайно не полага
грижи за дъщеря си, не плаща издръжка, не се интересувал от детето, с
поведението си към майката и детето представлявал опасност за личността,
здравето и възпитанието на детето, поради което се претендира лишаването му от
родителски права.
В срока по чл.131 ГПК предявения иск е изцяло
оспорен.Наведени са подробно твърдения, обуславящи липса на предпоставките по
чл.132, ал.1 т.1 и 2 СК, претендира се отхвърляне на предявения иск.
Становището на КРП в хода на устните прения е за
отхвърляне на предявения иск.
Към исковата молба са представе и приети като
доказателства: копие от удостоверение за раждане, решение по гр.д.№301/2018г.
на РС Брезник, удостоверение от училище в Холандия, регистрация на ищеца и
детето в гр.Стрампой, трудов договор на ищеца и договор за наем, копие от
здравна карта, копия от жалби, молби и съдебни решения по водени между страните
дела.Ответникът от своя страна е представил копие от съдебно решение по
гр.д.№167/20 на КРС, постановление на ОП Перник, доказателства за изплащана
издръжка.В качеството на свидетели са разпитани: Н. А., М. И., Р. Д., Р. П., Б.
П..Като доказателство по делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза
относно психиатрично състояние на ответника и представлявава ли опасносн за
детето.
На първо място следва да се посочи, че предявения иск
е допустим за разглеждане пред настоящия съд. Приложим в случая е Регламент
(ЕО)2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №
1347/2000 г., /Регламента/ съгласно чл. 1 § 2 б.
"а" от него. Според съображения 12 и 13 от преамбюла
основанията за определяне на компетентността по делата за родителската
отговорност са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено
критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва
да се отнася към държавата -членка на обичайното пребиваване на детето.В
интерес на детето Регламентът позволява по силата на изключение и при спазване
на определени условия на съда, който е компетентен, да може да прехвърли делото
на съда на друга държава членка, ако този съд е по-подходящ да разгледа делото.
Общата компетентност по делата свързани с родителската отговорност за детето е
определена от чл. 8, § 1
и § 2 за
съдилищата на държавата -членка, ако детето има обичайно местопребиваване в
тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран, като § 1 се прилага при
спазване на условията на [жилищен адрес] 10 и 12. С чл. 12
е предвидена пророгация на общата компетентност, като според § 3 съдилищата на
държавите -членки също са компетентни, когато: б."а"- детето има
основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че детето е гражданин на тази държава-членка и
"б" - компетентността на съдилищата е била изрично или по друг
недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска
отговорност към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето.
Очевидно българският съд е предпочетен от ищцата, респективно от детето, които
са се обърнали към него и очевидно по недвусмислен начин тази компетентност е
приета и от ответника, с оглед процесуалните действия извършени от защитата му.
Макар да пребивават постоянно в друга страна, връзките на детето и ищцата с
българската държава, не са прекъснати.Те имат основна връзка с нея, тъй като са
български граждани и редовно я посещават. Във висш интерес на детето е спорът
да бъде решен от българския съд, който в случая е по-подходящият. Налице са
условията за пророгация на общата компетентност по чл. 8, § 1
по местопребиваване на детето.
При извод за допустимост на предявения иск и разгледан
по същество, същият е неоснователен, като съображенията в тази насока са
следните:
От събраните по делото доказателства, по делото се
установи, че през време на брачното съжителство на страните отношенията между
тях се влошили, което довело и до прекратяване на брака с развод.След
прекратяване на брака, майката се установила и заживяла в Холандия, като взела
и детето със себе си.Детето пътувало с баба си и дядо си и с писменно съгласие
от родителите.В последствие ответникът оттеглил съгласието, като ищецът в
производство по чл.127а, ал.2 СК се снабдила със замествощо съгласието на
бащата решение за пътуване на детето и издаване на паспорт.Във връзка с
оттегленото съгласие е водено дело по ЗЗДН, като с влязло в сила съдебно
решение е оставено без уважение искането на ищеца за налагане на мерки по този
закон срещу ответника.
Ищецът в производството подавала жалби до
прокуратурата за неплащане на издръжка от страна на ответника, като
производствата по тези жалби са били прекратяване поради представени от страна
на ответника доказателства, че е изплащал издръжките.Ответникът от своя страна
подавал жалби за неизпълнение на съдебно решение от страна на ответника във
връзка с определения от съда режим на лични контакти с детето.
От показанията на всички разпитани в хода на
производството свидетели се установи, че страните по делото са в лоши
отношения, като от показанията на св.П. и П.-родители на ответника и баба и
дядо на детето се установи, че синът им, а и те искат да виждат детето , но
липсва съдействие за това от страна на ищеца.
От притата като доказателство съдебно-психиатрична
експертиза по делото се установи, че при ответника не е налице заболяване,
което да го лишава от годност за правилно осмисляне на действителността, да
осъзнава, разбира и ръководи действията си и да упражнява родителските си права.
При горното, съдът счита, че по делото не се доказа
наличието на предпоставките на чл.132, ал.1 т.1 и т.2 СК.Липсват доказателства,
които да обусловят извод, че поведението на ответника представлява опасност за
личността, здравето и възпитанието или имуществото на детето.Единствено,
безспорно по делото, е че ответникът е еттеглил даденото съгласие за пътуване
на детето в чужбина, придружено от баба си и дядо си, като в последствие е
водено производство по чл.127а СК за заместващо съгласие.Тези факти по никакъв
начин не попада в обхвата на гореописаното.От всички събрани по делото
доказателства, по делото се установи, че майката-ищец е заживяла в чужбина,
взела е детето със себе си, като живеят в Холандия, където детето учи и живее.В
този смисъл поведението на ответника е било насочено срещу това поведение на
ищеца и израз на желанието му да задържи детето в България.
На следващо място не се доказаха и предпоставките на чл.132, ал.1 т.2 СК.От
приетите като доказателства по делото прокурорски преписки и жалби, подавани от
ответника, както и показанията на свидетелите Петрови е видно, че същият е
търсил начини и е искал да контактувда с детето си, като ищецът с поведението
си е създавала пречки за това.
От своя страна, ответникът доказа, с представените по
делото разписки и преводни нареждания, че е намерил начин и изплаща издръжка за
детето, въпреки липсата на съдействие от страна на ищеца.
При гореописаните фактически и правни изводи на съда,
предявения иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.3 ГПК,
ищецът дължи на ответника сторените от него деловодни разноски в размер на 600
лв.-изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Е.Й.П., с ЕГН **********, с
адрес *** против С.Б.П., с ЕГН **********,
с адрес *** иск с правно основание чл.132, ал.1 т.1 и т.2 СК за лишаване на
ответника от родителски права върху дететето Амелия Славова П., с ЕГН **********.
Осъжда Е.Й.П. да заплати на С.Б.П.
деловодни разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен
съдия: