гр. Стара Загора, …………...2020 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 4865 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 232 ал.
2 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ц.П.П. твърди, че на
29.04.2017 г. сключил Договор за наем с „Виста Мениджмънт“ ЕООД, по силата на
който предоставил на дружеството притежавания от него апартамент № 10, находящ
се в комплекс „Афродита 1“, к. к. Слънчев бряг, Западна част, Община Несебър,
срещу заплащане на наемна цена. Същата, съгласно чл. 25 от договора била
определена в размер на 65% от приходите, които наемателят - ответник по
настоящото дело е получил от преотдаването под наем на имота. Апартаментът бил
предаден на наемателя оборудван с цялото обзавеждане и всички принадлежности и
аксесоари, описани в Приложение № 1 към договора. След сключване на договора за
наем и до 20.03.2019 г. кореспонденцията между ищеца и „Виста мениджмънт“ ЕООД
по повод наемното отношение се извършвало изцяло по електронен път.
На 02.11.2017 г. ищецът получил от
наемателя по електронен път в електронен вид отчет за периода 01.05.2017 г. -
30.09.2017 г., според който отчет му се дължала сумата от 408,34 лв., без да се
смята задържан депозит за наеми от 97,79 лв. Плащане на дължимата наемна цена
за изтеклия период нямало в уговорения срок. На 06.02.2019 г. получил отново по
електронен път отчет за периода 01.05.2018 г. — 30.09.2018 г., като видно от
отчета, същият включвал данните и за периода на наема през 2017 г. Съгласно този
отчет приходите от наем за двете години общо били в размер на 2701, 10 лв., а
разходите - общо 1322,24 лв., в т.ч. задържан депозит наеми от 97,79 лв. и
депозит поддръжка от 42,85 лв. Така за срока на наемния договор за периода
2017-2018 г. дължимата му от наемателя наемна цена била в размер на 1378,86
лв., като тази сума била потвърдена от дружеството на 12.02.2019 г. по
електронен път. Освен това, наемателят му дължал и сумата на задържаните
депозити в размер на 140,64 лв. Плащане на сумите до момента нямало.
На 10.02.2019 г. изпратил по имейл
до дружеството - наемател покана да му бъде платена дължимата сума, като
посочил банкова сметка ***.03.2019 г., който счел за разумен. Получил отговор
на 12.02.2019 г. за потвърждаване на сумата, но не последвало плащането й. На
20.03.2019 г. уведомил наемателя, че прекратява договора за наем на основание
т. 4 от същия и отново поканил наемателя да му заплати дължимата наемна цена и
задържания депозит. До настоящия момент плащане на дължимите суми нямало.
Дължимите му от наемателя суми били
както следва: 1 378,86 лв. - главница, представляваща общо наемна цена общо за
периодите 01.05.2017 г. - 30.09.2017 г. и 10.05.2018 г. - 30.09.2018 г.; 77,76
лв. - мораторна лихва върху главницата от 1378,86 лв. за периода от 08.03.2019
г. / следващият ден след изтичането на срока за доброволно плащане съобразно
поканата / до предявяването на иска 26.09.2019 г., ведно със законна лихва до
окончателно плащане на вземането; 140,64 лв. - общо задържани депозити за периода
на наема през 2017 и 2018 г. и 7,42 лв. мораторна лихва върху сумата на
депозитите за периода от 21.03.2019 г./ датата следваща прекратяването на
договора/ до 26.09.2019 г., ведно със законна лихва до окончателно плащане на
вземането.
На 13.09.2019 г. подал молба за
обезпечаване на бъдещ иск в Районен съд - Стара Загора, като с Определение от
13.09.2019г., постановено по гр.д. № 4671/2019 г. съдът допуснал обезпечение
чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
Искането е да се осъди „Виста
мениджмънт ЕООД, с ЕИК *********, да му плати наемната цена, задържаните
депозити и законната лихва за забава по сключения между тях Договор за наем от
29.04.2017 г., както следва:
- 1 378,86 лв. - главница,
представляваща общо наемна цена за периодите 01.05.2017 г. - 30.09.2017 г. и
10.05.2018 г. - 30.09.2018 г.;
77,76 лв. - мораторна лихва върху
главницата от 1378,86 лв. за периода от 08.03.2019 г. до 26.09.2019 г., ведно
със законна лихва до окончателно плащане на вземането;
140,64 лв. - общо задържани депозити
за периода на наема през 2017 и 2018 г. и
7,42 лв. мораторна лихва върху
сумата на депозитите за периода от 21.03.2019 г. до 26.09.2019г., ведно със
законна лихва до окончателно плащане на вземането.
Посочва банкова сметка: ***
„Обединена българска банка“ АД.
Претендирани са разноски в
настоящото производство и разноски по обезпечителното производство - в размер на общо 420 лева, от които 40 лв.
д.т. и 380 лв. по договор за правна помощ и съдействие № 109886/12.09.2019 г.
Претендирано е и заплащането на разноски в изпълнителното производство - по
налагане на обезпечителната мярка, общо 494 лв., от които 400 лв. адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие № 109887/19.09.2019 г. и
94 лв. такси на ЧСИ за образуване на дело и налагане на запори.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
Ответникът представя документ,
отразяващ направено от ответното дружество плащане в полза на ищеца на сумата в
общ размер от 1557.78 лева, от която:
-1378.86
лева, представляваща дължима сума по отчет от 06.02.2019г.;
-81.13
лева, представляваща остатък от депозит - 1 на стойност 97.79 лева, след
приспадане на платена от ответното дружество сметка за ел. енергия на стойност
от 16.66 лева.;
-97.79
лева, представляваща депозит – 2
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск за главница чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е
сключен договор за наем и размера на наемната цена. В тежест на ответника е да
докаже плащане.
Правната квалификация на предявения
иск за лихви е чл. 86 от ЗЗД.
В
тежест на ищеца е да докаже датата на изискуемост на главното задължение и
размера на мораторната лихва, а в тежест на ответника е да докаже плащане.
Ответникът е представил доказателства за плащане на
сумата от общо 1 557, 78 лева т.е. разликата с претендираната сума е 46, 90 лева.
В проекта за доклад по делото е указано ищецът да поясни оспорва или признава
плащането, а ответникът оспорва или признава сумата от 46, 90 лева.
С нарочна молба и в открито съдебно
заседание пълномощникът на ищеца потвърждава полученото плащане от 1 557,
78 лева, като твърди, че същото е наредено по банков път на следващия ден
(27.09.2019г.) след подаване на исковата молба и получено по-късно в сметката
на ищеца. С него по правилото на чл. 76 от ЗЗД се погасявали първо разноските
по обезпечителното, изпълнителното и настоящото исково производство. Счита, че
след като се приспаднат разноските и претендираната лихва за забава в размер на
85, 18 лева с останалата сума от 94, 41 лева се погасява част от претендираната
главница.
Страните не спорят, че са сключили Договор
за наем на 29.04.2017 г. за срок от две години т.е. до 29.04.2019 г., по силата
на който Ц.П. е отдал под наем на ответника свой недвижим имот в курортен
комплекс Слънчев бряг. Наемната цена е уговорена като процент от приходите по
преотдаването под наем на имота. Изплащането на наема е веднъж годишно – до 30
ноември на съответната година и става след писмено потвърждение на собственика
на имота.
Ищецът претендира с исковата молба
за двете години на наемния договор главница в размер на 1378, 86 лева. Същата
сума е отчетена и предадена по електронен път от страна на ответника. С
отговора на исковата молба е посочено заплащането на тази сума по банков път на
ищеца, но плащането е наредено след образуване на исковото производство (на
дата 27.09.2019г. и получена на 30.09.2019г.) т.е. между страните не е спорно,
че тази сума е дължима, като спорът е дали е погасена според правилото на чл.
76 от ЗЗД.
С исковата молба е претендирана и лихва
за забава върху главницата в размер на 77, 76 лева за периода от 08.03.2019г.
до 26.09.2019г. (датата на предявяване на исковата молба). Съгласно договора
задължението на ответника за плащане на наемната цена е с краен падеж до 30
ноември съответно за 2017г. и 2018г. и след потвърждаване на сумата от страна
на наемодателя. В случая падежът е настъпил за цялата сума по главницата, като
сумата е потвърдена от ищеца на 12.02.2019 г. т.е. ответникът следва да е в
забава на плащането от следващия ден -
13.02.2019 г. като ищецът е претендирал лихва за забава след отправена покана,
за което представя писмени доказателства. В случая съдът намира, че
действително се дължи лихва за забава върху главницата за посочения период и на
основания чл. 162 от ГПК след служебно пресмятане и в посочения размер. Същата
сума не се признава изрично от ответника, като не е посочено, че преведената
парична сума от Виста Мениджмънт погасява мораторна лихва върху главницата.
Спорно е дали тази сума е погасена.
С писмена покана, предявена в
електронен вид т.е. по имейл ищецът е прекратил Договора за наем съгласно чл. 4
от същия т.е. считано от 29.04.2019 г. страните не са в облигационни отношения.
С предизвестието за прекратяване ищецът е поискал сумата от 100 евро депозит,
като се посочва, че тази сума е задържана от ответника. С исковата молба се
претендира сумата от 140, 64 лева задържан депозит от ответника. С отговора на
исковата молба ответното дружество признава за задържани депозити в размер на
общо 178, 92 лева и твърди, че ги е заплатило с посоченото платежно нареждане. В
договора не уговорено заплащането на посочения депозит, нито срок за връщането
му. С оглед изричното потвърждение в отговора на исковата молба и то в по-
висок размер от поискания обаче съдът намира, че действително е дължим депозитът,
претендиран с исковата молба.
По отношение на лихвата за забава
върху дължимия задържан депозит, доколкото не е определен ден за изпълнение и
съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след покана, която
съгласно представените доказателства е изпратена на Виста Мениджмънт на
20.03.2019 г. по имейл. Изпращането и получаването на поканата не е оспорено,
поради което и съдът намира, че лихва за забава се дължи за периода посочен в
исковата молба от 21.03.2019 г. до 26.09.2019г. в размер на 7, 42 лева отново
изчислен служебно на основание чл. 162 от ГПК.
По настоящото производство са
сторени разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение и 64, 19
лева за държавна такса. По обезпечителното производство са сторени разноски в размер
на 380 лева за адвокатско възнаграждение и 40 лева такса. По изпълнителното
дело за обезпечение на бъдещ иск са сторени разноски в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение и 94 лева такси за ЧСИ за образуване на дело, запор
на банкови сметки и такси междубанков превод.
Безспорно по делото е, че плащането
на сумата от 1557, 78 лева е извършено след образуване на настоящото дело –
видно от потвърждение за плащане с дата на нареждането на 27.09.2019 г.
Задължението се смята погасено, считано от датата на постъпване на сумата в
банковата сметка на ищеца, което се твърди да е станало на 30.09.2019г. и не се
оспорва от ответника.
Когато ответникът е станал повод за
завеждане на делото и плащането е извършено
хода на процеса, той дължи всички разноски, сторени във връзка с делото.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на
бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в
съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и
съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение
разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство
разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в
този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г.,
I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I
т. о., ТК/.
Когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява
по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В случая ответникът има две еднородни
парични главни задължения към ищеца – за заплащане на наемна цена за две години
в размер на 1378, 86 лева и за връщане на задържан депозит от ищеца в размер на
140, 64 лева, като всяко от тях е лихвоносно. С плащането на сумата от 1 557,
78 лева ответникът е заявил, че заплаща и двете главни задължения по наемната
цена и задържан депозит. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото
от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В случая се погасява изцяло ведно с претендираната лихва
главното задължение за заплащане на депозит в размер на 140, 64 лева и 7, 42
лева лихва. Исковете за тези суми са погасени поради плащане в хода на процеса
и следва да се отхвърлят.
С останалата сума до 1557, 78 лева се погасява
главницата от 1378, 86 лева наемна цена и част от лихвата, поради което ищецът
не е задължен да приеме плащането и в този случай по аргумент от чл. 76 ал. 1
във вр. с ал. 2 от ЗЗД и съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК кредиторът може едностранно да се позове на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД – „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата.“ Тук се имат предвид всички разноски за събиране на
вземането – извънсъдебни и съдебни, но
съдебните разноски следва да са изискуеми и ликвидни (така А. Калайджиев
„Облигационно право“). В настоящия случай ищецът желае да прихване сторените от
него съдебни разноски в настоящото производство и в обезпечителното такова с
плащането, направено от ответника на 27.09.2019г. Това обаче по смисъла на
закона е недопустимо, доколкото същите не са установени по основание и размер и
не са изискуеми все още, доколкото няма постановен окончателен съдебен акт. Не
е представено и постановление за разноски по изпълнителното дело, в което
разноските да са определени по размер, което постановление също е обжалваемо. Както
разноските по исковото производство, така и тези по обезпечителното зависят от
крайния изход на настоящия спор съобразно чл. 78 от ГПК и ТР № 6/2013. Ето защо съдът намира,
че с останалата сума в размер на 1409, 72 лева е погасена лихвата в размер на
77, 76 лева и главница в размер на 1331, 96 лева или се дължи остатък в размер
на 46, 90 лева главница неплатена наемна цена за периода на Договора за наем.
Водим от горното съдът намира, че
следва да отхвърли исковите претенции до размера от 1557, 78 лева като погасени
чрез плащане в хода на процеса на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК и да уважи
искането за още 46, 90 лева главница.
По
разноските.
Предвид крайния изход на делото и като се вземе
предвид, че плащанията са извършени след подаване на исковата молба следва да
се присъдят в пълен размер разноски за исковото производство в размер на 464,
19 лева в полза на ищеца, от които 400 лева за адвокатски хонорар и 64, 19 лева
за държавна такса, както и в пълен размер сумата от 420 лева разноски по
обезпечителното производство, които следва да се заплатят от ответника. Разноските
в изпълнителното производство следва да се съберат в изпълнителното дело.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Виста мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. Обзор да заплати на Ц.П.П. с ЕГН **********
чрез адв. К. сумата от 46, 90 лева
наемна цена по Договор за наем от 29.04.2017 г. за периодите 01.05.2017 г. -
30.09.2017 г. и 10.05.2018 г. - 30.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 46, 90 лева до 1 378,86 лв., като
погасен поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата от 77,76 лв.
- мораторна лихва върху главницата от 1378,86 лв. за периода от 08.03.2019 г.
до 26.09.2019 г., ведно със законна лихва до окончателно плащане на вземането
като погасен поради плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 140,64 лв. - общо
задържани депозити за периода на наема през 2017 и 2018 г. и 7,42 лв. мораторна лихва върху сумата
на депозитите за периода от 21.03.2019 г. до 26.09.2019г., ведно със законна
лихва до окончателно плащане на вземането, като погасени поради плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА
„Виста мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. Обзор да заплати на Ц.П.П. с
ЕГН ********** чрез адв. К. разноски за исковото производство в размер на 464, 19 лева, от които 400 лева за
адвокатски хонорар и 64, 19 лева за държавна такса, както и сумата от 420 лева разноски по обезпечителното
производство – гр.д. 4671/2019 г. по описа на РС Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: